Защо мъжете не ценят повишената загриженост и добрината
Да подкрепиш обичания, да му окажеш помощ да преживее тежък миг или тежък махмурлук, да бъдеш постоянно до него, да намериш общ език с приятелите му… Отговорът на въпроса „ Как да се омъжа щастливо “ като че ли е явен! В този сюжет липсва единствено едно – желанията на самия мъж. Консултирахме се с психолог, с цел да уточним за какво най-хубавите и грижовни девойки страдат във връзките си.
Кои героини от приказки, филми и анимации сте обичали като дребни? Герда, Пепеляшка, дребната нимфа? Или някой от актуалните персонажи, да вземем за пример Катнис от „ Игрите на глада “?
Затворете очи и се пробвайте почтено да си спомните. Ако се сетите да вземем за пример за Герда, най-вероятно изпитвате компликации в живота и в любовта. Минавате през тествания, дълъг път измежду снежната пустота, сълзи и битка. Това е сюжет на жената-спасителка или серийната брачна половинка на пияч, леден мъж, работохолик и други недостъпни сътрудници.
Триъгълните миражи на любовта
Както се оказва, под всички връзки с апостроф „ тук нещата са комплицирани “ нормално се крие любовна взаимозависимост. Защо? Ако не става дума за взаимозависимост, всеки човек може да разграничи кое е положително и кое е неприятно за него, да избере за себе си най-малко по-малкото зло. Например да избра не мазна храна с изминал период, а нещо по-полезно и апетитно. Човек, измъчен от взаимозависимост, също отличава положителното от неприятното, само че тези два полюса непрекъснато си трансформират местата в главата му. Равнодушието и грубостта от време на време му се костват симптом на мощ, а грижовността стартира да му наподобява като заслужаваща пренебрежение уязвимост. Разбира се при такава каша в главата нещата ще са от комплицирани по-сложни.
Какво се намира в центъра на сходни връзки, определящи цялата последвала динамичност? Триъгълникът на Карпман. Вътре в този триъгълник участниците непрекъснато играят три функции – на избавител, на преследвач и на жертва. При това обаче всеки стартира своя ход от обичаната си позиция. В тази публикация ще ви разкажем за спасителките – положителните и мощни Герди, които преодоляват трудности, следвайки своето момче с ледено сърце. В действителния живот не е като в приказките – момчето си остава студено, а трудностите единствено стават от ден на ден с годините. Защо?
Герда нали е такова мощно и благородно момиче с горещо сърце, цялостно с обич и положителни планове. Как да не я обича човек? На доктрина е невероятно, а на процедура тази добра душа безусловно неумишлено, само че доста настойчиво стартира (и продължава) всяка своя връзка от позицията на търсене на уязвимост у колегата. За по-ясно ще ви разкажем историята на Катя.
С обич и целенасоченост
Катя още в горните класове от гимназията си избрала избраник. Димо отговарял на всичките ѝ критерии – бил хубав, харесван, интелигентен, перспективен. Е, имал и един-два незначителни минуса. Обичал женското внимание, а и девойките го харесвали, освен това си падал по излизанията и пиенето с другари. Катя била сигурна, че в случай че единствено изчака и изтърпи малко, всичко ще се оправи.
Докато чакала този момент обаче, се срещнала с приятелите му, дружно ходили по питейни заведения. Тя търпяла, когато той я пращал да си върви след следващата бурна нощ (каквато била всяка петъчна вечер), идвала на сутринта със супичка и чакала от жилището на обичания ѝ да си тръгне следващото момиче. Ясно ѝ било, че всичките тези забежки не значат нищо за Димо, просто го тресе хормонът и приятелите му му въздействат зле. Той щял да изтрезнее, да порастне и да оцени всичките месеци, а след това и години, в които тя го чакала безропотно.
В своите показа Катя била търпелива и мъдра жена, която се бори за щастието си. А и освен за своето благополучие – Димо единствено с нея би бил благополучен, а с други щял да се пропие или да се болести от нещо. Катя не си признавала, че в случай че не беше ходила при него, в случай че не се беше сприятелила с майка му и не му беше писала курсовите работи, той от дълго време щеше да я е не запомнил. Или пък щеше да я запомни най-накрая – само че на кой му стиска да ревизира? За нея било значимо да откри нещо, с което да му бъде потребна. Всеки негов неприятен табиет бил за нея добре пристигнал. Но тя по този начин и не се пробвала да разбере какво би желал самият той. Първо – тъй като той можел да желае нещо неуместно, и второ – можел да желае нещо, което тя да не може да му даде.
Историята приключва по следния метод. Катя се омъжила за Димо след 10 години „ другарство “. Успяла да забременее, а майка му, която била неоспорим престиж за сина си, го убедила, че е време да сътвори семейство. Но по какъв начин живеят те в този момент? Димо продължава да пие и да кръшка, не се интересува от детето, което се е трансформирало за него в ярем, държащ го в омразния му брак. В кариерата нямал триумф. Катя това я устройва – в случай че мъжът ѝ още имаше сили и упоритости да избира накъде да върви животът му, щеше от дълго време да я е напуснал. Щеше да отиде при друга жена или да заживее самичък, без да яде повече омръзналите му супички.
Близките приятелки на Катя я считат за почтена мъченица. Димо е смачкан от възприятие за виновност и позор и е в безизходна меланхолия. А тези усеща постоянно водят до алкохолизъм. Но какво от това – нали си имат семейство и всичко им е като хората? Катя си мечтае за второ дете, само че „ има да го кандардисва този лентяй “…
Защо той не я е обикнал?
Отговорът е елементарен. Помните ли по какъв начин се е размразил Кай? Герда е заплакала и е стопила сърцето му. Ние не ви караме да плачете – това е просто метафора, че е време да се предадеш. Просто да решиш за себе си, че всички вложения са изгубени, да простиш на обичания и да го оставиш да си върви.
Обикновено клиентките на сеанс при психолог задават напълно различен въпрос: „ А по какъв начин трябваше да се държи тя, с цел да я обикне той въпреки всичко? “. Именно това е първият симптом на непреклонната победителка (а т.е. спасителка). Тя към този момент е вложила толкоз сили, толкоз време, толкоз дарове и очаквания. Любимият ѝ е глътнал вложения като за три хепи енда. Сега тя безусловно би трябвало да го накара да я обикне и да се ожени за нея. Да откри слабото му място или да му сътвори такова, с цел да стартира да му оказва помощ. Да го накара да гладува, а след това да го лекува с банички.
Ето поради това Димо не е обикнал Катя. Било му е скучно с нея, той се е уморил от упреците ѝ, от възприятието за виновност, от насъбраните към нея задължения и от натрапените услуги. Не е могъл да я обикне, тъй като се е трансформирал в слаба жертва, в момченце, чиято майчица (а т.е. Катя) знае по-добре дали то би трябвало да си играе на открито или да вечеря.
Ако Катя беше пробвала да си разреши да не победи, евентуално щеше отдалеко да види какъв е в действителност Димо, какви са фантазиите и желанията му. Можеше да се окаже, че най-важното за него са персоналното му пространство и свободата му. Можеше след известно време той самичък да пристигна при нея и да стартират една друга, щастлива и здрава връзка.
Ако търсите различен „ хепи енд “
Ако историята на Катя ви се коства приятна вероятност, рецептата е ясна – самообладание, твърдоглавие, другарство с майката. Най-добре ще е да се научите да не забелязвате нещата, които не ви харесват. Ако си изберете подобаващ съзнателен мъж, може би не от първия път, само че от втория или третия всичко ще се получи. Както е споделил Димо, „ Всеки си мечтае за такава жена, която да го обича и да се грижи за него. Защо аз не изпитвам нищо към нея? “.
Ако пък желаете да имате друга, не толкоз „ комплицирана “ връзка, ще би трябвало известно време да анализирате себе си. Разбира се анализът на другите сюжети не взема решение казуса, само че за начало можете да пробвате следното:
- Спомнете си по какъв начин стартират нормално връзките ви. Забелязвате ли у себе си държание на спасителка?
- Коя от героините от приказките бихте нарекли своя фаворитка? Тя за какво ви харесва толкоз, кои нейни качества ви притеглят?
- Какво стои за вас зад тази роля? В фамилията ви имало ли е такива образци за подражателство?
- Кои са тригърите ви – спусъците за промяна на функциите? В кой миг да вземем за пример от спасителка се превръщате в жертва?
- Какво споделя вашето ранно и надяващо се „ аз “ за колегата?
- В какви сътрудници (и намиращи се в коя ролева позиция) вие нормално се „ вкопчвате “? Ако ви е мъчно да определите ролята, то опишете чертите на характера или си спомнете кои са обичаните ви мъжки персонажи от филмите. Какъв темперамент имат те?
- Как и кой нормално поставя завършек на връзките ви?
Когато опишете в детайли своя сюжет, ще започнете да подхождате по-осъзнато към избора на сътрудници и към дейностите си. Изборът и съзнателността не са окови и задънена улица, а път към една нова приказка. Например такава: „ Имало едно време едно момиче и то доста желало да се омъжи. Но дълго време се чувствало нещастно, тъй като момчетата, които му харесвали, въобще не го обичали и не го ценили, колкото и да се стараело. И един ден всичко се променило… “. /woman.bg
Кои героини от приказки, филми и анимации сте обичали като дребни? Герда, Пепеляшка, дребната нимфа? Или някой от актуалните персонажи, да вземем за пример Катнис от „ Игрите на глада “?
Затворете очи и се пробвайте почтено да си спомните. Ако се сетите да вземем за пример за Герда, най-вероятно изпитвате компликации в живота и в любовта. Минавате през тествания, дълъг път измежду снежната пустота, сълзи и битка. Това е сюжет на жената-спасителка или серийната брачна половинка на пияч, леден мъж, работохолик и други недостъпни сътрудници.
Триъгълните миражи на любовта
Както се оказва, под всички връзки с апостроф „ тук нещата са комплицирани “ нормално се крие любовна взаимозависимост. Защо? Ако не става дума за взаимозависимост, всеки човек може да разграничи кое е положително и кое е неприятно за него, да избере за себе си най-малко по-малкото зло. Например да избра не мазна храна с изминал период, а нещо по-полезно и апетитно. Човек, измъчен от взаимозависимост, също отличава положителното от неприятното, само че тези два полюса непрекъснато си трансформират местата в главата му. Равнодушието и грубостта от време на време му се костват симптом на мощ, а грижовността стартира да му наподобява като заслужаваща пренебрежение уязвимост. Разбира се при такава каша в главата нещата ще са от комплицирани по-сложни.
Какво се намира в центъра на сходни връзки, определящи цялата последвала динамичност? Триъгълникът на Карпман. Вътре в този триъгълник участниците непрекъснато играят три функции – на избавител, на преследвач и на жертва. При това обаче всеки стартира своя ход от обичаната си позиция. В тази публикация ще ви разкажем за спасителките – положителните и мощни Герди, които преодоляват трудности, следвайки своето момче с ледено сърце. В действителния живот не е като в приказките – момчето си остава студено, а трудностите единствено стават от ден на ден с годините. Защо?
Герда нали е такова мощно и благородно момиче с горещо сърце, цялостно с обич и положителни планове. Как да не я обича човек? На доктрина е невероятно, а на процедура тази добра душа безусловно неумишлено, само че доста настойчиво стартира (и продължава) всяка своя връзка от позицията на търсене на уязвимост у колегата. За по-ясно ще ви разкажем историята на Катя.
С обич и целенасоченост
Катя още в горните класове от гимназията си избрала избраник. Димо отговарял на всичките ѝ критерии – бил хубав, харесван, интелигентен, перспективен. Е, имал и един-два незначителни минуса. Обичал женското внимание, а и девойките го харесвали, освен това си падал по излизанията и пиенето с другари. Катя била сигурна, че в случай че единствено изчака и изтърпи малко, всичко ще се оправи.
Докато чакала този момент обаче, се срещнала с приятелите му, дружно ходили по питейни заведения. Тя търпяла, когато той я пращал да си върви след следващата бурна нощ (каквато била всяка петъчна вечер), идвала на сутринта със супичка и чакала от жилището на обичания ѝ да си тръгне следващото момиче. Ясно ѝ било, че всичките тези забежки не значат нищо за Димо, просто го тресе хормонът и приятелите му му въздействат зле. Той щял да изтрезнее, да порастне и да оцени всичките месеци, а след това и години, в които тя го чакала безропотно.
В своите показа Катя била търпелива и мъдра жена, която се бори за щастието си. А и освен за своето благополучие – Димо единствено с нея би бил благополучен, а с други щял да се пропие или да се болести от нещо. Катя не си признавала, че в случай че не беше ходила при него, в случай че не се беше сприятелила с майка му и не му беше писала курсовите работи, той от дълго време щеше да я е не запомнил. Или пък щеше да я запомни най-накрая – само че на кой му стиска да ревизира? За нея било значимо да откри нещо, с което да му бъде потребна. Всеки негов неприятен табиет бил за нея добре пристигнал. Но тя по този начин и не се пробвала да разбере какво би желал самият той. Първо – тъй като той можел да желае нещо неуместно, и второ – можел да желае нещо, което тя да не може да му даде.
Историята приключва по следния метод. Катя се омъжила за Димо след 10 години „ другарство “. Успяла да забременее, а майка му, която била неоспорим престиж за сина си, го убедила, че е време да сътвори семейство. Но по какъв начин живеят те в този момент? Димо продължава да пие и да кръшка, не се интересува от детето, което се е трансформирало за него в ярем, държащ го в омразния му брак. В кариерата нямал триумф. Катя това я устройва – в случай че мъжът ѝ още имаше сили и упоритости да избира накъде да върви животът му, щеше от дълго време да я е напуснал. Щеше да отиде при друга жена или да заживее самичък, без да яде повече омръзналите му супички.
Близките приятелки на Катя я считат за почтена мъченица. Димо е смачкан от възприятие за виновност и позор и е в безизходна меланхолия. А тези усеща постоянно водят до алкохолизъм. Но какво от това – нали си имат семейство и всичко им е като хората? Катя си мечтае за второ дете, само че „ има да го кандардисва този лентяй “…
Защо той не я е обикнал?
Отговорът е елементарен. Помните ли по какъв начин се е размразил Кай? Герда е заплакала и е стопила сърцето му. Ние не ви караме да плачете – това е просто метафора, че е време да се предадеш. Просто да решиш за себе си, че всички вложения са изгубени, да простиш на обичания и да го оставиш да си върви.
Обикновено клиентките на сеанс при психолог задават напълно различен въпрос: „ А по какъв начин трябваше да се държи тя, с цел да я обикне той въпреки всичко? “. Именно това е първият симптом на непреклонната победителка (а т.е. спасителка). Тя към този момент е вложила толкоз сили, толкоз време, толкоз дарове и очаквания. Любимият ѝ е глътнал вложения като за три хепи енда. Сега тя безусловно би трябвало да го накара да я обикне и да се ожени за нея. Да откри слабото му място или да му сътвори такова, с цел да стартира да му оказва помощ. Да го накара да гладува, а след това да го лекува с банички.
Ето поради това Димо не е обикнал Катя. Било му е скучно с нея, той се е уморил от упреците ѝ, от възприятието за виновност, от насъбраните към нея задължения и от натрапените услуги. Не е могъл да я обикне, тъй като се е трансформирал в слаба жертва, в момченце, чиято майчица (а т.е. Катя) знае по-добре дали то би трябвало да си играе на открито или да вечеря.
Ако Катя беше пробвала да си разреши да не победи, евентуално щеше отдалеко да види какъв е в действителност Димо, какви са фантазиите и желанията му. Можеше да се окаже, че най-важното за него са персоналното му пространство и свободата му. Можеше след известно време той самичък да пристигна при нея и да стартират една друга, щастлива и здрава връзка.
Ако търсите различен „ хепи енд “
Ако историята на Катя ви се коства приятна вероятност, рецептата е ясна – самообладание, твърдоглавие, другарство с майката. Най-добре ще е да се научите да не забелязвате нещата, които не ви харесват. Ако си изберете подобаващ съзнателен мъж, може би не от първия път, само че от втория или третия всичко ще се получи. Както е споделил Димо, „ Всеки си мечтае за такава жена, която да го обича и да се грижи за него. Защо аз не изпитвам нищо към нея? “.
Ако пък желаете да имате друга, не толкоз „ комплицирана “ връзка, ще би трябвало известно време да анализирате себе си. Разбира се анализът на другите сюжети не взема решение казуса, само че за начало можете да пробвате следното:
- Спомнете си по какъв начин стартират нормално връзките ви. Забелязвате ли у себе си държание на спасителка?
- Коя от героините от приказките бихте нарекли своя фаворитка? Тя за какво ви харесва толкоз, кои нейни качества ви притеглят?
- Какво стои за вас зад тази роля? В фамилията ви имало ли е такива образци за подражателство?
- Кои са тригърите ви – спусъците за промяна на функциите? В кой миг да вземем за пример от спасителка се превръщате в жертва?
- Какво споделя вашето ранно и надяващо се „ аз “ за колегата?
- В какви сътрудници (и намиращи се в коя ролева позиция) вие нормално се „ вкопчвате “? Ако ви е мъчно да определите ролята, то опишете чертите на характера или си спомнете кои са обичаните ви мъжки персонажи от филмите. Какъв темперамент имат те?
- Как и кой нормално поставя завършек на връзките ви?
Когато опишете в детайли своя сюжет, ще започнете да подхождате по-осъзнато към избора на сътрудници и към дейностите си. Изборът и съзнателността не са окови и задънена улица, а път към една нова приказка. Например такава: „ Имало едно време едно момиче и то доста желало да се омъжи. Но дълго време се чувствало нещастно, тъй като момчетата, които му харесвали, въобще не го обичали и не го ценили, колкото и да се стараело. И един ден всичко се променило… “. /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




