В „Думи на надежда“ за плевелите в душата, които ни задушават
Да обърнем внимание на градината на душата си и да я почистим от бурени, е апелът на свещеник Живко Тончев в днешното предаване от рубриката му „ Думи на вяра “ по Дарик Югоизток.
„ Всеки, който има наблюдаване или се е занимавал със земеделие знае, че с цел да може семената в градината да покълнат и да израстат добре е нужна систематична грижа.Плевелите порастват сами, за тях не е нужно да се поставят грижи, само че когато се оставят, те бързо избуяват. Корените им се разгръщат, премахването им става по-трудно и могат да задушат това растение, което сме посели и за което сме полагали грижи. Същото е и с нашата душа. В Божието слово Христос употребява доста образци от живота, илюстрации,притчи... Например, за съкровището заровено в равнищата, положителният овчар и овцете, птиците и цветята. Аз избрах алегория, която приказва за изкореняването на плевелите “, сподели свещеник Тончев, фокусирайки вниманието върху два от тях – гордостта и завистта.По думите му, те заглушават благословенията и насладата в живота ни. Водят до неприятни взаимоотношения, ужас и безпокойства.
В гордостта, той включва надменност, надменност, пренебрежителност, фукане, които водят до болно его.
В книгата " Притчи " се споделя: „ Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, тъй като от него са изворите на живота “. А в " Псалми ", една от молитвите на псалмопевеца е: Още от горделивост, Боже, защищити прислужникът си да не ме завладее. Тогава ще бъде непокварен и чист от доста закононарушения “.
„ Тоест гордостта в основата на злото, което може да се породи в човешкото сърце. Гордостта е бурен, от който би трябвало да пазим сърцето си и даже и тя да стартира да пуска корени, да я изкореняваме навреме преди тяда ни е превзела до там, че да замъгли визията ни “, споделя свещеник Тончев и обръща внимание на думите от Библията, които демонстрират пагубното въздействие на този бурен върху живота на индивида:
„ Дойде ли горделивост, идва и позор “ – Притчи 11:2
„ Гордостта предшества погибелта, а високомерието – рухването “ – Притчи 16:18
Освен горделивост в материалния свят обаче имагордост и в духовния, разяснява проповедникът и показва притчата на Господ Исус Христос за фарисея и бирника. Тя приказва за себеправедността на духовния лидер и смирението на един виновник, чиято специалност по времето, в което Исус е живял на земята е била по-презряна и от проституцията, защото бирниците са печелили на гърба на личния си народ в интерес на империята.
„ И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, сподели и тая алегория: Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият велзевул, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си по този начин: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите индивиди, грабители, неправедни, прелюбодейци и изключително не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, само че удряше се в гърди и споделяше: Боже бъди милосърден към мене грешника. Казвам ви, че този слезе вкъщи си оневинен, а не онзи; тъй като всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси “. Евангелие на Лука, 18:9 - 14
„ Притчата демонстрира, че няма смисъл да се вършим на духовни,когато имаме горделивост в себе си, тъй като сме открити пред Бога и Той познава мислите и претекстовете ни. За заплахата от гордостта, Библията споделя, че Бог се противи на горделивите. Ако имаш врагове измежду хората е неприятно, само че какъв брой по-лошо е, в случай че самият Бог е против теб. Обратното на гордостта е смирението. Бог благославя смирените, нои хората ги избират, пред тези, които превъзнасят сами себе си. Но въпросът е, по какъв начин да разберем дали имаме и подхранваме гордостта. Ако самите ние не сме наясно, евентуално нашите най-близки биха могли да виждат, в случай че са духовно чувствителни и биха никоригирали с обич “, поучава пасторът. Той обаче е безапелационен - най-сигурният метод за изобличение на това, което се крие в нас е Библията, ачрез четене и размишляване върху Божието слово, можем даизмиеммислите, които са надълбоко всърцата ни.
„ Всеки, който има наблюдаване или се е занимавал със земеделие знае, че с цел да може семената в градината да покълнат и да израстат добре е нужна систематична грижа.Плевелите порастват сами, за тях не е нужно да се поставят грижи, само че когато се оставят, те бързо избуяват. Корените им се разгръщат, премахването им става по-трудно и могат да задушат това растение, което сме посели и за което сме полагали грижи. Същото е и с нашата душа. В Божието слово Христос употребява доста образци от живота, илюстрации,притчи... Например, за съкровището заровено в равнищата, положителният овчар и овцете, птиците и цветята. Аз избрах алегория, която приказва за изкореняването на плевелите “, сподели свещеник Тончев, фокусирайки вниманието върху два от тях – гордостта и завистта.По думите му, те заглушават благословенията и насладата в живота ни. Водят до неприятни взаимоотношения, ужас и безпокойства.
В гордостта, той включва надменност, надменност, пренебрежителност, фукане, които водят до болно его.
В книгата " Притчи " се споделя: „ Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, тъй като от него са изворите на живота “. А в " Псалми ", една от молитвите на псалмопевеца е: Още от горделивост, Боже, защищити прислужникът си да не ме завладее. Тогава ще бъде непокварен и чист от доста закононарушения “.
„ Тоест гордостта в основата на злото, което може да се породи в човешкото сърце. Гордостта е бурен, от който би трябвало да пазим сърцето си и даже и тя да стартира да пуска корени, да я изкореняваме навреме преди тяда ни е превзела до там, че да замъгли визията ни “, споделя свещеник Тончев и обръща внимание на думите от Библията, които демонстрират пагубното въздействие на този бурен върху живота на индивида:
„ Дойде ли горделивост, идва и позор “ – Притчи 11:2
„ Гордостта предшества погибелта, а високомерието – рухването “ – Притчи 16:18
Освен горделивост в материалния свят обаче имагордост и в духовния, разяснява проповедникът и показва притчата на Господ Исус Христос за фарисея и бирника. Тя приказва за себеправедността на духовния лидер и смирението на един виновник, чиято специалност по времето, в което Исус е живял на земята е била по-презряна и от проституцията, защото бирниците са печелили на гърба на личния си народ в интерес на империята.
„ И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, сподели и тая алегория: Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият велзевул, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си по този начин: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите индивиди, грабители, неправедни, прелюбодейци и изключително не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, само че удряше се в гърди и споделяше: Боже бъди милосърден към мене грешника. Казвам ви, че този слезе вкъщи си оневинен, а не онзи; тъй като всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси “. Евангелие на Лука, 18:9 - 14
„ Притчата демонстрира, че няма смисъл да се вършим на духовни,когато имаме горделивост в себе си, тъй като сме открити пред Бога и Той познава мислите и претекстовете ни. За заплахата от гордостта, Библията споделя, че Бог се противи на горделивите. Ако имаш врагове измежду хората е неприятно, само че какъв брой по-лошо е, в случай че самият Бог е против теб. Обратното на гордостта е смирението. Бог благославя смирените, нои хората ги избират, пред тези, които превъзнасят сами себе си. Но въпросът е, по какъв начин да разберем дали имаме и подхранваме гордостта. Ако самите ние не сме наясно, евентуално нашите най-близки биха могли да виждат, в случай че са духовно чувствителни и биха никоригирали с обич “, поучава пасторът. Той обаче е безапелационен - най-сигурният метод за изобличение на това, което се крие в нас е Библията, ачрез четене и размишляване върху Божието слово, можем даизмиеммислите, които са надълбоко всърцата ни.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ