Йотова: Българиските чужденци са носители на огромната вселена на българския език
" Да не позволяваме униформеност в езиците, да запазим благосъстоянието на националните езици. Езикът е белег за еднаквост и основа за самочувствие – зад него стои антична история, нематериалност и просвета. Чужденците, които владеят български език, са носители на цяла една галактика на антична история, нематериалност и просвета ", с тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова приветства във Виена участниците в юбилейната Десета интернационална конференция за студенти и докторанти по българистика, както и техните лектори.
Организатор на най-мащабното събитие, което съумява да събере представители на българските лекторати по български език и култура в чужбина, е Българският културен институт „ Дом Витгенщайн " с поддръжката на българското посолство в Австрия.
Участници от 14 страни, включително България, показват своите проучвания, обединени от общата тематика на конференцията „ Кръстопътища: интровертност и екстровертност на българската просвета. Европейски контексти ".
На форума са показани 25 университета, като има присъединяване и от далечните Япония и Индия. Многообразни са аспектите на научните проучвания, едно от които даже прави параленост сред кирилицата и китайските писмени знаци. Конференцията е под патронажа на вицепрезидента.
„ Днес съм тук, с цел да заявя своята ангажираност освен към съхраняването на българистиката, само че и към нейното развиване ", уточни Йотова и изрази своята признателност към лекторите в българските лекторати в задгранични университети.
„ Колко е мъчно в космоса от благоприятни условия, който дава днешният свят, да предизвикате интереса на младежите към българския език и към България ", акцентира вицепрезидентът.
На студентите тя пожела да останат правилни на науката, тъй като тя е пътят към напредъка.
В приветствието си на откриването на интернационалния конгрес Йотова посочи античната история на България.
„ Със своята над 13-вековна история България е с една от най-старите държавнически обичаи в Европа. Както настояват доста задгранични учени, от българската страна потегля цяла една нова християнска цивилизация – славянската, посредством основаването на кирилицата и на богата нематериалност и просвета. Княз Борис I като същински общественик е осъзнавал, че държи в ръцете си златна вероятност – с приемането на християнството, със спасяването на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници и основаването на кирилицата, се стига до Златния век на цар Симеон, когато България се трансформира в духовна империя ", уточни вицепрезидентът.
„ Следват разнообразни катаклизми на времето, с цел да се стигне до идващия подем по време на Втората българска страна, с Търновската книжовна школа – новият център на просветата, правоприемник на Преславската книжовна школа ", съобщи Йотова.
По думите й историята възпитава ценностната система, която ни прави устойчиви през вековете.
„ Вие изследвате тази ценностна система и продължавате да пишете нейната история ", обърна се вицепрезидентът към участниците в конференцията. Тя посочи, че всеки рационален и компетентен човек може да придвижи паметта за историята в 21 век и по този начин да открие уроците и методите, по които да позволява актуалните проблеми.
Илияна Йотова срещна присъстващите с проведените по нейна самодейност два Международни форума за кирилицата, които събраха в София учени българисти и слависти от целия свят. „ Много от техните проучвания демонстрираха по какъв начин посредством България разбираме за историята и на други страни. Чрез българската история се написа европейската и международната история ", уточни тя.
Илияна Йотова удостои с почетния плакет на вицепрезидента проф. Елизабет Шоре за приноса й за одобряването на българистиката, за откриването и развиването на лектората по български език и просвета в университета „ Алберт Лудвиг " във Фрайбург и за популяризирането на делото на изтъкнатия български академик, държавник и политик проф. Иван Шишманов. На форума за първи път беше показана книгата с нейното дългогодишно проучване на лекциите „ Славянски свят " на проф. Шишманов, извършено взаимно с проф. Румяна Конева – шеф на Българския културен институт „ Дом Витгенщайн ".
По-рано вицепрезидентът организира среща с лектори по български език и с представители на Министерството на образованието и науката. В диалога беше посочена нуждата от по-голяма институционална поддръжка за лекторатите по български език, литература и просвета.
Организатор на най-мащабното събитие, което съумява да събере представители на българските лекторати по български език и култура в чужбина, е Българският културен институт „ Дом Витгенщайн " с поддръжката на българското посолство в Австрия.
Участници от 14 страни, включително България, показват своите проучвания, обединени от общата тематика на конференцията „ Кръстопътища: интровертност и екстровертност на българската просвета. Европейски контексти ".
На форума са показани 25 университета, като има присъединяване и от далечните Япония и Индия. Многообразни са аспектите на научните проучвания, едно от които даже прави параленост сред кирилицата и китайските писмени знаци. Конференцията е под патронажа на вицепрезидента.
„ Днес съм тук, с цел да заявя своята ангажираност освен към съхраняването на българистиката, само че и към нейното развиване ", уточни Йотова и изрази своята признателност към лекторите в българските лекторати в задгранични университети.
„ Колко е мъчно в космоса от благоприятни условия, който дава днешният свят, да предизвикате интереса на младежите към българския език и към България ", акцентира вицепрезидентът.
На студентите тя пожела да останат правилни на науката, тъй като тя е пътят към напредъка.
В приветствието си на откриването на интернационалния конгрес Йотова посочи античната история на България.
„ Със своята над 13-вековна история България е с една от най-старите държавнически обичаи в Европа. Както настояват доста задгранични учени, от българската страна потегля цяла една нова християнска цивилизация – славянската, посредством основаването на кирилицата и на богата нематериалност и просвета. Княз Борис I като същински общественик е осъзнавал, че държи в ръцете си златна вероятност – с приемането на християнството, със спасяването на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници и основаването на кирилицата, се стига до Златния век на цар Симеон, когато България се трансформира в духовна империя ", уточни вицепрезидентът.
„ Следват разнообразни катаклизми на времето, с цел да се стигне до идващия подем по време на Втората българска страна, с Търновската книжовна школа – новият център на просветата, правоприемник на Преславската книжовна школа ", съобщи Йотова.
По думите й историята възпитава ценностната система, която ни прави устойчиви през вековете.
„ Вие изследвате тази ценностна система и продължавате да пишете нейната история ", обърна се вицепрезидентът към участниците в конференцията. Тя посочи, че всеки рационален и компетентен човек може да придвижи паметта за историята в 21 век и по този начин да открие уроците и методите, по които да позволява актуалните проблеми.
Илияна Йотова срещна присъстващите с проведените по нейна самодейност два Международни форума за кирилицата, които събраха в София учени българисти и слависти от целия свят. „ Много от техните проучвания демонстрираха по какъв начин посредством България разбираме за историята и на други страни. Чрез българската история се написа европейската и международната история ", уточни тя.
Илияна Йотова удостои с почетния плакет на вицепрезидента проф. Елизабет Шоре за приноса й за одобряването на българистиката, за откриването и развиването на лектората по български език и просвета в университета „ Алберт Лудвиг " във Фрайбург и за популяризирането на делото на изтъкнатия български академик, държавник и политик проф. Иван Шишманов. На форума за първи път беше показана книгата с нейното дългогодишно проучване на лекциите „ Славянски свят " на проф. Шишманов, извършено взаимно с проф. Румяна Конева – шеф на Българския културен институт „ Дом Витгенщайн ".
По-рано вицепрезидентът организира среща с лектори по български език и с представители на Министерството на образованието и науката. В диалога беше посочена нуждата от по-голяма институционална поддръжка за лекторатите по български език, литература и просвета.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ