Д-р Весела Георгиева: Тихият убиец започва като настинка
Д-р Весела Георгиева е гастроентеролог в Гастроентерологично поделение на верига лечебни заведения " Медлайн-Централ Хоспитал " в Пловдив. Завършва Медицинския университет в Пловдив през 2007 година, а през 2013 година придобива компетентност по гастроентерология. Член е на Българското сдружение по гатроентерология и хепатология, Българската асоциация по ултразвук в медицината, Европейската асоциация за проучване на черен дроб. Владее британски, съветски и немски език. Разговаряме с нея за актуалните благоприятни условия за лекуване на хепатит С.
- Д-р Георгиева, Отделението по гастроентерология в болница „ Медлайн “ лекува забележителен брой пациенти с вирусни хепатити, в това число и с хепатит С. Какво съставлява болестта и за какво е значимо откриването на инфектираните заболели?
- Хепатит С е заболяване, което се провокира от вирус. Нарича се „ тихият палач “, защото има свойството да живее в организма 20-30 години, без да провокира предупредителни признаци. Моментът на заразяване с вируса доста постоянно остава неразпознат, протича като „ простуда “ или „ стомашно неразположение “. Инфекцията хронифицира в над 80% от случаите. Болестта става очевидна късно, когато са настъпили необратими увреждания на черния дроб - цироза или рак. Ето за какво е належащо дейното търсене на инфектираните, с цел да се лекуват в точния момент преди развиването на затрудненията.
Откриването на новите лекарства за лекуване на продължителен вирусен хепатит С - така наречен безинтерферонови режими, несъмнено е едно от най-значимите събития в гастроентерологията за последните години.
- Има ли групи от популацията, при които проучването за хепатит С е наложително?
- При огромна част от възрастното население заразяването е станало преди 1992 година, само че заради неналичието на диагностични проби за хепатит С инфекцията е останала неразпозната. Често пациентите схващат инцидентно при профилактични чернодробни проучвания или при даряване на кръв. Ето за какво хора, които са претърпели хирургични намеси, стоматологични процедури, кръвопреливания, е допустимо да са инфектирани.
Рискови групи, които наложително би трябвало да се изследват, са венозните наркомани, пандизчиите, болните на хемодиализа, хората с татуировки. Медицинският личен състав също е рисков контингент. Всеки болен с нараснали чернодробни ензими би трябвало да се изследва за вирусни хепатити.
Тъй като в България липсва скринингова стратегия за ранно разкриване на инфекцията, от огромно значение е в този развой интензивно да се включат общопрактикуващите лекари, както и сътрудници от други специалности. И тези заболели навременно да бъдат ориентирани към гастроентеролог.
- Може ли всеки болен с продължителен вирусен С хепатит да бъде
лекуван?
- В България Здравната каса поема лекуването на всички заболели с продължителен вирусен С хепатит с така наречен безинтерферонови режими, без значение от стадия на чернодробната болест и съпътстващите болести. Елиминирането на вируса е над 95 %.
Пътят на пациента е следният: в началото се изследват антитела против вируса с кръвна проба. Ако резултатът е позитивен, болният би трябвало да се насочи към профилирани гастроентерологични звена. След това се вършат проучвания за равнището (количеството) на вируса и на неговия генотип. Прави се оценка на степента на увреждане на черния дроб, след което се изготвя документи за кандидатстване за лекуването. То е под формата на таблетки и е с дълготрайност 2 или 3 месеца. За това време вирусът се отстрани от кръвта на болния.
- Споделете някой забавен случай от вашето поделение и
процедура.
- Интересен образец за сполучливо менажиране на заболяването е казусът на мъж на 74 години, при който хроничният С хепатит е довел до чернодробна цироза и рак на черния дроб. След 3-месечно лекуване с безинтерферонов режим вирусът на хепатит С бе отстранен. Навременното разкриване на рака на черния дроб и дребните му размери разрешиха той да бъде лекуван с така наречен „ аблация “, или по-просто казано - „ изгаряне “ на туморната тъкан. Това е способ, при който се унищожава ракът на черния дроб с инструмент посредством убождане през кожата, без да се прибягва до хирургична интервенция. Към момента болният е в положително положение и с добра функционалност на черния дроб.
Друга група пациенти, сполучливо излекувани от хепатит С в нашето поделение, са заболели с напреднали бъбречни болести и на хемодиализа. До появяването на новите лечения лекуването на хепатит С при тях бе доста мъчно и даже невероятно.
- Какво би трябвало да знаем за хроничния вирусен В хепатит?
- Подобно на инфекцията с С хепатит, заразяването постоянно остава неразпознато. За разлика от хепатит С обаче, който се предава най-вече по кръвен път, В вирусът се предава и по сексуален.
В момента лекуването на хроничния хепатит В се провежда с медикаменти, които не могат да унищожат вируса изцяло, само че стопират размножаването му и по този начин той не се открива в кръвта. По този метод чернодробното увреждане не напредва, понижава рискът от рак на черния дроб и болният не е инфектиран за останалите хора. За страдание, при прекъсване на лекуването вирусът постоянно се задейства, по тази причина и медикаментите се одобряват с години.
Болни, които пият лекарства, потискащи имунната система, като онкологично заболели на химиотерапия и пациенти с автоимунни болести, би трябвало да бъдат изследвани и за така наречен „ прикрит “ хепатит В. При тях има риск от активиране на „ неактивен “ вирус. В това отношение ние сме в отлична колаборация с Онкологичното и Ревматологично звено в нашата болница.
За разлика от Хепатит С, за предотвратяване от зараза с В вируса се ползва ваксина. Ваксинирането е мощно целесъобразно за всички рискови групи.
- Д-р Георгиева, Отделението по гастроентерология в болница „ Медлайн “ лекува забележителен брой пациенти с вирусни хепатити, в това число и с хепатит С. Какво съставлява болестта и за какво е значимо откриването на инфектираните заболели?
- Хепатит С е заболяване, което се провокира от вирус. Нарича се „ тихият палач “, защото има свойството да живее в организма 20-30 години, без да провокира предупредителни признаци. Моментът на заразяване с вируса доста постоянно остава неразпознат, протича като „ простуда “ или „ стомашно неразположение “. Инфекцията хронифицира в над 80% от случаите. Болестта става очевидна късно, когато са настъпили необратими увреждания на черния дроб - цироза или рак. Ето за какво е належащо дейното търсене на инфектираните, с цел да се лекуват в точния момент преди развиването на затрудненията.
Откриването на новите лекарства за лекуване на продължителен вирусен хепатит С - така наречен безинтерферонови режими, несъмнено е едно от най-значимите събития в гастроентерологията за последните години.
- Има ли групи от популацията, при които проучването за хепатит С е наложително?
- При огромна част от възрастното население заразяването е станало преди 1992 година, само че заради неналичието на диагностични проби за хепатит С инфекцията е останала неразпозната. Често пациентите схващат инцидентно при профилактични чернодробни проучвания или при даряване на кръв. Ето за какво хора, които са претърпели хирургични намеси, стоматологични процедури, кръвопреливания, е допустимо да са инфектирани.
Рискови групи, които наложително би трябвало да се изследват, са венозните наркомани, пандизчиите, болните на хемодиализа, хората с татуировки. Медицинският личен състав също е рисков контингент. Всеки болен с нараснали чернодробни ензими би трябвало да се изследва за вирусни хепатити.
Тъй като в България липсва скринингова стратегия за ранно разкриване на инфекцията, от огромно значение е в този развой интензивно да се включат общопрактикуващите лекари, както и сътрудници от други специалности. И тези заболели навременно да бъдат ориентирани към гастроентеролог.
- Може ли всеки болен с продължителен вирусен С хепатит да бъде
лекуван?
- В България Здравната каса поема лекуването на всички заболели с продължителен вирусен С хепатит с така наречен безинтерферонови режими, без значение от стадия на чернодробната болест и съпътстващите болести. Елиминирането на вируса е над 95 %.
Пътят на пациента е следният: в началото се изследват антитела против вируса с кръвна проба. Ако резултатът е позитивен, болният би трябвало да се насочи към профилирани гастроентерологични звена. След това се вършат проучвания за равнището (количеството) на вируса и на неговия генотип. Прави се оценка на степента на увреждане на черния дроб, след което се изготвя документи за кандидатстване за лекуването. То е под формата на таблетки и е с дълготрайност 2 или 3 месеца. За това време вирусът се отстрани от кръвта на болния.
- Споделете някой забавен случай от вашето поделение и
процедура.
- Интересен образец за сполучливо менажиране на заболяването е казусът на мъж на 74 години, при който хроничният С хепатит е довел до чернодробна цироза и рак на черния дроб. След 3-месечно лекуване с безинтерферонов режим вирусът на хепатит С бе отстранен. Навременното разкриване на рака на черния дроб и дребните му размери разрешиха той да бъде лекуван с така наречен „ аблация “, или по-просто казано - „ изгаряне “ на туморната тъкан. Това е способ, при който се унищожава ракът на черния дроб с инструмент посредством убождане през кожата, без да се прибягва до хирургична интервенция. Към момента болният е в положително положение и с добра функционалност на черния дроб.
Друга група пациенти, сполучливо излекувани от хепатит С в нашето поделение, са заболели с напреднали бъбречни болести и на хемодиализа. До появяването на новите лечения лекуването на хепатит С при тях бе доста мъчно и даже невероятно.
- Какво би трябвало да знаем за хроничния вирусен В хепатит?
- Подобно на инфекцията с С хепатит, заразяването постоянно остава неразпознато. За разлика от хепатит С обаче, който се предава най-вече по кръвен път, В вирусът се предава и по сексуален.
В момента лекуването на хроничния хепатит В се провежда с медикаменти, които не могат да унищожат вируса изцяло, само че стопират размножаването му и по този начин той не се открива в кръвта. По този метод чернодробното увреждане не напредва, понижава рискът от рак на черния дроб и болният не е инфектиран за останалите хора. За страдание, при прекъсване на лекуването вирусът постоянно се задейства, по тази причина и медикаментите се одобряват с години.
Болни, които пият лекарства, потискащи имунната система, като онкологично заболели на химиотерапия и пациенти с автоимунни болести, би трябвало да бъдат изследвани и за така наречен „ прикрит “ хепатит В. При тях има риск от активиране на „ неактивен “ вирус. В това отношение ние сме в отлична колаборация с Онкологичното и Ревматологично звено в нашата болница.
За разлика от Хепатит С, за предотвратяване от зараза с В вируса се ползва ваксина. Ваксинирането е мощно целесъобразно за всички рискови групи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ