Д-р Васил Трайков е началник на отделение по Инвазивна електрофизиология

Д-р Васил Трайков е шеф на поделение по Инвазивна електрофизиология и кардиостимулация в Аджибадем Сити клиник болница Токуда. Той е ръководител на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ).

Разговаряме с него във връзка идния IV Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология от 29 септември до 1 октомври.



- Д-р Трайков, какви болести лекуват експертите по кардиостимулация и електрофизиология?

Сдружението, което съставлявам, включва лекари, които се

занимават с ритъмните и проводните нарушавания на сърцето.

Част от експертите, които членуват в Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България, се занимават с имплантация с електронни устройства, каквито са да вземем за пример пейсмейкърите, които поправят бавния темп на сърцето. В други случаи се постанова да импланитраме и по-сложни устройства, които имат опция да приключват посредством електрошок или високочестотна стимулация високочестотните и застрашаващи живота ритъмни нарушавания. В този случай електронните устройства, които се вграждат се назовават кардиовертер дефибрилатори. Тези устройства са потвърдили своята успеваемост в огромни изследвания при положение на неочаквана сърдечна гибел. Налице са безапелационни данни, че устройствата от този вид усъвършенстват преживяемостта на пациентите, изложени на риск от неочаквана сърдечна гибел в резултат на животозастрашаващи аритмии.



- Д-р Трайков, от какъв брой години организирате конгрес по кардиостимулация и електрофизиология и какви тематики разглеждате?

От четири години насам Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България провежда годишен народен конгрес. На тези конгреси се дискутират настоящите тематики. Тази година фокусът е върху два казуса: предварителната защита на неочакваната сърдечна гибел и диагностика и лекуване на един необикновен тип аритмия – предсърдното мъждене. Обръщаме неслучайно внимание на предсмъртното мъждене, тъй като то е обвързвано със забележителна смъртност и заболеваемост,

в това число и от инсулт. Също по този начин желаеме да фокусираме вниманието на обществеността и на експертите върху предварителната защита на неочакваната сърдечна гибел. Това е голям проблем в България, с доста огромно обществено значение. Има голяма смъртност измежду хората, изложени на риск от неочаквана сърдечна гибел. А актуалната медицина и технологии са задоволително напреднали, с цел да оказват помощ на тези хора. Тяхната ранна гибел може да се предотврати и с навременната интервенция на хора, които даже нямат здравно обучение. Затова желаеме да фокусираме върху казуса вниманието на цялото общество.



- Защо казвате, че неочакваната сърдечна гибел е социалнозначим проблем в България?

Защото над 90% от българите със сърдечен арест, настъпил отвън лечебно заведение, умират. Това се случва по простата причина, че тези хора не получават съответната помощ в първите секунди и минути. Докато в чужбина доста съществено се работи по този въпрос. Създаден е цялостен справочник от стъпки по спасяването на човек, който е изпаднал в безсъзнание – от сърдечния масаж през дефибрилацията, която възвръща естествения сърдечен темп, до идването на колата за спешна помощ и откарването в болница. Създадена е организация, която разрешава всички (включително и инцидентните минувачи) да са наясно със стъпките, които би трябвало да се подхващат на всеки един стадий и умеят да ги ползват при потребност. Така хората със сърдечен арест имат късмет да оцелеят. От голямо значение за оцеляването на пациента със сърдечен арест е ранната намеса, която нерядко стартира и преди идването на медицинския екип. За това би трябвало да се приказва доста в обществото и да стартират повсеместни образования на жителите.



- Каква тъкмо е практиката в чужбина?

Внезапната сърдечна гибел е социалнозначим проблем и по целия свят, само че в развитите страни се прави задоволително доста по предварителната защита му. Техните стратегии за предварителна защита включват присъединяване в решаването на казуса във всички равнища на обществото. Правят се образования на елементарните жители да разпознават положенията на неочаквана сърдечна гибел и се упражняват учения за поддържане на живота до идването на медицински екип. Обучават се и самите медицински екипи. Навсякъде по публични места, където се събират доста хора и където има риск от пораждане на неочаквана сърдечна гибел, са налични автоматизирани външни дефибрилатори. Всички сме ги виждали из Европа по летища, игрища, молове, казина и други

В тези страни има построена система за бърза реакция при положение на сърдечен арест, с цел да може да бъде овладяно бързо положението на пациента.

Когато настъпи сърдечен арест, мозъкът остава жив за към 3 минути. Остане ли без приток на кръв повече от три минути, в мозъка настъпват необратими увреждания и положението става несъвместимо с живота. Ето за какво в случаите на сърдечен арест е доста значимо и инцидентният минувач да има умеенето да прави сърдечен масаж на човек, паднал на улицата. Докато се чака квалифицирания медицински екип със съответната инсталация, е належащо да се ползва сърдечен масаж или да се употребява автоматизирания дефибрилатор. Само по този метод в напълно началната фаза на събитията можем да дадем късмет на индивида в сърдечен арест да оцелее.



- Как може елементарен минувач да разпознае сърдечен арест, с цел да стартира сърдечен масаж?

Това е нашата концепция – да се обучат колкото се може повече хора. И елементарният жител би трябвало да бъде подготвен на това да избави живот при положение на сърдечен арест. Винаги когато има човек, паднал на улицата, в безсъзнание и без пулс, би трябвало да се подхващат нужните ограничения.

Свързани публикации.. Сърдечносъдовите - причина за 66% от случаите на гибел у нас 0 Предсърдно мъждене – най-честата трайна сърдечна аритмия 0 България е първа по неочаквана сърдечна гибел в Европейския съюз 0

Представете си, че действието се развива в мол в развита европейска страна. Човекът пада в един от магазините. Наоколо има хора. Един от тях стартира да му прави сърдечен масаж. Друг донася автоматизирания дефибрилатор, който е подложен на видно място, наоколо до мястото на случая. Това устройство автоматизирано открива нарушаването на сърдечния темп, да вземем за пример камерно мъждене – една от животозастрашаващите аритмии, и подава електрошок, след който пациентът възстановява естествения си темп. Междувременно идва екип на Спешна помощ и пациентът бива качен на колата за спешна помощ и откаран в лечебно заведение за реанимация.
Сърдечният арест може да настъпи и в болница, само че тогава логаритъмът за деяние е различен, всичко се случва доста по-бързо и индивидът има доста по-голям късмет за ранно възобновяване на виталните функционалности. В България би трябвало да се фокусираме върху ограниченията, когато сърдечният арест настъпи отвън лечебно заведение.

Обществото би трябвало да разбере, че е значимо всички ние, и лекари, и неспециалисти, да можем да се оправим съответно при всеки случай на сърдечен арест. От елементарните хора зависи да обезпечат преживяемост на пациента до постъпването му в болничното заведение.

В момента в един немски град тече пилотен план за образование, налично за всеки жител – то е приложение за смарт телефон. В града има доброволци, подготвени да се оправят със сърдечния арест в първите минути – да ревизират проходимостта на дихателните пътища и да създадат сърдечен масаж, до момента в който пристигна колата за спешна помощ. Когато инцидентен минувач види човек, паднал на земята, той задейства приложението, което открива по GPS най-близкия избавител, и го уведомява неотложно. По този метод реанимацията и поддържането на главните витални функционалности не се забавя до момента в който се изчаква идването на колата за спешна помощ. Резултатите от този пилотен план са обнадеждаващи. При това става дума за надграждане над към този момент построена и ясна система за оказване на първа помощ. Обществото в тези страни е наясно с тежестта на казуса и прави всичко допустимо да предотврати неочакваната сърдечна гибел.



- Има ли и други нерешени проблеми в лекуването на тези хора в България?

Да. Освен нашето съдружие и Дружеството на Кардиолозите в България малко хора си задават въпроса какво се случва с пациентите, които към този момент са претърпели един сърдечен арест и са върнати към живота. Голяма част от тези пациенти имат потребност от имплантация на устройство, което да действа като дефибрилатор. Това вградено в тялото устройство разпознава сърдечния темп и сега, в който откри животозстрашаващ патогенен темп, прави електростимулация или подава електрошок. Както към този момент загатнах, тази терапия се е потвърдила във времето, тя избавя живот. За страдание, в България пациентите нямат достъп до тези електронни устройства, тъй като Здравната каса покрива единствено част от неговата стойност, останалото се доплаща от пациента. А една четирицифрена сума, която нормално е нужно да бъде доплатена е непостижима за доста от фамилиите.

Представете си, индивидът е бил избавен от извънболничен сърдечен арест вследствие на животозастрашавща аритмия. Тези хора нормално биват ориентирани към експерти по ритъмни и проводни нарушавания. Когато подобен пациент пристигна при нас ние му споделяме, че би трябвало да си доплати сумата за имплантация на устройство, което да му избави живота при още един случай. А не всички разполагат с тези средства. Срещаме се и с различен сюжет – пациентът към този момент има вградено такова устройство. Да кажем при първичната имплантация се е наложило да изтегли заем, с цел да може да заплати това скъпоструващо устройство. Заемът е за 5 години – почти колкото е нормалната дълготрайност на живота на батерията на тези устройства. Точно когато идва време за промяна на устройство от заради привършване на батерията се оказва, че пациентът би трябвало да вземем за пример да изтегли нов заем, с цел да покрие цената на промяната на устройството. Поради това смятам, че въпросът с цялостната реимбурсация на тези устройства

би трябвало да се реши в обозримото бъдеще. В противоположен случай системата ни на опазване на здравето остава изцяло отвън проблемите на доста от българските пациенти.



- Това устройство реимбурсира ли се изцяло в останалите европейски страни?

Здравните каси във всички европейски страни, в това число и в страните от някогашния Източен блок, заплащат 100% това устройство. В някои страни знам, че има рестрикция на годишния брой на устройства, които касата поема като разход, само че въпреки всичко системата работи и огромна част от най-високорисковите пациенти не се постанова да доплащат за това животоспасяващо лекуване. В този аспект сме организирали и една полемика на кръглата маса в границите на конгреса. Идеята зад това начинание, е таман тази – да предизвикваме обществото да убеди хората от властта да решат този проблем в полза на пациентите.

Би трябвало доста скоро казусът с цялостната реимбурсация да бъде решен и в България за най-високорисковите пациенти. Имам поради пациентите, които към този момент са имали епизод на сърдечен арест или някаква високочестотна камерна аритмия. Тези пациенти са изложени на доста огромен риск от повторна поява на същото или сходно ритъмно нарушаване – това са т.нар пациенти за вторична профилактика на неочакваната сърдечна гибел. Наистина, първоначално инвестицията ще е огромна, само че тя избавя живота! За да се предотврати една неочаквана гибел, би трябвало да бъдат вградени такива устройства на към 14 души с съществуване на рискови фактори. Такава е почти статистиката от изследванията – при един човек от 14 устройството се задейства заради настъпване от настъпване на животозастрашаващо ритъмно нарушаване и се реализира сполучливо възобновяване на естествения сърдечен темп. Но напълно не е малко да спасите един от четиринадесет, за които се вложили в такова устройство. Защото има лекувания с лекарства, при което се постанова да се лекуват доста по-голям брой заболели, с цел да се предотврати едно животозастрашаващо събитие. Нека го съпоставим и с други модели на лекуване – да вземем за пример хемодиализата при бъбречна непълнота. Това е доста скъпо лекуване, само че то се ползва гратис за пациентите, без значение какъв брой доста са те. Факт е, че за хемодиализа годишно се отделя голям публичен запас. Същото би могло да се прави и за имплантирането на кардиовертер дефибрилатори. Да, това са скъпи устройства, само че те връщат пациентите към живота и им разрешават да живеят обикновено и да служат на обществото.

Друга значима мярка е да идентифицираме и онази група хора, които не са получавали сърдечен арест, само че страдат от аритмии. Това са пациентите, които са претенденти за т.нар първична профилактика на неочакваната сърдечна гибел. Те също би трябвало да получат своя дефибрилатор. Тези хора не са малко, те имат непосреден риск за живота си (макар и не толкоз висок както при вторичната профилактика), а страната не е задоволително ангажирана към казуса.



- Каква е приблизителната численост на българите, които са в рисковите групи и имат потребност от имплантиране на дефибрилатори?

Според Европейската статистика честотата на извънбоничния сърдечен арест е

към 100 на 100

000 души население. За страдание, този проблем остава някак неглижиран. В инвазивната кардиология пациентите получават извънредно модерно лекуване – поставят се стентове в запушените кръвоносни съдове, лекува се съответно инфарктът. Но няма визия за предпазването на тези пациенти от следващи епизоди на сърдечен арест. Повече от 30% от сърдечноболните пациенти умират ненадейно. Има и хора със здрави сърца, които са изложени на риск от неочаквана сърдечна гибел заради други болести, които засягат йонните канали. И това са младежи, в изцяло дейна възраст и със структурно здрави сърца – т.е. изцяло работоспособни.