Zа Русия беZ любов и омраZа*. България е Полша. Москва не е Брюксел
Да обичаме ли Русия или да я ненавиждаме? Нито едното, нито другото. Русия си е обособена страна със свои лични ползи. И нейните ползи, в множеството случаи в историята, не са съвпадали с българските. Не съответстват и през днешния ден.
* Z идва от Клуб Z. Само и само!
Ето какъв диалот се организира през днешния ден в студиото на БНР:
Даниел Вълчев: Полша исторически е имала доста огромни проблеми с Русия. За разлика от българите. Ние имаме едно по-скоро положително отношение към руснаците. Който каквото ще да споделя. Дори поляците намират сили да се опълчват на европейската политика за украинското зърно.
Петър Волгин: Само че поляците стачкуваха и когато беше комунизма и в този момент, когато не е комунизма. Ние и при комунизма си бяхме съгласни и в този момент сме съгласни.
Даниел Вълчев: Поляците са една горда европейска нация. Това е ситуацията.
Любим прийом на съветската агитация в България, е да приравнява комунистическия властнически режим с европейската народна власт. И изключително значимо – да изяснява по какъв начин България и преди, и в този момент е била подтисната и унижена. И по какъв начин и преди, и в този момент българите не смеят да стачкуват.
Сравненията с Полша, Чехословакия и Унгария, в които опозиция против Съюз на съветските социалистически републики е имало, са обичани. Тези упреци обаче почиват върху грозни клюки или нормално непознаване на историята.
В България е имало доста съществено съпротивително придвижване още в първите години на новата власт - горяните.
Далеч по-известните и у нас, и по света протести против руската власт са в Унгария са от 1956 година и Пражката пролет е през 1968 година, както и в Полша при започване на 80-те години на XX в.
Трябва да се означи, че горянското придвижване е съществувало в най-мрачните сталински времена, до момента в който събитията в Унгария и изключително в Чехословакия и Полша са много по-късно. Тогава интернационалната конюнктура е била много по-благоприятна за сходна опозиция.
През 40-те и 50-те години на XX в. Западът по всякакъв начин се е стараел да не нервира Сталин, тъй като не е можел да си разреши още една война след преди малко приключилата Втора международна. Освен това България не е можела да разчита на
поддръжка от католическата черква, каквато поддръжка е имало за Унгария и Полша
Географското състояние на страната ни, която е прекомерно покрай Москва, също затруднява търсенето на поддръжка или даже благосклонност от западните страни.
А и в тези години медийно отразяване на горянските протести в България, несъмнено, не е имало. Няма архивни фрагменти, каквито гледаме и до момента от останалите страни в Източна Европа, дръзнали да се опълчат на човеконенавистния руски режим.
Но да се върнем към днешния ден. Полша стачкува освен против украинското зърно. В Полша има цяла държавна стратегия за декомунизация на публичните пространства. В рамките на тази стратегия се отстраняват монументи на руската войска.
У нас до момента е махнат единствено един монумент – МОЧА в София. И се водят диспути за Альоша в Пловдив. Руските пропагандисти у нас славославят Полша, когато им изнася, само че бранят МОЧА и Альоша, които Полша от дълго време би премахнала.
Освен това
България също споделя " не " на своите западни сътрудници
Това стана по така наречен макеодонски въпрос. Целият Запад споделяше " да " на това Скопие да стартира договаряния с Европейски Съюз. Само ние казахме " не " и в последна сметка стана нашето.
И Брюксел не влезе в България с танкове, както правеше преди време Москва из колониите си в Източна Европа.
Що се отнася до изказванието, че ние имаме по-скоро положително отношение към Русия то също не е напълно правилно.
Внимателно ревизиране на историята демонстрира, че някои от
най-бележитите представители на нашия народ са били отявлени русофоби,
или пък са имали съществени запаси по отношение на Русия и нейната политика по отношение на България.
Русофобството на Георги Раковски. Захари Стоянов и Стефан Стамболов е толкоз мощно, че нямаше по какъв начин да бъде скрито даже в годините сред 1944-1989 година, когато Москва бе упомената в държавния химн на Народна република България. Свои съществени запаси по отношение на Русия обаче имат и велики персони като Васил Левски, Христо Ботев, Пейо Яворов. В творчеството на Иван Вазов също могат да се открият стихове, които, меко казано, не са русофилски.
България също е горда европейска страна! Това е ситуацията!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
* Z идва от Клуб Z. Само и само!
Ето какъв диалот се организира през днешния ден в студиото на БНР:
Даниел Вълчев: Полша исторически е имала доста огромни проблеми с Русия. За разлика от българите. Ние имаме едно по-скоро положително отношение към руснаците. Който каквото ще да споделя. Дори поляците намират сили да се опълчват на европейската политика за украинското зърно.
Петър Волгин: Само че поляците стачкуваха и когато беше комунизма и в този момент, когато не е комунизма. Ние и при комунизма си бяхме съгласни и в този момент сме съгласни.
Даниел Вълчев: Поляците са една горда европейска нация. Това е ситуацията.
Любим прийом на съветската агитация в България, е да приравнява комунистическия властнически режим с европейската народна власт. И изключително значимо – да изяснява по какъв начин България и преди, и в този момент е била подтисната и унижена. И по какъв начин и преди, и в този момент българите не смеят да стачкуват.
Сравненията с Полша, Чехословакия и Унгария, в които опозиция против Съюз на съветските социалистически републики е имало, са обичани. Тези упреци обаче почиват върху грозни клюки или нормално непознаване на историята.
В България е имало доста съществено съпротивително придвижване още в първите години на новата власт - горяните.
Далеч по-известните и у нас, и по света протести против руската власт са в Унгария са от 1956 година и Пражката пролет е през 1968 година, както и в Полша при започване на 80-те години на XX в.
Трябва да се означи, че горянското придвижване е съществувало в най-мрачните сталински времена, до момента в който събитията в Унгария и изключително в Чехословакия и Полша са много по-късно. Тогава интернационалната конюнктура е била много по-благоприятна за сходна опозиция.
През 40-те и 50-те години на XX в. Западът по всякакъв начин се е стараел да не нервира Сталин, тъй като не е можел да си разреши още една война след преди малко приключилата Втора международна. Освен това България не е можела да разчита на
поддръжка от католическата черква, каквато поддръжка е имало за Унгария и Полша
Географското състояние на страната ни, която е прекомерно покрай Москва, също затруднява търсенето на поддръжка или даже благосклонност от западните страни.
А и в тези години медийно отразяване на горянските протести в България, несъмнено, не е имало. Няма архивни фрагменти, каквито гледаме и до момента от останалите страни в Източна Европа, дръзнали да се опълчат на човеконенавистния руски режим.
Но да се върнем към днешния ден. Полша стачкува освен против украинското зърно. В Полша има цяла държавна стратегия за декомунизация на публичните пространства. В рамките на тази стратегия се отстраняват монументи на руската войска.
У нас до момента е махнат единствено един монумент – МОЧА в София. И се водят диспути за Альоша в Пловдив. Руските пропагандисти у нас славославят Полша, когато им изнася, само че бранят МОЧА и Альоша, които Полша от дълго време би премахнала.
Освен това
България също споделя " не " на своите западни сътрудници
Това стана по така наречен макеодонски въпрос. Целият Запад споделяше " да " на това Скопие да стартира договаряния с Европейски Съюз. Само ние казахме " не " и в последна сметка стана нашето.
И Брюксел не влезе в България с танкове, както правеше преди време Москва из колониите си в Източна Европа.
Що се отнася до изказванието, че ние имаме по-скоро положително отношение към Русия то също не е напълно правилно.
Внимателно ревизиране на историята демонстрира, че някои от
най-бележитите представители на нашия народ са били отявлени русофоби,
или пък са имали съществени запаси по отношение на Русия и нейната политика по отношение на България.
Русофобството на Георги Раковски. Захари Стоянов и Стефан Стамболов е толкоз мощно, че нямаше по какъв начин да бъде скрито даже в годините сред 1944-1989 година, когато Москва бе упомената в държавния химн на Народна република България. Свои съществени запаси по отношение на Русия обаче имат и велики персони като Васил Левски, Христо Ботев, Пейо Яворов. В творчеството на Иван Вазов също могат да се открият стихове, които, меко казано, не са русофилски.
България също е горда европейска страна! Това е ситуацията!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ