Турция показа защо бежанците не са просто "проблем на християнска Европа"
Да отидеш до магазина в Истанбул и да се озовеш в Идлиб - историята, разказана от сирийски емигрант предишния месец, надалеч не е премеждие. Тя демонстрира какво може да стане с милиони пребиваващи в страна, скована от икономическа рецесия.
В Европа бежанци и мигранти от Близкия Изток, малко над милион за 2015 година, разтвориха бездна, поради която популисти предвкусваха разпада на " брюкселския диктат " поради " опасността за християнската цивилизация ". Турция, която е в рецесия и която внезапно стартира да става все по-враждебна към сирийците, бягащи от война, е образец какъв е същинският проблем за мощна стопанска система, приютила милиони от тях.
Отслабне ли, те са първите изкупителни жертви.
Защо Турция безшумно се обръща против бежанците? " Дневник " потърси отговора, като събра данни и отзиви на специалисти.
Всичко стартира със клюки
Тази пролет в огромните градове зачестиха похищенията против магазини на сирийски бежанци. Примерите пристигнаха от Анкара, само че най-много от Истанбул - за седем години турският мегаполис стана най-големият сирийски град отвън Сирия. Изпотрошени витрини, изгорени рекламни материали (като при един случай в квартал " Кючюкчекмедже " полицията употребява сълзотворен газ) не са всекидневие, само че зачестяват. Според Международната спешна група единствено за втората половина на 2017 година случаите, ориентирани против сирийци, са се увеличли три пъти по отношение на същия интервал миналата година, а за цялата по-минала година жертвите им са минимум 35 души.
Години наред - и изключително към договорката сред Европейски Съюз и Турция, ограничаваща незаконната миграция - европейски представители посещаваха бежанските лагери по границата. Там те в действителност виждаха доста малко от бежанците - eдва няколкостотин хиляди. Днес едвам към 100 хиляди от 3.6 млн. души живеят в лагери. Първоначално бяха главно в южните провинции и там, макар лимитираното медийно отразяване, турски издания разпространяваха данни за възходяща безработица, културни разлики и произшествия.
За да интегрират сирийците отвън сивата стопанска система (а и в опит да понижат икономическата тежест върху бюджета), турските управляващи вкараха през 2016 година разрешителни за работа с регулации - на процедура за тях аплайват работодателите. Бежанците не може да взимат под минималната заплата, а делът им в съответната компания не може да е над 10 на 100 от този на служащите турци.
Последва разселване, най-много към огромните градове - Истанбул, Бурса, Анкара и Измир: същото придвижване, реализирано десетилетия наред от милиони турци и оформило днешните стопански центрове. В началото това не бе проблем за Турция, която близо пет години изтъкваше изгодата за стопанската система и капитала, импортиран в Турция от по-заможните и стопански дейните. Често наблягаше и на безкористното осъществяване на филантропичния дълг към бягащите от война (каквото, изтъкваше Анкара, Европа не показваше).
Кризата промени това.
Официално в Истанбул живеят близо 547 хиляди сирийци - във всички 39 негови региона, само че най-вече в европейската част. Броят на записаните в най-големия турски град не се чака да нарасне - преди две години Анкара на процедура ограничи достъпа на сирийци, а 10 провинции (сред тях - Истанбул) стопираха да записват новодошлите измежду тях. Това обаче подтиква някои турски медии да приказват за до милион сирийици в мегаполиса, в случай че се броят 350 хиляди регистрирани в други провинции (но живеещи незаконн там) и близо 100 хиляди нерегистрирани на никое място в Турция.
Дали всички те работят, няма данни. Според Международната спешна група единствено в сивата стопанска система, против по-малко възнаграждение, са били заети сред 750 и 900 хиляди (при 2.1 млн. сирийци в дейна възраст) при започване на предходната година, само че те са за цяла Турция. Данни в турските медии сочат, че хиляди компании са отворени в цялата страна от сирийци. Например за шест месеца предходната година от 778 компании 473 са в Истанбул в доста браншове като търговията на едро, недвижимите парцели, строителството, търговията на дребно и по-малко в туризма, превоза, текстилната промишленост и консултантския бизнес.
В тази конюнктура рецесията удари Турция и се усети мощно в икономическото ѝ сърце. Инфлацията, двуцифрената безработица, цената на храните (принудила управляващите да отворят " държавни " щандове за зеленчуци, от домати и чушки до лук) попречиха на ненадминатия в печелене на избори президент Реджеп Тайип Ердоган не съумя да донесе победа на претендента си, макар че пое акцията в огромните градове " на ръчно ръководство ". Покрай изборите кабинетът стартира по-често да приказва за незаконно пребиваващите сирийци, а опозиционният претендент Екрем Имамоглу (макар да съобщи и положителни политики за дами и деца от Сирия) даде обещание Истанбул да се включи интензивно в акцията за унищожаване на сирийски надписи в магазините.
© Скрийншот https://data2.unhcr.org/en/
От всички над 3.6 млн. сирийци (по данни от 25 юли) множеството (малко над половината) са в дейна възраст - сред 18 и 59 година. Едва 3.3% са над 60-годишни, над 14% са до 4-годишна възраст. След стягането на приема на сирийци броят им на процедура не нараства.
" Лошото положение на стопанската система се отразява на всички. Това подхранва антисирийски настроения, изключително сред локалните, които се състезават със сирийците на неофициалния трудов пазар, " сподели за " Дневник " турският икономист от сирийски генезис Омар Кадкой от изследователския център за стопански политики TEPAV. " Може да има неподходящи последствия от това съревнование - като разселване - само че това се случва неофициално и е мъчно да се доближи до съответни изводи. "
Според изданието " Ал Монитор " хаштагът " Сирийци, вън " е най-популярният в нощта на успеха а Имамоглу. Атила Йешилада от центъра за политическии проучвания Global Source Partners даже съобщи неотдавна: " Това, че Ердоган твърдо защитаваше задържането на сирийските бежанци, бе една от аргументите за загубата на Истанбул. Но Ердоган най-сетне разбра посланието и погромът против " недокументирани сирийци " най-сетне стартира.
Променящите се настройки към притока на сирийските бежанци (на английски)
Не е единствено стопанската система - напрежението към сирийци се натрупа в Истанбул и други градове от години. В национално изследване на турската организация PIAR бежанците се оказаха вторият максимален проблем след стопанската система. Проучване на университета " Кадир Хас " в Истанбул от предишния месец сочи, че 54.5% от респондентите са изразили отрицателна настройка към сирийците през 2017 година Тази година делът им е 67.7 на 100 - над две трети.
В отчет на TEPAV от предходната година, озаглавен " Променящите се настройки към притока на сирийските бежанци ", се показва, че сред 2006 и 2015 година делът на несъгласните, че чужденците са се интегрирали, е скочил от 9.3 на 40% - най-голямата смяна измежду 72 европейски провинции, взели участие в проучване на Евростат. Следва смяната в София (21 пункта) и Анкара. TEPAV я свързва в огромна степен с пристигналите в града сирийци.
" Горчивите действителности "
Миналия месец турското вътрешно министерство и шефът, назначен от държавното управление в провинция Истанбул, оповестиха, че стартират акция за извеждане на мигранти без позволение да живеят в града. Онези от тях, които нямат право да обитават там, ще бъдат настанени в лагери, само че недокументираните в Турция ще бъдат депортирани в страните по генезис. Кампанията не е единствено против сирийци, само че измежду съвсем 13 хиляди изведени от града за 3 седмици делът им е максимален.
" Никой няма да гледа на Истанбул като на център за незаконна миграция, " сподели вътрешният министър Сюлейман Сойлу при започване на месеца. По-късно позицията бе изменена - сирийците, регистрирани в Турция, само че не в Истанбул, имат период до 20 август да се върнат в " провинцията " си, а недокументираните на доктрина ще бъдат изпратени в лагери, а по-късно ще могат да бъдат разселени където изискат - само че не и в Анталия и Истанбул.
And, last, here’s the anti-refugee hashtag #SuriyelilerDefoluyor, or ‘Syrians get out,’ which depressingly seems to be mostly traffic from genuine accounts. pic.twitter.com/K7LdnYQqLv
— Noah Blaser (@nblaser18) August 2, 2019
В обществените мрежи от ден на ден сирийци се оплакват от напрежение и произшествия след клюки, ориентирани против тях. В тази конюнктура, макар осъзнаването, че мнозина от пристигналите като бежанци ще останат, медиите приказват повече за връщането в Сирия. Според Анадолската организация прибралите се в страната си за първите шест месеца на годината са 80 хиляди души. През юни Ердоган съобщи, че върналите се в зоната под турски надзор са към 330 хиляди " Вярвам, че когато се реши казусът в Манбидж и източно от Ефрат, броят доста бързо ще доближи милион. " За в. " Гардиън " представител на турските миграционни служби съобщи, че няма случаи на насилствена депортация - връщания има единствено когато това става непринудено - и се води отрицателна осведомителна акция. Източник на английското издание в Организация на обединените нации споделя: " Постоянно чуваме за бежанци, принудени да подпишат оня формуляр. Отговорност на (Върховния комисариат за бежанците на ООН) е тези бежанци да не се окажат в Идлиб, а (организацията) се проваля. "
Кой е прав - Анкара или сирийците и деятелите? " И двете версии са правилни, " сподели за " Дневник " Кадкой. " Източници удостоверяват депортация на сирийци, само че броят остава нерешителен. За страдание " доброволният " аспект (на връщанията) не беше тестван от трета страна, а точно ВКБООН. " Правителството към този момент известно време следва по-твърда политика против неразрешената миграция, добави той. " Недокументираните сирийци не са нещо ново, само че сегашният отговор се корени в горчивите действителности ".
Състезанието се ожесточава
С тези решения управляващите дадоха отговор на задълбочаващото се неодобрение, което назидателната (спрямо Европа) политика на " отворени граници " за мигрантите дълго прикриваше.
Състезанието на сирийци и турци е изключително очевидно в неофициалната стопанска система, се в отчет на Международната спешна група от предходната година. Така нискоквалифицираните турци се конкурират за по-малко позиции, предлаганите заплати са по-ниски. Това подхранва неодобрение даже измежду кюрдите, мигрирали от провинциалния югоизток, с цел да работят в сивата стопанска система на по-големи градове. Някога това малцинство бе считано за подбиващо заплатите в най-вече " турските " градове. Сега арабите в доста от тях са " новите кюрди " - в Торбалъ, в покрайнините на Измир, кюрди и роми принудиха сирийски служащи в земеделието да избягат от палатковия си лагер, откакто плъзнаха клюки, че бежанците са пребили дете. Турци нападанаха сирийци с ножове, а 30 души бяха ранени.
Друг отчет на TEPAV от март 2019 година, " Сирийците в Истанбул и следвоенните гета ", изследва три квартала в Истанбул, степента на интеграция и отношението към новодошлите. Макар в един от трите квартала да няма напрежение вследствие на сполучливи политики на интеграция, проучванията на терен оформят общи черти. И в трите сирийците владеят турски, само че " приказват арабски в регионите, където най-вече живеят и работят, обличат се друго и проектират житейските си привички и практики ". Те също по този начин " заобикалят определяне на контакти с турски жители " и " по-скоро пазарят при сирийци ". Жените не работят, множеството магазини употребяват арабски надписи, не турски.
Сирийците в Истанбул и следвоенните гета
Сирийците изясняват, че избират да живеят там, тъй като кварталите са с " консертавивна конструкция ", тъй като научават за тях от другари и родственици и тъй като характерностите на региона им припомнят за Сирия. Живеят на групи - по 15-20 души в квартал - и това въздейства на наемите негативно. Все отново те са щастливи в взаимния си живот с турците.
Според Международната спешна група в доста случаи с решението да не взаимодействат локалните сирийците " подхранват убеждението на (домакините), че... не се подчиняват на турските публични правила ". " 80% от сирийците мислят, че могат да се интегрират, до момента в който към 80% от турските жители споделят, че не могат, " цитира отчетът думите на европейски представител. Цитирано от същата група изследване гласи, че 63% от турците или се усещат " далечни ", или " доста далечни " на сирийците, до момента в който 72 на 100 - " Близки " или " доста близки " с турското общество.
© Associated Press
Публикация на " Ал Монитор " от края на юли демонстрира и още един източник на напрежение, оттатък проблемите с работата, културните другия, капсулирането и непотвърдените клюки за закононарушения, грабежи и изнасилвания. Той, наподобява, се е появил към празниците Ейд ал Фитр и Ейд ал Адха (Рамазан байрам и Курбан Байрам, тази година надлежно през май и август). Хиляди сирийци са отпътували от Турция за Сирия за религиозните празници и мнозина се питат: в случай че Сирия е безвредна за визити, не би трябвало ли останат там. Севилай Йълман, колумнист в " Хабертюрк ", пита за какво отиват макар " кръвожадния режим " и " за какво се връщат в Турция, в случай че всичко е наред ".
В тази конюнктура Ердоган се надява да контракти със Съединени американски щати основаването на свободна зона в северна Сирия и заплашва с военна интервенция (наричана от Вашингтон немислима), в случай че това не се случи.
Анализаторът от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай счита, че Ердоган, поддръжката за който съгласно него понижава и поради сирийците, е подготвен да отиде и по-далеч. " Дори може да желае да контракти договорка с режима на Асад, признавайки го като законно държавно управление на Сирия в подмяна на това Дамаск да разреши на бежанците да се завърнат. " Най-малкото той ще изиска Турция да резервира надзор над земите си в Сирия, с цел да могат още от тях да се приберат.
Лидери в Европа изгуби доста време и сила за дребни политически цели, вместо да премисли политиките си за интеграция, макар че застаряващото население и потребностите на стопанската система допускат, че миграцията към Европа едвам стартира. Събитията в Турция от последните месеци (чийто приръст едва видимо, само че трайно се забавя) демонстрират, че Анкара, която се държеше нравоучително с Европа, в действителност е избрала същия път.
В Европа бежанци и мигранти от Близкия Изток, малко над милион за 2015 година, разтвориха бездна, поради която популисти предвкусваха разпада на " брюкселския диктат " поради " опасността за християнската цивилизация ". Турция, която е в рецесия и която внезапно стартира да става все по-враждебна към сирийците, бягащи от война, е образец какъв е същинският проблем за мощна стопанска система, приютила милиони от тях.
Отслабне ли, те са първите изкупителни жертви.
Защо Турция безшумно се обръща против бежанците? " Дневник " потърси отговора, като събра данни и отзиви на специалисти.
Всичко стартира със клюки
Тази пролет в огромните градове зачестиха похищенията против магазини на сирийски бежанци. Примерите пристигнаха от Анкара, само че най-много от Истанбул - за седем години турският мегаполис стана най-големият сирийски град отвън Сирия. Изпотрошени витрини, изгорени рекламни материали (като при един случай в квартал " Кючюкчекмедже " полицията употребява сълзотворен газ) не са всекидневие, само че зачестяват. Според Международната спешна група единствено за втората половина на 2017 година случаите, ориентирани против сирийци, са се увеличли три пъти по отношение на същия интервал миналата година, а за цялата по-минала година жертвите им са минимум 35 души.
Години наред - и изключително към договорката сред Европейски Съюз и Турция, ограничаваща незаконната миграция - европейски представители посещаваха бежанските лагери по границата. Там те в действителност виждаха доста малко от бежанците - eдва няколкостотин хиляди. Днес едвам към 100 хиляди от 3.6 млн. души живеят в лагери. Първоначално бяха главно в южните провинции и там, макар лимитираното медийно отразяване, турски издания разпространяваха данни за възходяща безработица, културни разлики и произшествия.
За да интегрират сирийците отвън сивата стопанска система (а и в опит да понижат икономическата тежест върху бюджета), турските управляващи вкараха през 2016 година разрешителни за работа с регулации - на процедура за тях аплайват работодателите. Бежанците не може да взимат под минималната заплата, а делът им в съответната компания не може да е над 10 на 100 от този на служащите турци.
Последва разселване, най-много към огромните градове - Истанбул, Бурса, Анкара и Измир: същото придвижване, реализирано десетилетия наред от милиони турци и оформило днешните стопански центрове. В началото това не бе проблем за Турция, която близо пет години изтъкваше изгодата за стопанската система и капитала, импортиран в Турция от по-заможните и стопански дейните. Често наблягаше и на безкористното осъществяване на филантропичния дълг към бягащите от война (каквото, изтъкваше Анкара, Европа не показваше).
Кризата промени това.
Официално в Истанбул живеят близо 547 хиляди сирийци - във всички 39 негови региона, само че най-вече в европейската част. Броят на записаните в най-големия турски град не се чака да нарасне - преди две години Анкара на процедура ограничи достъпа на сирийци, а 10 провинции (сред тях - Истанбул) стопираха да записват новодошлите измежду тях. Това обаче подтиква някои турски медии да приказват за до милион сирийици в мегаполиса, в случай че се броят 350 хиляди регистрирани в други провинции (но живеещи незаконн там) и близо 100 хиляди нерегистрирани на никое място в Турция.
Дали всички те работят, няма данни. Според Международната спешна група единствено в сивата стопанска система, против по-малко възнаграждение, са били заети сред 750 и 900 хиляди (при 2.1 млн. сирийци в дейна възраст) при започване на предходната година, само че те са за цяла Турция. Данни в турските медии сочат, че хиляди компании са отворени в цялата страна от сирийци. Например за шест месеца предходната година от 778 компании 473 са в Истанбул в доста браншове като търговията на едро, недвижимите парцели, строителството, търговията на дребно и по-малко в туризма, превоза, текстилната промишленост и консултантския бизнес.
В тази конюнктура рецесията удари Турция и се усети мощно в икономическото ѝ сърце. Инфлацията, двуцифрената безработица, цената на храните (принудила управляващите да отворят " държавни " щандове за зеленчуци, от домати и чушки до лук) попречиха на ненадминатия в печелене на избори президент Реджеп Тайип Ердоган не съумя да донесе победа на претендента си, макар че пое акцията в огромните градове " на ръчно ръководство ". Покрай изборите кабинетът стартира по-често да приказва за незаконно пребиваващите сирийци, а опозиционният претендент Екрем Имамоглу (макар да съобщи и положителни политики за дами и деца от Сирия) даде обещание Истанбул да се включи интензивно в акцията за унищожаване на сирийски надписи в магазините.
© Скрийншот https://data2.unhcr.org/en/
От всички над 3.6 млн. сирийци (по данни от 25 юли) множеството (малко над половината) са в дейна възраст - сред 18 и 59 година. Едва 3.3% са над 60-годишни, над 14% са до 4-годишна възраст. След стягането на приема на сирийци броят им на процедура не нараства.
" Лошото положение на стопанската система се отразява на всички. Това подхранва антисирийски настроения, изключително сред локалните, които се състезават със сирийците на неофициалния трудов пазар, " сподели за " Дневник " турският икономист от сирийски генезис Омар Кадкой от изследователския център за стопански политики TEPAV. " Може да има неподходящи последствия от това съревнование - като разселване - само че това се случва неофициално и е мъчно да се доближи до съответни изводи. "
Според изданието " Ал Монитор " хаштагът " Сирийци, вън " е най-популярният в нощта на успеха а Имамоглу. Атила Йешилада от центъра за политическии проучвания Global Source Partners даже съобщи неотдавна: " Това, че Ердоган твърдо защитаваше задържането на сирийските бежанци, бе една от аргументите за загубата на Истанбул. Но Ердоган най-сетне разбра посланието и погромът против " недокументирани сирийци " най-сетне стартира.
Променящите се настройки към притока на сирийските бежанци (на английски)
Не е единствено стопанската система - напрежението към сирийци се натрупа в Истанбул и други градове от години. В национално изследване на турската организация PIAR бежанците се оказаха вторият максимален проблем след стопанската система. Проучване на университета " Кадир Хас " в Истанбул от предишния месец сочи, че 54.5% от респондентите са изразили отрицателна настройка към сирийците през 2017 година Тази година делът им е 67.7 на 100 - над две трети.
В отчет на TEPAV от предходната година, озаглавен " Променящите се настройки към притока на сирийските бежанци ", се показва, че сред 2006 и 2015 година делът на несъгласните, че чужденците са се интегрирали, е скочил от 9.3 на 40% - най-голямата смяна измежду 72 европейски провинции, взели участие в проучване на Евростат. Следва смяната в София (21 пункта) и Анкара. TEPAV я свързва в огромна степен с пристигналите в града сирийци.
" Горчивите действителности "
Миналия месец турското вътрешно министерство и шефът, назначен от държавното управление в провинция Истанбул, оповестиха, че стартират акция за извеждане на мигранти без позволение да живеят в града. Онези от тях, които нямат право да обитават там, ще бъдат настанени в лагери, само че недокументираните в Турция ще бъдат депортирани в страните по генезис. Кампанията не е единствено против сирийци, само че измежду съвсем 13 хиляди изведени от града за 3 седмици делът им е максимален.
" Никой няма да гледа на Истанбул като на център за незаконна миграция, " сподели вътрешният министър Сюлейман Сойлу при започване на месеца. По-късно позицията бе изменена - сирийците, регистрирани в Турция, само че не в Истанбул, имат период до 20 август да се върнат в " провинцията " си, а недокументираните на доктрина ще бъдат изпратени в лагери, а по-късно ще могат да бъдат разселени където изискат - само че не и в Анталия и Истанбул.
And, last, here’s the anti-refugee hashtag #SuriyelilerDefoluyor, or ‘Syrians get out,’ which depressingly seems to be mostly traffic from genuine accounts. pic.twitter.com/K7LdnYQqLv
— Noah Blaser (@nblaser18) August 2, 2019
В обществените мрежи от ден на ден сирийци се оплакват от напрежение и произшествия след клюки, ориентирани против тях. В тази конюнктура, макар осъзнаването, че мнозина от пристигналите като бежанци ще останат, медиите приказват повече за връщането в Сирия. Според Анадолската организация прибралите се в страната си за първите шест месеца на годината са 80 хиляди души. През юни Ердоган съобщи, че върналите се в зоната под турски надзор са към 330 хиляди " Вярвам, че когато се реши казусът в Манбидж и източно от Ефрат, броят доста бързо ще доближи милион. " За в. " Гардиън " представител на турските миграционни служби съобщи, че няма случаи на насилствена депортация - връщания има единствено когато това става непринудено - и се води отрицателна осведомителна акция. Източник на английското издание в Организация на обединените нации споделя: " Постоянно чуваме за бежанци, принудени да подпишат оня формуляр. Отговорност на (Върховния комисариат за бежанците на ООН) е тези бежанци да не се окажат в Идлиб, а (организацията) се проваля. "
Кой е прав - Анкара или сирийците и деятелите? " И двете версии са правилни, " сподели за " Дневник " Кадкой. " Източници удостоверяват депортация на сирийци, само че броят остава нерешителен. За страдание " доброволният " аспект (на връщанията) не беше тестван от трета страна, а точно ВКБООН. " Правителството към този момент известно време следва по-твърда политика против неразрешената миграция, добави той. " Недокументираните сирийци не са нещо ново, само че сегашният отговор се корени в горчивите действителности ".
Състезанието се ожесточава
С тези решения управляващите дадоха отговор на задълбочаващото се неодобрение, което назидателната (спрямо Европа) политика на " отворени граници " за мигрантите дълго прикриваше.
Състезанието на сирийци и турци е изключително очевидно в неофициалната стопанска система, се в отчет на Международната спешна група от предходната година. Така нискоквалифицираните турци се конкурират за по-малко позиции, предлаганите заплати са по-ниски. Това подхранва неодобрение даже измежду кюрдите, мигрирали от провинциалния югоизток, с цел да работят в сивата стопанска система на по-големи градове. Някога това малцинство бе считано за подбиващо заплатите в най-вече " турските " градове. Сега арабите в доста от тях са " новите кюрди " - в Торбалъ, в покрайнините на Измир, кюрди и роми принудиха сирийски служащи в земеделието да избягат от палатковия си лагер, откакто плъзнаха клюки, че бежанците са пребили дете. Турци нападанаха сирийци с ножове, а 30 души бяха ранени.
Друг отчет на TEPAV от март 2019 година, " Сирийците в Истанбул и следвоенните гета ", изследва три квартала в Истанбул, степента на интеграция и отношението към новодошлите. Макар в един от трите квартала да няма напрежение вследствие на сполучливи политики на интеграция, проучванията на терен оформят общи черти. И в трите сирийците владеят турски, само че " приказват арабски в регионите, където най-вече живеят и работят, обличат се друго и проектират житейските си привички и практики ". Те също по този начин " заобикалят определяне на контакти с турски жители " и " по-скоро пазарят при сирийци ". Жените не работят, множеството магазини употребяват арабски надписи, не турски.
Сирийците в Истанбул и следвоенните гета
Сирийците изясняват, че избират да живеят там, тъй като кварталите са с " консертавивна конструкция ", тъй като научават за тях от другари и родственици и тъй като характерностите на региона им припомнят за Сирия. Живеят на групи - по 15-20 души в квартал - и това въздейства на наемите негативно. Все отново те са щастливи в взаимния си живот с турците.
Според Международната спешна група в доста случаи с решението да не взаимодействат локалните сирийците " подхранват убеждението на (домакините), че... не се подчиняват на турските публични правила ". " 80% от сирийците мислят, че могат да се интегрират, до момента в който към 80% от турските жители споделят, че не могат, " цитира отчетът думите на европейски представител. Цитирано от същата група изследване гласи, че 63% от турците или се усещат " далечни ", или " доста далечни " на сирийците, до момента в който 72 на 100 - " Близки " или " доста близки " с турското общество.
© Associated Press
Публикация на " Ал Монитор " от края на юли демонстрира и още един източник на напрежение, оттатък проблемите с работата, културните другия, капсулирането и непотвърдените клюки за закононарушения, грабежи и изнасилвания. Той, наподобява, се е появил към празниците Ейд ал Фитр и Ейд ал Адха (Рамазан байрам и Курбан Байрам, тази година надлежно през май и август). Хиляди сирийци са отпътували от Турция за Сирия за религиозните празници и мнозина се питат: в случай че Сирия е безвредна за визити, не би трябвало ли останат там. Севилай Йълман, колумнист в " Хабертюрк ", пита за какво отиват макар " кръвожадния режим " и " за какво се връщат в Турция, в случай че всичко е наред ".
В тази конюнктура Ердоган се надява да контракти със Съединени американски щати основаването на свободна зона в северна Сирия и заплашва с военна интервенция (наричана от Вашингтон немислима), в случай че това не се случи.
Анализаторът от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай счита, че Ердоган, поддръжката за който съгласно него понижава и поради сирийците, е подготвен да отиде и по-далеч. " Дори може да желае да контракти договорка с режима на Асад, признавайки го като законно държавно управление на Сирия в подмяна на това Дамаск да разреши на бежанците да се завърнат. " Най-малкото той ще изиска Турция да резервира надзор над земите си в Сирия, с цел да могат още от тях да се приберат.
Лидери в Европа изгуби доста време и сила за дребни политически цели, вместо да премисли политиките си за интеграция, макар че застаряващото население и потребностите на стопанската система допускат, че миграцията към Европа едвам стартира. Събитията в Турция от последните месеци (чийто приръст едва видимо, само че трайно се забавя) демонстрират, че Анкара, която се държеше нравоучително с Европа, в действителност е избрала същия път.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ