Коя е най-голямата естествена заплаха за живота на човечеството?
Да отхвърлим техногенните разновидности – като нуклеарна война или лабораторни вируси, измъкнали се на независимост, и да разгледаме единствено аргументите от натурален генезис
ЗАПЛАХА №1: СЛЪНЧЕВИТЕ БУРИ
Най-силното изхвърляне на коронална маса в най-новата история е от 1989 година. Изгорелият трансформатор в Ню Джърси оставя 5 милиона души от канадската провинция Квебек без електрическа енергия.
Излъчването, известно като геомагнитната стихия от 1859 година, или събитието на Керингтън, е 10 пъти по-интензивно. Тогава пламват телеграфни кабели, вследствие на което избухват пожари и има потърпевши хора. Полярните огньове „ танцуват ” даже в Куба.
Изхвърлянето на коронална маса съставлява изригване на вещество (плазма, състояща се от електрони, протони и химически детайли — О2, хелий и други) от слънчевата корона. Този феномен е невероятно да се следи от Земята. Мониторингът на слънчевата интензивност се прави от дуета галактически апарати „ Стерео ”, изведени в орбита, сходно на орбитата на придвижване на Земята към Слънцето.
Някои откриватели се притесняват, че още едно събитие, сходно на бурята на Керингтън, ще унищожи стотици и хиляди трансформатори, като потопи цели континенти в мрачевина в продължение седмици, месеци, даже години. И ние бихме могли да станем очевидци на това събитие. Изследователите допускат, че стихии, сходни на събитието на
Керингтън, се случват през няколко епохи. Последното проучване открива, че вероятността такава стихия да настъпи през идващите 10 години, е 12%.
ЗАПЛАХА №2: УДАР ОТ КОСМОСА
Земята може още повече да пострада от удар от огромен метеорит или комета. Единственият метод за отбрана за човечеството е да се предотврати конфликтът.
Вероятно метеорит с диаметър 10 км е повода за гибелта на динозаврите. Но човечеството може да загине в резултат на конфликт с доста по-малко тяло. Мястото на удара ще бъде изцяло унищожено. Огромни трусове и цунами ще преминат по цялата планета. Но най-опуетошителни ще са остатъчните последици.
Моделът допуска, че според от скоростта и ъгъла на рухване на обект с диаметър 1 км ще бъде изхвърлена задоволително скална маса, с цел да блокира Слънцето за месеци. Към пелената ще се прибавят сажди от горските пожари, които ще избухнат от нажежените парчета от метеорита, пръснали се във всички направления на километри.
За благополучие, метеорити с подобен размер удрят Земята един път на няколко
милиона години, а такива като „ килъра на динозаври “- един път на 100 млн. години. За елементарния човек вероятността да загине от удар от метеорит, не е по-висока от риска да бъде изяден от акула.
Астрономите са записали в съседство със Земята 15 000 обекта, в това число стотици метеорити с диаметър над километър.
ЗАПЛАХА №3: СУПЕРВУЛКАНИ
Най-безмилостната опасност за актуалната цивилизация обаче не се намира в Космоса, а е на повърхността на самата планета. Супер-изригванията се случват доста по-често от мощните галактически конфликти. Приблизително на всеки 100 000 години някъде по земната повърхнина кратер стартира да изригва потоци магма. Разрушителната мощ на супер-вулкана е жестока.
Едно такова страшилище е вулканът Тоба в Индонезия, който преди 74000 години изтрива от лицето на земята съвсем всичко живо, обитаващо близките територии. Той става причина за резултата на бутилката, който към момента се вижда в нашето ДНК.
Т.нар. резултат на бутилката е понижаване на ге-нофонда на популацията в резултат на сериозно понижаване на нейната бройка.
Последствието с най-голямо значение е въздействието на вулкана върху световния климат. Сулфатните аерозоли, „ впръскани ” в стратосферата от суперизригва-нето, могат да намалят температурата на планетата с 5 – 10 градуса по Целзий за десетилетие.
ЗАПЛАХА №4: ГЛАДЪТ
Ударите от Космоса и суперизригванията могат да нарушат развиването на растенията. Но двама учени към този момент са създали проект за спасението на света от апетит.
В книгата си „ Да се нахранят всички без значение по какъв начин ” Дейвид Денкенбергер и Джошуа Пиърс оферират няколко метода за изхранване на милиони без помощта на Слънцето. Хората могат да отглеждат гъби върху стволовете на дърветата, повалени от злополуката. Или да култивират бактерии, преработващи метан, или да трансформират целулозата в растителната биомаса в захар.
