Рени Миткова: Успелите хора никога не пристигат, винаги има следваща цел
Да имаш ужасно семейство, три деца, интернационална кариера, опция да се срещаш и работиш с хора от целия свят, както и да посещаваш невероятни места – това е фантазията на доста дами. Рени Миткова, шеф на „ ЕОС Матрикс “ – водеща компания за ръководство на вземания в България, част от немската EOS Group – не просто е осъществила тази фантазия, само че и продължава да слага пред себе си нови провокации.Наскоро излезе нейната книга „ Винаги плащаш “, в която тя споделя с читателите научените уроци от своя път в бизнеса, само че и в живота. Една дребна част от тези уроци участват и в актуалното изявление като най-важният може би е този: Можеш да имаш всичко, стига да го искаш.Рени Миткова има магистърска степен по интернационален туризъм от УНСС и Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб. Председател е на Асоциацията за ръководство на вземания. През 2010 година печели наградата „ Млад управител “ на фондация „ Еврика “. През 2009 и 2021 година е измежду 10-те финалисти в състезанието „ Мениджър на годината “.
Какъв е Вашият кариерен път до работата ви в EOS България? Имам шанса от доста рано кариерата ми да е обвързвана с компанията, в която работя и сега. Срещнах бъдещия си сътрудник на една командировка в чужбина, когато бях още студентка. Когато той пристигна в България, с цел да започва бизнес, ми предложи да му оказа помощ. Така започнах втора работа в стартъп бизнес, който, почтено казано, и аз, и обществото като цяло не разбирахме изцяло. Събирането на отговорности даже и през днешния ден е обвързвано с много предубеждения, макар позитивната смяна, която вършим с работата си в Асоциация за ръководство на вземания. Преди 20 години да реша да му се посветя напълно беше по-скоро вътрешно чувство, че имам късмет да основа нещо свое. И по този начин тази специалност, в която попаднах инцидентно и към която има много запаси, се оказа една дългогодишна и сполучлива кариера. Какъв е най-важният урок, който Ви дадоха парите, защото Вашата работа е обвързвана значително точно с пари? Вярвам, че в случай че не уважаваш парите, и те няма да те почитат и ще „ бягат “ от теб. Към тях би трябвало да се отнасяме като към средство, което улеснява живота и ни дава благоприятни условия, а това се реализира с положителни умения да боравим с тях. Ежедневно в работата ми виждаме следствията от неприятното ръководство на персоналните финанси, разследване главно на ниската финансова просветеност. А тя не се преподава нито в учебно заведение, нито в фамилията.Ако се окажем в усложнение, не са отговорни парите, а нашето отношение към тях. И първата стъпка да променим това е да подобрим уменията си да ги управляваме и да се вгледаме в отношението си към тях. Специалисти като нас могат да са от огромна помощ в сложна обстановка. Да даваме втори късмет на хората с финансови усложнения, да ги разгадаем по най-щадящия метод и с почитание към достолепието им, е едно от нещата, които ми носят най-голямо задоволство. Има ли връзка сред това по какъв начин човек ръководи парите си, и това по какъв начин ръководи живота си? Със сигурност – и в двата случая е значима визията: да си представиш крайния резултат, къде искаш да стигнеш, а по-късно да си направиш „ пътна карта “ и с неизменност да я следваш. Да се учиш и развиваш непрестанно и да прилагаш наученото в практиката. И най-важното за мен – да не правиш взаимни отстъпки със себе си и със своите фантазии. Да, ще има изненади, непредвидени обстановки и провокации, само че те се преодоляват, когато знаеш смисъла и за какво го правиш. Така по пътя намираш съидейници и непредвидени помощници, развиваш се и идват триумфите. Какъв е Вашият съвет към дами, които мечтаят за кариера като Вашата, и то в бизнес, който най-малко в България като че ли е считан за по-скоро „ мъжки “? Не одобрявам отговори като „ не може “, „ не става “, „ това не е за теб “. Упоритостта и постоянството са може би качествата, които са ми помогнали най-вече да се трансформира в дамата през днешния ден. А когато имаш до себе си сътрудник, който те приема и поддържа, всичко е допустимо.За първи път се сблъсках с предразсъдъка да съм жена в мъжки бизнес, когато бях определена като първата жена в борда на шефовете на Европейската федерация на националните колекторски асоциации (FENCA). Тогава чаках третото си дете и не беше елементарно да печеля нито вота на сътрудниците си, нито да се утвърдя като експерт. Но се случи. Окуражи ме друго „ мъжко “ момиче, което отговори на терзанията ми дали мога да имам трето дете, да съм шеф на огромна компания и да поема и интернационална позиция: „ Можеш да имаш всичко, стига да го искаш “. Добрата форма въпрос на какво е? Вашите базисни правила за реализиране и поддържане на такава? За мен положителната форма е въпрос на самоуважение – да държиш на себе си, да се харесваш и приемаш такава, каквато си, и да живееш по най-хубавия за теб метод. Не поради другите, а поради себе си. Формулата, която работи за мен, е придвижване, задоволително сън и добра храна. Оттам нататък е въпрос на дисциплинираност – да превърнеш положителните планове в привички. Въпрос на какво е триумфът съгласно Вас? Няма универсална формула, за всеки триумфът значи нещо друго. Ключово е първо да го дефинираш за себе си, с цел да си наясно с крайната цел.За мен триумфът е да последвам призванието си да поддържам финансовото здраве на фамилиите и да се усещам щастлива по пътя, до момента в който реализирам фантазиите си. Да споделям триумфа си и да помня, че постоянно има още нещо, което не съм разкрила и постигнала. Успелите хора в никакъв случай не идват, постоянно има последваща цел, която ги интригува и провокира. Това за мен е същински пълностоен живот.
Какъв е Вашият кариерен път до работата ви в EOS България? Имам шанса от доста рано кариерата ми да е обвързвана с компанията, в която работя и сега. Срещнах бъдещия си сътрудник на една командировка в чужбина, когато бях още студентка. Когато той пристигна в България, с цел да започва бизнес, ми предложи да му оказа помощ. Така започнах втора работа в стартъп бизнес, който, почтено казано, и аз, и обществото като цяло не разбирахме изцяло. Събирането на отговорности даже и през днешния ден е обвързвано с много предубеждения, макар позитивната смяна, която вършим с работата си в Асоциация за ръководство на вземания. Преди 20 години да реша да му се посветя напълно беше по-скоро вътрешно чувство, че имам късмет да основа нещо свое. И по този начин тази специалност, в която попаднах инцидентно и към която има много запаси, се оказа една дългогодишна и сполучлива кариера. Какъв е най-важният урок, който Ви дадоха парите, защото Вашата работа е обвързвана значително точно с пари? Вярвам, че в случай че не уважаваш парите, и те няма да те почитат и ще „ бягат “ от теб. Към тях би трябвало да се отнасяме като към средство, което улеснява живота и ни дава благоприятни условия, а това се реализира с положителни умения да боравим с тях. Ежедневно в работата ми виждаме следствията от неприятното ръководство на персоналните финанси, разследване главно на ниската финансова просветеност. А тя не се преподава нито в учебно заведение, нито в фамилията.Ако се окажем в усложнение, не са отговорни парите, а нашето отношение към тях. И първата стъпка да променим това е да подобрим уменията си да ги управляваме и да се вгледаме в отношението си към тях. Специалисти като нас могат да са от огромна помощ в сложна обстановка. Да даваме втори късмет на хората с финансови усложнения, да ги разгадаем по най-щадящия метод и с почитание към достолепието им, е едно от нещата, които ми носят най-голямо задоволство. Има ли връзка сред това по какъв начин човек ръководи парите си, и това по какъв начин ръководи живота си? Със сигурност – и в двата случая е значима визията: да си представиш крайния резултат, къде искаш да стигнеш, а по-късно да си направиш „ пътна карта “ и с неизменност да я следваш. Да се учиш и развиваш непрестанно и да прилагаш наученото в практиката. И най-важното за мен – да не правиш взаимни отстъпки със себе си и със своите фантазии. Да, ще има изненади, непредвидени обстановки и провокации, само че те се преодоляват, когато знаеш смисъла и за какво го правиш. Така по пътя намираш съидейници и непредвидени помощници, развиваш се и идват триумфите. Какъв е Вашият съвет към дами, които мечтаят за кариера като Вашата, и то в бизнес, който най-малко в България като че ли е считан за по-скоро „ мъжки “? Не одобрявам отговори като „ не може “, „ не става “, „ това не е за теб “. Упоритостта и постоянството са може би качествата, които са ми помогнали най-вече да се трансформира в дамата през днешния ден. А когато имаш до себе си сътрудник, който те приема и поддържа, всичко е допустимо.За първи път се сблъсках с предразсъдъка да съм жена в мъжки бизнес, когато бях определена като първата жена в борда на шефовете на Европейската федерация на националните колекторски асоциации (FENCA). Тогава чаках третото си дете и не беше елементарно да печеля нито вота на сътрудниците си, нито да се утвърдя като експерт. Но се случи. Окуражи ме друго „ мъжко “ момиче, което отговори на терзанията ми дали мога да имам трето дете, да съм шеф на огромна компания и да поема и интернационална позиция: „ Можеш да имаш всичко, стига да го искаш “. Добрата форма въпрос на какво е? Вашите базисни правила за реализиране и поддържане на такава? За мен положителната форма е въпрос на самоуважение – да държиш на себе си, да се харесваш и приемаш такава, каквато си, и да живееш по най-хубавия за теб метод. Не поради другите, а поради себе си. Формулата, която работи за мен, е придвижване, задоволително сън и добра храна. Оттам нататък е въпрос на дисциплинираност – да превърнеш положителните планове в привички. Въпрос на какво е триумфът съгласно Вас? Няма универсална формула, за всеки триумфът значи нещо друго. Ключово е първо да го дефинираш за себе си, с цел да си наясно с крайната цел.За мен триумфът е да последвам призванието си да поддържам финансовото здраве на фамилиите и да се усещам щастлива по пътя, до момента в който реализирам фантазиите си. Да споделям триумфа си и да помня, че постоянно има още нещо, което не съм разкрила и постигнала. Успелите хора в никакъв случай не идват, постоянно има последваща цел, която ги интригува и провокира. Това за мен е същински пълностоен живот.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




