Д-р Ваня Митова - лекарят с несломим дух
Д-р Ваня Митова е хирург-онколог в региона на диагностиката, лекуването и следенето на пациентите със болести на млечната жлеза. Желанието ѝ да бъде доктор датира от 3-годишна възраст, когато за първи път е споделила, че оперира едно пате. Избира профил биология в гимназията, с цел да кандидатства медицина в университета. Като тийнейджърка за дълъг интервал от време е обвързвана с болница поради акцидент с татко ѝ – тогава към този момент е уверена, че ще бъде хирург. След години ще каже на сестрата: „ Скалпел! “, а на операционната маса ще лежи личният ѝ татко.Личната мощ съгласно нея е вродена, както и желанието да помагаш. Това я води и към основаването на BreastHelp – първото в България приложение за профилактика, скрининг и следене на пациенти с рак на гърдата. В ранната съботна заран, единствения вероятен миг за това изявление в натоварения ѝ график, с доктор Митова беседваме за вярата и несломимия ѝ дух, за избора на пътя, който следва, за очакванията и опциите за профилактика и лекуване на рака на гърдата.
Д-р Митова, по какъв начин наподобява вашето утро, когато не сте в болничното заведение? Различно – от време на време съумявам да се наспя, различен път ме разсънват рано с всевъзможни въпроси, без значение дали съм в отпуск, или е празничен ден. Различната специалност изисква разнообразни жертви, само че съм избрала пътя си. Нито за момент не съм съжалявала, нито размисляла да се откажа, тъй като ми лишава от персоналното време. Нося отговорност освен за моите дейности, само че и за живота на хората. Не мога да си разреша да бъда доктор единствено 8 часа дневно. Ежедневно носите товара на непознати страхове. Тази мощ придобихте с времето, или е вродена? Лекарите не привикват с тъгите на хората, могат да се обучат на техники, на реакция по отношение на близки и пациенти. В специалността си съм лицето, което вдъхва вяра. Вкъщи страстите ми са разнообразни. Но силата е естествено дадена – с нея стартираш, а останалите техники научаваш. Не можеш обаче да се научиш да бъдеш мощен, тъй като по този начин би трябвало.
Желанието да променяте ориси дефинира пътя ви, или пътят ви докара до това предпочитание? Никога не съм имала различен път и не съм си се представяла по различен метод с изключение на като хирург. Хирургията на гърда и ракът на гърдата постоянно са ме интересували. Имах невероятното хирургично благополучие да се срещна и да асистирам на професор Иван Гаврилов, един от най-хубавите хирурзи на гърда в България. Той е индивидът, който е въвел тестването на гените BRCA1 и BRCA2, поради които Анджелина Джоли си отстрани гърдите. Професор Гаврилов е приказвал за семеен рак на гърдата доста преди този момент. Той ми сподели какъв брой е значимо това заболяване като обществен проблем и като национална политика, като здравна обстановка. Приех това като моя задача. Разбира се, работила съм и обща хирургия – бях шеф на Отделението по обща хирургия в УМБАЛ „ Лозенец “, преди да се преместя в УСБАЛ по Онкология, където работя по по-специфична патология. Включително съм оперирала и личния си татко. Много е друго чувството – в такава обстановка се изисква да пренебрегнеш възприятията си, да оставиш настрани персоналното. Правя го, а по-късно рева на филм или на детски състезания – доста прочувствена съм в действителност. Но когато се постанова да свърша работа, групирам се, върша го и толкоз.
Има ли нещо, което сте научили от пациентите си? Страшно доста. Пациентите са разнообразни. Научиха ме по какъв начин да ги чувствам. Емоцията и методът към тях в действителност ни го подават самите те. Научиха ме обаче да бъда и по-смирена, срещайки се с тежки ориси. Един пациент е цяла галактика – носи страхове, страст, само че и мощ и мотивация за лекуване. Често пациенти не споделят на околните си, с цел да не ги натоварват или тъй като в фамилията има друго събитие, което е по-важно, като женитба или абитуриентски бал. Невинаги знаем какво е вътре в тях – някои се разкриват и споделят, само че не всички. Какво ви оказва помощ да „ спрете шума “? Обичам България, природата, фолклора, хубавите български места, които би трябвало да разпространяваме, само че и да пазим. Почивам си по този метод – пътувайки, споделяйки с обичани хора хубави места и моменти, съчетавайки ги с фолклор, обичаи и изобразяване. Всяка година навестявам Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, един от войводите на Сдружение Пазители на българщината съм. Много интензивно диря и натрупвам пафти, носии – имам една на 150 години с филигранни копчета и сърмена облицовка.
Спомняте ли си оня съответен миг, в който се роди концепцията за приложението BreastHelp? Не беше в съответен миг. В всекидневието си срещам разнообразни дами, в чиито погледи виждам доста въпроси, а не всеки път лекарите намират метод да им отговорят. Виждам в очите им боязън, само че и вяра, че ще чуят вярно, ще запомнят казаното от мен. Няма по какъв начин да доближи до безусловно всички дами, които са заболели, или да обясня на здравите дами по какъв начин да се самопреглеждат и да го трансфорат в рутина. Мислейки си по какъв начин да съм потребна, взех решение, че би трябвало да доближи до повече хора. Разбира се, всеки има телефон в джоба си. С негова помощ може да се разтоварваме, само че може и да ни дава знанията, които отстраняват страха от незнайното. Тогава се разви концепцията, че най-лесно би било да трансформира всички въпроси в информация, с която да разполагаме когато и да е.
Има ли нещо, което сте научили от пациентите си? Страшно доста. Пациентите са разнообразни. Научиха ме по какъв начин да ги чувствам. Емоцията и методът към тях в действителност ни го подават самите те. Научиха ме обаче да бъда и по-смирена, срещайки се с тежки ориси. Един пациент е цяла галактика – носи страхове, страст, само че и мощ и мотивация за лекуване. Често пациенти не споделят на околните си, с цел да не ги натоварват или тъй като в фамилията има друго събитие, което е по-важно, като женитба или абитуриентски бал. Невинаги знаем какво е вътре в тях – някои се разкриват и споделят, само че не всички. Какво ви оказва помощ да „ спрете шума “? Обичам България, природата, фолклора, хубавите български места, които би трябвало да разпространяваме, само че и да пазим. Почивам си по този метод – пътувайки, споделяйки с обичани хора хубави места и моменти, съчетавайки ги с фолклор, обичаи и изобразяване. Всяка година навестявам Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, един от войводите на Сдружение Пазители на българщината съм. Много интензивно диря и натрупвам пафти, носии – имам една на 150 години с филигранни копчета и сърмена облицовка. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




