Художник нарисува всички птици и риби на Балканите
Да нарисуваш всички птици на Балканите и след време да издириш и направиш същото с всички риби! А морските и сладководните обитатели у нас са 260 типа! Това е единствено дребна част от креативните и житейски завършения на столичния художник Георги Пчеларов. Той е създател, който е непрекъснато измежду природата със скицник, статив, бои и голяма зрителна тръба, с която може да преброи перата на врабче от 100 метра разстояние. Преди 5 години основава Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори /ДАФНИ/, в което към този момент членуват 40 художници, рисуващи главно книги, свързани с дивата природа.
Георги Пчеларов рисува още от възпитаник. Вземал уроци и желал да влезе в художествената гимназия.
„ Художниците в тези години не бяха изключително на респект и родителите ми ме разубедиха. Завърших зоология и щом си взех дипломата, незабавно започнах да рисувам птици ”, споделя художникът. През 80-те години у нас стартират да приготвят книги от дивата природа, където има не фотографии, а рисунки на професионални художници. Така се ражда шедьовърът му „ Птиците на Балканския полуостров ”. Книгата трябвало да излезе през 1988-а, само че поради куп аргументи видяла свят едвам през 1991 година.
За нея той рисува над 2000 птици. Мащабният орнитоложки труд е
пуснат на пазара на невижданата цена от 40 лв.
и 10-те хиляди броя от първото му издание са разграбени. Следва второ издание, което също се продава сполучливо. Пуска го издателство „ Петър Берон ”, което към този момент не съществува.
„ Имаше концепция книгата да се издаде и в другите балкански страни - от тях имаше огромен интерес. Поради ред аргументи това не стана. Едно гръцко издателство искаше да вземем за пример да им го дадем напряко без пари - нещо, на което не можехме да се съгласим ”, споделя художникът. След това у нас навлизат непознатите издания на природонаучна тема. „ Те много ни бъркат работата, само че не можем нищо да създадем. За издателя е по-добре да заплати авторски права и да издаде една западна книга, в сравнение с да заплати на български художник ”, изяснява Пчеларов.
Книги като тази за птиците се водят по западните стандарти като „ определители ” - т.е. с тях в ръка можеш да отидеш на полето и да разпознаеш всяко едно хвъркато и пълзящо животно.
Сега рисува за международната организация WWF, която напролет ще пусне огромни постери, които популяризират залесяването на горите. „ Затова сега рисувам един див котарак ”, споделя малко той.
Последните месеци
събира в серия всички отровни растения у нас.
„ Има доста отровни растения, а част от билките ни също са отровни по някакъв метод. Като се дозират нещата, не е рисково. Опасно токсичен е татулът - и то във всичките му елементи, и не е желателно да се пипа доста. Той е и плевел, и билка ”, споделя Пчеларов.
Предупреждава за едно отровно, само че доста красиво българско растение - вълчата ябълка. Малцина знаят какъв брой е рисково. „ Плодовете <210> наподобяват на ябълка, има красиви жълти цветчета - и те са отровни. Вълчата ябълка се среща относително постоянно, само че хората рядко я виждат ”, изяснява художникът.
Най-добре се рисува от натура. Растенията са най-лесни - прави им скици на място, щрака няколко качествени фотоси на растението - на цвят, стъбълце и листа. И по-късно ги рисува в ателието. Въпреки това и те би трябвало да се видят онлайн, тъй като фотосите трансформират цветовете им. За гъбите рисуването от натура е наложително.
При птиците е доста по-сложно. Ходи в природата с бинокъл или зрителна тръба, която увелича 60 пъти -
задоволително, с цел да може да им прегледа всяко леке.
Оптиката е доста скъпа и не може да се купи за по-малко от неколкостотин лв..
Най-старият прийом за изобразяване на птици към този момент се смята за безчовечен. „ При него държиш птицата в ръка. Навремето старите откриватели и орнитолози са ходели на терен с пушка на рамо, стрелят и това, което са умъртвили, можеш да го рисуваш колкото си искаш! Тогава и природозащитата е била в пелени - не е имало доста природозащитници ”, споделя художникът.
Методът е непокътнат у нас до 60-те и 70-те години на 20. век. У нас се е рисувало по същия метод - пушката с дребни сачми и изобразяване от натура. Георги Пчеларов споделя за огромния американски орнитолог и художник Джон Джеймс Одибон. Книгата му „ Птиците на Америка ” е неповторимо създание от 460 листа огромен формат. Години наред е ходил да рисува и търси птиците една по една. Спял по горите, и имал единствено един помощник. Сега оригиналите на рисунките му са оповестени за част от американското културно завещание. „ Работил е тъкмо по този начин - с пушка на рамо, гърми птицата и я рисува. Злите езици описват, че с цел да я нарисува с естествени придвижвания, я инсталирал с колчета в някаква поза. Така - разпервал и крилата. Въпреки това - рисунките му са неповторими - по какъв начин ги е рисувал, не знам! ”, споделя с почитание Георги Пчеларов.
Преди години издателство „ Петър Берон ” почнало да приготвя книга за рибите у нас. Така обиколил всяка река, вир или плаж в България и нарисувал всичките ни 260 типа риби. Книгата претърпяла три издания - необикновен триумф за нашия пазар. „ Няма по какъв начин да се занимаваш с това, в случай че не обикаляш непрекъснато природата и не скицираш на място ".
Най-трудно съумял да нарисува козодой.
Това е нощна птица и тъй като тихо лети към козите и овцете, с цел да лапа насекомите към тях, овчарите решили, че скрито ги дои. Тя е колкото гугутка, само че е извънреден занаятчия в камуфлажа. Цветът ѝ е сиво-кафяв и е на петна. Каца по дължината на клона и наподобява на дървесна кора. Художникът особено отишъл в околност, където знае, че има козодои и я търсил с часове.
„ Бил съм на половин метър от нея и съм мислил, че това е кора. Като направих две крачки, тя излетя! Направо бях шокиран ”, спомня си Георги Пчеларов.
Георги Пчеларов рисува още от възпитаник. Вземал уроци и желал да влезе в художествената гимназия.
„ Художниците в тези години не бяха изключително на респект и родителите ми ме разубедиха. Завърших зоология и щом си взех дипломата, незабавно започнах да рисувам птици ”, споделя художникът. През 80-те години у нас стартират да приготвят книги от дивата природа, където има не фотографии, а рисунки на професионални художници. Така се ражда шедьовърът му „ Птиците на Балканския полуостров ”. Книгата трябвало да излезе през 1988-а, само че поради куп аргументи видяла свят едвам през 1991 година.
За нея той рисува над 2000 птици. Мащабният орнитоложки труд е
пуснат на пазара на невижданата цена от 40 лв.
и 10-те хиляди броя от първото му издание са разграбени. Следва второ издание, което също се продава сполучливо. Пуска го издателство „ Петър Берон ”, което към този момент не съществува.
„ Имаше концепция книгата да се издаде и в другите балкански страни - от тях имаше огромен интерес. Поради ред аргументи това не стана. Едно гръцко издателство искаше да вземем за пример да им го дадем напряко без пари - нещо, на което не можехме да се съгласим ”, споделя художникът. След това у нас навлизат непознатите издания на природонаучна тема. „ Те много ни бъркат работата, само че не можем нищо да създадем. За издателя е по-добре да заплати авторски права и да издаде една западна книга, в сравнение с да заплати на български художник ”, изяснява Пчеларов.
Книги като тази за птиците се водят по западните стандарти като „ определители ” - т.е. с тях в ръка можеш да отидеш на полето и да разпознаеш всяко едно хвъркато и пълзящо животно.
Сега рисува за международната организация WWF, която напролет ще пусне огромни постери, които популяризират залесяването на горите. „ Затова сега рисувам един див котарак ”, споделя малко той.
Последните месеци
събира в серия всички отровни растения у нас.
„ Има доста отровни растения, а част от билките ни също са отровни по някакъв метод. Като се дозират нещата, не е рисково. Опасно токсичен е татулът - и то във всичките му елементи, и не е желателно да се пипа доста. Той е и плевел, и билка ”, споделя Пчеларов.
Предупреждава за едно отровно, само че доста красиво българско растение - вълчата ябълка. Малцина знаят какъв брой е рисково. „ Плодовете <210> наподобяват на ябълка, има красиви жълти цветчета - и те са отровни. Вълчата ябълка се среща относително постоянно, само че хората рядко я виждат ”, изяснява художникът.
Най-добре се рисува от натура. Растенията са най-лесни - прави им скици на място, щрака няколко качествени фотоси на растението - на цвят, стъбълце и листа. И по-късно ги рисува в ателието. Въпреки това и те би трябвало да се видят онлайн, тъй като фотосите трансформират цветовете им. За гъбите рисуването от натура е наложително.
При птиците е доста по-сложно. Ходи в природата с бинокъл или зрителна тръба, която увелича 60 пъти -
задоволително, с цел да може да им прегледа всяко леке.
Оптиката е доста скъпа и не може да се купи за по-малко от неколкостотин лв..
Най-старият прийом за изобразяване на птици към този момент се смята за безчовечен. „ При него държиш птицата в ръка. Навремето старите откриватели и орнитолози са ходели на терен с пушка на рамо, стрелят и това, което са умъртвили, можеш да го рисуваш колкото си искаш! Тогава и природозащитата е била в пелени - не е имало доста природозащитници ”, споделя художникът.
Методът е непокътнат у нас до 60-те и 70-те години на 20. век. У нас се е рисувало по същия метод - пушката с дребни сачми и изобразяване от натура. Георги Пчеларов споделя за огромния американски орнитолог и художник Джон Джеймс Одибон. Книгата му „ Птиците на Америка ” е неповторимо създание от 460 листа огромен формат. Години наред е ходил да рисува и търси птиците една по една. Спял по горите, и имал единствено един помощник. Сега оригиналите на рисунките му са оповестени за част от американското културно завещание. „ Работил е тъкмо по този начин - с пушка на рамо, гърми птицата и я рисува. Злите езици описват, че с цел да я нарисува с естествени придвижвания, я инсталирал с колчета в някаква поза. Така - разпервал и крилата. Въпреки това - рисунките му са неповторими - по какъв начин ги е рисувал, не знам! ”, споделя с почитание Георги Пчеларов.
Преди години издателство „ Петър Берон ” почнало да приготвя книга за рибите у нас. Така обиколил всяка река, вир или плаж в България и нарисувал всичките ни 260 типа риби. Книгата претърпяла три издания - необикновен триумф за нашия пазар. „ Няма по какъв начин да се занимаваш с това, в случай че не обикаляш непрекъснато природата и не скицираш на място ".
Най-трудно съумял да нарисува козодой.
Това е нощна птица и тъй като тихо лети към козите и овцете, с цел да лапа насекомите към тях, овчарите решили, че скрито ги дои. Тя е колкото гугутка, само че е извънреден занаятчия в камуфлажа. Цветът ѝ е сиво-кафяв и е на петна. Каца по дължината на клона и наподобява на дървесна кора. Художникът особено отишъл в околност, където знае, че има козодои и я търсил с часове.
„ Бил съм на половин метър от нея и съм мислил, че това е кора. Като направих две крачки, тя излетя! Направо бях шокиран ”, спомня си Георги Пчеларов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ