Доц. Стефан Шивачев: Сградата на БНБ трябва да се превърне в музей на Пловдив
Да бъде разгласен конкурс за функционалното потребление на постройката на Българската национална банка на края на основната, това предложение ще внесе на идната сесия на Общинския съвет групата съветници от ГЕРБ.
Прочетете още
За историята на постройката, опциите за развиването ѝ и функционалностите ѝ споделя историкът доцент Стефан Шивачев, дълготраен шеф на Историческия музей в Пловдив.
- Доц. Шивачев, по кое време е строена постройката на Българска народна банка и какви функционалности е имала през годините?
- Построена е през 1898-1899 година с концепцията, че във втория български град, както тогава е именуван Пловдив, би трябвало да има огромна представителна постройка на държавната Българска национална банка. Проектът за постройката е направен от арх. Хайнрих или Хенри Майер, швейцарски проектант. Той е обвързван с Пловдив още от времето на Първото българско ревю, когато е основен проектант на доста от павилионите в градината „ Цар Симеон ”. Той е един от най-титулуваните европейски архитекти, които работят в България след Освобождението до началото на 20. в. Тогава у нас се завръщат първите български проектанти, приключили в Европа – Германия, Швейцария, Франция. Дотогава по-голямата част от постройките у нас са проектирани от европейски архитекти. Мястото, на което се намира постройката, е закупено от Българска национална банка година. Там се е намирала Узун чаршия, основната комерсиална улица на Пловдив. Разчистено е от старите постройки и стартира строителството на постройката.
Става дума за типична банкова постройка. Подобни представителни сгради има във всички огромни градове на Европа. Но през 1899 година дружно със постройките на Мъжката и Девическата гимназии, на Областното заседание на Източна Румелия, това е една от основните, емблематични здания на Пловдив. От самото начало до първото десетилетие на 21. в. е употребена от Българска народна банка. През 2013 година с един контракт сред Общината и Българска народна банка бе направена замяна – зданието стана благосъстоятелност на града, а банката получи огромен имот против паметника на Скобелева майка в жилищен регион „ Тракия ” с концепцията там да построи втория си център наред със София, който да обслужва цяла Южна България.
- Това ли е достоверната постройка, проектирана от арх. Майер?
- Сградата има достроявания през 20. в. поради разширението на функционалностите на банката. Но по този начин или другояче тя е в достоверния си тип. И като част от неповторимия отбор на основната улица на Пловдив, тя несъмнено е недвижима културна полезност.
- Каква съгласно вас би могла да бъде функционалността на тази постройка?
- Вътрешното устройство на постройката е типично за банка от края на 19. и началото на 20. в. На първия етаж има огромен салон. На втори и трети етаж са ситуирани кабинети на шефа, стаи на чиновници. Има и трезори, които се намират в подземната част.
Добрите европейски обичаи с сходни здания е да бъдат предоставяни за музейни действия. Първоначално беше изказана една концепция да бъде употребена от общината като представителна постройка, точно поради този огромен салон, който се намира долу. Спецификата на зданието, местоположението му, в последна сметка предопределя потреблението за музейни цели. Има една концепция да бъде предоставена на Археологическия музей с неговото уголемение. Моето персонално мнение е, на което държа, е, че тази постройка е доста подобаваща за основаване на музейна експозиция за историята на Пловдив. Всеки един огромен град в Европа – мога да дам образец с Атина, Париж, а и доста други градове, имат такива музеи. В Пловдив има четири музея, които имат характерни тематични експозиции – Археологически, Етнографски, Исторически и Природонаучен. В последна сметка градът ни заслужава да има експозиция, която да показва историята на Пловдив. През последните десетилетия има един изразителен интерес от туристите, които посещават Пловдив, към историята на града. Имам поради освен Античност, освен Средновековие или пък Османски интервал, само че и историята на града от интервала от Освобождението до края на 20. в. Тогава Пловдив претърпява един необикновен преход, рационализация. Превръща се от ориенталския град с 30 и няколко хиляди население в един актуален европейски град, в който живеят 340-350 000 население. Тази рационализация е обвързвана с построяването на главната инфраструктура на един актуален европейски град – водоснабдяване, канализация, електрификация, пътна инфраструктура. Всичко това е плод на градоустройствени модели – от първия на арх. Шнитер през последващите през 40-те, 50-те години и 70-те години на 20. в. Тази експозиция би трябвало да покаже всичките тези забавни процеси. Пловдивчани, говорейки за история, се интересуват от историята на своята улица, на своя квартал. Всичко това се основава в границите на този интервал. В Историческия музей създадохме първооснова на една такава експозиция „ Пловдив по пътя към модерния свят ”. Може да бъде забелязана в постройката на музея на пл. „ Съединение ”. Тя е с текстове на български и на британски. Интересна е и за пловдивчани, и за задграничните гости. Имаме в музея задоволително образувани сбирки, свързани с градоустройството на Пловдив, с построяването на главните инфраструктурни обекти, на развиването на самата община. Тоест има една представителна база от културни полезности. Освен това имам диалози с архитекти, които също поддържат тази концепция. Да се видят всичките тези архитектурни и устройствени модели за развиване на града. Всичко това би могло да се показа в една такава експозиция.
Притежаваме като подаяние бюрото, оборудването от кабинета от шефа на Българска народна банка. Имаме сбирки от монети, банкноти, които са били в послание в България след Освобождението. Те също могат да намерят естественото си място в една такава експозиция. И още доста неща, които могат да бъдат експонирани.
- Предполага ли една такава представителна галерия за историята на града включването на експонати и от другите музеи?
- Това е един доста забавен въпрос. Може би най-мъдрото решение е да се доближи до една експозиция, в която да се огледа към градоустройството в другите интервали – Античността, Средновековието и да продължи с Османското господство и новата история. Тоест, да бъде направена една непрекъсната експозициия, която да сплоти музеите – най-много Археологическия и Историческия. В самото вътрешно систематизиране да се доближи до една такава сложна концепция по образеца, по който е експозицията в Атина. Там се наблюдава развиването на града. Това е въпрос, който би трябвало да бъде решен от музейните експерти. И това да бъде подкрепено от Общинския съвет.
- Смятате ли, че би трябвало да има обществена полемика за бъдещето на постройката?
- Да, този въпрос би трябвало да бъде разискван доста детайлно, тъй като това ще предопредели бъдещото развиване на постройката и града. Мисля, че при разискването на този въпрос и дали да бъде предоставена за музейни цели, би трябвало да се има поради и това предложение, което се поддържа от сътрудници. То не е единствено мое. Да се вземе едно умно решение, и да се подготвим за един нескончаем интервал, тъй като се изискват доста средства както за реставрацията на постройката, по този начин и за вътрешното ѝ преустрояване.
- А по какъв начин гледате на разновидността да се употребява за административни функционалности или от частни компании?
- Предоставянето на една сходна постройка на компании или за административни функционалности не е добра концепция. Община Пловдив има една превъзходна представителна постройка, която е строена през второто десетилетие на 20. в. Чисто административните функционалности съгласно мен би трябвало да бъдат изнесени от централната част на града, тъй като всяко едно вървене по административни въпроси е обвързвано с напредване на хора, с превоз. А това утежнява придвижването в централната градска част. Тази част на града е предопределена за културно-историческо завещание, за културен и културно-исторически туризъм. Предоставянето на компании също ще утежни потреблението на тази постройка. Една от аргументите Българска народна банка да даде тази постройка на общината беше извънредно сложната транспортна връзка. Самото влизане, обслужването на активността на Българска народна банка създаваше изключителни компликации. Мнението ми е не е професионално, само че считам, че цялото това придвижване в централната градска част би трябвало да бъде облекчено.
Прочетете още
За историята на постройката, опциите за развиването ѝ и функционалностите ѝ споделя историкът доцент Стефан Шивачев, дълготраен шеф на Историческия музей в Пловдив.
- Доц. Шивачев, по кое време е строена постройката на Българска народна банка и какви функционалности е имала през годините?
- Построена е през 1898-1899 година с концепцията, че във втория български град, както тогава е именуван Пловдив, би трябвало да има огромна представителна постройка на държавната Българска национална банка. Проектът за постройката е направен от арх. Хайнрих или Хенри Майер, швейцарски проектант. Той е обвързван с Пловдив още от времето на Първото българско ревю, когато е основен проектант на доста от павилионите в градината „ Цар Симеон ”. Той е един от най-титулуваните европейски архитекти, които работят в България след Освобождението до началото на 20. в. Тогава у нас се завръщат първите български проектанти, приключили в Европа – Германия, Швейцария, Франция. Дотогава по-голямата част от постройките у нас са проектирани от европейски архитекти. Мястото, на което се намира постройката, е закупено от Българска национална банка година. Там се е намирала Узун чаршия, основната комерсиална улица на Пловдив. Разчистено е от старите постройки и стартира строителството на постройката.
Става дума за типична банкова постройка. Подобни представителни сгради има във всички огромни градове на Европа. Но през 1899 година дружно със постройките на Мъжката и Девическата гимназии, на Областното заседание на Източна Румелия, това е една от основните, емблематични здания на Пловдив. От самото начало до първото десетилетие на 21. в. е употребена от Българска народна банка. През 2013 година с един контракт сред Общината и Българска народна банка бе направена замяна – зданието стана благосъстоятелност на града, а банката получи огромен имот против паметника на Скобелева майка в жилищен регион „ Тракия ” с концепцията там да построи втория си център наред със София, който да обслужва цяла Южна България.
- Това ли е достоверната постройка, проектирана от арх. Майер?
- Сградата има достроявания през 20. в. поради разширението на функционалностите на банката. Но по този начин или другояче тя е в достоверния си тип. И като част от неповторимия отбор на основната улица на Пловдив, тя несъмнено е недвижима културна полезност.
- Каква съгласно вас би могла да бъде функционалността на тази постройка?
- Вътрешното устройство на постройката е типично за банка от края на 19. и началото на 20. в. На първия етаж има огромен салон. На втори и трети етаж са ситуирани кабинети на шефа, стаи на чиновници. Има и трезори, които се намират в подземната част.
Добрите европейски обичаи с сходни здания е да бъдат предоставяни за музейни действия. Първоначално беше изказана една концепция да бъде употребена от общината като представителна постройка, точно поради този огромен салон, който се намира долу. Спецификата на зданието, местоположението му, в последна сметка предопределя потреблението за музейни цели. Има една концепция да бъде предоставена на Археологическия музей с неговото уголемение. Моето персонално мнение е, на което държа, е, че тази постройка е доста подобаваща за основаване на музейна експозиция за историята на Пловдив. Всеки един огромен град в Европа – мога да дам образец с Атина, Париж, а и доста други градове, имат такива музеи. В Пловдив има четири музея, които имат характерни тематични експозиции – Археологически, Етнографски, Исторически и Природонаучен. В последна сметка градът ни заслужава да има експозиция, която да показва историята на Пловдив. През последните десетилетия има един изразителен интерес от туристите, които посещават Пловдив, към историята на града. Имам поради освен Античност, освен Средновековие или пък Османски интервал, само че и историята на града от интервала от Освобождението до края на 20. в. Тогава Пловдив претърпява един необикновен преход, рационализация. Превръща се от ориенталския град с 30 и няколко хиляди население в един актуален европейски град, в който живеят 340-350 000 население. Тази рационализация е обвързвана с построяването на главната инфраструктура на един актуален европейски град – водоснабдяване, канализация, електрификация, пътна инфраструктура. Всичко това е плод на градоустройствени модели – от първия на арх. Шнитер през последващите през 40-те, 50-те години и 70-те години на 20. в. Тази експозиция би трябвало да покаже всичките тези забавни процеси. Пловдивчани, говорейки за история, се интересуват от историята на своята улица, на своя квартал. Всичко това се основава в границите на този интервал. В Историческия музей създадохме първооснова на една такава експозиция „ Пловдив по пътя към модерния свят ”. Може да бъде забелязана в постройката на музея на пл. „ Съединение ”. Тя е с текстове на български и на британски. Интересна е и за пловдивчани, и за задграничните гости. Имаме в музея задоволително образувани сбирки, свързани с градоустройството на Пловдив, с построяването на главните инфраструктурни обекти, на развиването на самата община. Тоест има една представителна база от културни полезности. Освен това имам диалози с архитекти, които също поддържат тази концепция. Да се видят всичките тези архитектурни и устройствени модели за развиване на града. Всичко това би могло да се показа в една такава експозиция.
Притежаваме като подаяние бюрото, оборудването от кабинета от шефа на Българска народна банка. Имаме сбирки от монети, банкноти, които са били в послание в България след Освобождението. Те също могат да намерят естественото си място в една такава експозиция. И още доста неща, които могат да бъдат експонирани.
- Предполага ли една такава представителна галерия за историята на града включването на експонати и от другите музеи?
- Това е един доста забавен въпрос. Може би най-мъдрото решение е да се доближи до една експозиция, в която да се огледа към градоустройството в другите интервали – Античността, Средновековието и да продължи с Османското господство и новата история. Тоест, да бъде направена една непрекъсната експозициия, която да сплоти музеите – най-много Археологическия и Историческия. В самото вътрешно систематизиране да се доближи до една такава сложна концепция по образеца, по който е експозицията в Атина. Там се наблюдава развиването на града. Това е въпрос, който би трябвало да бъде решен от музейните експерти. И това да бъде подкрепено от Общинския съвет.
- Смятате ли, че би трябвало да има обществена полемика за бъдещето на постройката?
- Да, този въпрос би трябвало да бъде разискван доста детайлно, тъй като това ще предопредели бъдещото развиване на постройката и града. Мисля, че при разискването на този въпрос и дали да бъде предоставена за музейни цели, би трябвало да се има поради и това предложение, което се поддържа от сътрудници. То не е единствено мое. Да се вземе едно умно решение, и да се подготвим за един нескончаем интервал, тъй като се изискват доста средства както за реставрацията на постройката, по този начин и за вътрешното ѝ преустрояване.
- А по какъв начин гледате на разновидността да се употребява за административни функционалности или от частни компании?
- Предоставянето на една сходна постройка на компании или за административни функционалности не е добра концепция. Община Пловдив има една превъзходна представителна постройка, която е строена през второто десетилетие на 20. в. Чисто административните функционалности съгласно мен би трябвало да бъдат изнесени от централната част на града, тъй като всяко едно вървене по административни въпроси е обвързвано с напредване на хора, с превоз. А това утежнява придвижването в централната градска част. Тази част на града е предопределена за културно-историческо завещание, за културен и културно-исторически туризъм. Предоставянето на компании също ще утежни потреблението на тази постройка. Една от аргументите Българска народна банка да даде тази постройка на общината беше извънредно сложната транспортна връзка. Самото влизане, обслужването на активността на Българска народна банка създаваше изключителни компликации. Мнението ми е не е професионално, само че считам, че цялото това придвижване в централната градска част би трябвало да бъде облекчено.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ