Сачева: Защо Президентът има покана, но не отива в Давос, а предпочита да подаде оставка?
Да оставим настрани по кое време е получена поканата за Давос. Това са писмено ясни обстоятелства – има грами, документи, получатели и впрочем. Това разяснява във Facebook Деница Сачева.
Поканен е не Румен Радев, а България. Ако президентът на Република България се споделяше Иван Иванов, то поканата щеше да е до Иван Иванов.
Да се върнем на значителното.
Държавата ни е поканена да стане един от създателите на Съвет за мир по самодейност на американския президент Доналд Тръмп, в която роля ще има и един от най-успелите български дипломати Николай Младенов.
Защо Президентът на България има покана, само че не отива в Давос, а избира да подаде оставка?
Вероятно по същите аргументи заради които смяташе, че има потребност от референдум за еврото, само че не откри сили да каже той самия за или срещу еврото е. Или по същите аргументи заради които ще бори корупцията дружно с Ахмед Доган.
Радев желае да бъде по едно и също време гълъб на мира, ястреб на суверенитета и безпристрастен наблюдаващ с микрофон, до момента в който е надълбоко нагазил от церемониалната в изпълнителната власт. Практикува политиката на ол-инклузив с рекламация за извънредно.
За България е значимо да взе участие в интернационалните начинания. Отсъствието не е неутралитет. Отсъствието прави дребната страна невидима.
Дипломатическият капитал за всяка страна е опцията да приказва, да показва позиция, да слага ползите на масата, а не да се крие под масата. Присъствието в Давос на учредяването на Съвета за мир е опция за диалог. Активните страни печелят. Това е дипломацията. Проблемът у нас е, че някои политици се пробват да трансфорат всяка покана в геополитически тест за преданост, вместо в инструмент за въздействие.
България не е сцена. България е страна. И във върховете на нейната политика няма място за повече статисти.
