Рекоба пред Стоичков: Преди беше по-трудно да се играе футбол
Да изиграеш 11 сезона за гранда Интер без да си италианец си е в действителност впечатляващо достижение. И естествено до него може да стигне единствено специфичен футболист. Поредният подарък от Христо Стоичков и „ Унивижън “ за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ бе изявление на Камата с Алваро Рекоба! Той започва кариерата си в уругвайския Данубио, основан от български емигранти при започване на предишния век. А 21 години по-късно приключи своята кариера още веднъж в родината си, само че с екипа на Насионал. Съдбата му намига с дебют за Интер дружно с Феномена Роналдо – на 31 август 1997 година. След по-малко от 12 месеца двамата ликуват с Купата на УЕФА. За 11-те си сезона в Италия той е ставал два пъти първенец и два пъти е притежател на националната купа на страната.
- Алваро Рекоба, доста благодарим за отделеното време. Време, отдадено на феновете на спортния канал „ Унивижън “. Как си?
• Добре съм. Благодаря и аз. Удоволствие е и същинска чест за мен! Не съм очаквал да бъда интервюиран и то тъкмо от теб, Христо. Един от играчите митове. Вярно е, че разликата във възрастта ни е дребна, само че съм те гледал по какъв начин играеш тъкмо в най-важните години за моето създаване като футболист. Много съм научил от теб, без ти за знаеш.
• Толкова години във футбола. Какви са разликите сред моето и твоето потомство?
• Мисля, че преди беше по-трудно да се играе. Това се трансформира доста дълго време и на всички места по света. Преди нямаше опция да се гледат всички шампионати. На мен ми се падна да прекарам доста време в италианското калчо. И там в действителност беше мъчно да се играе. Мисля, че Барселона дава образец - дали за положително или за лошо… Доброто е това, че в действителност се любуваме да гледаме играта на този тим. Всички други обаче се пробват да ги имитират. За да правиш това обаче би трябвало да имаш подобаващи играчи. Тактическата страна на футбола през днешния ден към този момент не е толкоз застъпена. Все по-малко благоприятни условия се дават на брилянтните играчи да вършат разнообразни неща на терена. Как наподобяват конфликтите сега? Например неотдавна вървях да виждам едно дерби Интер – Милан. И го съпоставих с времето, когато аз играех в такива дуели. Беше пъклен мъчно тогава. Ти също можеш да го потвърдиш. Дълги пасове и непрекъсната битка за топката. Обаче тогава ни пазеха Малдини, Костакурта. Изключителни бранители!
• Барези…
• Барези! Велик футболист! (Смеят се) А през днешния ден гледаш Интер против Милан и двата тима играят със бранители, които понякога се пускат в офанзива. Много са се трансформирали нещата. Мисля, че целият футбол се промени. Малко се позагуби фантазията, въображението. Това е очевидно, когато през днешния ден Салах, Меси и Кристиано изпъкват толкоз доста и никой не може да стигне равнището им. Вече такива играчи са доста малцина. Преди имаше доста повече класни футболисти. Достатъчно беше човек да огледа националния тим на Бразилия и незабавно се виждаха 5-6 международни звезди.
• Точно това желаех да те запитвам. Ромарио, Бебето, Дунга, Мауро Силва… Това бяха бразилците по това време. В твоето време. Защо в този момент не се появяват такива играчи? Пред какви компликациите се изправят младите играчи през днешния ден?
- Убеден съм, че компликациите им не идват от футбола. Мисля си, че по наше време, а съм сигурен, че и при теб е било по този начин, ние имахме единствено футболната топка. Тя беше нашия свят. Подаръкът ми за рождените ми дни постоянно беше топка. И беше единствено една, а трябваше да изкараме с нея цяла година. Нямаше компютърни игри, нямаше такива телефони, айпади, интернет… Мечтата ни беше по-незначителна от тази на сегашните момчета, само че нашата беше по-реална и по-истинска от фантазията на младежите през днешния ден. Днес те виждат бъдещето си само в Барселона или в Реал Мадрид. Искат да отбележат гол на край като преминат двама или трима бранители или да осъществят попадение с фантастична задна ножица. По наше време нямаше по какъв начин да мечтаем за това, тъй като не знаехме, че съществува. Нямаше по какъв начин да го забележим в YouTube. Основната ни фантазия беше да стигнем до първия тим на клуба ни. В моя случай това беше в уругвайският Насионал. След това идваше другата фантазия – да играеш в националния тим на страната. Това беше върхът – да облечеш екипа на родината си. Друго не съществуваше. След това имах същински шанс да отида в Италия и това към този момент беше същинско знамение. Днес обаче мислите на младите са разнообразни. Технологията ги кара да мислят повече и да мечтаят за нещата, които идват чак след пет години. Това им пречи да се концентрират върху играта си сега и представянето им в идващия мач. Ежедневието и тренировките са доста значими за кариерата и би трябвало да се извършват. Синът ми сега е на 14 години, има огромна пристрастеност към футбола и играе добре. Започва като мен. Днес към този момент е в тима на Данубио. Има пристрастеността ми към играта. Пред себе си обаче има и доста други благоприятни условия. Не знам дали те няма да го разсейват и да понижат желанието му и то да се разграничава от това, когато ние бяхме деца. За нас нямаше нищо друго с изключение на футболната топка и единствената ни игра беше с нея. Мисля, че това е най-важната разлика. Ежедневието. Да имаш единствено топката и да знаеш, че единствената ти работа е да бъдеш, колкото се може по-добър в играта с нея. Днес е друго. Свършва тренировката или мачът и незабавно грабваш телефона, с цел да видиш какво ти пишат хората в WhatsApp или какви фотоси има в Инстаграм, или по какъв начин медиите са отразили мача. Мисля че това пречи…
• Прекалено доста информация...
• Прекалено доста информация за футбола. Той въпреки всичко не е нищо повече от една игра, в която противници са 11 против 11. Има правила и даже да се пробват да ги трансформират лека-полека, това не наподобява по никакъв начин елементарно. Много по-лесно е да се вършат такива промени в другите спортове. Във футбола има неща, които са непредвидими и те просто няма по какъв начин да бъдат решени.
• Уругвай е толкоз дребна страна, а в това време излизат толкоз доста и положителни играчи. Защо? Какво е това, което прави Уругвай да има по-добри футболисти от други доста по-големи страни? Те не разполагат с футболисти, като тези от твоето потомство или това на Луис Суарес днес…
• Не единствено моето потомство. Тук са и поколенията през 50-те години, 30-те години, на 70-те години, 90-те години и днешното от 2000-та година до 2010-та и по-късно. Мисля, че би трябвало много да се потрудим за отговор на тази мистерия. Много пъти съм го мислил, а и много пъти са ми задавали този въпрос. Имаме доста неща, които ни оказват помощ за тази мощ. Мисля, че първото от тях е това, че на 4-5 годинки детето, родено в Уругвай към този момент играе футбол. Имам възприятието, че някои от децата даже се раждат към този момент подготвени футболисти. Ако е момче първият подарък от родителите наложително е футболна топка. Ако е момиче – също футболна топка. Ако желае да играе. (смеят се) Това е просто по този начин. След това може и да подарят кукличка, само че първият подарък е топка и несъмнено фланелка на обичания тим – Насионал или Пенярол. Всяко дете в Уругвай знае, че ще стане футболист или че към този момент е футболист. Ние сме 3 милиона. Всеки уикенд в страната в аматьорските групи играе към 15 % от цялото население на Уругвай. Това са единствено дилетантите, а има и куп професионални тимове. Имаме и наша родна специфичност в играта. Това е специфичната лига „ Бейби Футбол “. Тя има една позитивна и една негативна страна. Положителната е, че децата стартират да играят на пет години и не престават до 13. Няма значение, че са на единствено пет годинки. Независимо от възрастта си, те към този момент играят, с цел да побеждават. Тук постоянно се играе за победа. Родителите са към терена и с крясъци предизвикват децата. Има чести разправии сред родители и съдии. Това съм го изживявал няколко пъти като татко. Изживявал съм го като състезател, когато бях дете и след това като татко, когато синът ми порасна. Ако вземете, което и да е наше дете на 14 години, ще видите, че то сигурно е доста по-добре квалифицирано от връстниците му, от която и да е друга страна. Отнася се доста по-отговорно към играта. С доста повече дисциплинираност, в сравнение с вършат това в други страни. Уругвай има два доста огромни клуба. Това са Насионал и Пенярол. След тях идват и Данубио, Дефенсор, Серо и доста други. Обаче двата огромни са Насионал и Пенярол и цялата страна е или от единия, или от другия тим. Играч, който има шанс да стигне до някой от тези грандове на 17 или 18 години, към този момент има съзнанието за това, че пази цветовете на половината от страната. Не мен ми се случи това и имах този голям шанс. Освен това дебютирах в националния тим на 17 години. В уругвайския народен тим! Само на 17 години! Преди това се е случвало да има млади играчи в тима, само че на 22 или 23 години. И за тях се говореше като за млади бъдещи звезди. Това се случва в Уругвай. Още на пет годинки усещаш натиска на това какъв брой значима е играта. От една страна това е положително, тъй като всеки състезател на 18 години има доста повече темперамент и не се тормози от публиката или от съперника. От друга страна, това ти лишава детството и щастието от тези години. Отнема ги окончателно. Усетих го, когато отидох да виждам сина ми и видях по какъв начин децата страдат, тъй като са изгубили. А са единствено на шест или седем години. Страдат в действителност доста. При всяка загуба. Много постоянно се сменят треньорите.
• Но това е позитивно за страната? • Да, по този начин е и това е единственият метод да бъдем толкоз положителни на терена. В същото време обаче, в случай че погледнем нещата от гледната точка на един родител… Никой не желае децата му да надраснат връстниците си и да нямат детство. А с тях се случва тъкмо това. Уругвайските деца се развиват по-бързо, поради големия напън върху тях и поради футбола. На мен това ми харесва. Днес детето ми е на 14 години и към този момент е напрегнат. Същото се отнася и за най-малките. Ако приказваш със Суарес, или с Кавани и Годин, всички ще ти кажат едно и също и ще потвърдят, че и те са го изживели като деца.
• Това наподобява е доста значимо за уругвайския футбол, тъй като страната постоянно участва на огромните шампионати. Какво мислиш за тима ви сега, воден от Маестро Табарес? За мен той е татко на доста някогашни и сегашни звезди, за които тъкмо той е отворил вратите към огромния футбол. Познавам го персонално от времето, когато беше в Овиедо в Испания. Какво е за Уругвай Оскар Табарес?
• Маестро Табарес е популярен. През последния ми интервал в националния тим през 2007 година играх под негово управление на Копа Америка. Вече бях на 32 години. Имах доста проблеми преди този момент в националния тим. С треньори и с ръководители на федерацията ни. Бях решил твърдо да се опитам да се възпирам и това да не се повтаря. Тогава имах шанса да се срещна персонално с него и с екипа му. Той направи тъкмо това, от което се нуждаеше футболът - издигна обичаната игра на моите сънародници на друго равнище. Направи я професионална и уважавана в страната. Много хора се бяха пробвали да реализиран това преди, само че не съумяха, тъй като нямаха неговите резултати. След толкоз доста години Уругвай най-сетне реализира сполучливо показване на международното състезание в Южна Африка през 2010 година. Станахме четвърти. Преди доста години това можеше да не се одобри като голям триумф, само че към този момент времената са разнообразни. Очевидно е обаче, че след толкоз години без нищо съществено, четвъртата позиция беше извънредно достижение.
• А и тимът ви беше в действителност брилянтен!
• Да.
• Големи експерти! Спомням си това международно и какъв брой добре играхте. Диего Форлан бе необикновен.
• Да. Освен това тимът ни беше в действителност мощен. Съставите ни постоянно са били солидни на огромни конгреси и всички са се съобразявали с тях. Характерно за нас е, че сме корави, само че в оня отбор се бяха събрали всичките ни мощни страни в едно. Отлична офанзива с Диего Форлан, който бе над всички останали нападатели на шампионата, мощна междинна линия с Перес, Аревало… Все мощни играчи и отбрана с Лугано, Годин, Касерес, Моно Перейра… Наистина прелестен тим! Всичко това стана с помощта на Ел Маестро. Той направи по този начин, че в страната освен да ни почитат, само че и да стартират да оказват помощ на националния тим. Ти си бил състезател и знаеш, че футболът се основава на резултати. Сигурен съм, че никой не е отдавал нужното почитание на вашия отбор преди да станете четвърти в света на Мондиала през 1994 година А по-късно?
• Започнаха доста да ни почитат!
• Нали!? А и хората в страната също. Казваха: „ Нашият народен отбор! Нека всички да помогнем на тима ни! “ Обаче преди този момент не беше по този начин. Това е заслуга на играчите и на наставника. Така че постигнатото до момента от този състав на Уругвай е с помощта на треньорите и на футболистите ни. Защото те съумяха да накарат всички в страната да гледат тима с нужното почитание и да си дадат сметка, че става въпрос за отбор, формиран от големи експерти. Винаги играчите ни са били такива, само че той съумя да ни класира четвърти. А резултатите постоянно са значими. От Южна Америка да вземем за пример се класират единствено четири тима. Всички останали би трябвало да се борят за място на живот и гибел. Така е и в Европа, и в Азия, Африка. Нашите момчета съумяха и аз персонално се усещам горделив, тъй като Ел Маестро реализира с тях нещо доста. Събра доста добър тим, като в него блестяха двама изключителни нападатели, които през днешния ден са може би в първата петица или шестица в света. Това са Кавани и Суарес. Според мен те са потвърдени експерти и съм сигурен, че никой гранд не би се отказал да ги има в състава си. Нека да кажем по този начин - те са измежду топ играчите в офанзива. Днес се обновява центърът на терена на тима, като Табарес го попълня с доста млади и качествени футболисти. Защитата продължава да е солидна, както постоянно. Това беше достижението на Ел Маестро и в този момент то би трябвало да бъде непокътнато. Тук можем да кажем и друго. Може от време на време човек да не е склонен със състава, който треньорът избира или с това, което споделя на конференцията. Той обаче е от тези хора, които откакто започнеш да приказваш с тях, усещаш по какъв начин незабелязано ти предава знанията си освен за футбола, само че и за живота. Такива хора стават митове във футбола, тъй като дават успокоение на всички към себе си. Техният опит, познанията им са толкоз огромни, че постоянно можеш да научиш нещо ново. Точно това правеше той и по тази причина го назовават Ел Маестро – Учителя.
• Мислиш ли, че тимът ви, който взе участие на международното състезание в Русия през 2018 година, имаше прекомерно огромна отговорност да надмине достиженията от последния Мондиал в Бразилия или даже триумфа от Южна Африка? Защото този ваш тим също беше стабилен. Имахте Луис Суарес, който е в действителност ослепителен. Кавани – за него можем да сипем единствено суперлативи. Те двамата вършат тази отбор добър и сполучлив.
• Мисля, че да. Това е мое персонално мнение. Според мен ние подвластен доста от тези 14-15 играчи в тима ни, които са на най-високо равнище. За страдание, имаме единствено един Суарес и единствено един Кавани, и единствено един Годин. Нямахме техни заместници и това се оказа съдбовно. Нямаме такива смени. Точно по тази причина приказвах, че подвластен прекомерно доста от звездите си. Затова и постигнахме триумф в Южна Африка – там всичките ни футболисти бяха на високо равнище. В Русия, Уругвай бе сериозен претендент за купата без никакви подозрения. Но знаеш какво се случи на четвъртфиналите – загубихме от бъдещия международен първенец – Франция. Много жалко…
• Много се приказва за борбата сред Меси и Роналдо. Аз обаче ще те попитам какво мислиш за Салах?
• Да, в действителност впечатляващ състезател. Той е футболист на международно равнище. Вярно е, че хората са привикнали с Меси, Роналдо и Неймар, само че моето мнение е, че Салах е извънреден. Това, несъмнено, е мнението ми през днешния ден и отразява единствено моя футболен усет.
• Алваро, а знаеш ли нещо за мексиканския футбол? Има доста играчи, които през днешния ден играят в Европа.
• Да, знам. Но в действителност доста малко. Например неотдавна научих за триумф на един доста непосредствен другар. Повече от другар - съвсем брат. Казва се Матиас Алмейда и му пратих известие.
• Велик. Познаваме го още като футболист, а през днешния ден и като треньор.
• Да. Аз го познавам като състезател, като треньор, само че най-много като човек. Толкова ми е непосредствен, че всичко, което реализира, го усещам като мой личен успех. Наистина доста мощно възприятие. Имам доста другари, само че с него е друго. Бяхме съотборници в Интер. Семействата ни се сближиха. Когато той печели нещо, се усещам все едно аз съм победил, само че умножено по 10. Успехите му ме вършат доста благополучен. Него съм го следил най-вече. По отношение на играчите съм следил Чичарито.
• Гуардадо, който играе в Бетис?
• Гуардадо, само че почти нещата завършват тук. Аз не съм от хората, които обичат да гледат футбол по малкия екран.
• А в случай че си представим, че си се събудил рано сутринта и те попитаме защо мечтаеш?
• Мечтата ми е Уругвай да стане първенец. Това желая да стане. Знам, че това е доста мъчно, тъй като конкуренцията е убийствена! Но това не ми пречи да бленувам! Аз съм сигурен, че някои ден това ще бъде действителност!
- Алваро Рекоба, доста благодарим за отделеното време. Време, отдадено на феновете на спортния канал „ Унивижън “. Как си?
• Добре съм. Благодаря и аз. Удоволствие е и същинска чест за мен! Не съм очаквал да бъда интервюиран и то тъкмо от теб, Христо. Един от играчите митове. Вярно е, че разликата във възрастта ни е дребна, само че съм те гледал по какъв начин играеш тъкмо в най-важните години за моето създаване като футболист. Много съм научил от теб, без ти за знаеш.
• Толкова години във футбола. Какви са разликите сред моето и твоето потомство?
• Мисля, че преди беше по-трудно да се играе. Това се трансформира доста дълго време и на всички места по света. Преди нямаше опция да се гледат всички шампионати. На мен ми се падна да прекарам доста време в италианското калчо. И там в действителност беше мъчно да се играе. Мисля, че Барселона дава образец - дали за положително или за лошо… Доброто е това, че в действителност се любуваме да гледаме играта на този тим. Всички други обаче се пробват да ги имитират. За да правиш това обаче би трябвало да имаш подобаващи играчи. Тактическата страна на футбола през днешния ден към този момент не е толкоз застъпена. Все по-малко благоприятни условия се дават на брилянтните играчи да вършат разнообразни неща на терена. Как наподобяват конфликтите сега? Например неотдавна вървях да виждам едно дерби Интер – Милан. И го съпоставих с времето, когато аз играех в такива дуели. Беше пъклен мъчно тогава. Ти също можеш да го потвърдиш. Дълги пасове и непрекъсната битка за топката. Обаче тогава ни пазеха Малдини, Костакурта. Изключителни бранители!
• Барези…
• Барези! Велик футболист! (Смеят се) А през днешния ден гледаш Интер против Милан и двата тима играят със бранители, които понякога се пускат в офанзива. Много са се трансформирали нещата. Мисля, че целият футбол се промени. Малко се позагуби фантазията, въображението. Това е очевидно, когато през днешния ден Салах, Меси и Кристиано изпъкват толкоз доста и никой не може да стигне равнището им. Вече такива играчи са доста малцина. Преди имаше доста повече класни футболисти. Достатъчно беше човек да огледа националния тим на Бразилия и незабавно се виждаха 5-6 международни звезди.
• Точно това желаех да те запитвам. Ромарио, Бебето, Дунга, Мауро Силва… Това бяха бразилците по това време. В твоето време. Защо в този момент не се появяват такива играчи? Пред какви компликациите се изправят младите играчи през днешния ден? - Убеден съм, че компликациите им не идват от футбола. Мисля си, че по наше време, а съм сигурен, че и при теб е било по този начин, ние имахме единствено футболната топка. Тя беше нашия свят. Подаръкът ми за рождените ми дни постоянно беше топка. И беше единствено една, а трябваше да изкараме с нея цяла година. Нямаше компютърни игри, нямаше такива телефони, айпади, интернет… Мечтата ни беше по-незначителна от тази на сегашните момчета, само че нашата беше по-реална и по-истинска от фантазията на младежите през днешния ден. Днес те виждат бъдещето си само в Барселона или в Реал Мадрид. Искат да отбележат гол на край като преминат двама или трима бранители или да осъществят попадение с фантастична задна ножица. По наше време нямаше по какъв начин да мечтаем за това, тъй като не знаехме, че съществува. Нямаше по какъв начин да го забележим в YouTube. Основната ни фантазия беше да стигнем до първия тим на клуба ни. В моя случай това беше в уругвайският Насионал. След това идваше другата фантазия – да играеш в националния тим на страната. Това беше върхът – да облечеш екипа на родината си. Друго не съществуваше. След това имах същински шанс да отида в Италия и това към този момент беше същинско знамение. Днес обаче мислите на младите са разнообразни. Технологията ги кара да мислят повече и да мечтаят за нещата, които идват чак след пет години. Това им пречи да се концентрират върху играта си сега и представянето им в идващия мач. Ежедневието и тренировките са доста значими за кариерата и би трябвало да се извършват. Синът ми сега е на 14 години, има огромна пристрастеност към футбола и играе добре. Започва като мен. Днес към този момент е в тима на Данубио. Има пристрастеността ми към играта. Пред себе си обаче има и доста други благоприятни условия. Не знам дали те няма да го разсейват и да понижат желанието му и то да се разграничава от това, когато ние бяхме деца. За нас нямаше нищо друго с изключение на футболната топка и единствената ни игра беше с нея. Мисля, че това е най-важната разлика. Ежедневието. Да имаш единствено топката и да знаеш, че единствената ти работа е да бъдеш, колкото се може по-добър в играта с нея. Днес е друго. Свършва тренировката или мачът и незабавно грабваш телефона, с цел да видиш какво ти пишат хората в WhatsApp или какви фотоси има в Инстаграм, или по какъв начин медиите са отразили мача. Мисля че това пречи…
• Прекалено доста информация...
• Прекалено доста информация за футбола. Той въпреки всичко не е нищо повече от една игра, в която противници са 11 против 11. Има правила и даже да се пробват да ги трансформират лека-полека, това не наподобява по никакъв начин елементарно. Много по-лесно е да се вършат такива промени в другите спортове. Във футбола има неща, които са непредвидими и те просто няма по какъв начин да бъдат решени.
• Уругвай е толкоз дребна страна, а в това време излизат толкоз доста и положителни играчи. Защо? Какво е това, което прави Уругвай да има по-добри футболисти от други доста по-големи страни? Те не разполагат с футболисти, като тези от твоето потомство или това на Луис Суарес днес…
• Не единствено моето потомство. Тук са и поколенията през 50-те години, 30-те години, на 70-те години, 90-те години и днешното от 2000-та година до 2010-та и по-късно. Мисля, че би трябвало много да се потрудим за отговор на тази мистерия. Много пъти съм го мислил, а и много пъти са ми задавали този въпрос. Имаме доста неща, които ни оказват помощ за тази мощ. Мисля, че първото от тях е това, че на 4-5 годинки детето, родено в Уругвай към този момент играе футбол. Имам възприятието, че някои от децата даже се раждат към този момент подготвени футболисти. Ако е момче първият подарък от родителите наложително е футболна топка. Ако е момиче – също футболна топка. Ако желае да играе. (смеят се) Това е просто по този начин. След това може и да подарят кукличка, само че първият подарък е топка и несъмнено фланелка на обичания тим – Насионал или Пенярол. Всяко дете в Уругвай знае, че ще стане футболист или че към този момент е футболист. Ние сме 3 милиона. Всеки уикенд в страната в аматьорските групи играе към 15 % от цялото население на Уругвай. Това са единствено дилетантите, а има и куп професионални тимове. Имаме и наша родна специфичност в играта. Това е специфичната лига „ Бейби Футбол “. Тя има една позитивна и една негативна страна. Положителната е, че децата стартират да играят на пет години и не престават до 13. Няма значение, че са на единствено пет годинки. Независимо от възрастта си, те към този момент играят, с цел да побеждават. Тук постоянно се играе за победа. Родителите са към терена и с крясъци предизвикват децата. Има чести разправии сред родители и съдии. Това съм го изживявал няколко пъти като татко. Изживявал съм го като състезател, когато бях дете и след това като татко, когато синът ми порасна. Ако вземете, което и да е наше дете на 14 години, ще видите, че то сигурно е доста по-добре квалифицирано от връстниците му, от която и да е друга страна. Отнася се доста по-отговорно към играта. С доста повече дисциплинираност, в сравнение с вършат това в други страни. Уругвай има два доста огромни клуба. Това са Насионал и Пенярол. След тях идват и Данубио, Дефенсор, Серо и доста други. Обаче двата огромни са Насионал и Пенярол и цялата страна е или от единия, или от другия тим. Играч, който има шанс да стигне до някой от тези грандове на 17 или 18 години, към този момент има съзнанието за това, че пази цветовете на половината от страната. Не мен ми се случи това и имах този голям шанс. Освен това дебютирах в националния тим на 17 години. В уругвайския народен тим! Само на 17 години! Преди това се е случвало да има млади играчи в тима, само че на 22 или 23 години. И за тях се говореше като за млади бъдещи звезди. Това се случва в Уругвай. Още на пет годинки усещаш натиска на това какъв брой значима е играта. От една страна това е положително, тъй като всеки състезател на 18 години има доста повече темперамент и не се тормози от публиката или от съперника. От друга страна, това ти лишава детството и щастието от тези години. Отнема ги окончателно. Усетих го, когато отидох да виждам сина ми и видях по какъв начин децата страдат, тъй като са изгубили. А са единствено на шест или седем години. Страдат в действителност доста. При всяка загуба. Много постоянно се сменят треньорите.
• Но това е позитивно за страната? • Да, по този начин е и това е единственият метод да бъдем толкоз положителни на терена. В същото време обаче, в случай че погледнем нещата от гледната точка на един родител… Никой не желае децата му да надраснат връстниците си и да нямат детство. А с тях се случва тъкмо това. Уругвайските деца се развиват по-бързо, поради големия напън върху тях и поради футбола. На мен това ми харесва. Днес детето ми е на 14 години и към този момент е напрегнат. Същото се отнася и за най-малките. Ако приказваш със Суарес, или с Кавани и Годин, всички ще ти кажат едно и също и ще потвърдят, че и те са го изживели като деца. • Това наподобява е доста значимо за уругвайския футбол, тъй като страната постоянно участва на огромните шампионати. Какво мислиш за тима ви сега, воден от Маестро Табарес? За мен той е татко на доста някогашни и сегашни звезди, за които тъкмо той е отворил вратите към огромния футбол. Познавам го персонално от времето, когато беше в Овиедо в Испания. Какво е за Уругвай Оскар Табарес?
• Маестро Табарес е популярен. През последния ми интервал в националния тим през 2007 година играх под негово управление на Копа Америка. Вече бях на 32 години. Имах доста проблеми преди този момент в националния тим. С треньори и с ръководители на федерацията ни. Бях решил твърдо да се опитам да се възпирам и това да не се повтаря. Тогава имах шанса да се срещна персонално с него и с екипа му. Той направи тъкмо това, от което се нуждаеше футболът - издигна обичаната игра на моите сънародници на друго равнище. Направи я професионална и уважавана в страната. Много хора се бяха пробвали да реализиран това преди, само че не съумяха, тъй като нямаха неговите резултати. След толкоз доста години Уругвай най-сетне реализира сполучливо показване на международното състезание в Южна Африка през 2010 година. Станахме четвърти. Преди доста години това можеше да не се одобри като голям триумф, само че към този момент времената са разнообразни. Очевидно е обаче, че след толкоз години без нищо съществено, четвъртата позиция беше извънредно достижение.
• А и тимът ви беше в действителност брилянтен!
• Да.
• Големи експерти! Спомням си това международно и какъв брой добре играхте. Диего Форлан бе необикновен.
• Да. Освен това тимът ни беше в действителност мощен. Съставите ни постоянно са били солидни на огромни конгреси и всички са се съобразявали с тях. Характерно за нас е, че сме корави, само че в оня отбор се бяха събрали всичките ни мощни страни в едно. Отлична офанзива с Диего Форлан, който бе над всички останали нападатели на шампионата, мощна междинна линия с Перес, Аревало… Все мощни играчи и отбрана с Лугано, Годин, Касерес, Моно Перейра… Наистина прелестен тим! Всичко това стана с помощта на Ел Маестро. Той направи по този начин, че в страната освен да ни почитат, само че и да стартират да оказват помощ на националния тим. Ти си бил състезател и знаеш, че футболът се основава на резултати. Сигурен съм, че никой не е отдавал нужното почитание на вашия отбор преди да станете четвърти в света на Мондиала през 1994 година А по-късно?
• Започнаха доста да ни почитат!
• Нали!? А и хората в страната също. Казваха: „ Нашият народен отбор! Нека всички да помогнем на тима ни! “ Обаче преди този момент не беше по този начин. Това е заслуга на играчите и на наставника. Така че постигнатото до момента от този състав на Уругвай е с помощта на треньорите и на футболистите ни. Защото те съумяха да накарат всички в страната да гледат тима с нужното почитание и да си дадат сметка, че става въпрос за отбор, формиран от големи експерти. Винаги играчите ни са били такива, само че той съумя да ни класира четвърти. А резултатите постоянно са значими. От Южна Америка да вземем за пример се класират единствено четири тима. Всички останали би трябвало да се борят за място на живот и гибел. Така е и в Европа, и в Азия, Африка. Нашите момчета съумяха и аз персонално се усещам горделив, тъй като Ел Маестро реализира с тях нещо доста. Събра доста добър тим, като в него блестяха двама изключителни нападатели, които през днешния ден са може би в първата петица или шестица в света. Това са Кавани и Суарес. Според мен те са потвърдени експерти и съм сигурен, че никой гранд не би се отказал да ги има в състава си. Нека да кажем по този начин - те са измежду топ играчите в офанзива. Днес се обновява центърът на терена на тима, като Табарес го попълня с доста млади и качествени футболисти. Защитата продължава да е солидна, както постоянно. Това беше достижението на Ел Маестро и в този момент то би трябвало да бъде непокътнато. Тук можем да кажем и друго. Може от време на време човек да не е склонен със състава, който треньорът избира или с това, което споделя на конференцията. Той обаче е от тези хора, които откакто започнеш да приказваш с тях, усещаш по какъв начин незабелязано ти предава знанията си освен за футбола, само че и за живота. Такива хора стават митове във футбола, тъй като дават успокоение на всички към себе си. Техният опит, познанията им са толкоз огромни, че постоянно можеш да научиш нещо ново. Точно това правеше той и по тази причина го назовават Ел Маестро – Учителя.
• Мислиш ли, че тимът ви, който взе участие на международното състезание в Русия през 2018 година, имаше прекомерно огромна отговорност да надмине достиженията от последния Мондиал в Бразилия или даже триумфа от Южна Африка? Защото този ваш тим също беше стабилен. Имахте Луис Суарес, който е в действителност ослепителен. Кавани – за него можем да сипем единствено суперлативи. Те двамата вършат тази отбор добър и сполучлив.
• Мисля, че да. Това е мое персонално мнение. Според мен ние подвластен доста от тези 14-15 играчи в тима ни, които са на най-високо равнище. За страдание, имаме единствено един Суарес и единствено един Кавани, и единствено един Годин. Нямахме техни заместници и това се оказа съдбовно. Нямаме такива смени. Точно по тази причина приказвах, че подвластен прекомерно доста от звездите си. Затова и постигнахме триумф в Южна Африка – там всичките ни футболисти бяха на високо равнище. В Русия, Уругвай бе сериозен претендент за купата без никакви подозрения. Но знаеш какво се случи на четвъртфиналите – загубихме от бъдещия международен първенец – Франция. Много жалко…
• Много се приказва за борбата сред Меси и Роналдо. Аз обаче ще те попитам какво мислиш за Салах?
• Да, в действителност впечатляващ състезател. Той е футболист на международно равнище. Вярно е, че хората са привикнали с Меси, Роналдо и Неймар, само че моето мнение е, че Салах е извънреден. Това, несъмнено, е мнението ми през днешния ден и отразява единствено моя футболен усет.
• Алваро, а знаеш ли нещо за мексиканския футбол? Има доста играчи, които през днешния ден играят в Европа.
• Да, знам. Но в действителност доста малко. Например неотдавна научих за триумф на един доста непосредствен другар. Повече от другар - съвсем брат. Казва се Матиас Алмейда и му пратих известие.
• Велик. Познаваме го още като футболист, а през днешния ден и като треньор.
• Да. Аз го познавам като състезател, като треньор, само че най-много като човек. Толкова ми е непосредствен, че всичко, което реализира, го усещам като мой личен успех. Наистина доста мощно възприятие. Имам доста другари, само че с него е друго. Бяхме съотборници в Интер. Семействата ни се сближиха. Когато той печели нещо, се усещам все едно аз съм победил, само че умножено по 10. Успехите му ме вършат доста благополучен. Него съм го следил най-вече. По отношение на играчите съм следил Чичарито.
• Гуардадо, който играе в Бетис?
• Гуардадо, само че почти нещата завършват тук. Аз не съм от хората, които обичат да гледат футбол по малкия екран.
• А в случай че си представим, че си се събудил рано сутринта и те попитаме защо мечтаеш?
• Мечтата ми е Уругвай да стане първенец. Това желая да стане. Знам, че това е доста мъчно, тъй като конкуренцията е убийствена! Но това не ми пречи да бленувам! Аз съм сигурен, че някои ден това ще бъде действителност!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ