Да има единен регистър, в който да се регистрират колекторските

...
Да има единен регистър, в който да се регистрират колекторските
Коментари Харесай

Единен регистър за колекторските фирми предлага Манолова в проектозакон

Да има обединен указател, в който да се записват колекторските компании. Това предложение на Законопроект за колекторските компании внесе предходният омбудсман и сегашен ръководител на гражданско съдружие " Изправи се.БГ " Мая Манолова.

Колекторските компании да дават отговор на избрани условия - 500 000 лева капитал, професионална застраховка, ясни критерии за чиновниците, прикани Манолова.

Да е неразрешено осъждани хора, да управляват или да работят за събирачи на задължения. Контролни органи ще наблюдават за събирачите на задължения дали съблюдават разпоредбите, планува законопроекта.

Контролните органи ще са Комисията за отбрана на потребителите, министърът на стопанската система и на Българската национална банка (БНБ). Банката ще управлява финансови институции при покупка на заем от жител към банка, на лизинги.

Предлагат да има и правила, по които един колектор може да събира купени отговорности . Да се забрани компанията да тормози, да тормози, да принуждава жителя да заплати (веднага). Да бъде неразрешено събирачите на задължения да търсят на работното място длъжниците, възбрана да го дискредитира пред сътрудници и началници . Да бъде неразрешено да тормози съседите на длъжника, да лепи разгласи на обществени места, както и да звъни през нощта. Колекторът да може да звъни един път на три дни на длъжника, да се свързва документално с длъжника .

При несъблюдение да има наказания, най-сериозната - изтриване от регистъра.

Забраняваме на топлофикациите, ВиК-тата, мобилните оператори, енергоразпределителните сдружения да продават отговорностите на своите клиенти , изясни Манолова за проектозакона.

Пълна възбрана колектори да събират сметки за ток, за телефон, за парно, за топла вода, гласи плана. Единственият случай е жителят документално да се е съгласил в потребителски контракт задължението му да бъде събирано от колекторска компания, която би трябвало да е посочена в контракта и да е вписана в Регистъра.

Ако първичният заемодател трансферира вземането на колектор, би трябвало първо да уведоми жителя на кой колектор е трансфериран, размера на дълга, какъв брой към този момент е платено. Първо да предложи на жителя самичък да откупи дълга си - да си заплати.

Забраняваме прекачване на вземанията на втори, трети, четвърти колектор. Забраняваме в допълнение начисление на вноски върху главницата, да може да събира единствено главница и законна рента. Извънсъдебно събиране на задължения да може да се прави единствено, в случай че жител не е възразил, че дължи пари, изясни Манолова.

От сдружението са планували и формуляр, с който първичният заемодател да изпрати на потребителя . В него с изключение на размера на дълга и неговия генезис да се изпишат ясно разпоредбите на отминалостта. Често се случва хората да бъдат преследвани за отговорности, които от дълго време са погасени по отминалост, само че не е разяснено, че с 3-годишна отминалост, може да не платиш. Правата на потребителите ще бъдат категорично разказани, плануват създателите на законопроекта.

Предвиждат се и наказания за нарушаване на разпоредбите. За всеки обособен случай - тормоз, опасност, несъобразено с разпоредбите събиране на отговорности, служителят да бъде глобяван до 3000 лв., а колекторската компания - да бъде санкционирана с 5% от оборота , само че не по-малко от 5000 лв.. При три такива случая ще бъдат заличавани от регистъра и ще изгубят правото да събират вземания.

В сегашната обстановка този закон е значим за българските жители, тъй като рекетират хората , счита Манолова.

Това е първи законодателен опит да се регламентира активността на колекторите, засягаща над 1 млн. души, обясниха от сдружението.

По данни на Асоциацията на колекторските организации в България през 2018 година колекторите са събирали вземания от жители по 1 221 227 случая за общо 1.418 милиарда лева при междинен размер на дълга от 1161 лева ., е вписано в претекстовете към законопроекта.

Проектозаконът променя и добавя шест свързани закона, сред които тези за отбрана на потребителите, потребителския заем, кредитните институции, електронните известия.

Законодателните промени са адресирани до премиера и ръководител на ГЕРБ Бойко Борисов, до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева и до народните представители от всички парламентарни групи. Авторите на плана чакат законът да влезе незабавно в законодателната стратегия на 44-тото Народно заседание.
Източник: news.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР