Да живее кралят“ – тържествено се провиква, на чист френски,

„ Да живее кралят “ – тържествено се провиква, на чист френски, непознатият и в този момент, иззад прелестния букет, се подава дулото на маузер, което изстрелва няколко патрона в тялото на югославския държател. На 9 октомври 1934 година югославският крал Александър Караджорджевич идва на публично посещаване във Франция.

Крайцерът „ Дубровник “ дебаркира на пристанището в Марсилия, а кралят е посрещнат от френския външен министър Луи Барту.

Двамата се качват в открит автомобил, охраняван от многочислена полиция, и се насочат към префектурата. Автомобилът минава измежду натрупалото се голям брой френски жители, пристигнали да посрещнат един от своите съдружници в Първата международна война. Тържественото шествие е съпровождано от радостните възгласи „ Да живее кралят “, а Александър Караджорджевич гордо приема поздравите, махайки с ръка. В този момент се доближава мъж с бяло бомбе, който застава на едно от стъпалата на автомобила и сервира букет цветя на краля. „ Да живее кралят “ – тържествено се провиква, на чист френски, непознатият и в този момент, иззад прелестния букет, се подава дулото на маузер, което изстрелва няколко патрона в тялото на югославския държател.

Кралят е мъртъв, да живее самостоятелна Македония….

Конен служител на реда със саблен удар съсича дръзкия нападател, който даже и повален на земята продължава да стреля и убива един от бодигардовете. Паникьосаните служители на реда стартират безразборна пукотевица, като улучват инцидентно няколко жители, а един от патроните попада в ръката на министър Барту, който по-късно умира от кръвозагуба.

След няколко дни излиза наяве, че атентаторът е един от най-издирваните мъже на Балканите – най-хубавият стрелец на Вътрешна македонска революционна организация – Величко Димитров Керин, останал в историята като Владо Черноземски. Целият свят приказва за Марсилия, където Черноземски въздаде правдивост за терора над попадналите под сръбско иго македонски българи.

Предистория

След края на Първата международна война България претърпява втората си национална злополука. В резултат на десетилетната битка на Вътрешна македонска революционна организация единствено Пиринска Македония става част от България, а Вардарският и Егейският дял на региона дефинитивно остават в Сърбия и Гърция. Следвоенното българско общество е деморализирано от краха на националния блян за обединяване на всички земи, обитаеми с етнически българи. Икономическа и обществена рецесия царува в България, която в качеството си на губеща страна във войната е принудена да заплаща тежки репарации, а общият брой на всички военни, служители на реда и жандармеристи е редуциран на едвам 33 000 души.

В тази тежка обстановка Вътрешна македонска революционна организация, водена от Тодор Александров, остава вярна на своята цел за извоюване на независимост за българите в Македония. Организацията е твърдо решена да се бори с новите тирани, властващи в поробеното родно място, които са решени да изкоренят българщината. През 1921 година Александър l Караджорджевич е коронясан за крал на образуваното след войната Кралство на сърби, хървати и словенци (КНХС). Новият крал е правилен почитател на концепциите на Илия Гарашанин и Стоян Новакович – бащите на концепцията за огромна страна на южните славяни, доминирана от Сърбия. Една от главните точки в този проект е изкореняването на българското съзнание в Македония и построяването на нова национална еднаквост – македонската. Александър Караджорджевич се заема с реализирането на тази идея посредством унищожаването на българските институции във Вардарска Македония. Българските учители и свещеници са изгонени от учебните заведения и църквите, а местата им се заемат от сърби. Фамилните имена на българите са изменени, като към тях се прибавя наставка „ ич “ или „ ски “, а говоренето на език, друг от сръбския, е неразрешено. Издевателствата над мирните жители, от страна на сръбските управляващи, е всекидневие, а тъмниците са цялостни с тези, разрешили си инакомислие.

Александър Караджорджевич влиза в черния лист на Вътрешна македонска революционна организация още през 1913 година, когато към момента е престолонаследник на Сърбия.

В разгара на Балканската война сръбската войска влиза в Скопие, а гостоприемните българи посрещат с цветя сръбския принц на Камен мост. Сред посрещачите е 7-годишната Васка Зойчева. Напереният престолонаследник вижда детето, слиза от коня и слага момиченцето на скута си. „ Каква си ти? “ – пита Александър, „ Българка “ – отвръща Васка. Разгневен от отговора принцът зашлевява момичето. Случаят набира известност, а Иван Вазов написа стихотворението си „ Па шта си ти? “, по отношение на отблъскващата сцена.

Гледайки обективно на обстановката Т. Александров схваща, че новата конюнктура ще изисква смяна в тактиката на Вътрешна македонска революционна организация. Великият лидер се обръща към един способ, употребен от него още преди Балканските войни – терористичните атентати. След гибелта на Александров през 1924 година, отпред на Организацията застава Иван Михайлов. Младият лидер, сходно на своя предходник, счита, че четите би трябвало да правят отстъпка мястото си на дребни наказателни групи от 3 до 5 души. Тези дребни отряди ще могат да санкционират съответен пакостник в градски условия и бързо да се изпарят по-късно или да сложат завършек на живота си. По този метод мирното население е щяло да бъде защитено от следващи изстъпления от страна на сърбите.

Тази тактичност дава плодотворни резултати, като в следствие от използването ѝ са премахнати някои от най-мракобесните представители на режима на Караджорджевич и техните другари в България. Светът е очарован от смелостта и себеотрицанието, с която атентатори като Иван Момчилов, Менча Кърничева и Мара Бунева разстрелват враговете на българската нация, а по-късно нерядко сами поставят завършек на живота си.

И въпреки цялата европейска преса да написа със благоговение за атентата на Мара Бунева против Велемир Прелич, оприличавайки българката с Шарлот Корде, като че ли витае чувството, че светът още не е видял разпрострат цялостния капацитет на Вътрешна македонска революционна организация.

Подготовка и реализация на Марсилския атентат

Подробности – за възникването на концепцията за атентата, неговите подготовка и реализация – описа за БГНЕС историкът и някогашен шеф на Централния държавен списък Цочо Билярски.

В интервала сред двете международни войни, попаднали под сръбско иго, македонските българи са принудени да търсят съдружници, с цел да извоюват свободата си. В лицето на хърватската революционна организация Усташа, Вътрешна македонска революционна организация вижда точно подобен сътрудник. Подобно на българите, хърватите страдат от денационализаторската политика на сърбите, в границите на КНСХС и жадуват за права и свободи.

Контактите сред Вътрешна македонска революционна организация и Усташа стартират още през 1927 година, когато лидерът на хърватите Анте Павелич е един от юристите, които пазят българските студенти в станалия печално прочут Скопски развой. Две години по-късно Павелич идва в София, където се среща с ръководителя на легалната Илинденска организация – други Константин Станишев. Хърватският водач влиза в контакт и с управлението на Вътрешна македонска революционна организация и двете организации се спогаждат за осъществяване на взаимни дейности. Самото решение за атентата против крал Александър се взима на 15 февруари 1930 година в швейцарския град Люцерн. На съдбоносната среща, от българска страна участват Ив. Михайлов, Симеон Евтимов (редактор на излизащия в Женева вестник на Вътрешна македонска революционна организация – „ Маседоан “) и Тома Карайовов (задграничен представител на ВМРО), а от хърватска – А. Павелич и Аугуст Кушутич. Предложението за покушението е направено персонално от Павелич, който счита, че то би трябвало да се реализира преди кралят да се реалокира в новия си замък в Дедино.

Съзаклятниците незабавно се заемат с подготовката на отмъщението против мракобесния крал, в чиито владения българите търпят издевателства, каквито не са виждали и от турците. Но, все пак… става въпрос за убийството на крал! Кой би се нагърбил с сходна задача, която съвсем несъмнено ще коства живота на причинителя? Иван Михайлов обаче разполага с точния човек – роденият във Велинград Величко Димитров Керин, получил псевдонима Владо Черноземски, прочут още като Владо Шофьора.

Черноземски е член на Вътрешна македонска революционна организация още от 1922 година, като в същата година взе участие в така наречен „ Кюстендилска акция “ на Организацията. В рамките на тази интервенция Кюстендил е високомерен от македонските чети, а намиращите се в града ренегати, сътрудничещи си с Белград, са премахнати. Прозвището „ Шофьора “ идва от длъжността, която Черноземски е изпълнявал по време на Първата международна война. Вече част от Вътрешна македонска революционна организация, бъдещият нападател вози освен И. Михайлов, само че и предходния водач Тодор Александров. Легендарният щипски челник вижда капацитета на Черноземски и в архива му има редица писма, в които Александров показва, че може да се разчита на Владо Шофьора за виновните задания.

Преди да бъде зает с покушението на югославския крал, Черноземски се отличава с други два атентата. През септември 1924 година той ликвидира комуниста Димо Хаджидимов, който в предишното е част от онази група дейци във Вътрешна македонска революционна организация, гравитираща към Яне Сандански. Другият значим атентат на В. Черноземски е против някогашния чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация Наум Томалевски, който след разцеплението в Организацията през 1928 година влиза в спор с И. Михайлов. Заради тези две убийства Черноземски е наказан на дълги години затвор, само че през 1932 година е амнистиран.

Едва излязъл от пандиза, след броени дни героят пътува за Италия, където стартира подготовката за делото на живота си. Следващата дестинация на Черноземски е лагерът Янка Пуста в Унгария, където работи като инструктор, учащ хърватските революционери, които е било планувано да убият крал Александър. За изпращането на Черноземски в Унгария, свидетелства писмо на И. Михайлов до различен член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация Владимир Куртев, който през Втората международна е един от хората, виновни за спасяването на кюстендилските евреи от изпращане в лагерите на гибелта в Полша. В писмото Михайлов оповестява, че в Унгария ще бъде изпратен Владо Шофьора и разпорежда да бъде изваден паспорт с негова фотография.

Убийството на югославския държател е можело да бъде осъществено още в края на септември 1934 година, когато крал Александър идва за среща с цар Борис lll в София. Но, тук още един път си личи предаността на Вътрешна македонска революционна организация към България и ръководителите на Организацията вземат решение да не протягат ръка на Караджорджевич в този миг, с цел да не бъде оскърбен престижа на страната. Македонските революционери обаче получават скъпа информация – кралят ще посети Франция, пътувайки с транспортен съд през Средиземно море и ще дебаркира в Марсилия. Усташът приготвя две терористични групи, чието управление е поверено на Черноземски.

Планът е някоя от групите да извърши нападението, до момента в който кортежът на Караджорджевич се движи по марсилските улици.

Когато тържественото шествие минава около първата група – тя не реагира. Ето, че автомобилът с краля и френския външен министър наближава втория отряд, състоящ се от Мио Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раич, а В. Черноземски е дружно с тях, с цел да направлява дейностите им. Хърватите обаче губят хладнокръвие в решаващия миг и замръзват на местата си. В този момент, Черноземски, който не е бил претрупан със задачата да стреля по краля, взема нещата в свои ръце. Западната преса, от този интервал, твърди, че едни от последните думи на героя са обективни обвинявания в безволие, отправени към хърватите. Сетне българинът излиза от публиката с крясъци „ Да живее кралят “, застава на едно от стъпалата на автомобила и съумява да накаже Александър Караджорджевич за целия гнет над македонските българи, който персонално е управлявал.

Малко прочут факт е, че в този исторически миг, като че ли самата орис се усмихва на делото на македонските революционери.

Параноичният югославски крал е разполагал с бронежилетка, която е носил при обществените си появи. Преди да слезе от кораба, Александър се оглежда и не харесва метода, по който наподобява – с жилетка под униформата. Суетният изверг слиза на марсилското пристанище без предмета, който щеше да избави живота му, защото всички изстрели на Черноземски са попаднали в елементи на тялото, които жилетката би защитила.

Съсечен от един от служителите на реда и грубо ритан от обкръжилата го навалица, В. Черноземски умира от раните си след броени часове. Трупът е разголен и на една от ръцете, служителите на реда виждат татуировка – череп с кръстосани кости, съпроводени от надпис „ В.М.Р.О. “ и дата 1924 (вероятно годината, в която е направена татуировката). След борени дни светът схваща истината за събитието, раздрусало Европа – Вътрешна македонска революционна организация за следващ път е наказала враговете на българщината в Македония.

Изфабрикуваната интервенция „ Тевтонски меч “

Днешният политически хайлайф в Северна Македония, въпреки и да припознава хора като Гоце Делчев, Дамян Груев, Яне Сандански и други като свои национални герои, е много отрицателно надъхан към Иван Михайлов. Скопие неуморимо повтаря пропагандните лозунги, наследени от диктатурата на Тито, че последният лидер на историческата Вътрешна македонска революционна организация е „ соработник “ на националсоциалистическа Германия. В продължение на десетилетия просръбските кръгове в Македония пласират теорията, че атентатът в Марсилия е интервенция на Гестапо, наречена „ Тевтонски меч “, а Вътрешна македонска революционна организация и Усташът са единствено реализатори.

Разсекретяването на редица документи изважда истината нескрито. Не единствено се оказва, че присъединяване на Гестапо е небивалица, само че и че е създание не на Скопие или Белград, а интензивно мероприятие на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (тайната полиция на СССР) и Щази (тайната полиция на Германската демократична република).

Цялата история съставлява опит на двете секретни служби да дискредитират немски офицер, който през 60-те години има действителен късмет да стане генерален-секретар на НАТО. Става въпрос за ген. Ханс Шпайдел, който през 50-те години е шеф щаб на НАТО. През 1934 година Шпайдел е капитан и асистент боен аташе в немското посолство в Париж. Целта на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Щази е да показват немския офицер като основен уредник на убийството на югославския крал и по този метод да го лишат от управителния пост в НАТО. Двете комунистически служби изфабрикуват две писма. Първото е с дата 1 септември 1934 година и е изпратено от немския министър на авиацията Херман Гьоринг, в което на Шпайдел се оповестява, че персонално Адолф Хитлер е разпоредил убийството на Александър Караджорджевич и Луи Барту, а Вътрешна македонска революционна организация и хърватите са подготвени да вземат участие. Заповядва се на военния аташе да се заеме с реализацията на проекта. Вторият фалшификат е с дата 3 октомври 1934 година и в него Шпайдел „ написа “ на Гьоринг:

„ Аз в детайли разисках с господин Ванчо Михайлов всички благоприятни условия. Ние взехме решение да проведем интервенцията в Марсилия. Там ще се срещнат двете интересуващи ни лица. Владо Шофьора е квалифициран “.

Фалшификаторите очевидно са бързали, тъй като са позволили една голяма неточност – не запомнили са, че на 19 май 1934 година в България е осъществен прелом и на власт идва проюгославското държавно управление на Кимон Георгиев. Новата власт не разрешава Вътрешна македонска революционна организация и стартира гонене на дейците му, а на самия Ив. Михайлов е издадена смъртна присъда. На 1 септември, когато Гьоринг сякаш инструктира Шпайдел, Михайлов се крие в Равда и Бургас и се готви да премине в Турция. На 12 септември лидерът на Вътрешна македонска революционна организация съумява незаконно да прекоси границата сред България и Турция и по-късно е подложен под домакински арест. Излиза по този начин, че цялата българска полиция обръща дърво и камък, с цел да откри Михайлов и не съумява, само че Шпайдел идва в България (между 1 и 12 септември) и някак чудодейно съумява да открие македонския водач, чието местонахождение е известно на едвам още двама души. Не единствено това, само че в границите на дни И. Михайлов съумява да провежда цялата интервенция, за която към този момент беше упоменато, че е лишила години.

Несъответствията в датите потвърждават, че цялата история е съшита с бели конци, само че все пак, Скопие не стопира да я употребява, с цел да очерня Иван Михайлов и повода е ясна. Михайлов доживя демократичните промени в България и пред български медии описа истината за националния темперамент на Вътрешна македонска революционна организация и задачата на битката ѝ. Очевидно ползите на македонските управници не съответстват с казаното от а „ последния комита “.

Скопие постоянно нападна стореното през 1934 година и по друга линия, а точно, че при атентата умира френският външен министър Луи Барту. Дълги години се е считало, че Черноземски е виновен и за гибелта на френския първи посланик. От френски документи, разкрити през последните 20 години, излиза наяве, че Барту не е умрял от патрон на Черноземски. Когато атентаторът пронизва крал Александър, стъписаната френска полиция стартира безразборна пукотевица и един от изстрелите попада в ръката на министъра. Последният страда от хемофилия (заболяване, което пречи на кръвта да се съсирва), а в настъпилата блъсканица никой не му обръща внимание. Барту потегля пешком към болничното заведение, само че когато идва към този момент е изгубил прекалено много кръв и издъхва.

Появява се още един въпрос, в случай че Луи Барту беше цел на атентата, по какъв начин би могло В. Черноземски да пропусне да го уцели, в случай, че министърът седи безусловно до убития крал. Силно подозрително е най-хубавият стрелец на Вътрешна македонска революционна организация да пропусне цел, намираща се на метър от него.

Памет

Владо Черноземски е препогребван цели три пъти в най-голямото марсилско гробище „ Сент Пиер “. В последна сметка, при започване на 50-те години на ХХ в. останките на българския бунтовник попадат в най-голямата обща костница в Марсилия, издигната за героите, починали за свободата на Франция. Преди 20 година роднини на героя взимат пръст от гроба в Марсилия и я донасят в църквата в родния град на Черноземски – Велинград.

”Живот, о, дай ми ти на гръмотевица крилата,

И порива заветен на ястреб насочен,

Да срещна аз в набег врага-тиранин,

Да смажа неговата мощност! ”

Из стихотворението „ Копнежът на революционера “, написано от В. Черноземски през 1924 година

Източник: BGnes.bg

Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News