Георги Блажев на шега и на сериозно
Да интервюираш Георги Блажев не е лесна задача. Особено в случай че го познаваш освен като писателя, който ловко жонглира с думите и постоянно подхлъзва читателите си към плевел смях, само че и като някогашен сътрудник, с който си споделял редакторско всекидневие, заредено с смешки и комични обстановки.От една страна, уважението ми към гения му е несъмнено. Той е проницателен, самокритичен и безмилостно почтен – впечатляваща за мен композиция, която го прави пъклен забавен събеседник. От друга, мъчно ми е да подема сериозния диалог с човек, с който връзката е лесна, небрежна и радостна от години наред. Затова пък той ловко съумява да направи по този начин, че текстът на места да кривне симпатично от нормалната въздържаност.Наслаждавам се на словоплетството му, на изненадващия избор на думи за да даде на подтекста повече дълбочина и смисъл. Креативните и пишещите хора ще ме схванат, както и тези, които обръщат внимание на това по какъв начин споделяме нещата, тъй като това основава атмосферата на живеенето ни. А този сериозен и занимателен диалог приюти елегантният ресторант ADOR в InterContinental Sofia. 
Ако си представим, че ти си книга, „ книгата Блажев “, каква би била анотацията на гърба ѝ и от кого би желал да бъде написана?
(Тежко въздиша.) Би било прекомерно самоуверено, някой, на който се удивлявам, като Георги Господинов, да напише анотацията на книгата. Човек, който е задоволително бездънен, с цел да ме разбере по метод, по който аз самият не се разбирам. Защото не знам дали по този начин съм основан, или е от зодията ми (Близнаци), към момента считам, че не се познавам задоволително добре и ми се желае някой, който почитам, да каже: „ Ти си това! “. Рискувам, тъй като той може да каже, че съм лекомислен и не го кефя. Какво би желал да чуеш за себе си?
„ Да срещнеш Георги Блажев беше едно прелестно прекарване. “ Мисля, че това е санитарният най-малко, който желая да реализира в този живот. Не е ли най-готиното?! Не считам, че имам доста лека връзка с хората – с теб просто се познаваме от дълго време. Ти си усетила, че аз не съм от типичните известни хора, които са постоянно усмихнати, които се впускат във всяко предизвикателство, та даже в този прелестен ресторант, в който се намираме. Признавам си, че това не е моята типична среда. И не преставам да се чудя аз числя се ли тук, заслужавам ли този интерес към мен.
В този миг виното F2F Sauvignon blanc към този момент е налято в чашите ни и с необятни усмивки подвигаме наздравица за нещата, които заслужаваме.
Твоят „ Кари Брадшоу “ миг – реклама с теб на градски автобус… В едно от сторитата ти в Инстаграм прояви удивителна автоирония по този мотив. Как се снабди с това качество – отглежда ли се, придобива ли се, наследява ли се?
Вярвам, че е заложено в мен и е някакъв обезщетителен механизъм да се оправям с гадните неща, които са ми се случвали, а и на всеки един се случват. Ти знаеш, когато гръмнеш нещастието с хубава смешка, тя отслабва. Или по-леко те удря. Не си припомням като дете да съм го имал това качество. Ако приказваме дали съм развил тази автоирония, при мен е нещо като еволюция. Развивам подигравка към себе си, с цел да се защищавам от „ хищници “ и може би от самия себе си. Имам моменти, в които си споделям автоиронично: „ Леле, ти стана огромната работа! “. И по този начин се държа крепко стъпил на земята. Развивам подигравка към себе си, с цел да се защищавам от „ хищници “ и може би от самия себе си. Имам моменти, в които си споделям автоиронично: „ Леле, ти стана огромната работа! “ И по този начин се държа крепко стъпил на земята.
Ако си представим, че ти си книга, „ книгата Блажев “, каква би била анотацията на гърба ѝ и от кого би желал да бъде написана?
(Тежко въздиша.) Би било прекомерно самоуверено, някой, на който се удивлявам, като Георги Господинов, да напише анотацията на книгата. Човек, който е задоволително бездънен, с цел да ме разбере по метод, по който аз самият не се разбирам. Защото не знам дали по този начин съм основан, или е от зодията ми (Близнаци), към момента считам, че не се познавам задоволително добре и ми се желае някой, който почитам, да каже: „ Ти си това! “. Рискувам, тъй като той може да каже, че съм лекомислен и не го кефя. Какво би желал да чуеш за себе си?
„ Да срещнеш Георги Блажев беше едно прелестно прекарване. “ Мисля, че това е санитарният най-малко, който желая да реализира в този живот. Не е ли най-готиното?! Не считам, че имам доста лека връзка с хората – с теб просто се познаваме от дълго време. Ти си усетила, че аз не съм от типичните известни хора, които са постоянно усмихнати, които се впускат във всяко предизвикателство, та даже в този прелестен ресторант, в който се намираме. Признавам си, че това не е моята типична среда. И не преставам да се чудя аз числя се ли тук, заслужавам ли този интерес към мен.
В този миг виното F2F Sauvignon blanc към този момент е налято в чашите ни и с необятни усмивки подвигаме наздравица за нещата, които заслужаваме.
Твоят „ Кари Брадшоу “ миг – реклама с теб на градски автобус… В едно от сторитата ти в Инстаграм прояви удивителна автоирония по този мотив. Как се снабди с това качество – отглежда ли се, придобива ли се, наследява ли се?
Вярвам, че е заложено в мен и е някакъв обезщетителен механизъм да се оправям с гадните неща, които са ми се случвали, а и на всеки един се случват. Ти знаеш, когато гръмнеш нещастието с хубава смешка, тя отслабва. Или по-леко те удря. Не си припомням като дете да съм го имал това качество. Ако приказваме дали съм развил тази автоирония, при мен е нещо като еволюция. Развивам подигравка към себе си, с цел да се защищавам от „ хищници “ и може би от самия себе си. Имам моменти, в които си споделям автоиронично: „ Леле, ти стана огромната работа! “. И по този начин се държа крепко стъпил на земята. Развивам подигравка към себе си, с цел да се защищавам от „ хищници “ и може би от самия себе си. Имам моменти, в които си споделям автоиронично: „ Леле, ти стана огромната работа! “ И по този начин се държа крепко стъпил на земята.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ