Развързаха ръцете на Джо Байдън - вече всичко е изгубено за Русия
Да кажеш, че новата година стартира зле за Тръмп и републиканците, е все едно да не кажеш нищо. В самото начало гръмна скандал, щом президентът на Съединени американски щати се обади на секретаря на щата Джорджия Брад Рафънспъргър - американският водач сякаш се опитал да притисне локалния чиновник, с цел да анулира успеха на Байдън в този щат. Скандалът обаче бе просто цвете пред същинския проблем за републиканците - последвалото им проваляне и в двете съревнования за Сената. Нещо необикновено единствено допреди два месеца, заяви Българска телеграфна агенция.
Откакто проследявам избори, съвсем непроменяемо виждам една и съща наклонност: побеждава оня, чиито последователи изпитват повече възторг. Не са толкоз значими силовите пасианси и обичайните благосклонности - в случай че изборите са почтени, най-често печели претендентът, съумял да нахъса своята публика.
Точно както преди четири години стигна до победа Доналд Тръмп
Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския. Новият ослепителен популист накара да повярват в него хора, десетки години пренебрегвали изборите. Тръмп хвърли предизвикателство на статуквото, на "вашингтонското тресавище " - и хората повярваха в това. Победата на Тръмп стана фантазия за тях. Какво можеше да изправи отсреща Хилари Клинтън 
Хилари Клинтън (по татко Родъм)– американска юристка и политичка. Хилари Родъм е родена на 26 с изкуствено основания си имидж на герой с патриархалните стандарти? Срещу какво да води война един настоящ държавен секретар? Да въодушевява хората за битка - само че с какво? Хилари Клинтън Хилари Клинтън (по татко Родъм)– американска юристка и политичка. Хилари Родъм е родена на 26 даже бе живяла в Белия дом, когато последователите й още са били в пелени.
Днес, четири години по-късно, Тръмп не е с изминал период на валидност - въпреки и надвит, президентът си остава известен политик. Хванали "влака на Тръмп ", мнозина републиканци стигнаха до Конгреса. Точно това не дава опция да определим изборите през 2020 година за очевидна победа на демократите - каква ти победа, щом изгубихте десетина места в Конгреса и не изхвърлихте републиканците от Сената?
Нещата със Сената обаче излязоха не толкоз явни: още през януари демократите сензационно завоюваха и двете сенатски съревнования в Джорджия и се изравниха по брой места с републиканците. При това състояние решаващият глас остава за вицепрезидента - демократката Камала Харис.
Използвам думата "сензационно " по-скоро предвид на историческия опит, в сравнение с поради днешната обстановка. Либералите не са печелили сенатска конкуренция в Джорджия от две десетилетия - а и преди този момент за победа в "Прасковения щат " можеха да мислят единствено консервативните "южни " демократи. И ето ги либералите с две победи едновременно, нищо че партията на определения президент обичайно се показва зле на частични избори. Демократическата партия бе подкрепена от упоменатия към този момент фактор - ентусиазма. Симпатизантите им усетиха, че имат късмет да създадат нещо необикновено - "да преобърнат " консервативна Джорджия, дарявайки на Байдън опцията да ръководи, без да се озърта към един опозиционен Сенат.
В случая с Републиканската партия обаче не ставаше и дума за възторг - част от хората й имаха вяра, че изборите са фалшифицирани, и то в същия този щат. Други бяха уверени в противоположното и виждаха в настояванията на Тръмп същинска нервност. Половинчатата позиция на самите сенатори Дейвид Пердю и Кели Лофлър също не будеше благосклонности към тях в който да било лагер.
На този декор демократите съумяха да създадат невъзможното допустимо. Спечелиха, въпреки и с минимална преднина, и двете съревнования, получавайки надзор върху цялата властова вертикала. Какви може да са последствията? Всъщност е доста мъчно да се предвижда. Някои демократи злорадно дават обещание да одобряват закони, които в никакъв случай към този момент да не позволен републиканците до властта - било посредством всеобщо предоставяне на американско поданство, било посредством унищожаване на системата с електори.
Демократите несъмнено желаят да прокарат тези промени, само че към момента има някои пречки. Първо, Върховният съд на Съединени американски щати си е на мястото - той може да разгласи за противозаконна и да спре всяка самодейност на Байдън. Консерваторите към момента държат шест от деветте места в него и в близко време съотношението едва ли ще се промени.
Второ, не е напълно вярно Сенатът да се преглежда като обединен организъм. Опозиционната партия нормално гласоподава като обединен блок, само че партията на изпълнителната власт от време на време се разцепва. По-рано това бе главоболие за Тръмп, чиито решения срещаха противодействието на умерените републиканци, само че в този момент с сходен проблем ще се сблъска Байдън - тъй като митингът на който да било сенатор демократ от общо 50-те ще погребе дълга, къртовска законотворческа работа.
И тук на сцената излиза персонаж с име, непознато на необятната аудитория. Това е сенаторът от Западна Вирджиния Джо Менчин - единственият оживял "южен " демократ в горната камара на Конгреса. Миналата година Джо Менчин по-често гласуваше за самодейностите на Тръмп, в сравнение с срещу него. Освен Менчин има и други политици, способни да си менят мненията, само че в околните две години точно този сенатор ще е мерило за адекватност в американския живот.
Самият Менчин към този момент съобщи, че ще гласоподава изрично срещу "смахнати работи " - категоричен намек за концепцията за разоръжаване на полицията и разширение на Върховния съд, с цел да не пречи той да се осъществя дневният ред на прогресистите. Какви други неща счита за "смахнати " Менчин, единствено той си знае. Демократите обаче сигурно ще би трябвало да сложат настрани най-смелите си планове - най-малко към този момент.
Колкото до американско-руските връзки, смяната в салдото надали ще ги засегне. Въпросът за глобите против Русия от дълго време към този момент не предстои на полемики. И републиканците, и демократите поддържат политиката на напън. Положението с газопровода "Северен поток " и общите връзки с Русия едва ли ще бъдат повлияни от каквито и да било избори - най-малко в околните години.
Откакто проследявам избори, съвсем непроменяемо виждам една и съща наклонност: побеждава оня, чиито последователи изпитват повече възторг. Не са толкоз значими силовите пасианси и обичайните благосклонности - в случай че изборите са почтени, най-често печели претендентът, съумял да нахъса своята публика.
Точно както преди четири години стигна до победа Доналд Тръмп
Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския. Новият ослепителен популист накара да повярват в него хора, десетки години пренебрегвали изборите. Тръмп хвърли предизвикателство на статуквото, на "вашингтонското тресавище " - и хората повярваха в това. Победата на Тръмп стана фантазия за тях. Какво можеше да изправи отсреща Хилари Клинтън Хилари Клинтън (по татко Родъм)– американска юристка и политичка. Хилари Родъм е родена на 26 с изкуствено основания си имидж на герой с патриархалните стандарти? Срещу какво да води война един настоящ държавен секретар? Да въодушевява хората за битка - само че с какво? Хилари Клинтън Хилари Клинтън (по татко Родъм)– американска юристка и политичка. Хилари Родъм е родена на 26 даже бе живяла в Белия дом, когато последователите й още са били в пелени.Днес, четири години по-късно, Тръмп не е с изминал период на валидност - въпреки и надвит, президентът си остава известен политик. Хванали "влака на Тръмп ", мнозина републиканци стигнаха до Конгреса. Точно това не дава опция да определим изборите през 2020 година за очевидна победа на демократите - каква ти победа, щом изгубихте десетина места в Конгреса и не изхвърлихте републиканците от Сената?
Нещата със Сената обаче излязоха не толкоз явни: още през януари демократите сензационно завоюваха и двете сенатски съревнования в Джорджия и се изравниха по брой места с републиканците. При това състояние решаващият глас остава за вицепрезидента - демократката Камала Харис.
Използвам думата "сензационно " по-скоро предвид на историческия опит, в сравнение с поради днешната обстановка. Либералите не са печелили сенатска конкуренция в Джорджия от две десетилетия - а и преди този момент за победа в "Прасковения щат " можеха да мислят единствено консервативните "южни " демократи. И ето ги либералите с две победи едновременно, нищо че партията на определения президент обичайно се показва зле на частични избори. Демократическата партия бе подкрепена от упоменатия към този момент фактор - ентусиазма. Симпатизантите им усетиха, че имат късмет да създадат нещо необикновено - "да преобърнат " консервативна Джорджия, дарявайки на Байдън опцията да ръководи, без да се озърта към един опозиционен Сенат.
В случая с Републиканската партия обаче не ставаше и дума за възторг - част от хората й имаха вяра, че изборите са фалшифицирани, и то в същия този щат. Други бяха уверени в противоположното и виждаха в настояванията на Тръмп същинска нервност. Половинчатата позиция на самите сенатори Дейвид Пердю и Кели Лофлър също не будеше благосклонности към тях в който да било лагер.
На този декор демократите съумяха да създадат невъзможното допустимо. Спечелиха, въпреки и с минимална преднина, и двете съревнования, получавайки надзор върху цялата властова вертикала. Какви може да са последствията? Всъщност е доста мъчно да се предвижда. Някои демократи злорадно дават обещание да одобряват закони, които в никакъв случай към този момент да не позволен републиканците до властта - било посредством всеобщо предоставяне на американско поданство, било посредством унищожаване на системата с електори.
Демократите несъмнено желаят да прокарат тези промени, само че към момента има някои пречки. Първо, Върховният съд на Съединени американски щати си е на мястото - той може да разгласи за противозаконна и да спре всяка самодейност на Байдън. Консерваторите към момента държат шест от деветте места в него и в близко време съотношението едва ли ще се промени.
Второ, не е напълно вярно Сенатът да се преглежда като обединен организъм. Опозиционната партия нормално гласоподава като обединен блок, само че партията на изпълнителната власт от време на време се разцепва. По-рано това бе главоболие за Тръмп, чиито решения срещаха противодействието на умерените републиканци, само че в този момент с сходен проблем ще се сблъска Байдън - тъй като митингът на който да било сенатор демократ от общо 50-те ще погребе дълга, къртовска законотворческа работа.
И тук на сцената излиза персонаж с име, непознато на необятната аудитория. Това е сенаторът от Западна Вирджиния Джо Менчин - единственият оживял "южен " демократ в горната камара на Конгреса. Миналата година Джо Менчин по-често гласуваше за самодейностите на Тръмп, в сравнение с срещу него. Освен Менчин има и други политици, способни да си менят мненията, само че в околните две години точно този сенатор ще е мерило за адекватност в американския живот.
Самият Менчин към този момент съобщи, че ще гласоподава изрично срещу "смахнати работи " - категоричен намек за концепцията за разоръжаване на полицията и разширение на Върховния съд, с цел да не пречи той да се осъществя дневният ред на прогресистите. Какви други неща счита за "смахнати " Менчин, единствено той си знае. Демократите обаче сигурно ще би трябвало да сложат настрани най-смелите си планове - най-малко към този момент.
Колкото до американско-руските връзки, смяната в салдото надали ще ги засегне. Въпросът за глобите против Русия от дълго време към този момент не предстои на полемики. И републиканците, и демократите поддържат политиката на напън. Положението с газопровода "Северен поток " и общите връзки с Русия едва ли ще бъдат повлияни от каквито и да било избори - най-малко в околните години.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ