Ива Тодорова от Приятно ми е, Ива!“ за вълнението на сцената и за пътя, който все към театъра я води
Да напишеш текст за зрелище, в което да представиш себе си на едни изцяло непознати хора, които да разсмееш, хем да им разкажеш нещо поучително, е предизвикателна задача. Да не приказваме, че същият този човек би трябвало и да изиграе себе си. Та, по какъв начин се прави това?
Когато и тъгата има красива страна
“С тил към залеза ” - една извънредно нежна и ужасно смешна история
Най-добрият отговор на този въпрос може да ни даде актрисата Ива Тодорова, която познаваме от представленията ѝ " Приятно ми е, Ива! ", " Ива е онлайн " и по-скорошното " С тил към залеза ".
В " Приятно ми е, Ива! " тя показва себе си такава, каквато е. Но пък в " Ива е онлайн " споделя повече, като съумява и да систематизира и подреди неща, които, по думите ѝ, самата тя не е знаела за себе си. А това си е следващото доказателство, че актьорството е изкуство с неподозирана мощ.
Да бъде актриса въобще не е детската фантазия на Ива. " Исках единствено да си играя и не желаех да пониквам, повлияна от Пипи Дългото чорапче. Всъщност имаше миг, в който научих думата " кукловод " и доста желаех да стана кукловод, тъй като си мислех, че това е човек, който води куклите си някъде ", спомня си тя.
В живота ѝ събитията обаче се стичат по този начин, че след това приключва компетентност " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на професор Крикор Азарян и доцент Тодор Колев. И всеки урок, който са ѝ дали, ѝ е скъп.
Въпреки че се е занимавала професионално и с други неща, с изключение на с спектакъл, все се случва Ива още веднъж да се връща към него. Но даже и да нямаше нищо общо с театъра, отново би се занимавала с изкуство или с нещо филантропично.
Актьорската си кариера в България Ива прекъсва, когато по обич отпътува за Италия. Там обаче още веднъж не се отдалечава прекалено много от театъра и преподава в театрална компания за деца. Работата ѝ потвърждава, че в децата има голяма безрезервност - те безусловно не помнят действителния живот и се хвърлят в играта с цялата си същина. " Това е значим и нужен подробност от специалността. "
Докато е в Италия, Ива вижда разликите сред българите и италианците, съпоставя и " актьорските " заложби на елементарните хора. " Българите са по-директни, по-прями и малко по-диви. Това са значими качества за добър артист. Италианците са известни с любовта към играта, те играят и пеят самоуверено, без нужната за българите доза алкохол. "
След няколко години Ива се завръща в България, като показва на родната аудитория първо спектакъла " Приятно ми е, Ива! ", а след триумфа му - и " Ива е онлайн ".
Приличат ли си Ива на сцената и Ива в действителния живот?
Зависи какво играя. На сцената съм по-смела, по-разговорлива. В живота съм по-интровертна.
Колко още огромни любови има Ива Тодорова - с изключение на театъра?
Ох, малко ме е позор да признавам някои от любовите - похапването, да вземем за пример. Също спорта, пътешествията, приятелите, само че както нееднократно съм казвала, най-голямата ми обич е този възхитителен живот в целия му смут.
Кое бе най-голямото предизвикателство в написването на " Приятно ми е, Ива " и " Ива е онлайн "?
Самото написване. Самото изиграване. Самото преобразяване на една концепция в действително зрелище. Първата среща с публиката, когато се реализира представлението. Защото преди срещата с публиката няма зрелище - има подготовки и светът на подготовките е затворен в залата. Когато се отвори вратата и влезе аудитория, е огромното предизвикателство. После стана по този начин, че публиката не желае да си потегля най-после, което е най-голямата премия.
А какво беше да излезете за първи път да ги изиграете?
Вълнението постоянно е възмутителен адреналинов потрес. Без значение дали е първо, или стотно зрелище. Който и предан на специалността артист да попитате, ще ви отговори по този начин. Спомням си, когато Татяна Лолова гледа " Приятно ми е, Ива ", по-късно пристигна зад кулисите и аз щях да припадна, тъй като тя е мой кумир. Тя беше във екстаз от представлението и ми сподели: " Ако ще на 100 години да стана, всякога преди да изляза на сцената чувствам вълнението на публиката, която 50 години е влизала в този спектакъл, ей по този начин се вълнувам преди зрелище, като хиляди души в едно, няма оправия, не минава. "
Когато и тъгата има красива страна
“С тил към залеза ” - една извънредно нежна и ужасно смешна история
Най-добрият отговор на този въпрос може да ни даде актрисата Ива Тодорова, която познаваме от представленията ѝ " Приятно ми е, Ива! ", " Ива е онлайн " и по-скорошното " С тил към залеза ".
В " Приятно ми е, Ива! " тя показва себе си такава, каквато е. Но пък в " Ива е онлайн " споделя повече, като съумява и да систематизира и подреди неща, които, по думите ѝ, самата тя не е знаела за себе си. А това си е следващото доказателство, че актьорството е изкуство с неподозирана мощ.
Да бъде актриса въобще не е детската фантазия на Ива. " Исках единствено да си играя и не желаех да пониквам, повлияна от Пипи Дългото чорапче. Всъщност имаше миг, в който научих думата " кукловод " и доста желаех да стана кукловод, тъй като си мислех, че това е човек, който води куклите си някъде ", спомня си тя.
В живота ѝ събитията обаче се стичат по този начин, че след това приключва компетентност " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на професор Крикор Азарян и доцент Тодор Колев. И всеки урок, който са ѝ дали, ѝ е скъп.
Въпреки че се е занимавала професионално и с други неща, с изключение на с спектакъл, все се случва Ива още веднъж да се връща към него. Но даже и да нямаше нищо общо с театъра, отново би се занимавала с изкуство или с нещо филантропично.
Актьорската си кариера в България Ива прекъсва, когато по обич отпътува за Италия. Там обаче още веднъж не се отдалечава прекалено много от театъра и преподава в театрална компания за деца. Работата ѝ потвърждава, че в децата има голяма безрезервност - те безусловно не помнят действителния живот и се хвърлят в играта с цялата си същина. " Това е значим и нужен подробност от специалността. "
Докато е в Италия, Ива вижда разликите сред българите и италианците, съпоставя и " актьорските " заложби на елементарните хора. " Българите са по-директни, по-прями и малко по-диви. Това са значими качества за добър артист. Италианците са известни с любовта към играта, те играят и пеят самоуверено, без нужната за българите доза алкохол. "
След няколко години Ива се завръща в България, като показва на родната аудитория първо спектакъла " Приятно ми е, Ива! ", а след триумфа му - и " Ива е онлайн ".
Приличат ли си Ива на сцената и Ива в действителния живот?
Зависи какво играя. На сцената съм по-смела, по-разговорлива. В живота съм по-интровертна.
Колко още огромни любови има Ива Тодорова - с изключение на театъра?
Ох, малко ме е позор да признавам някои от любовите - похапването, да вземем за пример. Също спорта, пътешествията, приятелите, само че както нееднократно съм казвала, най-голямата ми обич е този възхитителен живот в целия му смут.
Кое бе най-голямото предизвикателство в написването на " Приятно ми е, Ива " и " Ива е онлайн "?
Самото написване. Самото изиграване. Самото преобразяване на една концепция в действително зрелище. Първата среща с публиката, когато се реализира представлението. Защото преди срещата с публиката няма зрелище - има подготовки и светът на подготовките е затворен в залата. Когато се отвори вратата и влезе аудитория, е огромното предизвикателство. После стана по този начин, че публиката не желае да си потегля най-после, което е най-голямата премия.
А какво беше да излезете за първи път да ги изиграете?
Вълнението постоянно е възмутителен адреналинов потрес. Без значение дали е първо, или стотно зрелище. Който и предан на специалността артист да попитате, ще ви отговори по този начин. Спомням си, когато Татяна Лолова гледа " Приятно ми е, Ива ", по-късно пристигна зад кулисите и аз щях да припадна, тъй като тя е мой кумир. Тя беше във екстаз от представлението и ми сподели: " Ако ще на 100 години да стана, всякога преди да изляза на сцената чувствам вълнението на публиката, която 50 години е влизала в този спектакъл, ей по този начин се вълнувам преди зрелище, като хиляди души в едно, няма оправия, не минава. "
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ