Критика като удари с лопата по главата
„ Да подлагам на критика - значи да потвърдя на създателя, че той не е направил това по този начин, както аз бих направил, в случай че можех”. Казал го е чешкият публицист, публицист, мъдрец Карел Чапек.
У нас рецензията всекидневно е като удар с лопата по главата на отсъстващия подложен на критика. Така са правели и преди години от страниците на партийните издания – все давали неизискван ум и препоръки. Примерно учат орача по кое време да оре и копача по кое време да копае. За страдание и в изискванията на народна власт три десетилетия по-късно смяна в манталитета няма.
Пореден мотив за тези тъжни размишления ми дават разнообразни изказвания на хора, които не са експерти в някоя /или пък в никоя?/ област, но са постоянно подготвени да дават ум, когато никой не им го желае или да громят в мрежата с убийствени мнения, комфортно скрити и анонимни.
Примерно през вчерашния ден тук цитирахме поста на една госпожа, която се оказва, че с идентична пристрастеност и хъс громи както театрални постановки, по този начин и общински каузи. В предаване на Българска национална телевизия наскоро същата наговори куп негативни неща за току- що излязлата тогава режисура „ Бащата” с присъединяване на Владимир Пенев в основната роля.
Разгеле думите й нямаха никакъв резултат, тъй като до през днешния ден този театър цялостни залата в Народния спектакъл, хората го харесват значи. Обаче госпожата, наред с всички измислени недостатъци, които му приписа, се чудеше в ефир аджеба, за какво пиесата слага казуса с деменцията, но не дава решението му?!
Сега е подхванала да громи общинския съвет, както излиза наяве от линка нагоре. Вероятно сама е решила, че е наясно и с делата там, тъй като явно се счита за способена по всички въпроси, както се споделя в оня виц – от ракети до ми.....
Но, казусът не е в това, че тя и сходните на нея нападателно си просят внимание в безконтролния интернет. А в това, че някои с ненаситност ги насърчават, без да си дават сметка, че по този начин умножават лъжата.
У нас рецензията всекидневно е като удар с лопата по главата на отсъстващия подложен на критика. Така са правели и преди години от страниците на партийните издания – все давали неизискван ум и препоръки. Примерно учат орача по кое време да оре и копача по кое време да копае. За страдание и в изискванията на народна власт три десетилетия по-късно смяна в манталитета няма.
Пореден мотив за тези тъжни размишления ми дават разнообразни изказвания на хора, които не са експерти в някоя /или пък в никоя?/ област, но са постоянно подготвени да дават ум, когато никой не им го желае или да громят в мрежата с убийствени мнения, комфортно скрити и анонимни.
Примерно през вчерашния ден тук цитирахме поста на една госпожа, която се оказва, че с идентична пристрастеност и хъс громи както театрални постановки, по този начин и общински каузи. В предаване на Българска национална телевизия наскоро същата наговори куп негативни неща за току- що излязлата тогава режисура „ Бащата” с присъединяване на Владимир Пенев в основната роля.
Разгеле думите й нямаха никакъв резултат, тъй като до през днешния ден този театър цялостни залата в Народния спектакъл, хората го харесват значи. Обаче госпожата, наред с всички измислени недостатъци, които му приписа, се чудеше в ефир аджеба, за какво пиесата слага казуса с деменцията, но не дава решението му?!
Сега е подхванала да громи общинския съвет, както излиза наяве от линка нагоре. Вероятно сама е решила, че е наясно и с делата там, тъй като явно се счита за способена по всички въпроси, както се споделя в оня виц – от ракети до ми.....
Но, казусът не е в това, че тя и сходните на нея нападателно си просят внимание в безконтролния интернет. А в това, че някои с ненаситност ги насърчават, без да си дават сметка, че по този начин умножават лъжата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ