96-годишен емигрант: Цар Борис Трети спаси българските евреи и плати с живота си
Да избягаш от Третия Райх с родителите си в България, след това да поемеш към Съединените щати, с цел да търсиш шанса си, а в последна сметка да откриеш бъдещата си брачна половинка - българка. Това е историята на 96-годишния Хенри Орлов от Лос Анджелис.
12-годишен, Хенри стъпва на българска земя през 1934 година с майка си, навръх Коледа. Пристигат от Дрезден. Баща му е пристигнал малко по-рано. Семейството избира България, с цел да останат в Европа, макар че имат опция да заминат за Куба или Аржентина, споделя БНР.
Ние бяхме като ударени по главите, когато пристигнахме, тъй като нищо не разбирахме. Всичко приказва български, никой не приказва немски. Имахме мъчно време, първите няколко месеца. Най-трудното беше езикът. Намерихме някои хора, които говореха по малко немски и тогава се оправихме. Работа за родителите на Хенри няма или се намира мъчно. Баща ми въобще като евреин нямаше работа, за никакви хора от този генезис. Германското въздействие беше доста мощно, раказва
Близките им остават в Германия и те научават, че са били убити, само че в България обстановката е друга: "В България ние се чувствахме свободни. Нямаше гонене чак до 1940 година, когато ни сложиха жълтата еврейска звезда, която трябваше да бъде зашита към облеклата. Цар Борис Трети избави българското еврейство и заплати с живота си. Съжалявам, че напуснах България, само че напуснах България поради това, че желаеха да стана член на Комунистическата партия, с цел да мога да превеждам за българските ведомства и не станах член на партията ".
В Съединените щати Хенри Орлов работи като офис управител, а по-късно: "Учих няколко години данъчните закони и от 1970 година се занимавам с данъчни заявки за мои клиенти ".
30 години Хенри Орлов е бил и преводач в съда на български и немски. Ако някой го попита от кое място е, мъжът споделя, че е от Германия, само че: "Но България ми даде тази опция да съм още жив и се гордея да го кажа. Всеки ден си мисля за България ".
Най-големият урок той обобщава с една дума: "Надежда. Ако имате вяра, в смисъл на следващия ден слънцето отново ще изгрее, или в случай че имате вяра, че нещо ще се оправи, тъй като вие виждате края на този проблем, това е едно от най-важните неща ".
И съветът му: "В живота да няма ненавист, да няма злоба и ще живеете един доста спокоен живот ".
12-годишен, Хенри стъпва на българска земя през 1934 година с майка си, навръх Коледа. Пристигат от Дрезден. Баща му е пристигнал малко по-рано. Семейството избира България, с цел да останат в Европа, макар че имат опция да заминат за Куба или Аржентина, споделя БНР.
Ние бяхме като ударени по главите, когато пристигнахме, тъй като нищо не разбирахме. Всичко приказва български, никой не приказва немски. Имахме мъчно време, първите няколко месеца. Най-трудното беше езикът. Намерихме някои хора, които говореха по малко немски и тогава се оправихме. Работа за родителите на Хенри няма или се намира мъчно. Баща ми въобще като евреин нямаше работа, за никакви хора от този генезис. Германското въздействие беше доста мощно, раказва
Близките им остават в Германия и те научават, че са били убити, само че в България обстановката е друга: "В България ние се чувствахме свободни. Нямаше гонене чак до 1940 година, когато ни сложиха жълтата еврейска звезда, която трябваше да бъде зашита към облеклата. Цар Борис Трети избави българското еврейство и заплати с живота си. Съжалявам, че напуснах България, само че напуснах България поради това, че желаеха да стана член на Комунистическата партия, с цел да мога да превеждам за българските ведомства и не станах член на партията ".
В Съединените щати Хенри Орлов работи като офис управител, а по-късно: "Учих няколко години данъчните закони и от 1970 година се занимавам с данъчни заявки за мои клиенти ".
30 години Хенри Орлов е бил и преводач в съда на български и немски. Ако някой го попита от кое място е, мъжът споделя, че е от Германия, само че: "Но България ми даде тази опция да съм още жив и се гордея да го кажа. Всеки ден си мисля за България ".
Най-големият урок той обобщава с една дума: "Надежда. Ако имате вяра, в смисъл на следващия ден слънцето отново ще изгрее, или в случай че имате вяра, че нещо ще се оправи, тъй като вие виждате края на този проблем, това е едно от най-важните неща ".
И съветът му: "В живота да няма ненавист, да няма злоба и ще живеете един доста спокоен живот ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ