Да живееш в чужбина и да си доволен от избора

Да живееш в чужбина и да си удовлетворен от избора си е нещо напълно обикновено. Грозно и аморално е обаче на всеослушание да го противопоставяш против избора на другите хора, решили да останат в България, написа Александър Андреев.

" Добре, че се махнах ": за какво някои българи приказват по този начин

Грозно и аморално: за какво някои българи в чужбина приказват по този начин

 

 

" Добре че се махнах от тая кочина! " - вариации на тази имитация можете да прочетете всеки ден в обществените мрежи, изключително в края на остарялата и началото на новата календарна година, когато хората вършат равносметка на живота си и на постигнатото. Въпросната горчива страст избликва от душите на и следят от отдалеченост протичащото се в страната.
Редакцията предлага
А то - дано бъдем почтени - не е доста за харесване. Списъкът на българските провали освен не се съкратява, само че даже се удължава. Най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз (според другите статистически и експертни оценки) се оказва и в европейски мащаб, а нейните жители демонстрират и минимум състрадание към страданията на украинците в следствие от вероломното нахлуване над страната им.

Огорчението е обяснимо

Икономиката и структурите в България са проядени от законни и противозаконни обвързаности с съветски ползи, комунистическото минало на страната въобще не е преосмислено, кръвожадните руски монументи и до през днешния ден са надвиснали над българските градове… Освен това България застарява и се обезлюдява с рекордни темпове, опазването на здравето и просветителната система последователно се свличат надолу по корупционния сипей, държавните рецесии не престават към този момент две години, Шенген и еврото се отсрочват, гротескната обсада против Северна Македония за Европейски Съюз тежко повреди интернационалния авторитет на България, а жителите ѝ неслучайно са измежду най-големите черногледци в света.

С други думи: белким можем да виним тези българи в чужбина, които приказват с такова нападателно оскърбление за своята татковина? Да, можем, само че не тъй като гореизброените рецензии към българската реалност са неоснователни, а поради подмолното подстрекателство, че останалите в България сънародници са надали не някакви „ неудачници “, както гласи модерният диалект в обществените мрежи.

Не, хората в България не са „ неудачници “, а тези техни сънародници, живеещи в чужбина, които мислят в сходни категории, просто се подлагат на една обикновена психическа процедура: те оправдават личния си биографичен избор за сметка на хората, които са останали да живеят в.

Повърхностно опълчване

Последното, несъмнено, не значи, че всички българи, заселили се трайно отвън страната, мислят по този метод. Или пък, че има нещо кардинално неприятно в това да харесваш и даже да възпяваш биографичния си избор. Да живееш в чужбина и да си удовлетворен от избора си е нещо напълно обикновено и законно. Грозно и аморално е обаче на всеослушание да го противопоставяш против избора на други хора, като по този метод ги натикваш в лузърската ниша.

За неуспехите на България през десетилетията на новата ѝ държавност би трябвало да се приказва. Трябва да се приказва със същия национализъм, с който се приказва и за триумфите на страната и нейните жители, за гениите, артистите, художниците и поетите, за очарователната природа, за миролюбието и неизтребимия комизъм на хората, за култа към образованието и за изумителния цивилизационен път, извървян през столетията…

Александър Андреев

Повърхностното опълчване сред „ българи в страната “ и „ “ сáмо блокира тези сили, които в синхрон между тях биха могли да пернат България напред: силите на сериозната угриженост и на обичайния национализъм.

Без надменност

Тъкмо за това, прочее, ни подсети и. Алеко, който по думите на проф. Александър Кьосев, вижда кривиците на своя Бай Ганьо, само че в това време го обича и ненапълно се разпознава с него. Алеко, който знае за „ кочината “, само че не я презира.

За да затворим рамката, ето и една противоположна имитация от обществените мрежи, с която българка в чужбина откликва на упоменатото събитие в София: „ Съжалявам, че не съм в България. Искаше ми се да бях там! “.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" В България нямаме бъдеще. Дойдох в Германия, с цел да изуча децата си. "