Да живееш със сърдечна недостатъчност означава не само да приемаш

Да живееш със сърдечна непълнота значи освен да приемаш медикаменти и да следиш стойности, а да вървиш по път, в който доверието към лекаря е животозначимо. Кардиологът е човек, който вижда не просто диагноза, а целия пациент с неговия живот, привички, страхове и очаквания.

Здравето ни

Когато умората и болките в ставите не са просто стрес – по какъв начин да разпознаем лупуса навремеКухненската гъба като хотел за бактерииВлюбването е биохимична експлозия

В този диалог за сърдечната непълнота (СН) началникът на Отделението по кардиология на МБАЛ " Св. София " доктор Боян Христовски ни позволява в своя професионален свят на ежедневни срещи със стотици пациенти. Свят, в който телефонът звъни по 300 пъти дневно, а всяко повдигане е въпрос на грижа, отговорност и човешко отношение.

Защо контролът и следенето на СН са толкоз значими? Как се гради доверие сред доктор и пациент? И за какво от време на време една смяна в метода на живот може да бъде най-мощното лекарство? На тези и още въпроси дава отговор доктор Христовски през професионалния си опит и философското верую, че позитивната човешка настройка е по-добрата съпътстваща терапия.

Д-р Христовски, когато пациентите чуят диагноза, към нея съвсем постоянно вървят и сложни за схващане медицински термини - систола, диастола, секта на изтласкване. За тях това постоянно звучи като непознат език. Колко значимо е в действителност да схванат какво стои зад тези думи и по какъв метод езикът на медицината им оказва помощ да осъзнаят своето положение?

Тази терминология, която ние използваме е част от по-задълбоченото познаване на медицината и на сърдечната непълнота. Това, което е значимо, не е толкоз обвързвано с терминологията, колкото с смяната в разбирането за СН. Какво имам поради? Сърцето работи в два съществени цикъла - систола и диастола. Едно време се смяташе, че СН има единствено когато е налице систолна дисфункция или е нарушена помпената функционалност на сърцето. Днес знаем, че СН има освен при отслабена помпена функционалност, а може да се появи и когато функционалността е непокътната, т.е. както при нарушаване на систолата, по този начин и на диастолата.

Ако има диастолно нарушаване, систолата може ли да остане непокътната?

Възможно е. Докато при нарушаване в систолата обстановката е по-сложна.

Много хора свързват систола и диастола със стойностите на апарата за кръвно - горна и долна. Може ли по тях да се съди за функционалността на сърцето?

Не тъкмо. Кръвното налягане и сърдечната функционалност са две разнообразни неща. Те са свързани, само че в тази ситуация приказваме за работата на самото сърце. Систолната функционалност, казано по-просто, е способността на лявата камера да изтласка кръвта към организма - към всички жизненоважни органи. Когато тя е нарушена, това не се регистрира първо с апарата за кръвно. Възможно е човек да има изцяло обикновено артериално налягане и все пак да страда от систолна дисфункция. А диастолната дисфункция е обвързвана не с изпомпването, а с пълненето на лявата камера.

Ако мога да се изразя малко извънредно, коя дисфункция е по- " злокачествена " - систолната или диастолната?

И двете са доста значими. Може би в предишното диастолната дисфункция беше подценявана, само че през днешния ден знаем, че това е един непрестанен цикъл. Систолата и диастолата са свързани, само че защото систолната дисфункция е по-напреднал развой, постоянно тя повече ни тревожи като кардиолози и по тази причина държим извънредно доста на профилактиката. Ако не изпуснем момента, можем да помогнем доста, само че когато пациентът към този момент навлезе в напреднала фаза на СН, самото лекуване става доста комплицирано и тежко за него. Проявите на СН въздействат освен върху всекидневието и функционалния потенциал на пациента, само че и върху обществото като цяло. Нарушеното качество на живот е проблем както за самия човек, по този начин и за околните му.

Често на ехокардиография (ЕхоКГ) при възрастни хора се открива лека диастолна дисфункция, която се приема като нещо обикновено за възрастта. Можем ли в действителност да я преглеждаме единствено като белег на стареенето?

Напротив, диастолната дисфункция се среща даже по-често при по-млади пациенти, изключително при хипертоници. Тя е обвързвана и с промени в самата камера, с хипертрофия, която постоянно се развива при нелекувано високо кръвно налягане. Така че дясната дисфункция е по-често срещаната форма. Аз като доктор не обичам да се показвам изрично и за мен няма безобидна дисфункция, само че да речем, че нарушаванията в диастолата е един тип предиктор - знак, че би трябвало да се внимава, тъй като сърцето към този момент има нарушавания. С възрастта към всичко това се прибавя и естественото намаляване на сърдечния мускул. Контрактилитетът (способността на сърдечния мускул да се съкращава) понижава, сърцето към този момент не извършва функционалностите си по този начин добре и рискът от СН след 65 години се движи експоненциално с времето. Затова хората след тази възраст би трябвало най-малко един път годишно да вършат профилактичен обзор. Едно ЕКГ и ЕхоКГ е изцяло задоволително.

Тогава кое в действителност демонстрира, че става дума за действителен проблем и към този момент приказваме за СН?

Най-често първите признаци са лесната отмалялост и зной, изключително когато се появяват при по-леки старания от нормалното.

Това не е ли исхемия?

Не, умората сама по себе си не значи исхемия. Самата СН е синдром, а като етиология зад нея могат да стоят разнообразни сърдечни болести, като исхемичната болест на сърцето (ИБС) е една от честите аргументи за появяването й, само че не е единствената. Днес главните фактори са ИБС и артериалната хипертония - и двете тясно свързани с метода на живот. Често хипертонията върви дружно със затлъстяване и диабет в границите на метаболитния синдром, което последователно поврежда сърцето. Аритмиите също са значим рисков фактор.

Разграничихте " през днешния ден ", а в предишното кои са били най-честите аргументи?

Преди 50-60 години, преди появяването на антибиотика, главната причина беше ревматизмът, тъй като водеше до увреждане на клапите. Много младежи тогава развиваха СН като последица от прекаран ревматизъм. Днес това съвсем не се среща в развитите страни, въпреки че в райони като Африка и Азия към момента е проблем.

Каква е разликата сред остра и хронична СН?

Хроничната се развива последователно, до момента в който острата настава внезапно, например след инфаркт, тежка хипертонична рецесия или ненадейно зародила аритмия. Именно при острата постоянно се постанова незабавна хоспитализация.

В тази връзка какви са стадиите на хроничната СН?

Стадиите се разграничават по функционалния потенциал. Има интернационалната подредба, която разделя пациентите на четири класа според от натоварването, при което се появяват признаци като отмалялост и зной.

В първи клас приказваме за начална сърдечна непълнота, при която недоволствата са минимални. Във втори клас признаците се появяват при по-големи натоварвания. При трети леки физически старания водят до мощна отмалялост и зной, а в последния - четвърти клас - признаците са налични и неподвижен.

Снимка: iStock by Getty Images/колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Няма по какъв начин да не Ви запитвам и за фракцията на изтласкване, която е определяща и за прогнозата, и за лечението, защото е обвързвана с доставката на О2 и хранителни субстанции към клетките на целия организъм?

Фракцията на изтласкване (ФИ) е размерът кръв, който се изтласква от камерата и минава в периферията - т.е. в целия организъм. Процентно за естествена систолна функционалност на сърцето приказваме, когато това изтласкване е над 50%, нормално в границите 50-55%.

А клапните нарушавания какво отношение имат към сърдечната непълнота?

Клапите са основни - когато не работят добре, кръвта се връща назад и това нарушава цялата хемодинамика. Така последователно се задейства " резултатът на доминото " и клапните увреждания могат да доведат до сърдечна непълнота.

Но клапните заболявания могат да се лекуват оперативно. Как това трансформира прогнозата за СН?

Когато интервенцията се направи в точния момент, изключително при по-млади пациенти, тя е действителна предварителна защита против бъдещи тежки затруднения. В това отношение имаме голям прогрес, тъй като с изключение на класическата отворена хирургия, през днешния ден се ползват миниинвазивни и даже венозни подходи, най-често при аортна и митрална клапа.

А по какъв начин стоят нещата при към този момент развита СН?

Там хирургията не оказва помощ. Лечението е медикаментозно, като непрестанно се създават нови медикаменти за възстановяване на систолната функционалност и функционалния потенциал. Освен това имаме и устройства като CRT-системи (кардиоресинхронизираща терапия) - тип пейсмейкър, който посредством електрически импулси усъвършенства контрактилитета на сърцето, само че клетките, които към този момент са изгубили еластичността си и са станали ригидни, няма по какъв начин да възстановят функционалността си. Това, което устройството прави, е да ги подкрепи механично, само че даже тогава нямаме извънредно лекуване. Заболяването е хронично и пациентите би трябвало да знаят това ясно.

В това се състои и смисълът на профилактиката: да не чакаме проблемите да хронифицират, а да следим и да действаме навреме. Иначе при вярно подбрани пациенти резултатът е впечатляващ - хора, които преди са се задъхвали след 10 крачки, след слагането на устройството могат да извървят километър без проблем. Това е нещо, за което си заслужава да се борим - за стила и качеството на живот на пациентите. Целта е, благодарение на медикаментите или дивайсите, те да се усещат добре, да могат да правят ежедневните си действия и да се радват на живота. Това е и смисълът на нашата работа.

Изчерпва ли се резултатът на медикаментите с времето?

При пациенти с хронична СН, които стартират терапия в по-ранна възраст, може да настъпи миг, в който лекуването към този момент не дава същия резултат. Тези пациенти постоянно декомпенсират, и то доста бързо. Затова концепцията е да ги поддържаме по този начин, че да постъпват на болнично лекуване колкото се може по-рядко.

Случва ли се пациенти с идентична диагноза и терапия да се развиват по друг метод?

Да, и точно по тази причина държа на самостоятелния метод. Всеки организъм и метод на живот са разнообразни, а това въздейства на реакцията към лекуването. Работим с едни и същи групи медикаменти, само че резултатите в никакъв случай не са идентични. Затова контролът е основен - изключително при започване на лечението, когато би трябвало да сме сигурни, че тя работи добре. Именно постоянните визити ни разрешават да поправяме лекуването в точния момент. Пациентите със СН са като едно семейство - аз ги познавам всички по име и по дата на раждане.

За сходно прецизно следене какъв брой значимо е доверието сред лекаря и пациента?

Лично аз нямам проблеми с доверието, само че такова се построява с времето. Понякога пациентите чакат по-емоционално отношение, само че и ние имаме отбрани към човешката болежка. Нашата задача е да сме съществени в работата си, да мислим за лекуването и да предразположим, убедим и насочим пациента, тъй като в случай че той не има вяра в лечението, може да пропусне основен миг, а това да се окаже решаващо. Ето за какво лекарят би трябвало да има престиж, познания и непримиримост. И да не се отхвърля. Нито един предан доктор не може да си разреши да изгуби пациент.

А имате ли време да говорите обширно с пациентите?

Времето в никакъв случай не стига да приказвам толкоз, колкото ми се желае. Работя в болница, не в кабинет с график и записани часове. Всеки ден одобрявам хора - с час или без, и в никакъв случай не съм прибирал пациент. Телефонът ми звъни по 300 пъти дневно и до момента не съм пропуснал да върна позвъняване.

Това, което най-вече държа пациентите да схванат, че те би трябвало да вземат участие в лечението и в целия лековит развой осъзнато. Винаги споделям, че аз съм доктор за 15 минути в кабинета, само че в останалото време лекарите са те. Тоест, методът им на живот и рисковите фактори аз не мога да ги ръководя.

За рисковите фактори и това по какъв начин те въздействат върху функционалността на сърцето; за пътя на трансформацията в метода на живот и позитивната настройка, очаквайте във втората част на изявлението с доктор Христовски.