Да измамиш системата, за да бъдеш част от магията на

Да измамиш системата, с цел да бъдеш част от магията на олимпийските игри. По този метод звучи историята за достигането на до Пьонгчанг 2018 за американката Елизабет Суони.

Състезателката се впуска в една много комплицирана и атрактивна дисциплинираност - халфпайп. Дисциплина, за която би трябвало да имаш невероятни умения със ските, с цел да ги владееш до безумство. Многобройните превъртания и разнообразни трикове способстват за колорита на дисциплината.

Звучи комплицирано. Опасно.

Но не и съгласно американката Суони, която не вижда нищо комплицирано. Въпросът е просто да умееш да караш ски, колкото всеки един елементарен фен на зимните спортове.

Не са нужни доста качества. Нужно е друго.. да бъдеш находчив и малко остроумен, а в основата да стои желанието да бъдеш олимпиец.

Но толкоз елементарно ли се случва достигането до най-голямото спортно събитие? Дали пък всеки може просто да реши и да се трансформира в олимпиец?

Родена в Америка, скиорката осъзнава, че няма дребен късмет да попадне в тима на Съединени американски щати. Затова тя намира различен метод. Начин, с цел да доближи до Южна Корея. Решава да се състезава за Унгария, родината на нейните баба и дядо.

Чрез присъединяване си във всевъзможни интернационалните надпревари за новата си страна, Суони събира задоволително точки, за се трансформира в олимпиец. Това се случва на правилото за системата за квоти, която разрешава на спортисти от разнообразни страни да вземат участие на Игрите. Въпреки това се чака тези спортисти също да бъдат положителни. Очаква се също да изпъкват със своите качества. Да, но не. Суони не е добра. Тя просто няма конкуренция в Унгария, а това разрешава на фантазията й да се трансформира в действителност.

Американката изрично следва Кубертеновия принцип „ Важно е присъединяване, а не победата”. За нея достигането до Игрите е най-голямата победа. Тя изпъква пред другите, само че не и с качества.

Тя не се стремеше към медалите, стремеше се към това просто да остане върху ските. Американката няма нищо общо с другите състезателки, които правеха трик след трик, всеки от които по-опасен и по-атрактивен. Тя просто караше и се наслаждаваше на това, че и тя е олимпиец. Закономерно приключи последна в дисциплината, само че последна на олимпийски игри.

Нейната забавна история за достигането до Пьонгчанг я трансформира в звезда. Това, несъмнено, й заслужи разнородни избрания от „ най-добрата” до другата прекаленост – „ най-лошата” олимпийска състезателка.

Едни не престават да я подлагат на критика, за други историята и е ентусиазъм за борбения дух. Тя обаче не е измамила системата, просто е употребила малка врата, с цел да разреши една нейна фантазия да се сбъдне…