Ломчанин възражда бойни самолети и войнишки паметници
Да не потъпкваме паметта на хората, които са дали всичко за България, приканва Митко Митков
Българската войска е останала има-няма единствено с десетина летящи самолети, а Митко Митков от Лом има над 30 изтребители и щурмовици. Е, неговите са дребни модели, само че са точни копия на самолетите, на които повече от век са летели асовете на родните Военновъздушни сили.
– Авиомоделирането не е просто занимание, с което запълваш времето си, то е път през историята на международната и българската авиация, запознаване с подвизите на летците ни и мотив за горделивост и национализъм, споделя 30-годишният мъж. Покрай заниманията си със самолети и изследването на бойните пътища на войската ни, младежът от Лом се е захванал и с възобновяване на потънали в давност гробове на паднали за Отечеството бойци. „ Не можем да оставяме най-славните страници от историята ни да се губят, тъй като губим гордостта си и опорите си като народ “, счита младият мъж.
Интересът на Митко към моделирането, авиацията и армията горящ още в ученическите години. Първите модели, които измайсторил в Центъра за работа с деца в Лом благодарение на учителя си Георги Дафов, се издигали с дребен мотор и с корда, завързана за едното крило, се въртели в кръг. Ревът на машината и силуетът, порещ небето над главата му, го карали да се усеща като същински водач, спомня си с неспокойствие той. Желанието да научи колкото се може повече за летателните машини, предиздвикало момчето, което преди не се откъсвало от игрите, единствено да отвори книгите и да стартира да чете за изобретяването на самолета и раждането на българската авиация.Майстореното на минисамолети го ориентирало и към техническа специалност – Митко приключил Гимназията по индустриални технологии в Лом със компетентност ел. механик. Но животът го тласнал в друга посока. В търсене на издръжка работил какво ли не – крояч в шивашко дружество, в сервиз за гуми, пощальон, търговски представител. Живял и в Лом, и в София, след това отново се върнал край Дунав. Наскоро се оженил, чака и дете. Но не изоставил пристрастеността си към самолетите и историята.
– Мнозина мислят, че основаването на самолетни модели е детска игра, само че за него се изискват доста знания, умелост и самообладание, изяснява Митков. Преди да стартира работа той изследва най-малко месец дадения модел. Комплектите, които се продават са единствено базата, върху която се гради. Производителите вършат доста неточности, моделистът поправя пропуските им, трансформира, добавя и работи, до момента в който построи изцяло достоверно копие на авиомашината. След това стартира най-тънката работа- състаряването на модела. Върху корпуса се нанасят багра, камуфлаж, отличителни знаци. Истинските майстори имитират даже износването на метала и белезите от шрапнели, разяснява майсторът. Моделите, основани от Митко Митков, вземат участие в български и интернационалните изложения и печелят награди. През октомври тази есен „ Месершмит 109 Г 2 “, съединен от него, е отличен със специфична премия на ревю в София. В Българската войска е имало над 100 такива самолета, с „ Месершмит “ през август 1943 година Петър Бочев смъква „ летяща цитадела “ над Берковица, изяснява запалянкото. С „ Фокер 3 “, с какъвто летецът Марко Първанов печели първата българска въздушна победа в Първата международна война, Митко е взел златен орден на галерия в Сърбия. А за моделът му на „ МиГ-23 “ е получил още един златен орден в Сърбия и сребърен в София.
– Този аероплан е копие на изтребител от затворената към този момент Авиобаза Габровница край Монтана. Ходил съм там, помня и по какъв начин такава машина мина над къщата ни, керемидите затракаха, а огънят от мотора режеше небето, споделя младият мъж. В ровенето из исторически книги и записките на въздушни асове ломчанинът се е трансформирал в същинска енциклопедия за възникването и развиването на българската бойна авиация. И пази в паметта си любопитни и едва познати отвън професионалните среди обстоятелства.
– Масово публикуваното у нас изказване, че първата бомбардировка от аероплан в света е осъществена в Балканската война от българи, не е правилно. Истината е, че първи бомби от въздуха са пуснали италиански летци през 1911 година,а италианецът –доброволец в нашата войска Джовани Сабели, дружно с Васил Златаров са хвърлили първите бомби от български аероплан през октомври 1912 година, споделя Митко. И с горделивост отбелязва, че съгражданинът му- поручикът от Втори ломски конен полк Милчо Митев, който се обучавал във Франция за водач, през януари 1913 година дружно с италианеца Сабели бомбардирал от аероплан турския броненосец „ Хайредин Барбароса “. „ Това е първата във военната история въздушна офанзива на транспортен съд и в действителност е българска “, акцентира Митков. Но не крие горчивината си, че след десетилетия на популярност и триумфи българските военно-въздушни сили през днешния ден са в плачевно положение.
– Сега политиците ни се карат от кое място да купят нови изтребители. А доникъде на предишния век България е имала три завода за произвеждане на самолети – в Божурище,в Казанлък, където се произвеждали фамозните „ Чучулиги “, и в Ловеч, където инж. Цветан Лазаров основал самолетите ЛАЗ, които даже се изнасяли в чужбина. Макар и сполучлива, самолетостроителната ни промишленост била изцяло ликвидирана и страната ни почнала да се въоръжава със самолети от Съветския съюз, споделя Митко. И се надява президентът, който е висш главнокомандващ и въздушен ас, да помогне за възраждането на военната ни авиация и почитта към хората, жертвали се за Отечеството. В търсенето тук-там и мемоари за въздушни борби и бойни победи ломчанинът е обиколил родния Северозапад и страната. Но наред с разкази за героизма на летци и бойци, се е натъкнал и на изоставени и потънали в отпадъци войнишки монументи. И това го натъжава и гневи.
– Не бива да потъпкваме паметта на хората, които са дали всичко за България. Така губим същността си на българи, възмущава се младежът. През последните години той е почистил над 10 паметни плочи на починали наши бойци и офицери. Сред тях са паметникът на падналия на Каймакчалан подофицер Любен Манавски в Лом, на починалите бойци от село Василовци, на героя от Дойран ген. Владимир Вазов в столицата, на летеца Иван Сомлев – свален край Берковица през април 1944 година
– Нямам доста средства и благоприятни условия, само че разчиствам с вода и препарати потъмнелите от времето и калта плочи и изписвам с багра имената на героите. Стават като нови. Не може постоянно да се оправдаваме с неналичието на пари и време. Можем да променяме нещата към нас по малко, само че непрекъснато, счита ломчанинът. И се радва, че намира другари и връстници, които му оказват помощ в родолюбивите каузи.
Българската войска е останала има-няма единствено с десетина летящи самолети, а Митко Митков от Лом има над 30 изтребители и щурмовици. Е, неговите са дребни модели, само че са точни копия на самолетите, на които повече от век са летели асовете на родните Военновъздушни сили.
– Авиомоделирането не е просто занимание, с което запълваш времето си, то е път през историята на международната и българската авиация, запознаване с подвизите на летците ни и мотив за горделивост и национализъм, споделя 30-годишният мъж. Покрай заниманията си със самолети и изследването на бойните пътища на войската ни, младежът от Лом се е захванал и с възобновяване на потънали в давност гробове на паднали за Отечеството бойци. „ Не можем да оставяме най-славните страници от историята ни да се губят, тъй като губим гордостта си и опорите си като народ “, счита младият мъж.
Интересът на Митко към моделирането, авиацията и армията горящ още в ученическите години. Първите модели, които измайсторил в Центъра за работа с деца в Лом благодарение на учителя си Георги Дафов, се издигали с дребен мотор и с корда, завързана за едното крило, се въртели в кръг. Ревът на машината и силуетът, порещ небето над главата му, го карали да се усеща като същински водач, спомня си с неспокойствие той. Желанието да научи колкото се може повече за летателните машини, предиздвикало момчето, което преди не се откъсвало от игрите, единствено да отвори книгите и да стартира да чете за изобретяването на самолета и раждането на българската авиация.Майстореното на минисамолети го ориентирало и към техническа специалност – Митко приключил Гимназията по индустриални технологии в Лом със компетентност ел. механик. Но животът го тласнал в друга посока. В търсене на издръжка работил какво ли не – крояч в шивашко дружество, в сервиз за гуми, пощальон, търговски представител. Живял и в Лом, и в София, след това отново се върнал край Дунав. Наскоро се оженил, чака и дете. Но не изоставил пристрастеността си към самолетите и историята.
– Мнозина мислят, че основаването на самолетни модели е детска игра, само че за него се изискват доста знания, умелост и самообладание, изяснява Митков. Преди да стартира работа той изследва най-малко месец дадения модел. Комплектите, които се продават са единствено базата, върху която се гради. Производителите вършат доста неточности, моделистът поправя пропуските им, трансформира, добавя и работи, до момента в който построи изцяло достоверно копие на авиомашината. След това стартира най-тънката работа- състаряването на модела. Върху корпуса се нанасят багра, камуфлаж, отличителни знаци. Истинските майстори имитират даже износването на метала и белезите от шрапнели, разяснява майсторът. Моделите, основани от Митко Митков, вземат участие в български и интернационалните изложения и печелят награди. През октомври тази есен „ Месершмит 109 Г 2 “, съединен от него, е отличен със специфична премия на ревю в София. В Българската войска е имало над 100 такива самолета, с „ Месершмит “ през август 1943 година Петър Бочев смъква „ летяща цитадела “ над Берковица, изяснява запалянкото. С „ Фокер 3 “, с какъвто летецът Марко Първанов печели първата българска въздушна победа в Първата международна война, Митко е взел златен орден на галерия в Сърбия. А за моделът му на „ МиГ-23 “ е получил още един златен орден в Сърбия и сребърен в София.
– Този аероплан е копие на изтребител от затворената към този момент Авиобаза Габровница край Монтана. Ходил съм там, помня и по какъв начин такава машина мина над къщата ни, керемидите затракаха, а огънят от мотора режеше небето, споделя младият мъж. В ровенето из исторически книги и записките на въздушни асове ломчанинът се е трансформирал в същинска енциклопедия за възникването и развиването на българската бойна авиация. И пази в паметта си любопитни и едва познати отвън професионалните среди обстоятелства.
– Масово публикуваното у нас изказване, че първата бомбардировка от аероплан в света е осъществена в Балканската война от българи, не е правилно. Истината е, че първи бомби от въздуха са пуснали италиански летци през 1911 година,а италианецът –доброволец в нашата войска Джовани Сабели, дружно с Васил Златаров са хвърлили първите бомби от български аероплан през октомври 1912 година, споделя Митко. И с горделивост отбелязва, че съгражданинът му- поручикът от Втори ломски конен полк Милчо Митев, който се обучавал във Франция за водач, през януари 1913 година дружно с италианеца Сабели бомбардирал от аероплан турския броненосец „ Хайредин Барбароса “. „ Това е първата във военната история въздушна офанзива на транспортен съд и в действителност е българска “, акцентира Митков. Но не крие горчивината си, че след десетилетия на популярност и триумфи българските военно-въздушни сили през днешния ден са в плачевно положение.
– Сега политиците ни се карат от кое място да купят нови изтребители. А доникъде на предишния век България е имала три завода за произвеждане на самолети – в Божурище,в Казанлък, където се произвеждали фамозните „ Чучулиги “, и в Ловеч, където инж. Цветан Лазаров основал самолетите ЛАЗ, които даже се изнасяли в чужбина. Макар и сполучлива, самолетостроителната ни промишленост била изцяло ликвидирана и страната ни почнала да се въоръжава със самолети от Съветския съюз, споделя Митко. И се надява президентът, който е висш главнокомандващ и въздушен ас, да помогне за възраждането на военната ни авиация и почитта към хората, жертвали се за Отечеството. В търсенето тук-там и мемоари за въздушни борби и бойни победи ломчанинът е обиколил родния Северозапад и страната. Но наред с разкази за героизма на летци и бойци, се е натъкнал и на изоставени и потънали в отпадъци войнишки монументи. И това го натъжава и гневи.
– Не бива да потъпкваме паметта на хората, които са дали всичко за България. Така губим същността си на българи, възмущава се младежът. През последните години той е почистил над 10 паметни плочи на починали наши бойци и офицери. Сред тях са паметникът на падналия на Каймакчалан подофицер Любен Манавски в Лом, на починалите бойци от село Василовци, на героя от Дойран ген. Владимир Вазов в столицата, на летеца Иван Сомлев – свален край Берковица през април 1944 година
– Нямам доста средства и благоприятни условия, само че разчиствам с вода и препарати потъмнелите от времето и калта плочи и изписвам с багра имената на героите. Стават като нови. Не може постоянно да се оправдаваме с неналичието на пари и време. Можем да променяме нещата към нас по малко, само че непрекъснато, счита ломчанинът. И се радва, че намира другари и връстници, които му оказват помощ в родолюбивите каузи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ