ППДБ в общ фронт с Меч и АПС пред КС
Да бъдат оповестени за противоконституционни изборът от Народното събрание на Борислав Божинов за ръководител на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД), на Силвия Къдрева за зам.-председател и на Димитър Главчев за ръководител на Сметната палата, желаеха от Конституционния съд 58 депутати от парламентарната група на ПП-ДБ, АПС и МЕЧ.
Изборът на Борислав Божинов на 9 май 2025 г е в директно нарушаване на директно използвано право на Европейския съюз, се споделя в първото искане до Конституционен съд.
То се основава на Регламент 679 на Европейски Съюз от 2016 година, който се ползва наложително във всички страни-членки на съюза.
Регламентът изисква в националните надзорни органи по отбрана на персоналните данни да бъдат назначавани лица, които имат нужните квалификации, опит и умения, преди всичко в региона на отбрана на персоналните данни, както и опит в ръководството на човешки и обществени финансови запаси, каквито определеният за ръководител на КЗЛД не има.
Управленският опит на Божинов е на равнище началник на група в Министерство на вътрешните работи с до двама чиновници, а професионалният му опит в региона на персоналните данни е едномесечен курс.
Но Народното събрание още с признатите правила е нарушило тези условия на закона, като умишлено не ги е присъединило в критериите за оферти и избор на КЗЛД.
Не са показани и доказателства за професионална експертиза, академична или практическа активност на Борислав Божинов в региона на персоналните данни, което се отнася значително и за останалите трима претенденти за членове на КЗЛД, препоръчани от Министерския съвет.
А това слага под подозрение независимостта и потенциала на КЗЛД да извършва дейно функционалностите и пълномощията си на народен контролен орган за отбрана на персоналните данни.
Според второто искане до Конституционен съд, изборът на 16 май от Народното събрание на Силвия Къдрева за зам.-председател на Сметната палата е противоконституционен, тъй като е в несъгласие с правилото на правовата страна и върховенството на правото.
Къдрева не дава отговор на условията за професионален опит и подготвеност, планувани в Закона за сметната палата.
А неналичието на професионален опит в региона на обществените финанси, одита и контрола слага под въпрос независимостта и успеваемостта на надзорния орган.
Тя има приключено полувисше обучение в компетентност “Библиотечно-информационни науки ”, с 3-годишен курс на образование. За този пост обаче се изисква тапия за магистър, каквато тя не е показала в Народното събрание.
Освен това, в Сметната палата Къдрева е заемала позиции не като инспектор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функционалности.
Правомощията ѝ в Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) са се съсредоточили в това да дава отговор за имуществените заявления и спор на ползи — област, която попада в антикорупционната, а не финансовата или одитната сфера.
Оттук може да се направи изводът, че активността ѝ не покрива критерия за стаж в „ одит, счетоводство, финанси, финансов надзор или финансово право “, което прави част от опита ѝ юридически ирелевантен съгласно задачите на Закона за Сметната палата.
Работата ѝ в КПКОНПИ е най-вече регулаторна – по обявление на имущество, спор на ползи, нравственос, предварителна защита на корупция – и не включва директен финансов или одиторски разбор.
Дори престоят ѝ в Сметната палата не е бил като инспектор по смисъла на Закона за самостоятелния финансов одит.
Оттук може да се заключи, че даже да е била назначена в институции с контролни функционалности, активността ѝ не съответствува с функционалното наличие на изискуемия стаж.
Формален престой в институция обаче не може да замести действителен професионален опит в одита или финансите.
В същата тъжба до Конституционен съд се насочва и искане за оповестяване на несъответственост на Димитър Главчев като ръководител на Сметната палата, което прави неговия избор противозаконен и противоконституционен.
През пролетта на 2024 година Главчев бе определен за длъжностен министър-председател, като пое и функционалностите на външен министър, а след привършване мандата на служебния кабинет, на 16 януари 2025 година се върна на предходната си служба ръководител на Сметната палата.
Но съгласно Закона за Сметната палата, ръководителят не може да е бил министър в предходните 3 години.
Освен това, съществува евентуален риск от институционален спор на ползи и рискова причинност, тъй като КПКОНПИ – органът, в който Силвия Къдрева е настоящ член все още на избора ѝ на зам.-председател на Сметната палата, е дал позитивно мнение за правото на Димитър Главчев да заеме длъжността ръководител на Сметната палата, макар съществуването на съществени учредения за несъответственост заради предходната му служба на външен министър в личен длъжностен кабинет. Налага се изводът за институционален спор на ползи.
Къдрева е взела участие във образуване на позиция за легитимността на Главчев, от която непосредствено се е възползвала, защото Главчев я назначава (или управлява нейното назначение) като собствен заместител.
Изборът на Борислав Божинов на 9 май 2025 г е в директно нарушаване на директно използвано право на Европейския съюз, се споделя в първото искане до Конституционен съд.
То се основава на Регламент 679 на Европейски Съюз от 2016 година, който се ползва наложително във всички страни-членки на съюза.
Регламентът изисква в националните надзорни органи по отбрана на персоналните данни да бъдат назначавани лица, които имат нужните квалификации, опит и умения, преди всичко в региона на отбрана на персоналните данни, както и опит в ръководството на човешки и обществени финансови запаси, каквито определеният за ръководител на КЗЛД не има.
Управленският опит на Божинов е на равнище началник на група в Министерство на вътрешните работи с до двама чиновници, а професионалният му опит в региона на персоналните данни е едномесечен курс.
Но Народното събрание още с признатите правила е нарушило тези условия на закона, като умишлено не ги е присъединило в критериите за оферти и избор на КЗЛД.
Не са показани и доказателства за професионална експертиза, академична или практическа активност на Борислав Божинов в региона на персоналните данни, което се отнася значително и за останалите трима претенденти за членове на КЗЛД, препоръчани от Министерския съвет.
А това слага под подозрение независимостта и потенциала на КЗЛД да извършва дейно функционалностите и пълномощията си на народен контролен орган за отбрана на персоналните данни.
Според второто искане до Конституционен съд, изборът на 16 май от Народното събрание на Силвия Къдрева за зам.-председател на Сметната палата е противоконституционен, тъй като е в несъгласие с правилото на правовата страна и върховенството на правото.
Къдрева не дава отговор на условията за професионален опит и подготвеност, планувани в Закона за сметната палата.
А неналичието на професионален опит в региона на обществените финанси, одита и контрола слага под въпрос независимостта и успеваемостта на надзорния орган.
Тя има приключено полувисше обучение в компетентност “Библиотечно-информационни науки ”, с 3-годишен курс на образование. За този пост обаче се изисква тапия за магистър, каквато тя не е показала в Народното събрание.
Освен това, в Сметната палата Къдрева е заемала позиции не като инспектор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функционалности.
Правомощията ѝ в Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) са се съсредоточили в това да дава отговор за имуществените заявления и спор на ползи — област, която попада в антикорупционната, а не финансовата или одитната сфера.
Оттук може да се направи изводът, че активността ѝ не покрива критерия за стаж в „ одит, счетоводство, финанси, финансов надзор или финансово право “, което прави част от опита ѝ юридически ирелевантен съгласно задачите на Закона за Сметната палата.
Работата ѝ в КПКОНПИ е най-вече регулаторна – по обявление на имущество, спор на ползи, нравственос, предварителна защита на корупция – и не включва директен финансов или одиторски разбор.
Дори престоят ѝ в Сметната палата не е бил като инспектор по смисъла на Закона за самостоятелния финансов одит.
Оттук може да се заключи, че даже да е била назначена в институции с контролни функционалности, активността ѝ не съответствува с функционалното наличие на изискуемия стаж.
Формален престой в институция обаче не може да замести действителен професионален опит в одита или финансите.
В същата тъжба до Конституционен съд се насочва и искане за оповестяване на несъответственост на Димитър Главчев като ръководител на Сметната палата, което прави неговия избор противозаконен и противоконституционен.
През пролетта на 2024 година Главчев бе определен за длъжностен министър-председател, като пое и функционалностите на външен министър, а след привършване мандата на служебния кабинет, на 16 януари 2025 година се върна на предходната си служба ръководител на Сметната палата.
Но съгласно Закона за Сметната палата, ръководителят не може да е бил министър в предходните 3 години.
Освен това, съществува евентуален риск от институционален спор на ползи и рискова причинност, тъй като КПКОНПИ – органът, в който Силвия Къдрева е настоящ член все още на избора ѝ на зам.-председател на Сметната палата, е дал позитивно мнение за правото на Димитър Главчев да заеме длъжността ръководител на Сметната палата, макар съществуването на съществени учредения за несъответственост заради предходната му служба на външен министър в личен длъжностен кабинет. Налага се изводът за институционален спор на ползи.
Къдрева е взела участие във образуване на позиция за легитимността на Главчев, от която непосредствено се е възползвала, защото Главчев я назначава (или управлява нейното назначение) като собствен заместител.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ