Д-р Виолетка Икономова е началник на Отделение Физикална терапия и

Д-р Виолетка Икономова е шеф на Отделение „ Физикална терапия и рехабилитация “ в „ Токуда Болница “, гр. София.  Завършила е Медицински университет-София през 1987 година През 1991 година

й е приета компетентност „ Физикална терапия и рехабилитация ”. Първите години след завършването си работи по систематизиране в Кюстендил. От 1993 до 2006 година е част от екипа на отделението по „ Физикална терапия и рехабилитация ” в УМБАЛ „ Царица Йоанна ”.

Завършила е курсове по рефлексотерапия/иглотерапия, лазертерапия и акупресура, мануална терапия, електродиагностика и електростимулация.

Специализирала е неколкократно в лечебните заведения на „ Токушукай Медикъл Корпорейшън “ в Япония.

Член е на Българската асоциация по физикална медицина и рехабилитация.

Оглавява Отделението по „ Физикална терапия и рехабилитация ” в МБАЛ „ Токуда ” от откриването й.

Синдромът на Зудек е едно от най-значимите затруднения при контузии на крайниците, като случаите зачестяват през последните години. Има доста фактори, които усилват риска от развиване на синдрома. Но съгласно специалисти в тази област, в 75% от случаите патологията дебютира заради неналичието на нужното физио- и кинезитерапевтично лекуване. Следователно, никога не би трябвало да се подценяват такива процедури, защото от тях зависи пълнотата на възобновяване след контузията. 

Затова беседваме с доктор Виолетка Икономова, експерт по физикална терапия и рехабилитация ”, за това какво съставлява синдромът на Зудек, през какви стадии минава и кои физиотерапевтични способи са показани за лекуването му.

- Д-р Икономова, синдромът на Зудек е включен в листата на положенията, които към момента съставляват мистерия на медицината. Дори някои го считат надали не за мислено положение. Бихте ли пояснили какво съставлява този синдром?

- По отношение на диагностиката синдромът не е мистерия за медицината, защото към този момент има справедливи способи, които го потвърждават. Остават казуални аргументите за възникването му – за тях може да се спори. 

Синдромът в действителност съставлява местна петниста остеопороза. Възниква тук-там, където има нарушение на целостта на тъканите – било то на костите или на меките тъкани. Засяга най-много крайниците – ръка или крайник.

- Какво е сходното и особеното сред синдрома и остеопорозата?

- При синдрома на Зудек споделяме, че има местна петниста остеопороза. Тя се развива единствено на несъмнено място от човешкото тяло, до момента в който остеопорозата като разбиране е заболяване, обхващащо цялата костна конструкция. Като при двете болести аргументите могат да бъдат разнообразни.

- При всяко строшаване организмът ни се пробва да възвърне мястото на контузията. Какво се обърква в този развой, с цел да се появи зудековата недоразвитост?

- Най-често се смята, че синдромът на Зудек е съдово увреждане на мястото, където е самата фрактура. Впоследствие, това съдово увреждане и намаляването на кръвообращението водят до засягане и на дребните периферни нерви на същото място. Това е патогенезата, по която се развива синдромът на Зудек. По този метод се получава тази недоразвитост на костта. Като причина може да се означи и това, че да вземем за пример, е допустимо да имаме недобро наместване на дадената фрактура. 

Тоест, не е добре сложена имобилизацията на мястото на счупването, което е довело до появяването на болков синдром, който отключва съдовото увреждане. И по тази причина доста постоянно се употребява в практиката другото название на синдрома – алгоневродистрофия. Тоест, процесът към този момент обгръща съдовите нерви и се получава дистрофия и при тях. Също по този начин, друга причина за развиването на зудековата недоразвитост може да бъде и ненавременното започване на раздвижването на сектора от тялото – по-продължителната от нужното имобилизация на фрактурата.

- Жените или мъжете страдат по-често от синдрома?

- При дамите синдромът на Зудек е доста по-често срещан. Това е изцяло обяснимо с обстоятелството, че по принцип жените по-често страдат от цялостна остеопороза и надлежно, по-често ще са наранени и от синдрома на Зудек. Тази по-голяма периодичност се изяснява и с по-сложните механизми в женския организъм: ендокринни и хуморални.

- Свързано ли е това и с по-лабилната душeвност на дамите?

- Някои откриватели считат, че и това е причина за по-голямата периодичност на синдрома на Зудек при дамите. Затова някои от експертите предлагат като част от медикаментозната терапия да се включват успокоителни лекарства.

- Достатъчни ли са като дълготрайност клиничните пътеки, планувани за физиотерапия при синдрома на Зудек?

- Лечението на синдрома продължава дълго. Както загатнах, подострият и хроничният етап от време на време не престават до 6 месеца, а в някои случаи и до 1-2 години. Така че това, което обезпечава Здравната каса като пакет от 10 процедури, е доста малко и незадоволително. Обикновено организираме няколко курса – 3, 4 и 5, като сред тях даваме дребна отмора на пациента. Като под отмора имам поради това, че той не организира физиотерапевтичните процедури, само че би трябвало да продължи с упражненията в домашни условия.

- Балнеопроцедурите целесъобразни ли са и в кой интервал от развиването на синдрома?

- В острия и подострия етап балнеопроцедурите са противопоказани, тъй като множеството от тях са топли води, а към този момент споменахме, че топлината в тези интервали не се ползва. Но, когато болестта е в хроничния си етап, могат да бъдат употребявани, защото минералната вода също усъвършенства трофиката и храненето на съдовете.

- Имате няколко специализации в Япония. Какъв потребен опит от японските ви сътрудници привнесохте в практиката си у нас?

- В България специалността ни е известна единствено с физиотерапията, а рехабилитацията някак си при нас остава на по-заден проект. В Япония рехабилитацията е преди всичко, а физиотерапевтичните процедури са подпомагащи – могат да се ползват, само че е допустимо и да не се употребяват. Тоест, при тях кинезитерапията, известна в нашите среди под това име, е водещата в нашата компетентност.

- Каква е разликата сред кинезитерапия и рехабилитация?

- Рехабилитацията е доста общо разбиране. В нея се включват всички фактори на физиотерапията, балнеолечението, топлолечението и така нататък Докато под кинезитерапия се схваща лекуването с придвижване, т.е. с извършения.

- В Япония ползват ли по-специфични способи и техники, присъщи за източните нации?

- Разбира се, че се ползват. Но те не са скрити единствено за тях, а са общоизвестни. След откриването на болничното заведение, имахме съпорт от няколко техни експерти, които останаха впечатлени, че всичко, което вършат те, прилагаме и ние. Дори бяха доста учудени, че работим рефлексотерапия, иглотерапия и други, по-специфични техни методики.

Причини за заболяването 

Повечето откриватели считат, че синдромът на Зудек се образува под въздействието на няколко фактора, които предизвикат появяването на сходни признаци. Патологията поражда след контузии, само че няма връзка сред тежестта на травматичното увреждане и вероятността от развиване на болестта. Най-честият пораждащ случай е фрактурата на стъпалото и дисталната част на предмишницата. Рисковите фактори за синдрома на Зудек са:

• Психо-емоционални разстройства. При 80% от пациентите в анамнезата се открива тежка или продължителна стресова обстановка. Синдромът на Зудек се диагностицира по-често при хора, страдащи от уплахи, психосоматични болести, меланхолия, тревога и депресивни разстройства.

• Соматични болести. Рискът от развиването на признаци на зудековата дистрофия се усилва при пациенти с лезии на стомашно-чревния тракт, сърдечносъдовата система и опорно-двигателния уред: холецистит, хипертония, коронарна склероза, цервикална остеохондроза, дегенеративни процеси в мускулите, сухожилията и периартикуларните тъкани.

• Хормонални нарушавания. Сред пациентите доминират дами над 50 години. Изследователите изясняват това с възрастовите промени в хормоналния декор и вследствие на това, с нарушаване на механизмите за контролиране на минералния метаболизъм.

• Конституционни особености. Синдромът на Зудек нормално се среща при ниски хора, с нежна физика, чието тегло не надвишава 60 кг.

• Според най-новите теории, рецепторите за болежка в повредената част на тялото стават възприемчиви към катехоламините, т.е. към „ медиаторите ” на нервната система. Според изследвания върху животни, норепинефринът, катехоламинът на симпатиковите нерви, придобива способността да „ задейства “ болката, породена от увреждане на меките тъкани или нерви.

• Според друга доктрина, повода за синдрома на Зудек е имунна реакция, която води до такива присъщи възпалителни признаци, като зачервяване на кожата, тресчица и отичане на повредената област.

Милена ВАСИЛЕВА