Радев и членовете на КСНС се разминаха в сроковете
Да благодарим на ръководителя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов за изявлението му пред публицисти във връзка черновата на известието за резултата от съвещанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Прессекретариатът на президента го опроверга, огласявайки самата чернова, която се оказа план на мнение и на оферти. Оставяме на страна въпроса дали в случай че наличието му беше подкрепено, трябвало да излезем от НАТО и Европейски Съюз.
В сравнението сред черновата и това, което излезе на бял свят след редакцията на текста, обаче, прозира разминаване сред президента и членовете на КСНС по периодите. Независимо, че проблематичното положение на Въоръжените сили не е известно от през днешния ден или през вчерашния ден, се оказва, че изпълнителната и законодателната власт към момента не са подготвени с бързи ограничения. Държавният глава, да вземем за пример, е изискал преразглеждането на проектите на Министерството на защитата за превъзмогване дефицита от персонален състав и набелязване на нови съответни ограничения да се случи до края на май, само че след дебатите срокът е продължен до септември. И това в случай, че общата констатация за последната година е много тревожна, т. е. Българската войска е намаляла с близо хиляда индивида. В бюджета за 2018 година има средства за приемане на 1300 военнослужещи. Това, в най-хубавия случай, значи опазване на статуквото. Разбира се, 100-процентовото осъществяване на тази задача, е под огромен въпрос, което проличава даже от първите състезания за тази година. А и не се знае какъв брой ще си подадат рапорти за уволняване, изключително от офицерския състав. Тук казусът не е единствено в ниското възнаграждение. Някой би трябвало да се реши и да предложи промени в пределната възраст за освобождение от военна работа в сходство със званието, с цел да не оредеят командванията и щабовете.
Самият министър на защитата подсказа различен претекст за удължение на периода. На напред във времето изведе връщането на наборната работа, като главен фактор за попълване на войнишкия състав. Засега обаче няма признаци, че военното ведомство има подготвеност за нормативни промени и че ръководещото болшинство е склонно да ги поддържа. Макар че Министерството на защитата е записало в задачите си за тази година присъединяване в стартиралия необятен публичен спор по тематиката за въвеждане на „ наборна военна работа “. Все още, обаче, има скачане от концепция на концепция. Няма и изясненост за обществото. Дори за политиците и специалистите. Доброволна, наборна военна работа или подготовка, всеки си употребява тези понятия, както му харесва.
Впрочем министърът на финансите се опита да затвори устата на сътрудника си в защитата с препоръчаната средносрочна бюджетна прогноза за 2019-2021 година Там нарастването на парите за армията за 2019 година е единствено 11 млн. лева, което допуска неналичието на благоприятни условия за ново повишаване на заплащането. След съвещанието на КСНС министър Красимир Каракачанов заприказва за 130 млн. лева повече. Само това да се случи, си заслужава петчасовото съвещание на съвета.
Същото разминаване от 3 до 4 месеца в периодите има и по отношение на създаване на финансово обезпечен проект за възобновяване на техниката и въоръжението и обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение. Спор всъщност няма, по простата причина, че страната не е в положение да смени от раз цялата техника. Най-вероятно обаче, тези финансови планове ще зависят на първо място от това, което ще се случи в държавното управление и Народното събрание до юни. Ако плановете за новите самолети и бойните машини преминат сполучливо, законовите процедури, а за какво не и за корабите, сметките ще бъдат едни. При състояние, че се препънат някъде, което към този момент се е случвало, ще би трябвало доста по-сериозно да разчитаме на остарялата руска техника. Добре е, че Красимир Каракачанов дава обещание до две седмици да сътвори работа на депутатите, т. е. най-накрая плановете да излязат от Министерството на защитата.
Най-тревожно звучи изводът, че остава открит въпросът за способността на Въоръжените сили да изпълнят поетите според член 3 от Вашингтонския контракт задължения в цялостен размер. Какво значи това? Съгласно този документ, страните-членки са поели юридическото обвързване самостоятелно и дружно, посредством продължителни и ефикасни независими старания и взаимопомощ, да поддържат и развиват на непрекъсната основа своята самостоятелна и групова дарба за отбрана от въоръжено нахлуване. Това обвързване допуска, че всяка страна-членка следва да подхваща нужните ограничения за гарантиране както на личната си сигурност, по този начин и на груповата защита на Алианса. Отговорността за добросъвестното осъществяване на отговорностите пада върху всяка страна-членка, само че в същото време може да бъде предмет на групов обзор, доколкото самостоятелното осъществяване се отразява върху груповата сигурност.
Очевидно е, че не се оправяме, съгласно някои лимитирано, съгласно други – отчасти. Сами си вършим извода, че по задача „ Отбрана “ Българската войска извършва част от дилемите в стеснен размер, главно заради неокомплектованост с персонален състав и остаряла бойна техника. Затова и ограниченията не трябва да се отсрочват с една година, както се случи с рекомендациите от съвещанието на КСНС от 30 май м.г.
Имахме 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита, но…
Към 2008 година страната ни бе достигнала и даже трансферирала целевия % (2%) от Брутният вътрешен продукт за защита. След началото на рецесията този % последователно се сви. От началото на тази година имаме народен проект за реализиране на тази цел. И тук обаче има разминаване. То е сред „ Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019 – 2021 година “, призната от държавното управление и „ Националния проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година “. Ще чакаме актуализация до октомври.
В сравнението сред черновата и това, което излезе на бял свят след редакцията на текста, обаче, прозира разминаване сред президента и членовете на КСНС по периодите. Независимо, че проблематичното положение на Въоръжените сили не е известно от през днешния ден или през вчерашния ден, се оказва, че изпълнителната и законодателната власт към момента не са подготвени с бързи ограничения. Държавният глава, да вземем за пример, е изискал преразглеждането на проектите на Министерството на защитата за превъзмогване дефицита от персонален състав и набелязване на нови съответни ограничения да се случи до края на май, само че след дебатите срокът е продължен до септември. И това в случай, че общата констатация за последната година е много тревожна, т. е. Българската войска е намаляла с близо хиляда индивида. В бюджета за 2018 година има средства за приемане на 1300 военнослужещи. Това, в най-хубавия случай, значи опазване на статуквото. Разбира се, 100-процентовото осъществяване на тази задача, е под огромен въпрос, което проличава даже от първите състезания за тази година. А и не се знае какъв брой ще си подадат рапорти за уволняване, изключително от офицерския състав. Тук казусът не е единствено в ниското възнаграждение. Някой би трябвало да се реши и да предложи промени в пределната възраст за освобождение от военна работа в сходство със званието, с цел да не оредеят командванията и щабовете.
Самият министър на защитата подсказа различен претекст за удължение на периода. На напред във времето изведе връщането на наборната работа, като главен фактор за попълване на войнишкия състав. Засега обаче няма признаци, че военното ведомство има подготвеност за нормативни промени и че ръководещото болшинство е склонно да ги поддържа. Макар че Министерството на защитата е записало в задачите си за тази година присъединяване в стартиралия необятен публичен спор по тематиката за въвеждане на „ наборна военна работа “. Все още, обаче, има скачане от концепция на концепция. Няма и изясненост за обществото. Дори за политиците и специалистите. Доброволна, наборна военна работа или подготовка, всеки си употребява тези понятия, както му харесва.
Впрочем министърът на финансите се опита да затвори устата на сътрудника си в защитата с препоръчаната средносрочна бюджетна прогноза за 2019-2021 година Там нарастването на парите за армията за 2019 година е единствено 11 млн. лева, което допуска неналичието на благоприятни условия за ново повишаване на заплащането. След съвещанието на КСНС министър Красимир Каракачанов заприказва за 130 млн. лева повече. Само това да се случи, си заслужава петчасовото съвещание на съвета.
Същото разминаване от 3 до 4 месеца в периодите има и по отношение на създаване на финансово обезпечен проект за възобновяване на техниката и въоръжението и обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение. Спор всъщност няма, по простата причина, че страната не е в положение да смени от раз цялата техника. Най-вероятно обаче, тези финансови планове ще зависят на първо място от това, което ще се случи в държавното управление и Народното събрание до юни. Ако плановете за новите самолети и бойните машини преминат сполучливо, законовите процедури, а за какво не и за корабите, сметките ще бъдат едни. При състояние, че се препънат някъде, което към този момент се е случвало, ще би трябвало доста по-сериозно да разчитаме на остарялата руска техника. Добре е, че Красимир Каракачанов дава обещание до две седмици да сътвори работа на депутатите, т. е. най-накрая плановете да излязат от Министерството на защитата.
Най-тревожно звучи изводът, че остава открит въпросът за способността на Въоръжените сили да изпълнят поетите според член 3 от Вашингтонския контракт задължения в цялостен размер. Какво значи това? Съгласно този документ, страните-членки са поели юридическото обвързване самостоятелно и дружно, посредством продължителни и ефикасни независими старания и взаимопомощ, да поддържат и развиват на непрекъсната основа своята самостоятелна и групова дарба за отбрана от въоръжено нахлуване. Това обвързване допуска, че всяка страна-членка следва да подхваща нужните ограничения за гарантиране както на личната си сигурност, по този начин и на груповата защита на Алианса. Отговорността за добросъвестното осъществяване на отговорностите пада върху всяка страна-членка, само че в същото време може да бъде предмет на групов обзор, доколкото самостоятелното осъществяване се отразява върху груповата сигурност.
Очевидно е, че не се оправяме, съгласно някои лимитирано, съгласно други – отчасти. Сами си вършим извода, че по задача „ Отбрана “ Българската войска извършва част от дилемите в стеснен размер, главно заради неокомплектованост с персонален състав и остаряла бойна техника. Затова и ограниченията не трябва да се отсрочват с една година, както се случи с рекомендациите от съвещанието на КСНС от 30 май м.г.
Имахме 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита, но…
Към 2008 година страната ни бе достигнала и даже трансферирала целевия % (2%) от Брутният вътрешен продукт за защита. След началото на рецесията този % последователно се сви. От началото на тази година имаме народен проект за реализиране на тази цел. И тук обаче има разминаване. То е сред „ Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019 – 2021 година “, призната от държавното управление и „ Националния проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година “. Ще чакаме актуализация до октомври.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ