Да има камара на земеделските производители и преработватели предлага Кирил Вътев
Да има камара на земеделските производители и преработватели , която да действа по австрийския модел. Това предложи пред БНР Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите.
По думите му обединяване не се случва, тъй като " всеки има някакви котерийни ползи и ги пази ".
" Логичното пояснение е прекомерно ниското равнище на социална осъзнатост за заедност. Нещата идват първо в резултат на бруталната национализация 1944 година, принудително, след което 45 години по-късно приватизацията , която също не се извърши по един предан метод ", сподели Вътев.
Той разясни, че двата съществени процеса - национализация и по-късно приватизация, сътвориха едно подправено отношение към собствеността - да заграбя, да прецакам другия, което внася едно надълбоко разделяне в цялото ни общество.
От 1992 година са първите три законопроекта за закон за браншовите организации в земеделието , напомни Вътев.
" И до ден сегашен е имало доста опити да се направи закон и той е размиван ", разясни месопреработвателят.
Целта на подобен закон би трябвало да бъде преди всичко висока икономическа успеваемост на даден отрасъл и лоялна конкуренция, акцентира месопреработвателят. Това по думите му може да стане, в случай че браншовата организация работи като институция.
" В момента всички са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което ги трансформира в самодейни организации на наивни запалянковци ", сподели Вътев.
Никой в България не знае тъкмо какъв брой са тези организации, посочи Кирил Вътев.
Той счита, че би трябвало да има една браншова организация във всеки отрасъл, а участието в нея би трябвало да бъде наложително.
" За да могат да бъдат обхванати всички и да имаме цялостна и ясна картина за пазара. В момента нямаме такава ", сподели месопреработвателят.
Вътев е на мнение, че закон, който прави участието наложително в браншова организация, която действа като институция, ще нанесе доста сериозен удар върху сивия бранш и корупцията.
По думите му обединяване не се случва, тъй като " всеки има някакви котерийни ползи и ги пази ".
" Логичното пояснение е прекомерно ниското равнище на социална осъзнатост за заедност. Нещата идват първо в резултат на бруталната национализация 1944 година, принудително, след което 45 години по-късно приватизацията , която също не се извърши по един предан метод ", сподели Вътев.
Той разясни, че двата съществени процеса - национализация и по-късно приватизация, сътвориха едно подправено отношение към собствеността - да заграбя, да прецакам другия, което внася едно надълбоко разделяне в цялото ни общество.
От 1992 година са първите три законопроекта за закон за браншовите организации в земеделието , напомни Вътев.
" И до ден сегашен е имало доста опити да се направи закон и той е размиван ", разясни месопреработвателят.
Целта на подобен закон би трябвало да бъде преди всичко висока икономическа успеваемост на даден отрасъл и лоялна конкуренция, акцентира месопреработвателят. Това по думите му може да стане, в случай че браншовата организация работи като институция.
" В момента всички са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което ги трансформира в самодейни организации на наивни запалянковци ", сподели Вътев.
Никой в България не знае тъкмо какъв брой са тези организации, посочи Кирил Вътев.
Той счита, че би трябвало да има една браншова организация във всеки отрасъл, а участието в нея би трябвало да бъде наложително.
" За да могат да бъдат обхванати всички и да имаме цялостна и ясна картина за пазара. В момента нямаме такава ", сподели месопреработвателят.
Вътев е на мнение, че закон, който прави участието наложително в браншова организация, която действа като институция, ще нанесе доста сериозен удар върху сивия бранш и корупцията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ