Капитан Павел Павлов, кораб „Царевна“: Да бъдеш в тази обстановка не е много леко
Да бъдеш в тази конюнктура не е доста леко, да живееш в тази атмосфера на бойни дейности е мъчно. Това сподели капитанът на кораба „ Царевна “ Павел Павлов пред бТВ.
„ Аз се усещах като един непряк наблюдаващ, просто се молех всичко да се размине спокойно, да не пострада никой човек. Винаги е имало рискове, не знаеш какво може да се случи – от кое място кой гърми, от кое място идват снаряди. Но като цяло мина по-тежката част. Основното място на екипажа беше ниско долу в кораба, даже под равнището на водата, с цел да бъдем в сигурност “.
Емоционално всеки от екипажа по друг метод реагираше, аз като капитан се мъчех да укротявам хората, добави Павлов. „ Много ги затрудняваше това, че нямахме интернет, нямахме телевизия, нямахме достъп до ежедневна връзка. От компанията проведоха периодичен срещи със фамилиите на екипажа. “
„ Никой не се е качвал на борда, да ни заплашва от която и да е страна “. Така отговори капитанът на въпрос на водещата, че е имало информация за завладяване на кораба от бойци на „ Азов “. „ Безопасната евакуация планува от кораба екипажът да се качи незабавно на транспортно средство, откакто слязат от кораба. Но такова транспортно средство нямаше по какъв начин да пристигна на пристанището. Районът на пристанището е зона, в която не се знае кой от кое място може да открие огън. “
„ Един от нашите сътрудници реши на своя отговорност да напусне кораба, очевидно му е пристигнало допълнително страстта, изясни Павлов. „ Направихме връзка с офиса, предупредихме. И те ни споделиха да изчакаме, само че той изрично отхвърли. Излезе и се върна с информация, че военните са му споделили, че има един час да се изтеглят хората от кораба. И те доста бързо излязоха с бяло знаме, с малко багаж. Беше безвреден пътят, който изминаха, аз ги наблюдавах до края. С българските управляващи държим връзка още от 13 март. Но целият регион беше под обстрел и по тази причина никой не излизаше повече от 15 дни. Когато имаше опция от Външно министерство да провеждат евакуация, ситуацията в пристанището беше доста рискова и по тази причина никой не посмя да излезе “.
Не сме се чувствали изоставени от българската страна, тъй като сме имали всекидневен контакт, с премиера също неведнъж сме говорили, добави капитанът. „ Едва последната седмица стартира да има някакво мъртвило и сътрудниците добиха самочувствие да излязат “.
Относно евакуираните моряци, аз информация получавам от офиса по какъв начин е придвижването им и от Външно министерство, те ме осведомят до каква степен са стигнали, знам че са живи и здрави, изрично съобщи капитанът. „ Аз съм на кораба, тъй като той е жив, чакаме да се разчисти кулоар, с цел да го изведем. Всеки се опасява, само че въпреки всичко има някаква отговорност и към кораба, и към работодателите. Тежка е капитанската шапка, както се споделя. Смятам да издържим почтено. Хората са с стабилно държание, които са тук, имаме вярата всичко да приключи добре и да се приберем живи и здрави в България “.
„ Аз се усещах като един непряк наблюдаващ, просто се молех всичко да се размине спокойно, да не пострада никой човек. Винаги е имало рискове, не знаеш какво може да се случи – от кое място кой гърми, от кое място идват снаряди. Но като цяло мина по-тежката част. Основното място на екипажа беше ниско долу в кораба, даже под равнището на водата, с цел да бъдем в сигурност “.
Емоционално всеки от екипажа по друг метод реагираше, аз като капитан се мъчех да укротявам хората, добави Павлов. „ Много ги затрудняваше това, че нямахме интернет, нямахме телевизия, нямахме достъп до ежедневна връзка. От компанията проведоха периодичен срещи със фамилиите на екипажа. “
„ Никой не се е качвал на борда, да ни заплашва от която и да е страна “. Така отговори капитанът на въпрос на водещата, че е имало информация за завладяване на кораба от бойци на „ Азов “. „ Безопасната евакуация планува от кораба екипажът да се качи незабавно на транспортно средство, откакто слязат от кораба. Но такова транспортно средство нямаше по какъв начин да пристигна на пристанището. Районът на пристанището е зона, в която не се знае кой от кое място може да открие огън. “
„ Един от нашите сътрудници реши на своя отговорност да напусне кораба, очевидно му е пристигнало допълнително страстта, изясни Павлов. „ Направихме връзка с офиса, предупредихме. И те ни споделиха да изчакаме, само че той изрично отхвърли. Излезе и се върна с информация, че военните са му споделили, че има един час да се изтеглят хората от кораба. И те доста бързо излязоха с бяло знаме, с малко багаж. Беше безвреден пътят, който изминаха, аз ги наблюдавах до края. С българските управляващи държим връзка още от 13 март. Но целият регион беше под обстрел и по тази причина никой не излизаше повече от 15 дни. Когато имаше опция от Външно министерство да провеждат евакуация, ситуацията в пристанището беше доста рискова и по тази причина никой не посмя да излезе “.
Не сме се чувствали изоставени от българската страна, тъй като сме имали всекидневен контакт, с премиера също неведнъж сме говорили, добави капитанът. „ Едва последната седмица стартира да има някакво мъртвило и сътрудниците добиха самочувствие да излязат “.
Относно евакуираните моряци, аз информация получавам от офиса по какъв начин е придвижването им и от Външно министерство, те ме осведомят до каква степен са стигнали, знам че са живи и здрави, изрично съобщи капитанът. „ Аз съм на кораба, тъй като той е жив, чакаме да се разчисти кулоар, с цел да го изведем. Всеки се опасява, само че въпреки всичко има някаква отговорност и към кораба, и към работодателите. Тежка е капитанската шапка, както се споделя. Смятам да издържим почтено. Хората са с стабилно държание, които са тук, имаме вярата всичко да приключи добре и да се приберем живи и здрави в България “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ