Архимандрит Максим към децата: Да живеем така, че да бъдем щ...
Да живеем по този начин, че да бъдем щастливи, прикани архимандрит Максим деца от пловдивските учебни заведения, преди да топнат лъжици в алената багра, с цел да обагрят великденските бораци.
А да живеем щастливо, значи да съблюдаваме Божиите закони, изясни им епархийският нравствен надзирател и предстоятел на митрополитския храм „ Св. великомъченица Марина “.
Около 180 деца чуха упътванията му, споделиха с него молитвата „ Отче наш “, боядисаха яйцата, поздравиха го със стихотворения и си потеглиха с блага.
Александра Милачкова от 3. В клас в ОУ „ Екзарх Антим I “ за първи път взе участие в боядисването на яйцата в двора на митрополията. За една вечер сама научила стихотворението „ Великден “. А от баба си Йорданка, която е доброволец на БЧК, знае, че би трябвало да оказва помощ на хората. А също и по какъв начин. Например, в случай че някой си счупи крайници, взимаме две пръчки и вършим шина, след това си късаме блузата и увиваме, изясни момичето.
Не й се е налагало да си къса униформената тениска, само че един път дете си ожулило коляното в учебно заведение и му поставила лепенка. Затова несъмнено Господ е удовлетворен от нея, позволява Александра.
Представя си го като човек в бяло, със зелен венец на главата и доста ухилен. Когато се обръща към него, си пожелава здраве и триумфи. И е сигурна, че оказва помощ. Един път доста се тормозила, че няма да реши дилемите по математика на контролното, с цел да зарадва дядо си Огнян. А изкарала шестица. Тя сама си го е постигнала, за какво учи доста, само че в оня миг молитвата й вдъхнала кураж.
Всяка година на Велики четвъртък Александра боядисва яйцата с баба си. А в преборването на празника постоянно е победител. Знае, че това не постоянно е почтено. Обаче е любов да й разрешат за побеждава.
Без да е чела 10-те Божи заповеди, третокласничката знае какво написа в тях и го следва. Най-важното е да си добър, да не обиждаш и да помагаш, заключи в резюме тя.
В това време отец Максим приветства децата и ги увери, че са на най-сигурното място в света – плодородните дворове на дома Господен. Вече 16 години на Велики четвъртък в митрополията се стичат деца – първоначално от групите по вяра в пловдивските учебни заведения, а след това все нови и нови. Тази година измежду тях бяха и възпитаници от ОУ „ Екзарх Антим I “ и СУ „ Пейо Яворов “, в които няма свободно избираеми часове по православие. Деца от аутистичния набор застанаха паралелно с тях и техни връстници от ОУ „ Кочо Честеменски “ и СУ „ Св. Константин-Кирил Философ “, където пък учениците всеобщо посещават занимания по вяра.
„ Всяка година на Велики четвъртък през Страстната седмица Светата черква ни приканва да си спомним за Божия земен живот - изясни на всички архимандрит Максим. - С неговите апостоли да сме на Тайната вечеря. Заедно да сведем глава пред смирението на Спасителя, който уми нозете на учениците си. Да го последваме в Гетсиманската градина в скръбта и измяната. Нека изповядаме верността си към Христос, да изпитаме своята съвест и религия “.
Духовникът обясни на децата символиката на великденското яйце и им описа историята за Св. Мария Магдалена, която безспирно разпространявала вестта за Възкресението. Отишла при император Тиберий, само че тъй като нямала какво да му сервира в подарък, протегнала ръка с едно кокоше яйце и рекла: „ Христос Воскресе! “. А той й се присмял: „ Ако е по този начин, това яйце да стане алено! “. И то станало.
" Яйцето наподобява мъртво, само че от него се ражда живот. А Христос умря и възкръсна, с цел да възкръснем и ние за освежен живот ", сподели архимандрит Максим на децата. И благодари на родителите и учителите, че са насочили стъпките им към храма, а на доброволците – че оказват помощ в положителни и потребни каузи. За всички назова с обич, примирение и религия да служат на положителното и да са образец за подражателство.
„ …Небето ни е толкова близко и ний сме негови деца… “, издекламираха възпитаници от ОУ „ Кочо Честеменски и подариха своя картина с великденски сюжет. И други учебни заведения сервираха привет, преди отец Максим да обиколи всички маси и да благослови децата.
Мария и Анастасия от 2. В клас в СУ „ Пейо Яворов “ имат опит в боядисването, тъй като са помагали вкъщи. Мария от време на време насочва молебствия към Господ, изключително преди надпреварите си по спортна гимнастика, а Анастасия разчита във всичко единствено на себе си.
Всеки ден отделяме особено време да приказваме какъв брой е значимо децата да вършат положително и да си оказват помощ, сподели учителката от занималнята Александра Демирева. Не през религията, а през общочовешкото. „ Важно е да възпитаваме положителни хора. Всички ще се научат да четат и пишат, само че учебното заведение би трябвало да учи и на полезности “, сподели тя. За да стигне до децата, първо се пробва да разбере какво ги вълнува и какви са фантазиите им. Да бъде близка с тях, с цел да може да им въздейства не през наставление, а през доверието.
В боядисването на яйцата в митрополитския двор се включи и Йоана, която е единствено на 2,5 година Доброволка на БЧК й оказа помощ на британски. Момиченцето е родено оттатък океана. Дъщеря е на отец Павел, който от два месеца служи в храм „ Св. великомъченица Марина “, откакто 18 години е бил в Съединени американски щати.
„ Божията воля ме води там, а след това ме върна тук - в среда с по-традиционни полезности, тъй като на Запад доста се претопиха – показа той. - Да живееш в православна страна е огромна привилегия. В Америка има доста култури и е мъчно да срещнеш хора от своята религия “. Той обаче срещнал своята брачна половинка Лорис. Този Великден ще е първият у нас за тях двамата и трите им деца.
А да живеем щастливо, значи да съблюдаваме Божиите закони, изясни им епархийският нравствен надзирател и предстоятел на митрополитския храм „ Св. великомъченица Марина “.
Около 180 деца чуха упътванията му, споделиха с него молитвата „ Отче наш “, боядисаха яйцата, поздравиха го със стихотворения и си потеглиха с блага.
Александра Милачкова от 3. В клас в ОУ „ Екзарх Антим I “ за първи път взе участие в боядисването на яйцата в двора на митрополията. За една вечер сама научила стихотворението „ Великден “. А от баба си Йорданка, която е доброволец на БЧК, знае, че би трябвало да оказва помощ на хората. А също и по какъв начин. Например, в случай че някой си счупи крайници, взимаме две пръчки и вършим шина, след това си късаме блузата и увиваме, изясни момичето.
Не й се е налагало да си къса униформената тениска, само че един път дете си ожулило коляното в учебно заведение и му поставила лепенка. Затова несъмнено Господ е удовлетворен от нея, позволява Александра.
Представя си го като човек в бяло, със зелен венец на главата и доста ухилен. Когато се обръща към него, си пожелава здраве и триумфи. И е сигурна, че оказва помощ. Един път доста се тормозила, че няма да реши дилемите по математика на контролното, с цел да зарадва дядо си Огнян. А изкарала шестица. Тя сама си го е постигнала, за какво учи доста, само че в оня миг молитвата й вдъхнала кураж.
Всяка година на Велики четвъртък Александра боядисва яйцата с баба си. А в преборването на празника постоянно е победител. Знае, че това не постоянно е почтено. Обаче е любов да й разрешат за побеждава.
Без да е чела 10-те Божи заповеди, третокласничката знае какво написа в тях и го следва. Най-важното е да си добър, да не обиждаш и да помагаш, заключи в резюме тя.
В това време отец Максим приветства децата и ги увери, че са на най-сигурното място в света – плодородните дворове на дома Господен. Вече 16 години на Велики четвъртък в митрополията се стичат деца – първоначално от групите по вяра в пловдивските учебни заведения, а след това все нови и нови. Тази година измежду тях бяха и възпитаници от ОУ „ Екзарх Антим I “ и СУ „ Пейо Яворов “, в които няма свободно избираеми часове по православие. Деца от аутистичния набор застанаха паралелно с тях и техни връстници от ОУ „ Кочо Честеменски “ и СУ „ Св. Константин-Кирил Философ “, където пък учениците всеобщо посещават занимания по вяра.
„ Всяка година на Велики четвъртък през Страстната седмица Светата черква ни приканва да си спомним за Божия земен живот - изясни на всички архимандрит Максим. - С неговите апостоли да сме на Тайната вечеря. Заедно да сведем глава пред смирението на Спасителя, който уми нозете на учениците си. Да го последваме в Гетсиманската градина в скръбта и измяната. Нека изповядаме верността си към Христос, да изпитаме своята съвест и религия “.
Духовникът обясни на децата символиката на великденското яйце и им описа историята за Св. Мария Магдалена, която безспирно разпространявала вестта за Възкресението. Отишла при император Тиберий, само че тъй като нямала какво да му сервира в подарък, протегнала ръка с едно кокоше яйце и рекла: „ Христос Воскресе! “. А той й се присмял: „ Ако е по този начин, това яйце да стане алено! “. И то станало.
" Яйцето наподобява мъртво, само че от него се ражда живот. А Христос умря и възкръсна, с цел да възкръснем и ние за освежен живот ", сподели архимандрит Максим на децата. И благодари на родителите и учителите, че са насочили стъпките им към храма, а на доброволците – че оказват помощ в положителни и потребни каузи. За всички назова с обич, примирение и религия да служат на положителното и да са образец за подражателство.
„ …Небето ни е толкова близко и ний сме негови деца… “, издекламираха възпитаници от ОУ „ Кочо Честеменски и подариха своя картина с великденски сюжет. И други учебни заведения сервираха привет, преди отец Максим да обиколи всички маси и да благослови децата.
Мария и Анастасия от 2. В клас в СУ „ Пейо Яворов “ имат опит в боядисването, тъй като са помагали вкъщи. Мария от време на време насочва молебствия към Господ, изключително преди надпреварите си по спортна гимнастика, а Анастасия разчита във всичко единствено на себе си.
Всеки ден отделяме особено време да приказваме какъв брой е значимо децата да вършат положително и да си оказват помощ, сподели учителката от занималнята Александра Демирева. Не през религията, а през общочовешкото. „ Важно е да възпитаваме положителни хора. Всички ще се научат да четат и пишат, само че учебното заведение би трябвало да учи и на полезности “, сподели тя. За да стигне до децата, първо се пробва да разбере какво ги вълнува и какви са фантазиите им. Да бъде близка с тях, с цел да може да им въздейства не през наставление, а през доверието.
В боядисването на яйцата в митрополитския двор се включи и Йоана, която е единствено на 2,5 година Доброволка на БЧК й оказа помощ на британски. Момиченцето е родено оттатък океана. Дъщеря е на отец Павел, който от два месеца служи в храм „ Св. великомъченица Марина “, откакто 18 години е бил в Съединени американски щати.
„ Божията воля ме води там, а след това ме върна тук - в среда с по-традиционни полезности, тъй като на Запад доста се претопиха – показа той. - Да живееш в православна страна е огромна привилегия. В Америка има доста култури и е мъчно да срещнеш хора от своята религия “. Той обаче срещнал своята брачна половинка Лорис. Този Великден ще е първият у нас за тях двамата и трите им деца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ