Дистанционно обучение: Колко е ”лесно” да си ”просто” учител
Да запитвам всички тези, които по време на епидемията ще четат книги и ще релаксират, е кажете по какъв начин е, успявате ли?
Аз ли... аз съм на компютъра към този момент втори ден. От заран до вечер беседвам с възпитаници, родители, сътрудници, повеждам конферентни диалози, давам отговор на няколко индивида по едно и също време в месинджър, вайбър и уатсап, разтварям най-малко 4 източника за онлайн образование и давам насоки на всеки, който се е " осмелил " да се впусне в това предизвикателство - отдалечено образование.
Средата на втория ден е. Равносметка - децата ми вървят на пръсти, тъй като мама работи и не би трябвало никой да пречи; родителите на учениците са изнервени, тъй като в този момент те са в ролята на учители у дома, учениците се ядосват, тъй като всеки от всякъде им праща задачи и ги кара нещо да вършат, фамилията ми повтаря единствено, че ме обича, само че стои на безвредно разстояние от мен.
Аз ли... аз нямам време да чета обичаните си книги, не обявявам и занимателните картинки, които обикалят потребителските стени, не вървях и тоалетна хартия да си купя. Нося маска, когато слизам да си хвърля боклука, пазаря от кварталното магазинче, само че не го върша обществено притежание.
Аз ли... аз съм просто преподавател! Да, онази специалност, която множеството хора осъждат, плюят и подиграват; онази специалност, която се слави единствено с ваканции и почивки; онази специалност, която е отговорна за неуспехите на другите.
Аз ли...аз съм просто преподавател, аз не се нервирам на децата ви, на това, че питат и са нетърпеливи, те са си такива. Да, аз това го знам, а вие знаехте ли го?!
И не, не укорявам никого, само че до момента в който си четете книжките и се смеете на фейсбук изявленията, замислете се какъв брой е " елементарно " да си " просто " преподавател.
И не, не е " откраднато " от нета.
Бъдете здрави!
Соня Арнаудова, Facebook
Аз ли... аз съм на компютъра към този момент втори ден. От заран до вечер беседвам с възпитаници, родители, сътрудници, повеждам конферентни диалози, давам отговор на няколко индивида по едно и също време в месинджър, вайбър и уатсап, разтварям най-малко 4 източника за онлайн образование и давам насоки на всеки, който се е " осмелил " да се впусне в това предизвикателство - отдалечено образование.
Средата на втория ден е. Равносметка - децата ми вървят на пръсти, тъй като мама работи и не би трябвало никой да пречи; родителите на учениците са изнервени, тъй като в този момент те са в ролята на учители у дома, учениците се ядосват, тъй като всеки от всякъде им праща задачи и ги кара нещо да вършат, фамилията ми повтаря единствено, че ме обича, само че стои на безвредно разстояние от мен.
Аз ли... аз нямам време да чета обичаните си книги, не обявявам и занимателните картинки, които обикалят потребителските стени, не вървях и тоалетна хартия да си купя. Нося маска, когато слизам да си хвърля боклука, пазаря от кварталното магазинче, само че не го върша обществено притежание.
Аз ли... аз съм просто преподавател! Да, онази специалност, която множеството хора осъждат, плюят и подиграват; онази специалност, която се слави единствено с ваканции и почивки; онази специалност, която е отговорна за неуспехите на другите.
Аз ли...аз съм просто преподавател, аз не се нервирам на децата ви, на това, че питат и са нетърпеливи, те са си такива. Да, аз това го знам, а вие знаехте ли го?!
И не, не укорявам никого, само че до момента в който си четете книжките и се смеете на фейсбук изявленията, замислете се какъв брой е " елементарно " да си " просто " преподавател.
И не, не е " откраднато " от нета.
Бъдете здрави!
Соня Арнаудова, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ