Зад кадър с Деница Кацарска: Как се намират перфектните локации за филми
Да намериш съвършеното място за фотоси не е просто сантиментална разходка из града – това е специалност, която изисква въображение, сериозна доза организация, любознание, непримиримост, само че най-много способността да виждаш капацитет там, където другите не го. Деница Кацарска е един от опитните „ ловци на снимачни площадки “ в България.
Разговаряме с нея за това какво тъкмо съставлява работата ѝ, по какъв начин са открити едни от най-запомнящите се кино местоположения у нас, кои са провокациите пред дамите в киното и най-много какво трансформира една инцидентна уличка или постройка в съвършена сцена за описване на истории.
Мария Кръстанова: Как се представяш на хората, които срещаш за първи път?
Деница Кацарска: Представям се и споделям непосредствено, че работя в киното. Стремя се в обясненията да съм къса и ясна и да им запаля интереса. В началото, още когато нямах базата данни и контакти, постоянно звъннях по вратите и ми отваряха изцяло непознати хора. Те бяха много сюрпризирани - нормално чакат брокери или промоутъри, които да им вземат парите. Моята оферта е да се потопят в магията на киното в техния дом или помещение, като им се заплаща наем. Веднъж ми се случи приветлив дядо да ми каже “хайде, да не останеш без работа, ще ти оказа помощ ”. В множеството случай, когато видят положително отношение, откликват.
При различен случай човек ми показа, че още като чул гласа ми по телефона, се съгласил. Имал щерка, която работи в прът център и му е споделяла, че хората не я изслушват и не съумява да предложи нужната информация и оферта. В името на щерка си той решил да ме изслуша и надлежно да одобри.
Ти си “ловец на снимачни площадки ”. В какво се показва работата ти в България?
Позицията ми се води “организатор на снимачни терени ” или на британски, което е по-популярно и познато – Location manager. Организирам локациите, изваждам разрешителни, подписвам договорите и обезпечавам на снимачния екип безпроблемен терен - къде да паркират, къде да се гримират, къде да вървят до тоалетна или къде е самият терен. Тъй като снимачният екип от време на време се състои от няколко камиона и рейсове, постоянно, когато диря локация, би трябвало да предвидя в региона и място за паркиране. Случвало ми се е една реклама да я вършат 150 души снимачен екип с 10 камиона. Всеки план е друг и надлежно организацията е друга.
Накратко, моята работа е повече организационна, в сравнение с изобретателна. Улеснявам работата на сценографа и режисьора, като им давам избор на местоположения. Аз предлагам хрумвания за места и в случаи, че ги одобрят, стартирам организацията на терена.
Нужно е и да знам какъв е бюджетът на плана, за дa не се случи по този начин, че да предложа съвършеното място и да не можем да си позволим наема.
Как потегли по този път? Била ли си обвързвана с киното по някакъв метод?
Киното ме откри. Завърших детска педагогика, само че не я упражнявам. Имам понижен слух и ми се е случвало да не съумявам да управлявам конкректни обстановки сред деца, тъй като не съм чула нещо. Чета по устни и постоянно недочувам доста неща. Но децата никак не обичат да повтарят.
Впоследствие у мен се появи боязън, че няма да се оправя, а децата са голяма отговорност. Особено като са до 30 в клас. И по този начин, не станах учителка. В този миг по-голямата ми сестра - Елица Кацарска, която е продуцент, видя капацитет в моята пристрастеност към фотографията. Предложи ми работа при нея - да фотографирам красиви места в София и България. Използваше моите фотоси за презентации към задгранични продуценски къщи, които искаше да убеди да снимат в България.
Снимковият материал доста оказва помощ да се притегли внимание на клиент, режисьор, оператор - да вземем за пример задгранични оператори да вършат български реклами, с цел да разнообразят картината тук. В днешно време към този момент цели големи международни компании като " Кока Кола ", " Макдоналдс ", " Нетфликс " снимат в България.
И по този начин, аз потеглих по този път, който след това осъзнах, че ме зарежда.
Добре “утъпкан ” ли е пътят на “ловеца на рекламни площадки ” в България? Хората знаят ли какво съставлява тази специалност?
Това не се учи на никое място в българската просветителна система. Няма компетентност в профилираните учебни заведения за кино произвеждане, която да обърне внимание на моята позиция. Хората, които не са в киносредите, не знаят и се изненадват, когато чуят историята ми. Вдъхновяващо е за тях. Те виждат картинката на екрана, само че не знаят по какъв начин е основана. Създаването е обвързвано освен с намирането на местоположението. Има доста други фактори, които са изключителни значими - като наем на техника; оператор, който дава отговор за фокуса на картината, с цел да е гледаемо, а не размазано; звукар, който дава отговор да се схващат и чуват добре репликите; стилист, който облича актьорите, с цел да наподобяват добре на екран и доста други позиции. Успехът е във взаимната работа с целия екип. Отбор сме.
Какво е съвършеното място за един “ловец на рекламни площадки ”? И в действителност ти по какъв начин започваш да търсиш места за фотоси? Имаш съответни инструкции ли?
Ако е филм, ми дават първо сюжета. Аз го прочитам и по отношение на него си представям какви би трябвало да бъдат местата. Срещам се персонално с режисьора и сценографа, които ми описват тяхната идея и визия. Спрямо техните стремежи и сюжета, аз стартирам подбора и търсенето на местоположения. Затова съм известна и с израза " ловджия на снимачни площадки ". Да вземем следния образец: момиче влиза в кухня със скандинавски жанр, където поглежда през прозореца и вижда, че татко ѝ се прибира и паркира готина кола. Моята роля е да предложа апартамент на невисок етаж с паркинг начело, без доста растителност, а не на петия етаж (например), тъй като няма видимост от толкоз високо.
Предимно въображение ли се изисква, с цел да упражняваш тази работа?
Понякога от прекомерно доста информация не се сещам за най-очевидното място - както когато си търсиш ключа, а той е пред очите ти. Но да, изисква се въображение, само че също и любознание, еластичност и креативност. Креативността оказва помощ, в случай че имаш усложнение с дадена локация - търсиш друго решение. Виждам кое къде може да стане. Съхранявам всички хрумки и местоположения в един харддиск и когато нуждая се, ги проверявам. Имам си виртуален мозък.
Колко са местата в този харддиск?
Сумарно - малко над 2 терабайта. Като преоткрия ново място, фотографирам и поставям във “виртуалния мозък ”. Така трупам база данни. Рядко търкам. В един случай притежателите на къща, която бях снимала преди време, си бяха създали ремонт. Помолиха ме да им споделя фотоси на предходния им интериор за спомен. Често виждам по какъв начин едно място се трансформира след време. Мога да направя колаж на преди и след.
Разговаряме с нея за това какво тъкмо съставлява работата ѝ, по какъв начин са открити едни от най-запомнящите се кино местоположения у нас, кои са провокациите пред дамите в киното и най-много какво трансформира една инцидентна уличка или постройка в съвършена сцена за описване на истории.
Мария Кръстанова: Как се представяш на хората, които срещаш за първи път?
Деница Кацарска: Представям се и споделям непосредствено, че работя в киното. Стремя се в обясненията да съм къса и ясна и да им запаля интереса. В началото, още когато нямах базата данни и контакти, постоянно звъннях по вратите и ми отваряха изцяло непознати хора. Те бяха много сюрпризирани - нормално чакат брокери или промоутъри, които да им вземат парите. Моята оферта е да се потопят в магията на киното в техния дом или помещение, като им се заплаща наем. Веднъж ми се случи приветлив дядо да ми каже “хайде, да не останеш без работа, ще ти оказа помощ ”. В множеството случай, когато видят положително отношение, откликват.
При различен случай човек ми показа, че още като чул гласа ми по телефона, се съгласил. Имал щерка, която работи в прът център и му е споделяла, че хората не я изслушват и не съумява да предложи нужната информация и оферта. В името на щерка си той решил да ме изслуша и надлежно да одобри.
Ти си “ловец на снимачни площадки ”. В какво се показва работата ти в България?
Позицията ми се води “организатор на снимачни терени ” или на британски, което е по-популярно и познато – Location manager. Организирам локациите, изваждам разрешителни, подписвам договорите и обезпечавам на снимачния екип безпроблемен терен - къде да паркират, къде да се гримират, къде да вървят до тоалетна или къде е самият терен. Тъй като снимачният екип от време на време се състои от няколко камиона и рейсове, постоянно, когато диря локация, би трябвало да предвидя в региона и място за паркиране. Случвало ми се е една реклама да я вършат 150 души снимачен екип с 10 камиона. Всеки план е друг и надлежно организацията е друга.
Накратко, моята работа е повече организационна, в сравнение с изобретателна. Улеснявам работата на сценографа и режисьора, като им давам избор на местоположения. Аз предлагам хрумвания за места и в случаи, че ги одобрят, стартирам организацията на терена.
Нужно е и да знам какъв е бюджетът на плана, за дa не се случи по този начин, че да предложа съвършеното място и да не можем да си позволим наема.
Как потегли по този път? Била ли си обвързвана с киното по някакъв метод?
Киното ме откри. Завърших детска педагогика, само че не я упражнявам. Имам понижен слух и ми се е случвало да не съумявам да управлявам конкректни обстановки сред деца, тъй като не съм чула нещо. Чета по устни и постоянно недочувам доста неща. Но децата никак не обичат да повтарят.
Впоследствие у мен се появи боязън, че няма да се оправя, а децата са голяма отговорност. Особено като са до 30 в клас. И по този начин, не станах учителка. В този миг по-голямата ми сестра - Елица Кацарска, която е продуцент, видя капацитет в моята пристрастеност към фотографията. Предложи ми работа при нея - да фотографирам красиви места в София и България. Използваше моите фотоси за презентации към задгранични продуценски къщи, които искаше да убеди да снимат в България.
Снимковият материал доста оказва помощ да се притегли внимание на клиент, режисьор, оператор - да вземем за пример задгранични оператори да вършат български реклами, с цел да разнообразят картината тук. В днешно време към този момент цели големи международни компании като " Кока Кола ", " Макдоналдс ", " Нетфликс " снимат в България.
И по този начин, аз потеглих по този път, който след това осъзнах, че ме зарежда.
Добре “утъпкан ” ли е пътят на “ловеца на рекламни площадки ” в България? Хората знаят ли какво съставлява тази специалност?
Това не се учи на никое място в българската просветителна система. Няма компетентност в профилираните учебни заведения за кино произвеждане, която да обърне внимание на моята позиция. Хората, които не са в киносредите, не знаят и се изненадват, когато чуят историята ми. Вдъхновяващо е за тях. Те виждат картинката на екрана, само че не знаят по какъв начин е основана. Създаването е обвързвано освен с намирането на местоположението. Има доста други фактори, които са изключителни значими - като наем на техника; оператор, който дава отговор за фокуса на картината, с цел да е гледаемо, а не размазано; звукар, който дава отговор да се схващат и чуват добре репликите; стилист, който облича актьорите, с цел да наподобяват добре на екран и доста други позиции. Успехът е във взаимната работа с целия екип. Отбор сме.
Какво е съвършеното място за един “ловец на рекламни площадки ”? И в действителност ти по какъв начин започваш да търсиш места за фотоси? Имаш съответни инструкции ли?
Ако е филм, ми дават първо сюжета. Аз го прочитам и по отношение на него си представям какви би трябвало да бъдат местата. Срещам се персонално с режисьора и сценографа, които ми описват тяхната идея и визия. Спрямо техните стремежи и сюжета, аз стартирам подбора и търсенето на местоположения. Затова съм известна и с израза " ловджия на снимачни площадки ". Да вземем следния образец: момиче влиза в кухня със скандинавски жанр, където поглежда през прозореца и вижда, че татко ѝ се прибира и паркира готина кола. Моята роля е да предложа апартамент на невисок етаж с паркинг начело, без доста растителност, а не на петия етаж (например), тъй като няма видимост от толкоз високо.
Предимно въображение ли се изисква, с цел да упражняваш тази работа?
Понякога от прекомерно доста информация не се сещам за най-очевидното място - както когато си търсиш ключа, а той е пред очите ти. Но да, изисква се въображение, само че също и любознание, еластичност и креативност. Креативността оказва помощ, в случай че имаш усложнение с дадена локация - търсиш друго решение. Виждам кое къде може да стане. Съхранявам всички хрумки и местоположения в един харддиск и когато нуждая се, ги проверявам. Имам си виртуален мозък.
Колко са местата в този харддиск?
Сумарно - малко над 2 терабайта. Като преоткрия ново място, фотографирам и поставям във “виртуалния мозък ”. Така трупам база данни. Рядко търкам. В един случай притежателите на къща, която бях снимала преди време, си бяха създали ремонт. Помолиха ме да им споделя фотоси на предходния им интериор за спомен. Често виждам по какъв начин едно място се трансформира след време. Мога да направя колаж на преди и след.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ