НОВО 20: Трескат данък на безалкохолните
Да бъде въведен налог върху подсладените безалкохолни питиета в България, като част от ограничения по предварителната защита на незаразните болести измежду популацията. За това упорстват от " Хелт-Метрикс (Health Metrics) - компания, която събира и проучва здравна и икономическа информация.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързван с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми, декларират от компанията.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни. В Европейски Съюз няма един уеднаквен налог - всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни таксуват единствено в случай че захарното наличие надвишава избран предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а четвърти ползват комбинирани модели на облагане.
В страните от Европейски Съюз, където има сходни налози, събраните доходи през 2021 година са 2,13 милиарда евро. Паралелно има и резултат върху потреблението. В множеството случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което подтиква прекосяването към артикули с по-ниско наличие на захар.
Според Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския район се дължат на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене е измежду водещите предотвратими рискови фактори, а нарасналата консумация на свободни захари е измежду главните аргументи за нарасналите равнища на затлъстяване измежду възрастните и измежду подрастващите. Министерството на здравеопазването и обществените услуги на Съединени американски щати разгласи „ исторически рестарт “ на федералната хранителна политика, като сложи акцент върху ограничението на ултрапреработените храни, добавената захар и подсладените безалкохолни питиета.
По данни на UNICEF от септември 2025 година България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от изследване в границите на Европейска самодейност на СЗО за наблюдаване на затлъстяването при деца демонстрират, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България употребяват безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично. А отчетът „ Health at a Glance 2025 “ на Организацията за икономическо съдействие и развиване демонстрира, че 30% от 15-годишните в България употребяват подсладени безалкохолни питиета всекидневно. По данни на Национален статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на човек се е нараснало от 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира наклонност на възходяща консумация.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързван с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми, декларират от компанията.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни. В Европейски Съюз няма един уеднаквен налог - всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни таксуват единствено в случай че захарното наличие надвишава избран предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а четвърти ползват комбинирани модели на облагане.
В страните от Европейски Съюз, където има сходни налози, събраните доходи през 2021 година са 2,13 милиарда евро. Паралелно има и резултат върху потреблението. В множеството случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което подтиква прекосяването към артикули с по-ниско наличие на захар.
Според Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския район се дължат на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене е измежду водещите предотвратими рискови фактори, а нарасналата консумация на свободни захари е измежду главните аргументи за нарасналите равнища на затлъстяване измежду възрастните и измежду подрастващите. Министерството на здравеопазването и обществените услуги на Съединени американски щати разгласи „ исторически рестарт “ на федералната хранителна политика, като сложи акцент върху ограничението на ултрапреработените храни, добавената захар и подсладените безалкохолни питиета.
По данни на UNICEF от септември 2025 година България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от изследване в границите на Европейска самодейност на СЗО за наблюдаване на затлъстяването при деца демонстрират, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България употребяват безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично. А отчетът „ Health at a Glance 2025 “ на Организацията за икономическо съдействие и развиване демонстрира, че 30% от 15-годишните в България употребяват подсладени безалкохолни питиета всекидневно. По данни на Национален статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на човек се е нараснало от 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира наклонност на възходяща консумация.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ