Защо с второто дете е по-лесно
Да отгледаш едно дете е като да караш кола за първи път – и ужасно, и изморително. Твърде доста задания и прекалено много отговорности… Едва с второто дете, колкото и да ни изтощават грижите, сме способни да се насладим откровено на майчинството, твърди Екатерина Мазеина, майка на две девойки.
Разрешавам си да не бъда идеална
Моя живот с децата припомня на остарелия анекдот, в който с първото дете стерилизираме всичко, а третото яде от купичката на котето. Ние нямаме коте, само че имаме баща, който се вълнуваше толкоз доста за първото бебе, че по няколко пъти дневно облъчваше дома с кварцова лампа. Гонеше ме от стаите и започваше своето ултравиолетово безумство.
Впрочем, аз също бях подготвена да облъчвам освен виталното ни пространство, само че и всички посетители, тъй като те придвижват микроби. Нищо чудно, че никой не пристигна...
С втората ни щерка не включвахме ужасната лампа. Тя в този момент пълзи на всички места и аз към момента се старая да шетам пода всеки ден. Но с второто дете е по-лесно да си разрешиш да не бъдеш съвършен – да не гладиш детските облекла, да не къпеш бебето по четиридесет минути всеки ден, да не се разхождаш, когато си останала без сили и още доста неща да не правиш.
При това не изпитвам възприятие за виновност и не се съпоставям с другите майки – това, по принцип, е допустимо.
Не се пробвам да отгледам талант
Имам фотография във Facebook - по-голямата ми щерка на два месеца е забола нос в репродукция на картина от Ван Гог, окачена до леглото. Сега ми е смешно, а тогава бях уверена, че два месеца е подобаваща възраст за запознанство с постимпресионистите. Едва научила да държи главата си изправена, дъщеричката ми стана непрекъснат и единствен слушател на моите поучителни монолози: „ Виж, Нина, това е дом, и в него има 10 етажа. Дай да броим: един, два, три... “
Бебето в отговор радостно пуска слюнка. Не се давах - бях наясно, че след третия месец ще е късно да я науча. А детето се развиваше съгласно възрастта си, без да обръща никакво внимание на моите педагогичен прояви.
Втората ни щерка в този момент е на седем месеца и цялото ѝ интелектуално развиване се състои в това понякога да шумоли с торбата за отпадък. Когато допълзи до нея.
Книгите за ранното развиване на децата са покрити с прахуляк, никой не демонстрира на бебето черно-бели фотоси с букви, не го мъчи със специфична детска музика, с цел да усъвършенства когнитивните му качества. Аз извършвам най-вече прегръщащо-целуваща функционалност, а в ролята на радиото се вживява огромното дете. Отлично се оправяме, мисля си.
Прочетете целия материал на страниците на Новите родители.
Разрешавам си да не бъда идеална
Моя живот с децата припомня на остарелия анекдот, в който с първото дете стерилизираме всичко, а третото яде от купичката на котето. Ние нямаме коте, само че имаме баща, който се вълнуваше толкоз доста за първото бебе, че по няколко пъти дневно облъчваше дома с кварцова лампа. Гонеше ме от стаите и започваше своето ултравиолетово безумство.
Впрочем, аз също бях подготвена да облъчвам освен виталното ни пространство, само че и всички посетители, тъй като те придвижват микроби. Нищо чудно, че никой не пристигна...
С втората ни щерка не включвахме ужасната лампа. Тя в този момент пълзи на всички места и аз към момента се старая да шетам пода всеки ден. Но с второто дете е по-лесно да си разрешиш да не бъдеш съвършен – да не гладиш детските облекла, да не къпеш бебето по четиридесет минути всеки ден, да не се разхождаш, когато си останала без сили и още доста неща да не правиш.
При това не изпитвам възприятие за виновност и не се съпоставям с другите майки – това, по принцип, е допустимо.
Не се пробвам да отгледам талант
Имам фотография във Facebook - по-голямата ми щерка на два месеца е забола нос в репродукция на картина от Ван Гог, окачена до леглото. Сега ми е смешно, а тогава бях уверена, че два месеца е подобаваща възраст за запознанство с постимпресионистите. Едва научила да държи главата си изправена, дъщеричката ми стана непрекъснат и единствен слушател на моите поучителни монолози: „ Виж, Нина, това е дом, и в него има 10 етажа. Дай да броим: един, два, три... “
Бебето в отговор радостно пуска слюнка. Не се давах - бях наясно, че след третия месец ще е късно да я науча. А детето се развиваше съгласно възрастта си, без да обръща никакво внимание на моите педагогичен прояви.
Втората ни щерка в този момент е на седем месеца и цялото ѝ интелектуално развиване се състои в това понякога да шумоли с торбата за отпадък. Когато допълзи до нея.
Книгите за ранното развиване на децата са покрити с прахуляк, никой не демонстрира на бебето черно-бели фотоси с букви, не го мъчи със специфична детска музика, с цел да усъвършенства когнитивните му качества. Аз извършвам най-вече прегръщащо-целуваща функционалност, а в ролята на радиото се вживява огромното дете. Отлично се оправяме, мисля си.
Прочетете целия материал на страниците на Новите родители.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ