Съспенсът на Слави
Да не подценяваме феномена " Слави " - най-малко на доктрина. В идеалния случай зад известното му лице ще се наредят опитни политици, деятели с идея, специалисти със познание. В неприятния – ще си останем с лицето, написа Ивайло Дичев за " Дойче Веле България ".
Не знам за жителите, само че за нас, откривателите на политическата просвета, събитието провокира радостна възбуденост: господин Трифонов май най-сетне потегли да трансформира медийната известност в политическо въздействие. За това прочее го подканяха всички, откогато се хвана с референдума за мажоритарна изборна система – излез на избори, поеми отговорност.
Защо се забави?
Първият въпрос е за какво толкоз късно. Трифонов от дълго време громи политическата класа, несъмнено помните, че първи вкара националистическите страсти в митингите през 96-а; той прочее първи съумя да трансформира национализма в мега-зрелище. Според злите езици, просто рейтингът на предаването му понижен и парата към референдума била, с цел да си върне няколко хиляди фенове и да подписа нов контракт с бТВ. А една партийна групировка щяла да го закрепи още за един сезон.
Закъснение има и от становище на общото развиване на медиите. Времето на телевизионните партии като че взе да отминава - последният огромен триумф означи комикът Бепе Грило, основал придвижването си „ Пет звезди “ през 2009. После Тръмп разгроми малкия екран, подсилен от уеб сайтове, психолози и производители на подправени вести. Кой знае, може би господин Трифонов има скришен проект за преодоляване на интернет, въпреки че профилът му във Facebook е леко дървен.
Няма да е партия, а придвижване
Лесно е да се подиграем с решението на шоумена. На всички взе да омръзва популистката реторика: да изринем политиците, да намерим това просто нещо, което хоп - анулира нещастията на последните 28 години и всички пеем. Или това, дето щял да събере умните хора, които седят неоценени край печката като едни Пепеляшки. Бас държа, че няма да е партия, а придвижване - нито ляво, нито дясно, несъмнено патриотично, с млади и нови лица, със специфична квота за съумели българи в чужбина.
Загадъчният анонс в писмото на шоумена е също типичен прийом – споделя се съспенс. Медиите чинно откликнаха, политиците към този момент разясняват. Закачките и подигравките в обществените мрежи прочее единствено способстват за увеличаване на анонса. А събитие още няма. Изобщо не сме сигурни дали ще има политически план, какъв тъкмо би бил той - с Борисов, с патриотите, с Костов… Или пък мажоритарно самичък против всички. Текат разбори за това кой в действителност е зад господин Трифонов и кой му заплаща. А ето нá, заставам в петъчната вечер и се мъча да виждам изтощеното му предаване в очакване да науча нещо за концепцията - само че водещият не отронва нищичко, с изключение на няколко многозначителни подмятания за референдума, несправедливостта, бТВ, политическата класа. И значи ще би трябвало да пусна тв приемника и на следващия ден, и в други ден.
Време за реклами...
Здравейте още веднъж. Ще ми се да погледна тази работа от по-сериозната страна. Защо таман господин Трифонов събра три и половина милиона гласа? Вярно, подведени бяха хората, че мажоритарно ще се избират „ персони “; правилно – пяха им задушевни патриотични песни, громиха съперниците на концепцията със смехории. Но вижте: за електронното гласоподаване се произнесоха 2,5 милиона жители, за атомната централа в Белене – единствено 1,4 милиона, въпреки че зад единия референдум стоеше цялостен президент, зад другия – мощният уред на Българска социалистическа партия.
Има ли кой?
Въпросът е кой въобще може да има въздействие през днешния ден в тази страна, където доверието към всеки и всичко спада неудържимо. Отвъд партийните апарати, дотациите, парите на КТБ. Експертите не ги обичат, тъй като основават чувство за непълноценност у необразования народ; за съдиите чуваме или неприятно, или нищо; на сполучливите предприемачи завиждаме; хората от гражданския бранш са непоправимо окаляни като „ грантаджии “; професорите ги разкарват като мечки по студията; публицистите служат на притежателя си… Навремето от единствено себе си породи Симеон Сакскобурггота: нищо не знаехме за политическите му възгледи, само че пък се фасцинирахме от монархическия ореол - сянка на отминала популярност. След него господин Борисов рита футбол и се държи гаменски-мъжествено. Но не е същото, тъй като откъм гърба е партийната машина на Цветанов.
Новата медийна среда направи по този начин, че лицето заживява собствен живот без значение от лидерските умения на съответния човек. Известността като че ли няма наличие: известният с това, че е прочут, минава с лекост от Неправителствени организации към политиката, от политиката към университета, след това му дават да води предаване, след това се озовава в някаква комисия. Тъжно, само че факт: медийното представление остана финален източник на законни обществени лица. Някои виждат в това кретенизиране на публиката, аз бих разсъждавал по-скоро за колапса на публичните йерархии, предизвикващи едно непрестанно късо съединяване сред жителя и екрана.
За това, най-малко теоретически, не бих подценявал феномена „ Слави “. Има ли някой в България, който да не го познава - и освен поради поомръзналото шоу, само че и поради многочислените дела, с които господин Трифонов се е заел от 89-а насам. Внушавайки ни всякога, че го прави безкористно, тъй като „ аз си спечелвам парите от друго “. Образ, освен това много сполучлив. Вярно, единствено обликът не стига, да станеш политически водач - и Бареков го знаеха всички, пък виж каква фира даде. В идеалния случай зад известното лице ще се наредят опитни политици, деятели с идея, специалисти със познание. В неприятния – ами ще си останем с лицето.
Не знам за жителите, само че за нас, откривателите на политическата просвета, събитието провокира радостна възбуденост: господин Трифонов май най-сетне потегли да трансформира медийната известност в политическо въздействие. За това прочее го подканяха всички, откогато се хвана с референдума за мажоритарна изборна система – излез на избори, поеми отговорност.
Защо се забави?
Първият въпрос е за какво толкоз късно. Трифонов от дълго време громи политическата класа, несъмнено помните, че първи вкара националистическите страсти в митингите през 96-а; той прочее първи съумя да трансформира национализма в мега-зрелище. Според злите езици, просто рейтингът на предаването му понижен и парата към референдума била, с цел да си върне няколко хиляди фенове и да подписа нов контракт с бТВ. А една партийна групировка щяла да го закрепи още за един сезон.
Закъснение има и от становище на общото развиване на медиите. Времето на телевизионните партии като че взе да отминава - последният огромен триумф означи комикът Бепе Грило, основал придвижването си „ Пет звезди “ през 2009. После Тръмп разгроми малкия екран, подсилен от уеб сайтове, психолози и производители на подправени вести. Кой знае, може би господин Трифонов има скришен проект за преодоляване на интернет, въпреки че профилът му във Facebook е леко дървен.
Няма да е партия, а придвижване
Лесно е да се подиграем с решението на шоумена. На всички взе да омръзва популистката реторика: да изринем политиците, да намерим това просто нещо, което хоп - анулира нещастията на последните 28 години и всички пеем. Или това, дето щял да събере умните хора, които седят неоценени край печката като едни Пепеляшки. Бас държа, че няма да е партия, а придвижване - нито ляво, нито дясно, несъмнено патриотично, с млади и нови лица, със специфична квота за съумели българи в чужбина.
Загадъчният анонс в писмото на шоумена е също типичен прийом – споделя се съспенс. Медиите чинно откликнаха, политиците към този момент разясняват. Закачките и подигравките в обществените мрежи прочее единствено способстват за увеличаване на анонса. А събитие още няма. Изобщо не сме сигурни дали ще има политически план, какъв тъкмо би бил той - с Борисов, с патриотите, с Костов… Или пък мажоритарно самичък против всички. Текат разбори за това кой в действителност е зад господин Трифонов и кой му заплаща. А ето нá, заставам в петъчната вечер и се мъча да виждам изтощеното му предаване в очакване да науча нещо за концепцията - само че водещият не отронва нищичко, с изключение на няколко многозначителни подмятания за референдума, несправедливостта, бТВ, политическата класа. И значи ще би трябвало да пусна тв приемника и на следващия ден, и в други ден.
Време за реклами...
Здравейте още веднъж. Ще ми се да погледна тази работа от по-сериозната страна. Защо таман господин Трифонов събра три и половина милиона гласа? Вярно, подведени бяха хората, че мажоритарно ще се избират „ персони “; правилно – пяха им задушевни патриотични песни, громиха съперниците на концепцията със смехории. Но вижте: за електронното гласоподаване се произнесоха 2,5 милиона жители, за атомната централа в Белене – единствено 1,4 милиона, въпреки че зад единия референдум стоеше цялостен президент, зад другия – мощният уред на Българска социалистическа партия.
Има ли кой?
Въпросът е кой въобще може да има въздействие през днешния ден в тази страна, където доверието към всеки и всичко спада неудържимо. Отвъд партийните апарати, дотациите, парите на КТБ. Експертите не ги обичат, тъй като основават чувство за непълноценност у необразования народ; за съдиите чуваме или неприятно, или нищо; на сполучливите предприемачи завиждаме; хората от гражданския бранш са непоправимо окаляни като „ грантаджии “; професорите ги разкарват като мечки по студията; публицистите служат на притежателя си… Навремето от единствено себе си породи Симеон Сакскобурггота: нищо не знаехме за политическите му възгледи, само че пък се фасцинирахме от монархическия ореол - сянка на отминала популярност. След него господин Борисов рита футбол и се държи гаменски-мъжествено. Но не е същото, тъй като откъм гърба е партийната машина на Цветанов.
Новата медийна среда направи по този начин, че лицето заживява собствен живот без значение от лидерските умения на съответния човек. Известността като че ли няма наличие: известният с това, че е прочут, минава с лекост от Неправителствени организации към политиката, от политиката към университета, след това му дават да води предаване, след това се озовава в някаква комисия. Тъжно, само че факт: медийното представление остана финален източник на законни обществени лица. Някои виждат в това кретенизиране на публиката, аз бих разсъждавал по-скоро за колапса на публичните йерархии, предизвикващи едно непрестанно късо съединяване сред жителя и екрана.
За това, най-малко теоретически, не бих подценявал феномена „ Слави “. Има ли някой в България, който да не го познава - и освен поради поомръзналото шоу, само че и поради многочислените дела, с които господин Трифонов се е заел от 89-а насам. Внушавайки ни всякога, че го прави безкористно, тъй като „ аз си спечелвам парите от друго “. Образ, освен това много сполучлив. Вярно, единствено обликът не стига, да станеш политически водач - и Бареков го знаеха всички, пък виж каква фира даде. В идеалния случай зад известното лице ще се наредят опитни политици, деятели с идея, специалисти със познание. В неприятния – ами ще си останем с лицето.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ