Да живее в тежката сянка на Толстой – такава е

Да живее в тежката сянка на Толстой – такава е ориста на София, единствената брачна половинка на гения, оставил след себе си книги, които четат и в парадайса, и в пъкъла. Сега можем да погледнем света през очите на самата София Андреевна, обичаната и презирана жена, която написа разказ с името „ Чия е виновността “ с ясното схващане, че той може да види бял свят единствено след гибелта й. „ Чия е виновността “ е разказ, написан от София, брачната половинка на Толстой. В нея се споделя за 18-годишната Ана, в която се влюбва обиграният ерген, 35-годишният княз Прозорски. Талията й, косата й, младостта й, добре ушитата рокля и стройните й крайници го съблазняват до такава степен, че да й предложи брак. Тя дава отговор с „ да “, въпреки да не се съмнява, че ще е нещастна във връзката си, може би тъй като не са й убегнали „ животинските “ погледи на жениха. Веднага след сватбата върху нея се стоварва „ плътската обич на княза “, за която религиозното и идеалистично настроено младо момиче по никакъв начин не е квалифицирано. Идват свадите, децата, кърменията, скуката от страна на брачна половинка, влюбване от страна на брачната половинка. София Толстая написа във връзка героинята си: „ Всяка жена обича същински единствено един път. А в случай че се случи да обикне различен човек, то това е по виновност на мъжа й, който не е съумял да удовлетвори поетичните й условия, потъпкал ги е и й е дал единствено грубата страна на брака “. Ясно е чия е виновността.София Толстая замисля книгата си като отговор на написаната от брачна половинка й „ Кройцерова соната “. Ако прочетете двете поредно, ще видите, че са съвсем огледални, само че и в двата случая става дума за погрешно огледало. Едната изобличава „ материалната обич “ на мъжете, в другата дамата е сведена до сексапил и зложелател на мъжа по думите на литературния откривател Чарлс Пърси Сноу. Появата през 1891 година на „ Кройцерова соната “ – повест за плътската обич и половите връзки в фамилията, е сравнявана със земетресение. Властите даже я не разрешават, а София усеща „ със сърцето си “, че повестта е ориентирана против нея, че преднамерено я унизява, и то в очите на целия свят. Парадоксално, тя пътува до Петербург, с цел да измоли от царя да бъде вдигната възбраната за издание на „ Кройцерова соната “. Обяснението на нелогичната й постъпка е, че по този начин се пробва да разсее подозрението на публиката, че книгата разказва връзките в нейното семейство, връзките сред нея и брачна половинка й. На 23 септември 1862 година Лев Николаевич Толстой се дами за София Андреевна Берс. Живеят дружно 48 години, до гибелта на писателя, и това е един от най-известните нещастни бракове на света. Въпреки че имат 13 деца (пет от тях умират в невръстна възраст), макар че София се грижи правдиво за семейството, макар че преписва нечетливите чернови на брачна половинка си и провежда публикуването на събраните му съчинения. Въпреки това.В деня на сватбата Лев Николаевич, потомък на античен дворянски жанр и към този момент нашумял публицист, е на 34 години, София е на 18. Тя е сензитивно и мъдро момиче от семейство на богат велможа доктор с еврейско родословие, сама пишеща нелоши разкази. Лев Николаевич е дълготраен фамилен другар на Берсови. В фамилията в началото считат, че графът харесва най-голямата им щерка Елизавета и даже чакат тя да получи предлагането за брак. Затова, когато Толстой избира по-малката сестра, доктор Берс е разгневен и дълго не дава единодушието си за женитба.