Ако търсиш тъпотия, тъпотия намираш, защо си изненадан?
Да-а-- човек и добре да живее, ВИП Брадър го застига. Е, наложи ми се да чувам ВИП Брадър и нещо в мозъка ми се пречупи. Но можеше да бъде и по-зле, можеше да ми се наложи да го ГЛЕДАМ.
Оказах се на място, на което „ Брадъра “ дънеше от прилежащата стая и не се усетих в точния момент какво по този начин ме нервира, до момента в който не оставих всичко, с което се занимавах и тогава го чух… нещото. Нещото, което звучеше като скандал на бабички на пазар. Които и да са били тези ВИП дами, които го предизвикваха, да знаят, че умерено могат да създадат пари с няколко аудио-файла – записи на гласовете им, които да се употребяват от Централно разузнавателно управление на САЩ в Гуантанамо при разпити на обвинени, откакто не разрешиха изтезанията с вода.
Самата тематика на кавгата беше зациклила на „ Ти не можеш да ми казваш аз по какъв начин да се държа и по какъв начин да приказвам, ясно ли ти е?! “ и „ Ти си доста зле “. Вариациите не бяха богати, повтаряше се едно и също – като пияна муха, която се пробва да мине през стъкло и се бута безпределно в една и съща точка. Беше като скапано китайско изтезание да го слушаш. Интересното е, че има хора, които непринудено си го предизвикват пред тв приемниците.
След като минах през това прекарване, започнах да дълбая из интернет, с цел да видя какво има по тематиката ВИП Брадър. Нещо, което в този момент правя оценка като грешка…
В един миг в главата ми зазвуча: „ Кен Ли-и-и-и-и тулибу дибу даучу “. Не знам що по този начин.
Но пък се замислих – ВИПовете не сме си ги внесли от чужбина, те са си наши, част от нас са. Мисъл, от която ми настръхна косата. Също както и политиците – те също са представителна извадка на обществото ни, част от нас са. Те са „ ние “ и ние сме „ те “. Всеки ден всеобщо българите псуват „ крадливата сбирщина “ в Парламента, корумпираните, изловените с ръцете в кацата с меда, само че всяка седмица аз, по някакъв мотив, слушам някой замечтано да споделя: „ Е-ех, в случай че можеше и мен някой по този начин да ме корумпира… “ В естествените страни корумпираните ги презират, тук им завиждат. Явно българите считат, че това е единственият метод за триумф в живота. Е, рано или късно някой от тези „ мечтатели “ се докопва до власт и си сбъдва фантазията. Те са едни от нас. Това значи, че ние – като общество, сме такива. И тези са ни ВИПовете…
Чалгата ви залива? Оплаквате се? Ами сменете програмата. Тая в главата ви. Няма закон, който да ви задължава да я приемате – като музика или като метод на мислене и живот. Докато си казвате: „ Аз, по принцип не чувам чалга, но… “, все ще е по този начин. Те не са ВИПове, тъй като сами са се докарали до тоя статут. Вие ги направихте такива, не мрънкайте. Няма „ само че “ в същинското изречение.
Казваш, че не слушаш/толерираш/приемаш метода на живот „ чалга “ и точка. Пуснеш ли вируса и за малко, той се популяризира. Или имаш диария, или нямаш, няма междинен вид.
Сега мнозина от вас четат това и си мислят: „ за какво ме занимавате с това, няма ли по-важни неща? “
И са прави. Има.
Ние (обществото) гледаме, залепени за тв приемника, риалити шоу, което демонстрира по какъв начин някакви хора ядат, спят и се карат между тях. Сериозно? Това? Не е ли нещо, което, по принцип, гледаме всеки ден по през целия ден? Нарича се „ живот “.
Гледаме, залепени за тв приемника, до момента в който към нас светът се срива; страната ни хвърчи из време-пространството съвсем на автопилот; един президент лобира пред Европа да не пречи на доставките на газ на една страна большая, до момента в който същата страна большая залива Европа с тролове за хибридна война и промивка на мозъците (след малко ще изпълзят и с мненията си под този текст, дайте им единствено малко време); а една компания монополист, също идващата от тая страна большая, ни дере по 5 кожи с цените си; а войска от популисти в и отвън Парламента, облечени във власт, ни споделят какъв брой е нездравословен Европейски Съюз, че би трябвало да го напуснем и да се върнем във времената на мутрите и безхаберието, единствено и единствено да се докопат до още власт и пари…
Да приказваме ли какво се случва по света? И по какъв начин планетата ни лека бавно се трансформира в радиоактивно опитно поле на алчните, за сметка на безмълвните. Тоест за наша сметка. Ние сме безмълвните. Мълчим си, тъй като имаме по-важни неща за правене – ВИП Брадър, да вземем за пример.
*
След като загатнах „ Кен Лий “, да се върнем на този феномен и да ви попитам: някой спомня ли си годината, в която се появи това нещо? Предаването, от което изпълзя? Спомня ли си някой кой беше победител тогава в оня формат, кой беше в журито? Не, нали? Но всички си спомнят излагацията „ Кен Лий “.
Още един образец: един „ реализатор “, чието име се римува с Моджорджано, стана прочут с упоритото си наличие в онлайн средата, макар крещящата си липса на гений и невероятното си умеене да подценява хорските насмешки. И внезапно от „ презрян “ се трансформира в известна личност. Певец. Направен подобен от тълпата, жадна за обикновено първично развлечение, равнище трети клас. Въпросният е „ звезда “, тъй като се правеше на посмешище.
Тези ВИПове са клоуни, само че не от надарените клоуни, които вършат изкуство и пълнят душата с наслада, като починалия Робин Уилямс, да вземем за пример, който е талант на комедията. Те са счупени души и мозъци, съществуващи единствено за личното си наслаждение и триумф, подготвени да минат и през трупове, в случай че би трябвало, с цел да го доближат, а след тях не остава нищичко за близките, нищо позитивно.
Не е като да положат ужасно изпитание, да „ газят през трупове “ (както споменахме), само че след това след тях да останат красиви картини или красива музика… нещо.
Но ние – обществото – им се радваме. Върнахме еволюцията на личните си мозъци най-малко хилядолетие обратно. Честито! Стигнахме до равнището на тези хора, които в миналото са се забавлявали с обществени изтезания, бичуване, вериги, замеряне с отпадък, пребиване на гърбавите по улиците – които са гледали един различен тип оскърбление за наслаждение. Там сме и ние. Честито! Това последното си го имаме – един ли два ли бяха случаите на пребити бездомници. За наслаждение.
Но и друго си имаме: преди години (не много) на централна улица в новата част на Созопол видях „ атракция “ – човек, заключен в дървени пранги… против избрана сума (мисля че 5 лева.) ти дават няколко домата, които да хвърляш по него. Човекът беше явно доста безпаричен, евентуално скитник, домъкнат отнякъде, и не изглеждаше умствено постоянен. Представяте ли си картинката? И имаше хора, които се възползваха от това „ развлечение “ и го замеряха с домати. Млади мъже, доказващи нещо на половинките си, които неенергично ги следиха и им обръщаха внимание, едвам не заспят.
Ето къде се намираме. Честито! Европейският съюз ни бил отговорен, политиците, американците, евреите, арабите, извънземните, международният скрит план, всички, само че не и ние самите – средновековните селяни.
Кен лий,
тулибу дибу даучу.
Кен ли,
Кен ли межу мо.
Кен ли,
тулибу дибу даучу.
Кен ли,
Кен ли межу мо.
Оказах се на място, на което „ Брадъра “ дънеше от прилежащата стая и не се усетих в точния момент какво по този начин ме нервира, до момента в който не оставих всичко, с което се занимавах и тогава го чух… нещото. Нещото, което звучеше като скандал на бабички на пазар. Които и да са били тези ВИП дами, които го предизвикваха, да знаят, че умерено могат да създадат пари с няколко аудио-файла – записи на гласовете им, които да се употребяват от Централно разузнавателно управление на САЩ в Гуантанамо при разпити на обвинени, откакто не разрешиха изтезанията с вода.
Самата тематика на кавгата беше зациклила на „ Ти не можеш да ми казваш аз по какъв начин да се държа и по какъв начин да приказвам, ясно ли ти е?! “ и „ Ти си доста зле “. Вариациите не бяха богати, повтаряше се едно и също – като пияна муха, която се пробва да мине през стъкло и се бута безпределно в една и съща точка. Беше като скапано китайско изтезание да го слушаш. Интересното е, че има хора, които непринудено си го предизвикват пред тв приемниците.
След като минах през това прекарване, започнах да дълбая из интернет, с цел да видя какво има по тематиката ВИП Брадър. Нещо, което в този момент правя оценка като грешка…
В един миг в главата ми зазвуча: „ Кен Ли-и-и-и-и тулибу дибу даучу “. Не знам що по този начин.
Но пък се замислих – ВИПовете не сме си ги внесли от чужбина, те са си наши, част от нас са. Мисъл, от която ми настръхна косата. Също както и политиците – те също са представителна извадка на обществото ни, част от нас са. Те са „ ние “ и ние сме „ те “. Всеки ден всеобщо българите псуват „ крадливата сбирщина “ в Парламента, корумпираните, изловените с ръцете в кацата с меда, само че всяка седмица аз, по някакъв мотив, слушам някой замечтано да споделя: „ Е-ех, в случай че можеше и мен някой по този начин да ме корумпира… “ В естествените страни корумпираните ги презират, тук им завиждат. Явно българите считат, че това е единственият метод за триумф в живота. Е, рано или късно някой от тези „ мечтатели “ се докопва до власт и си сбъдва фантазията. Те са едни от нас. Това значи, че ние – като общество, сме такива. И тези са ни ВИПовете…
Чалгата ви залива? Оплаквате се? Ами сменете програмата. Тая в главата ви. Няма закон, който да ви задължава да я приемате – като музика или като метод на мислене и живот. Докато си казвате: „ Аз, по принцип не чувам чалга, но… “, все ще е по този начин. Те не са ВИПове, тъй като сами са се докарали до тоя статут. Вие ги направихте такива, не мрънкайте. Няма „ само че “ в същинското изречение.
Казваш, че не слушаш/толерираш/приемаш метода на живот „ чалга “ и точка. Пуснеш ли вируса и за малко, той се популяризира. Или имаш диария, или нямаш, няма междинен вид.
Сега мнозина от вас четат това и си мислят: „ за какво ме занимавате с това, няма ли по-важни неща? “
И са прави. Има.
Ние (обществото) гледаме, залепени за тв приемника, риалити шоу, което демонстрира по какъв начин някакви хора ядат, спят и се карат между тях. Сериозно? Това? Не е ли нещо, което, по принцип, гледаме всеки ден по през целия ден? Нарича се „ живот “.
Гледаме, залепени за тв приемника, до момента в който към нас светът се срива; страната ни хвърчи из време-пространството съвсем на автопилот; един президент лобира пред Европа да не пречи на доставките на газ на една страна большая, до момента в който същата страна большая залива Европа с тролове за хибридна война и промивка на мозъците (след малко ще изпълзят и с мненията си под този текст, дайте им единствено малко време); а една компания монополист, също идващата от тая страна большая, ни дере по 5 кожи с цените си; а войска от популисти в и отвън Парламента, облечени във власт, ни споделят какъв брой е нездравословен Европейски Съюз, че би трябвало да го напуснем и да се върнем във времената на мутрите и безхаберието, единствено и единствено да се докопат до още власт и пари…
Да приказваме ли какво се случва по света? И по какъв начин планетата ни лека бавно се трансформира в радиоактивно опитно поле на алчните, за сметка на безмълвните. Тоест за наша сметка. Ние сме безмълвните. Мълчим си, тъй като имаме по-важни неща за правене – ВИП Брадър, да вземем за пример.
*
След като загатнах „ Кен Лий “, да се върнем на този феномен и да ви попитам: някой спомня ли си годината, в която се появи това нещо? Предаването, от което изпълзя? Спомня ли си някой кой беше победител тогава в оня формат, кой беше в журито? Не, нали? Но всички си спомнят излагацията „ Кен Лий “.
Още един образец: един „ реализатор “, чието име се римува с Моджорджано, стана прочут с упоритото си наличие в онлайн средата, макар крещящата си липса на гений и невероятното си умеене да подценява хорските насмешки. И внезапно от „ презрян “ се трансформира в известна личност. Певец. Направен подобен от тълпата, жадна за обикновено първично развлечение, равнище трети клас. Въпросният е „ звезда “, тъй като се правеше на посмешище.
Тези ВИПове са клоуни, само че не от надарените клоуни, които вършат изкуство и пълнят душата с наслада, като починалия Робин Уилямс, да вземем за пример, който е талант на комедията. Те са счупени души и мозъци, съществуващи единствено за личното си наслаждение и триумф, подготвени да минат и през трупове, в случай че би трябвало, с цел да го доближат, а след тях не остава нищичко за близките, нищо позитивно.
Не е като да положат ужасно изпитание, да „ газят през трупове “ (както споменахме), само че след това след тях да останат красиви картини или красива музика… нещо.
Но ние – обществото – им се радваме. Върнахме еволюцията на личните си мозъци най-малко хилядолетие обратно. Честито! Стигнахме до равнището на тези хора, които в миналото са се забавлявали с обществени изтезания, бичуване, вериги, замеряне с отпадък, пребиване на гърбавите по улиците – които са гледали един различен тип оскърбление за наслаждение. Там сме и ние. Честито! Това последното си го имаме – един ли два ли бяха случаите на пребити бездомници. За наслаждение.
Но и друго си имаме: преди години (не много) на централна улица в новата част на Созопол видях „ атракция “ – човек, заключен в дървени пранги… против избрана сума (мисля че 5 лева.) ти дават няколко домата, които да хвърляш по него. Човекът беше явно доста безпаричен, евентуално скитник, домъкнат отнякъде, и не изглеждаше умствено постоянен. Представяте ли си картинката? И имаше хора, които се възползваха от това „ развлечение “ и го замеряха с домати. Млади мъже, доказващи нещо на половинките си, които неенергично ги следиха и им обръщаха внимание, едвам не заспят.
Ето къде се намираме. Честито! Европейският съюз ни бил отговорен, политиците, американците, евреите, арабите, извънземните, международният скрит план, всички, само че не и ние самите – средновековните селяни.
Кен лий,
тулибу дибу даучу.
Кен ли,
Кен ли межу мо.
Кен ли,
тулибу дибу даучу.
Кен ли,
Кен ли межу мо.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ