10 стихотворения срещу летните жеги
Да, поезията може и да разхлажда. Да плисне вълна, да завее в ритъма напразно, даже да пусне дъждовна сълза.
Също по този начин сполучливо освежава вътрешния слух от шумотевицата и злободневието. Откраднете си следните 10 стихотворения против летните жеги. Поетите са свършили нужното…
1. „ В песъчлив часовник “
Михаил Белчев
В песъчлив часовник дреме
златен прахуляк от плажа летен.
Колко дни на него писах:
„ Само теб обичам! “
Сега се давят думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е изсъхнал.
Сега изгаря лято
на клада от безсърдечие,
а времето тече умерено тук.
В песъчлив часовник дреме
златен прахуляк от плажа летен.
Колко дни на него писах:
„ Само теб обичам! “
Сега умират чайки
в средата на небето,
а в стаята ми диша някой различен.
Сега идва зима
със досада и подозрения
и времето тече умерено тук.
2. „ Морето единствено живите обича… “
Христо Фотев
Морето единствено живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана единствено кърпата позната
да се прелива с белите талази.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави дами.
Остана единствено кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти посинели от горест,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.
3. „ Слънчева баня “
Жак Превер
Вратата на банята е от вътрешната страна заключена,
само че слънцето влиза извън през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, тъй като
му е влезнало слънце в окото.
Превод: Валери Петров
4. „ Море против възнаграждение “ (съкратено)
Валери Петров
За първи път съгледал плажа
със тел бодлива ограден,
по този начин ми идеше да кажа
на младия надзирател пред мен:
– Какво? Една табелка смешна
да се пробва мен да спре?
Да заплащам вход, с цел да се срещна
със персонално моето море?
…
Как не! От детските години
лазурът му във мен трепти
и миди розови и сини
хрущят под моите пети,
и слушам гларус да ме буди,
и ветрове да ме зоват,
и течните му изумруди
обтичат детската ми гръд,
танцуват неми водорасли,
звънти в ушите витлов звук…
Та нас ли
ще разделиш един от различен?
…
Послушно купих си билетче
и ей ме отново с морето слят…
Но где са? Нямаше ги към този момент
ни оня мирис, ни оня цвят!…
5. „ Пътища противоположни “
Матей Стоянов
Взех за тази зима бяла раковина от безоблачен плаж
Нека тя опише и без думи дори романът наш
Ах, романът радостен потегли в тиха есен с една смешка
Дълго ли ще трае? Може ли да знае човек това?
Пак помня по какъв начин прибоят сграбчи твоя глас,
само че ти си моя споделих аз.
И всяка твоя дума, казана преди
таз раковина ми шепти.
А романът постепенно бе към края очевидно, разбрах това.
Щом го поразтворих той ми заприказва едвам едва.
В страниците бели пясък през днешния ден открих от наще дни.
Пътища противоположни песъчинки златни подари ми ти. 
6. „ Нощ над град “
Петя Дубарова
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта безкрайност.
7. „ Навалица от дъждове “
Мария Донева
Навалица от дъждове
върху небето ми се струпа
и август беше вдъхновен…
А след това клонът му се счупи.
И дъждовете внезапно
се разхвърчаха из небето
и сребърни пера от дъжд
видях да падат и да светят.
Изпусната на независимост,
водата във пръстта се върна,
и в гроздовете от вода
в транспарантно вино се трансформира.
8. „ Созопол “
Радой Ралин
В Созопол пътните порти не се затварят
и цяла нощ по дворовете лампа свети.
Тук уличките в никакъв случай не се повтарят
и няма потребност тук от никакви поети.
Преди заспиване са часовете сладки:
щурците шият златните обувки на съня.
Морето чак до миглите доближава.
И примирило свойте битки,
изтрива земната пушилка на деня.
Рибарите простират свойте мрежи
на лунен въздух да се проветряват.
Оръжие не носи никой тук, тъй като
звездите горе всичко следят.
Тук хората стоварват мимолетните измами,
нека не помнят ежедневните си робства.
В самотността най-малко да бъдат двама
и да ги приласкаят всички неудобства.
Тук всяко усещане е първо усещане.
И като същинска обич
ще се прекъсне ли в точния момент?
Тук никой не приключва своето стихотворение.
Тук всичко все е „ тук “.
А претърпяното?
Не може! Не, не може никой да ти го отнеме.
9. „ Измислица ли е морето “ (съкратено)
Христо Фотев
***
Не е небивалица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките –
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите интуиции,
във поздравите на другарите,
във делниците и стремително
вий ще намерите морето…
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е небивалица морето
и щастието съществува!
10. „ Оставаме “
ария от кино лентата „ Оркестър без име “ (1982)
Оставаме, оставаме и нищо, че е есен.
Oставаме, оставаме и нищо, че брегът е запустял.
Оставаме, оставаме от време на време по този начин,
пред погледа на залеза изпращаме деня.
Отива си и лятото, пристъпва есента,
отива си от време на време и някоя фантазия.
Един, един уединен плаж,
един скелет на лодка
и към този момент не е златен този пясък,
и към този момент не е безоблачен този бряг.
Не, не, не почва листопада,
не, не, не, не, не идва есента!
А ние си оставаме, оставаме по този начин
пред погледа на залеза изпращаме деня
и тръгваме на някъде – вероятно към дома,
обрулени от вятъра вървим около брега.
