Д-р Ваня Йовчева е специалист по УНГ болести с 15

Д-р Ваня Йовчева е експерт по УНГ заболявания с 15 години опит по специалността. Завършила е " Медицина " в Медицински университет - Варна, след което специализира и работи във Военномедицинска академия София. Извършва съвещания, диагностика, консервативно и оперативно лекуване на деца и възрастни пациенти с УНГ болести от друго естество.

Основните й клинични ползи са в региона на хирургията на шията, ендоскопска ендоназална синус-хирургия, безкръвната и атравматична хирургия на сливици и носа, оперативно лекуване при сънната апнея. Има над 10 години опит и в провеждането на клинични изпитвания на лекарства.

Случаите на злокачествени новообразувания на ларинкса са се повишили през последното десетилетие с 30%, сигнализират здравните експерти. Заболяването заема първо място измежду злокачествените неоплазми на главата и шията.

Какво би трябвало да знаем за това туморно заболяване, коя е " алената лампичка “, която да ни алармира, че нещо не е наред с гърлото и по какъв начин се лекува ракът на ларинкса, на тези въпроси дава отговор отоларингологът от Клиниката по ушни, носни и гърлени заболявания във Военномедицинска академия доктор Ваня Йовчева в изявление за в. " Доктор ".

- Д-р Йовчева, ракът на ларинкса е една от най-честите патологии във вашата област. Какво би трябвало да знаят хората за този тип тумори?

- Ларинксът е ситуиран в горната част на трахеята и директно пред хранопровода. Той има жизненоважно значение, защото взе участие в процесите на дишане, преглъщане и гласообразуване. Ларинксът се подразделя на три области – супраглотисен етаж (над същинските гласни връзки), глотис (истинските гласни връзки) и субглотисен етаж (под същинските гласни връзки). Ракът на ларинкса съставлява туморно заболяване, което се характеризира със злокачествено протичане.

Засяга всички възрасти, само че всекидневно се демонстрира след 50 години. Среща се и при двата пола, по-често при мъжете. Тютюнопушенето заема водещо място измежду рисковите фактори за появяването на болестта. Тютюневият пушек съдържа канцерогенни субстанции, които повреждат ларингеалната лигавица. Други рискови фактори са злоупотребата с алкохол, мръсният, прашен въздух, нездравословната работна среда – изпарения на никел, азбест, солна киселина, хронични възпалителни болести на ларинкса и други

- Проблем при туморните болести по принцип е неналичието на ранна симптоматика. Коя е " алената лампичка “, която би трябвало да ни алармират, че нещо не е наред с гърлото?

- Когато приказваме за рак на ларинкса, зависи в коя зона е той. Най-рано се появяват признаци, в случай че туморът визира гласните връзки, тъй като там всяко образувание, даже да е с размера на оризово зърно, трансформира гласа и той става пресипнал, хриптящ. С повишаване на групировката може да се появи и зной, пареза на една или и на двете гласни връзки, кръвохрак. При рак, локализиран в супраглотисното пространство, човек постоянно има възприятието за непознато тяло или заседнала храчка в гърлото, също може да има зной, кръвохрак. Ракът на субглотисното пространство има най-коварно протичане заради продължителното безсимптомно боледуване,трудното му разкриване при обикновен УНГ обзор и фактът,че задухът и дисфонията се демонстрират в късните стадии, когато туморът е повишен доста.

- Дрезгав глас и кашлица могат да бъдат породени и от най-обикновена настинка…

- Да, в действителност е по този начин. Това може би е и повода пациентите с пресипнал глас да не идват незабавно в кабинета, а да търсят помощта ни след месеци, тъй като си мислят, че са настинали и ще им мине. Пушачите също доста постоянно неглижират одрезгавяването на гласа си,тъй като го считат за прост резултат от тютюнопушенето, а то в множеството случаи е симптом на продължителен ларингит, който е преканцероза (заболяване, което може да прерасне в недоброкачествен процес). Затова, в случай че гласът на пациента е понижен повече от три-четири дни, би било добре той да потърси експерт. Дори да не става въпрос за недоброкачествен израстък, може да става въпрос за друго съществено заболяване на гласните връзки. По принцип гласните връзки са доста сензитивна и рискова зона, тъй като са склонни към оток при инфекциозен и всевъзможен различен развой, а този оток може да докара и до настъпване на остра дихателна непълнота и риск да настъпи гибел от задушаване – т. е. не би трябвало да се неглижира зоната на ларинкса, тъй като отокът на гласните връзки е едно от незабавните положения в нашата компетентност, и той може да се получи доста елементарно, доста бързо и да докара до много неприятни последствия, изключително в случай че няма наоколо дипломиран експерт, който да окаже незабавна здравна помощ.

- Как се слага диагнозата " рак на ларинкса “?

- Наличието на евентуални рискови фактори в анамнезата на пациента, фамилната обремененост и физикалния обзор дават задоволителна информация на лекаря, с цел да счете рака на гърлото като допустима диагноза. Основният диагностичен способ обаче е компютърната ларингоскопия – с оптика се влиза през устната празнина, пресъздават се отделите на ларинкса и с камера се записва облика, с цел да може постепенно да се прегледа по-късно и да се види в елементи има ли засягане. В диагностичния боеприпас влиза също и образната диагностика – компютърен томограф, нуклеарно магнитен резонанс. Окончателната диагноза се слага след биопсия на тумора (взема се дребна част от неоплазмата, с цел да се изследва хистологично). Биопсията при подозрение за неоплазми на ларинкса най-често се прави ендоскопски, под микроскоп и с обща упойка.

- Какво е лекуването на рака на ларинкса?

- При рак на ларинкса се правят разнообразни типове оперативни интервенции, лъче- и химиотерапия според от типа, стадия, размера и разположението на туморното образувание. При по-малки тумори в I и II етап се правят разнообразни частични резекции, наречени гласосъхраняващи. При тях се отстранява туморът, само че без цялостно да се отстранен гласните връзки,което разрешава по-късно пациентът да има остатъчен глас, въпреки най-често той да е по-дрезгав и приглушен. При по-големи тумори в III и IV етап се прави тотална ларингектомия (отстраняване на ларинкса дружно с тумора). В следоперативния интервал болният възвръща храненето, само че дишането е през трайна трахеостома – отвор на шията,с сложена в него силиконова тръбичка - канюла. За да има опция за диалект, пациентът употребява ларингофон – устройство, което долепя до канюлата и създава диалект. Химиотерапията и лъчетерапията също са част от лечебния развой на злокачествените формирания на ларинкса.

- Каква е вероятността за тези пациенти, доктор Йовчева?

- Перспективата - отново споделям, зависи от типа на тумора и стадия на болестта. Когато той е дребен, по-високо диференциран, с добър хистологичен резултат и е отстранен в точния момент, прогнозата би могла да е цялостно възобновяване. Но когато туморът е ниско диференциран, доста предплатил, прораснал в прилежащи структури, метастазирал - като цяло прогнозата не е добра.