Съжалявам, че закъснях. Не съжалявам, че съм майка
Да, отново закъснях, знам. Казваш, че не може да се разчита на мен? Сигурно по този начин наподобява в профил.
Исках да дойда в точния момент, само че едно от децата ми приключи в нервност на пода, тъй като за закуска отхвърлих да му дам бисквити.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда в точния момент, само че едно от децата ми съобщи, че би трябвало да отиде до тоалетната тъкмо когато към този момент бяхме на вратата. После, откакто смених следващия памперс, двете ми по-големи деца се скараха кой в коя седалка в колата да седне.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда в точния момент, само че когато стигнахме в учебно заведение, осъзнах, че съм не запомнила раниците им вкъщи и трябваше да обърна колата и да се върнем. Тъкмо когато влязохме у дома, едното дете падна и си обели коляното. Трябваше да го промия и да сложа лепенка.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда в точния момент, само че бебето се буди няколко пъти през нощта и си пропуснах алармата. След това тригодишното реши, че е извънредно занимателно да се скрие, и го търсих в суматоха повече от 10 минути.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда в точния момент, само че едното дете не искаше да се облича, другото отхвърляше да си обуе чорапи, третото реши, че не харесва към този момент обувките си.
Истината е, че в действителност желаех да дойда в точния момент.
Чувствам се отговорна, че не съумях.
Но децата са непредвидими и са в положение да създадат по този начин, че да закъснееш всякога. Нищо не мога да направя, това съм аз. Такъв е животът ми сега. Приеми го или не се занимавай с мен.
Съжалявам, че закъснях.
Но не скърбя, че съм майка.
