Кои са степените на професионалното прегряване, според експерт
Да кажеш просто " Болен съм " или " изтощен съм " не дава кой знае каква информация. От какво си болен - лека простуда или тежък вирус? Или нещо още по-зле? И какъв брой изтощен? От какво? Уморен като " през днешния ден не се стопирах на работа " или като " родител на бебе, който последно е спал през октомври ". Същата е обстановката и със " пострадвам от професионално прегаряне ". То варира от " нямам самообладание най-сетне да се махна от офиса " до много по-тежкото " нуждая се от най-малко 6 месеца да не върша безусловно нищо и да не подвигам телефона на никого ".
Без да има строга формулировка, прегряването се преглежда като професионален феномен, който въздейства върху всички аспекти на личността - физиологични, прочувствени, поведенчески, в това число демонстрация на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. Основният аспект на този синдром е нарасналото възприятие за интелектуално, прочувствено и физиологично безсилие.
От професионално прегряване не е предпазен никой, само че най-често то се следи измежду специалности като служителите на реда, учителите, публицистите, лекарите, научните служащи и други Според данните от изследване на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром.
Но както казахме той не е идентичен за всеки. Германският психолог Херберт Фройндбергер съумява да дефинира 12-те стадия към професионално прегряване.
1. Жажда за себедоказване. Демонстрира се отнемане от самата работа. Човек жадува да покаже какви са професионалните му благоприятни условия и какъв брой доста може да реализира. Поема всевъзможни задания, цели се в бързото им осъществяване.
2. Здрава работа. Наблюдава се неспособност да се изключиш от работен режим и да почиваш качествено. Дори и в извънработно време се ревизират имейли, преглежда се работата от деня, подготвяш се за утрешния ден, без да имаш силата да се откъснеш от работния развой.
3. Неглижиране на персоналните потребности. Не спиш, не ядеш задоволително и разнообразна храна, не общуваш изключително доста с хора, които не са свързани по някакъв метод с работата ти, а когато това се случи им приказваш защо - за работа.
4. Изместване на споровете. Проблемите са отхвърлени. Пораждат се чувства за застрашеност, под паника и нервни офанзиви. Изкарваш си гнева на околните си. Усещането за подтиснатост се ускорява.
5. Преоценка на полезностите. Самата ти ценностна система се изкривява. Приятелите и фамилията остават на назад във времето за някой ден, когато ще имаш време. Хобитата стартират да ти се костват безсмислени. Основният фокус в живота ти пада върху работата. Всичко това води до все по-задълбочаваща се десоциализация.
6. Отричане на казуса. Избиване на цинизъм и експанзия. Смяташ сътрудниците си за глупави, мързеливи, дребнави и недисциплинирани. Влизаш в непотребни спорове. Имаш чувството, че времето не ти стига за нищо и непрекъснато те притиска, само че отказваш да признаеш, че си заел с непостижимо доста работа. И всеки който ти опонира, има заплаха да си отнесе скандал.
7. Отшелничество. Общуваш с все по-малко хора. Не обръщаш внимание на околните си, а те, на собствен ред, са изтощени от отношението ти към тях и са престанали да те търсят изключително. В прочувствен проект всичко стартира последователно да губи смисъл и постоянно се пристъпва към алкохол или опиати, с цел да се преодолее напрежението.
8. Промени в държанието. Задълбочаващото се чувство, че не се справяш с живота си, води до промени в държанието. Губи се чувството за принадлежност, което се заменя с още цинизъм. На тази фаза най-често околните ти към този момент се тормозят повече от съществено за държанието ти.
9. Деперсонализацията. Вече не възприемаме нито себе си, нито близките за скъпи. Спираме да оценяваме личните си потребности като значими. Появяват се мисли за самоубийство. Според Фройндбергер преминем ли деветата фаза на прегарянето, към този момент не можем да се измъкнем сами.
10. Усещане за вътрешна празнина. Тотална липса на духовно, която постоянно се запълва с алкохол, секс, опиати, жадност за адреналин и изобщо интензивности, които да те накарат да се почувстваш жив.
11. Депресия. Чувство на неустановеност, чувство, че си изгубен, самичък и отпаднал, а бъдещето е тъмно и мрачно. Засилват се мислите за самоубийство.
12. Крайната фаза на професионалното прегаряне. Тотален физически и душевен колапс. След тази стъпка ти трябват най-малко няколко години, с цел да се възстановиш душевен.
Както се вижда признаците на прегаряне варират от леки, само че тревожни промени в държанието, с които евентуално се сблъскваме всеки ден на работа, до психическо сриване. И въпреки всичко е значимо, когато почувстваме нещо такова, да се запитаме дали не ни би трябвало отмора и преосмисляне.
Най-добрите способи да се борим с прегряването са точно това - повече отмора и да отделяме задоволително време за действия отвън работата. Усетим ли, че стартира да ни става мъчно да не мислим за това, което ни чака в офиса, значи би трябвало да се замислим за отмора. Иначе рискуваме да изпаднем в една мрачна серпантина, която не води до нищо положително.
Източник: webcafe.bg
Без да има строга формулировка, прегряването се преглежда като професионален феномен, който въздейства върху всички аспекти на личността - физиологични, прочувствени, поведенчески, в това число демонстрация на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. Основният аспект на този синдром е нарасналото възприятие за интелектуално, прочувствено и физиологично безсилие.
От професионално прегряване не е предпазен никой, само че най-често то се следи измежду специалности като служителите на реда, учителите, публицистите, лекарите, научните служащи и други Според данните от изследване на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром.
Но както казахме той не е идентичен за всеки. Германският психолог Херберт Фройндбергер съумява да дефинира 12-те стадия към професионално прегряване.
1. Жажда за себедоказване. Демонстрира се отнемане от самата работа. Човек жадува да покаже какви са професионалните му благоприятни условия и какъв брой доста може да реализира. Поема всевъзможни задания, цели се в бързото им осъществяване.
2. Здрава работа. Наблюдава се неспособност да се изключиш от работен режим и да почиваш качествено. Дори и в извънработно време се ревизират имейли, преглежда се работата от деня, подготвяш се за утрешния ден, без да имаш силата да се откъснеш от работния развой.
3. Неглижиране на персоналните потребности. Не спиш, не ядеш задоволително и разнообразна храна, не общуваш изключително доста с хора, които не са свързани по някакъв метод с работата ти, а когато това се случи им приказваш защо - за работа.
4. Изместване на споровете. Проблемите са отхвърлени. Пораждат се чувства за застрашеност, под паника и нервни офанзиви. Изкарваш си гнева на околните си. Усещането за подтиснатост се ускорява.
5. Преоценка на полезностите. Самата ти ценностна система се изкривява. Приятелите и фамилията остават на назад във времето за някой ден, когато ще имаш време. Хобитата стартират да ти се костват безсмислени. Основният фокус в живота ти пада върху работата. Всичко това води до все по-задълбочаваща се десоциализация.
6. Отричане на казуса. Избиване на цинизъм и експанзия. Смяташ сътрудниците си за глупави, мързеливи, дребнави и недисциплинирани. Влизаш в непотребни спорове. Имаш чувството, че времето не ти стига за нищо и непрекъснато те притиска, само че отказваш да признаеш, че си заел с непостижимо доста работа. И всеки който ти опонира, има заплаха да си отнесе скандал.
7. Отшелничество. Общуваш с все по-малко хора. Не обръщаш внимание на околните си, а те, на собствен ред, са изтощени от отношението ти към тях и са престанали да те търсят изключително. В прочувствен проект всичко стартира последователно да губи смисъл и постоянно се пристъпва към алкохол или опиати, с цел да се преодолее напрежението.
8. Промени в държанието. Задълбочаващото се чувство, че не се справяш с живота си, води до промени в държанието. Губи се чувството за принадлежност, което се заменя с още цинизъм. На тази фаза най-често околните ти към този момент се тормозят повече от съществено за държанието ти.
9. Деперсонализацията. Вече не възприемаме нито себе си, нито близките за скъпи. Спираме да оценяваме личните си потребности като значими. Появяват се мисли за самоубийство. Според Фройндбергер преминем ли деветата фаза на прегарянето, към този момент не можем да се измъкнем сами.
10. Усещане за вътрешна празнина. Тотална липса на духовно, която постоянно се запълва с алкохол, секс, опиати, жадност за адреналин и изобщо интензивности, които да те накарат да се почувстваш жив.
11. Депресия. Чувство на неустановеност, чувство, че си изгубен, самичък и отпаднал, а бъдещето е тъмно и мрачно. Засилват се мислите за самоубийство.
12. Крайната фаза на професионалното прегаряне. Тотален физически и душевен колапс. След тази стъпка ти трябват най-малко няколко години, с цел да се възстановиш душевен.
Както се вижда признаците на прегаряне варират от леки, само че тревожни промени в държанието, с които евентуално се сблъскваме всеки ден на работа, до психическо сриване. И въпреки всичко е значимо, когато почувстваме нещо такова, да се запитаме дали не ни би трябвало отмора и преосмисляне.
Най-добрите способи да се борим с прегряването са точно това - повече отмора и да отделяме задоволително време за действия отвън работата. Усетим ли, че стартира да ни става мъчно да не мислим за това, което ни чака в офиса, значи би трябвало да се замислим за отмора. Иначе рискуваме да изпаднем в една мрачна серпантина, която не води до нищо положително.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ