Да надникнеш в душата си
Да надникнеш в душата си е като да си изпразниш джобовете. Ще изпадне нещо изненадващо, което си не запомнил в тях от дълго време. Нещо друго ще се окаже към този момент ненужно, трето ще е овехтяло дотолкоз, че да ти е непотребно. Ще си зададеш въпроси: „ Защо съм запазил това? “ или „ Защо съм не запомнил за това? “. И най-после ще върнеш единствено някои неща назад. Защото ще си спомниш по какъв начин джобовете ти са натежавали и неща са се изтърсвали от тях, тъй като си ги препълнил. Сега ще оставиш единствено тези неща, които е нужно да са наоколо. Други ще прибереш на място, където да запазиш – където да можеш още веднъж и още веднъж да се връщаш към тях – тъкмо толкоз ще са ти скъпи.
Ще поискаш да си заделиш място за нещо ново и към момента непознато – по тази причина знаеш, че не можеш да вземеш всичко със себе си. Именно това е повода да изпразниш джобовете си. Оставяш единствено най-същественото. Мястото в никакъв случай не доближава и това е най-хубавото… Защото другояче какво друго ще те накара да потърсиш значителното за теб?
Вероятно е по този начин и когато надникваш в душата си. Виждаш ненужното, което ти е тежало. Виждаш овехтялото и към този момент непотребно. Виждаш страсти и мемоари, които искаш да пазиш, с цел да се връщаш още веднъж към тях в бъдеще. Виждаш, че можеш да имаш място за нещо ново. Виждаш кое е значителното, без което не можеш да продължиш по пътя си.
И когато почувстваш душата си празна – спомни си, че това е твоят късмет да я изпълниш занапред с нови основни неща.
А когато я почувстваш цялостна – пробвай да осъзнаеш какво е това едничко нещо, което я прави такава. Най-често то е доста близко – на една длан, една усмивка или един взор разстояние. Не забравяй да се протегнеш и да го хванеш… да се усмихнеш и да го привлечеш… да го виждаш постоянно …
създател: Иво Илиев/ източник: myvelikoturnovo.com
