Д-р Зорина Петрова е завършила Медицински университет – София през

Д-р Зорина Петрова е приключила Медицински университет – София през 1994 година. От 1995 до 2000 година е учител в Катедра по фармакология и токсикология на Медицински университет – София. Занимава се с преподавателска и научно-изследователска активност. След 2000 година до през днешния ден продължава работата си в региона на лекарствената терапия в разнообразни задгранични и български фармацевтични компании. Изпълнителен шеф е в Medical Point Автор: Надежда Николаева
Д-р Петрова, непрекъснато се усилват средствата за опазване на здравето, само че резултатите към момента не оправдават упованията. Каква е повода за неналичието на успеваемост на системата ни, съгласно Вас? Много постоянно, когато приказваме за опазване на здравето, в действителност имаме поради болнолечение. На процедура, фокусът ни е върху пациента, не върху индивида. Цялата ни здравеопазваща система е построена на логиката по какъв начин да лекуваме, а не по какъв начин да пазим здравето на жителите, с цел да не стигат до лекуване. Към лекуването са ориентирани финансовите потоци, организацията, структурата на системата. От една страна имаме клинични пътеки, средства за медикаменти, средства за медицински произведения, т.е. всичко, което касае най-много самото лекуването, а въпреки това имаме безредна, неразбираема и нестройна система за профилактиката. Реално наличието на здравната ни промяна беше по какъв начин да се преобразува лекуването, по какъв начин да се модернизира, по какъв начин да се промени и в тази тенденция са направени ужасно доста неща. Профилактиката и грижата за здравето на социума, обаче останаха обтекаеми и преплетени сред обществените служби, трудовата медицина и държавни профилактични стратегии. В допълнение, профилактиката и цялата политика на опазване на здравето са в ресора на Министерство на здравето, а болнелечението в огромната си степен е в ресора на Здравната каса, която по формулировка е самостоятелен орган. На доста късен стадий стартира да се изисква да се образува стройна система на профилактични стратегии, на вменяване на отговорност от самите пациенти, когато не осъществят профилактичните си прегледи. Изпуснат беше момента фокусът да се сложи върху профилактиката, вследствие на което опазването на здравето към този момент е приравнено на болнолечението. Самият израз „ парите следват пациента “ разказва идейното наличие на промяната. Личните лекари, които са виновни за профилактиката на пациентите, обаче са прекомерно ангажирани, а и не могат да я осъществят. Доколко дефицитът им е фактор, с цел да не може да се реализира профилактична грижа? Това е безусловно правилно. На персоналните лекари, защото те бяха първата огромна вълна в промяната, се делегираха много действия (немалка част чисто административни) и се получи професионален разнобой сред тях и експертите. Вменените им отговорности, без да се подсигуряват изискванията за осъществяването им, направи специалността непривлекателна; даже заплащането per capita (на брой записани пациенти), което на пръв взор наподобява стимулиращо, в действителност не стимулира резултат, а клиенти по лист. Следващият фактор за качествена профилактика е пациента, за който, обаче няма механизъм, който да го задължава да организира профилактика, а от трета страна няма безусловно никаква ангажираност от страна на работодателите към профилактичните прегледи на чиновниците им. За мен профилактиката не е тематика единствено на лекаря или на самия човек, а и на работодателя, тъй като колкото по-здрав е моя чиновник, толкоз по-дълго ще работи за мен. Тук по някакъв метод би трябвало да се включи промишлеността, само че защото това не може да й бъде вменено като обвързване, би трябвало да се осъществя посредством държавна политика (напр. с данъчни облекчения при положена здравно-профилактична грижа за служителите). Ще дам един елементарен образец. Работила съм доста дълго време във фармацевтична словенска компания и моите сътрудници си събираха всички касови бележки за витамини, хранителни добавки, билкови артикули и така нататък Причината беше, че този разход им влиза в годишната данъчна декларация и получават данъчна отстъпка. Казаха ми, че по този метод потвърждават пред страната, че са се погрижили да са здрави, надлежно да вървят на работа и да заплащат налози. Освен неналичието на задоволително заплатени от страната профилактични прегледи, съществува и казуса със здравните застрахователи, които изискват клиентите им да са единствено здрави хора, по опция без опасности. Как виждате Вие решаването на този проблем, защото Здравната каса, като единствен публичен фонд, оставя профилактиката на назад във времето тъкмо поради скъпоструващото лекуване? Трудно е, а би било и доста самоуверено, да кажа, че ще дам решение и ще кажа по какъв начин стоят нещата. За мен основното обаче е, че не може да се застрахова по един и същи метод стока и човек. Не може да третираш пациента като артикул. Трябва да има някаква регулация в тази категоризация и когато се застрахова човек да се включат допустими опасности, които могат да си носят съответната по-висока вноска. Вероятно е допустимо по-високия риск от неподходящо събитие да се „ покрие “ от различен осигурителен артикул (стоки, движимо, недвижимо имущество), по този начин, че застрахователят да си генерира търсената облага. Сякаш най-големият проблем е кой заплаща да сме здрави. Парите за здраве постоянно са инвестиция. Парите за лекуване са разход. Ние самите ги дефинираме като такива: „ касата прави разноски “. Инвестицията за здраве е разнородна. От една страна е самият човек, който би трябвало самичък да се грижи за здравето си. От друга страна, същият човек е средство за произвеждане на промишлеността и надлежно тя би трябвало да би трябвало да се ангажира със опазването на здравето му. Индустрията би трябвало да има ангажираност към детското здраве, към майчиното здраве, тъй като демографията не е просто показател; тя е прогноза по какъв начин ще се развива страната/индустрията й в идващите десетилетия. Не бива една бременна жена да не смее да заяви, че е бременна и да би трябвало да се върне на първия ден след раждането на работа, с цел да не загуби позицията си. Аз ръководя частно дружество, заплащам заплати, само че съм подготвена безусловно незабавно да се погрижа за младите родители. Работя с доста младежи и сега и съм подготвена да им основа условия, тъй че да се върнат оптимално бързо на работа. Искам обаче да знам страната по какъв начин ще зачете тази моя ангажираност - посредством поощрение, данъчно облекчение... Така аз ще имам тласък да го върша постоянно. Застрахователят (а, още повече държавната осигурителна институция - НОИ)също може да се включи в това. Предполагам, че елементарно може да се съпостави разходът на едно дружество за болничните на служащите плюс разходът на НОИ/застрахователи за същите хора по отношение на инвестицията за профилактика, която би предотвратила част от заболеваемостта. И тук приказвам единствено за директни загуби, без пропуснатите изгоди. Смятам за доста стимулиращо страната да оцени грижата, която предприятието поставя за чиновниците си. По какъв да по какъв метод фармацевтичната промишленост би могла да се намеси в опазването на здравето и по какъв метод хората могат да бъдат подтиквани да се употребяват от достиженията й? Фармацевтичната промишленост, по тази причина се назовава промишленост, тъй като в действителност е много фокусирана върху облагата си; в последните няколко години това стана много очевидно. Фармацевтичната промишленост е малко по-специфична и не трябва да се приравнява на другите промишлености. Тя борави с индивида и неговото здраве, а не с артикул, стока или услуга. Тя е звено от система за запазване на здраве, по тази причина би трябвало да има ангажимент към достъпността на продуктите си да вземем за пример. На процедура, обаче има неравнопоставеност на пазарите по отношение на достъпността на лекарствените средства. Много постоянно производителите се отхвърлят да оферират даден собствен артикул у нас, тъй като сме доста дребен пазар. Общо взето съм някак разочарована от това, че одобрените фармацевтични компании се водят само от икономическата аргументираност да участват или не на нашия пазар. Водени единствено от този индикатор (генериран профит от продукт), редица медикаменти биват изтеглени от пазара ни, а регистрациите им прекъснати. Това води до липса на еднакъв старт на лекуването на европейския и българския пациент, да не приказваме, че и резултатите са несъпоставими.Фармацевтичните компании би трябвало да имат известна доза аргументиран здравен дълг. Печалбата постоянно би трябвало да има някаква граница, след която да е по-важна инвестицията в здраве, даже и на такива пазари, оценени като стопански непечеливши.