Д-р Вълкан Иванов: У нас масово се работи със стари мамографи, малките тумори на гърдата не се откриват |
Д-р Вълкан Иванов е хирург и съветник по онкопластична хирургия на гърда. През 2017 година се завръща в България след 6-годишен престой в Обединеното кралство, където придобива забележителен опит в региона на хирургията на гърда. През последните пет години (2017-2022) работи у нас и в чужбина за лечебни заведения, измежду които Oxford University Hospitals, John Radcliffe Hospital и Princess Alexandra Hospital Trust – Harlow, Essex. Той е един от основателите за привикване на първата Национална конференция на хирурзите на гърда, чийто акцент беше основаването на асоциация, сплотяваща този тип експерти, и основаването на центрове, профилирани в лекуването на рака на гърдата.
Д-р Иванов, като че ли онкопластичната хирургия у нас към момента няма известността, с която се употребява в други страни. Какво представляват тези интервенции, всяка пациентка с рак на гърдата ли е подобаваща за тях?
Хирургията на карцином на гърда се разделя на два съществени вида. Единият вид са органосъхраняващите интервенции, когато се отстранява единствено туморът и се резервира гърдата, формата и естетиката ѝ. Другият вид интервенции са свързани с отстраняването на млечната жлеза така наречен мастектомия, като там към този момент е допустимо да се действа с реорганизация или без реорганизация. За всеки вид интервенция си има подобаващ пациент.
Допреди 10-ина години в България битуваше мнението, че при израстък с над над 2 см величина, би трябвало да се в профил цялата гърда. В момента се взема поради съотношението величина на израстък по отношение на величина на гърдата. При гърда, която е да вземем за пример чашка D, израстък с величина 3 см може да бъде отхвърлен сполучливо, в случай че е индивидуален, и да се резервира формата, конфигурацията на гърдата, без да се постанова мастектомия. В случая мастектомията не води до по-добра преживяемост измежду пациентите, а нанася огромна физическа и психическа контузия на дамата, изключително при младите дами.
Мастектомията е неизбежна в няколко случая. Когато има повече от един израстък и няма по какъв начин да се резервира формата; когато е обхваната огромна част от кожата на гърдата или зърното; при изразен клиничен етап на туморите и при пациенти, които са с генетичен риск. Между 40 и 50% е рискът при тези пациенти да развият освен карцином на гърдата, а и на яйчници и на матка. Тогава се предлага, без значение от размера на тумора, да се направи мастектомия и на един стадий гърдата да се построи с имплант.
Използват се разнообразни типове импланти. Единият тип импланти се назовават експандери, когато на дамата ѝ следва лъчетерапия се поставя отдут, празен имплант и през един специфичен порт се вкарва течност, с цел да се сътвори размер. Поставя се, прави се лъчетерапия и по-късно се надува.
Това краткотраен имплант ли е?
Може да е краткотраен, може и да е непрекъснат. Тъй като лъчетерапията поврежда кожата, в случай че се постави имплант и се облъчи има огромен риск оперативната рана да се отвори и имплантът да излезе. Възстановяването се забавя доста. Затова се употребяват тези екпандери. При пациенти, при които не се чака да има лъчетерапия, се поставя непрекъснат имплант. Може да се сложи под мускул, под жлеза. Има биологични платна, с които се покрива. Използват се най-различни типове оперативни интервенции, които се преценяват с пациента.
Другият вид са отсрочените реконструкции, при които на един стадий се отстранява гърдата, т.е. пациентката е с плосък гръден панер и откакто протече цялото лекуване се стартира – слагане на експандер, пренасяне на мускул от гърба, слагане на имплант, само че това е обвързвано с най-малко две, а постоянно се постановат и 3-4 интервенции.
Това се опитваме да избегнем - когато е открито, че има няколко тумора в гърдата, когато е открито, че не може да се направи съхраняваща интервенция и се постанова мастектомия, пациентката е готова, в един стадий може да се в профил гърдата и да се сложи имплант. Това икономисва и на хирурга, и на пациента ужасно доста драма.
Има ли някаква разлика в интервала на възобновяване, когато пациентката е претърпяла две интервенции в една интервенция?
Има. Колкото е по-продължителна оперативната намеса и по-голяма оперативната рана, интервалът на възобновяване е по-дълъг. Но при всички положения една интервенция крие по-малък риск от затруднения, в сравнение с две или три.
При мастектомиите, без реорганизация, във Англия, пациентката се изписва на идващия ден с обезболяване. В България има наложителен престой от три дни, само че това е безусловно излишно. Пациентката може да бъде изписана с дреновете и тези дренове да ги наблюдава сестра. При органосъхраняващите интервенции дамата се изписва същия ден.
Тук сме привикнали да лежим в болница и считаме, че какъв брой по-дълъг е престоят, толкоз по-добре ще ни излекуват.
Оказва се, че това е една от аргументите лекуването в клиниките и отделенията да не е на равнище, тъй като колкото повече пациенти има, толкоз по-трудно ги обгрижват медицинските сестри, които са незадоволително. Освен това престоят в болница е обвързван с вътреболнични инфекции, има доста други последици. Пациентът може да постъпи с едно заболяване, а да излезе с две, което на всички места в Европа се стремят да избегнат. Освен това, в домашна конюнктура възобновяване е доста по-добро. Ако се вършат регулярни превръзки, пациентката може да отиде до болничното заведение, да си смени превръзката. Не е наложително да лежи 24 часа поради една визитация в 8 сутринта на която да бъде направено това.
А какво коства една такава интервенция с премахване на гърда и слагане на имплант във Англия, съпоставена с цената у нас?
Във Англия сходна интервенция се поема изцяло от здравната система. Пациентът не доплаща на никой стадий нищо. За хирурга няма невъзможни неща, тъй като всичко, което му е належащо, се обезпечава, без значение каква е цената.
В Англия са пресметнали, че една минута оперативно време е 60 паунда. Така че, в случай че се дават на хирурга нова инсталация, нови благоприятни условия, които да спестят това оперативно време, се оказва, че скъпите принадлежности излизат на ниска цена.
Доколкото съм осведомен, в България пациентките заплащат импланта. Той може да е с друга цена съгласно компанията снабдител, само че варира сред 300 и 400 евро на имплант. Можете да сметнете какъв брой ще би трябвало да заплати дамата при премахване и реорганизация на двете гърди. Освен това в частни лечебни заведения цените може да са от плюс безконечност до два пъти плюс безконечност. Те сами се дефинират цените и в това няма нищо неприятно, в случай че завоюват доверието на пациентката и тя има финансова опция да заплати.
За страдание, пациентите, които имат финансова опция, избират да се оперират в Турция. Не поради друго, а тъй като има поредност. Турската здравна система работи напълно по американските гайдлайни и там се създава проект за лекуване. На всеки стадий на пациента му се споделя кое какъв брой коства. Пациентът си прави сметка и знае, че няма да има изненади.
От Ваши сътрудници тук съм чувала, че ние имаме достъп до най-съвременните лечения за лекуване на онкоболни – таргетна терапия, имунна терапия..., а в това време статистика на Европейския парламент за онкологичните болести сочи, че едвам 4 от 10 пациенти с рак у нас доближават преживяемост 5 години. Защо е по този начин?
В Европа най-висока е честотата на карцином на гърдата в Холандия и Белгия над 200 на 100 000, в това време те имат по-добри индикатори от нас. Замислих се за какво е по този начин. В тези страни скринингът, профилактиката, стартира в ранна възраст и те откриват туморите в доста ранен клиничен етап. В Англия ми се е случвало да оперирам 3 мм карцином. Как мислите се откриват 3 мм карцином в една гърда – посредством скрининг, на мамография, пациентката е извикана в специфичен час за мамография и е забелязан калцификат. Той е бил биопсиран още там на мамографа, открито е било, че има карцином.
Трябва да се изчистят всички мамографи, които снимат на рентгенови плаки от цяла България, да се сложат цифрови мамографи, експертите да се обучат да работят с тях, да стартират да се откриват дребните тумори по няколко милиметра, тъй като когато ги оперираме в етап нула процентът на изцеление е 100. Тогава пациентката даже няма потребност от химиотерапия.
У нас главния проблем е, че пациентките идват във 2-ри 3-ти клиничен етап . В тези стадии рискът от рецидив на тумора е огромен. Рискът таргетната терапия, неоадювантната химиотерапия да не проработят също е огромен и се получава циничен кръг. Затова нашите резултати не са положителни. Когато има добра профилактика, когато стартираме да хващаме туморите в ранен етап, резултатите ще се подобрят.
Има стигма над тези прегледи и мамографии, дамите се опасяват да отидат на подобен обзор, даже тези, които са фамилно обременени. Може би профилактиката би трябвало да бъде проведена по различен метод?
Това, което считаме да предложим на равнище здравно министерство, е във всеки регионален град да има по един център, който да е оборудван със актуален мамограф, актуален ехограф, ЯМР. Да има онкологичен комитет, който да преглежда всеки пациент деликатно и тогава нещата ще се трансформират.
Преди месец се прибрах от Англия, там тази година, към всеки център бяха построени клиники за фамилно обременени пациенти. Те се отделят в специфичен пул, прави се генетично дърво и от време на време се съветват, викат ги на обзор, при потребност се прави ехограф, мамограф. Наблюдават ги и след една избрана възраст, да кажем след 50-години, в случай че не се е появило нищо, минават на постоянен скрининг. Редовният скрининг включва мамография един път на три години и годишна ехография с обзор. По този метод нещата се случват.
За да стигнем и ние до такава степен, би трябвало да изринем дъното. Не е обикновено в тази ера да идват пациенти с рентгенови фотоси, на които едната гърда снимана в една проекция, другата в друга и е регистрирано направление за мамограф по здравна каса.
Д-р Вълкан Иванов, завършва специалност Медицина в Медицински университет – Варна през 2002 година. В интервала 2004-2010 година работи като помощник по обща, миниинвазивна и жлъчно-чернодробна хирургия в Многопрофилна болница за интензивно лекуване – Варна – ВМА. През 2011 година придобива компетентност Обща хирургия в Медицински университет – Варна. От април 2012 година работи в Англия, стартирайки от позиция лекар-ординатор Обща хирургия в Ashford (Kent) и през идващите 4 години се утвърждава до най-високата клинична болнична позиция във Англия и страните от Британския съюз – съветник хирург.
От ноември 2015 година до март 2022 година работи поредно като съветник по хирургия на гърда в Singleton Hospital (Swansea, Wales), съветник по онкопластична хирургия в Royal Stoke University Hospital (Stoke-on-Trent, West Midlands, England) и съветник по онкопластична хирургия на гърда в Princess Alexandra Hospital (Harlow, Essex, England) и Oxford University Hospitals. Асоцииран член е на Кралската гилдия на хирурзите в Англия (The Royal College of Surgeons of England). В България работи като експерт по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник Медицински център Варна.
Д-р Иванов, като че ли онкопластичната хирургия у нас към момента няма известността, с която се употребява в други страни. Какво представляват тези интервенции, всяка пациентка с рак на гърдата ли е подобаваща за тях?
Хирургията на карцином на гърда се разделя на два съществени вида. Единият вид са органосъхраняващите интервенции, когато се отстранява единствено туморът и се резервира гърдата, формата и естетиката ѝ. Другият вид интервенции са свързани с отстраняването на млечната жлеза така наречен мастектомия, като там към този момент е допустимо да се действа с реорганизация или без реорганизация. За всеки вид интервенция си има подобаващ пациент.
Допреди 10-ина години в България битуваше мнението, че при израстък с над над 2 см величина, би трябвало да се в профил цялата гърда. В момента се взема поради съотношението величина на израстък по отношение на величина на гърдата. При гърда, която е да вземем за пример чашка D, израстък с величина 3 см може да бъде отхвърлен сполучливо, в случай че е индивидуален, и да се резервира формата, конфигурацията на гърдата, без да се постанова мастектомия. В случая мастектомията не води до по-добра преживяемост измежду пациентите, а нанася огромна физическа и психическа контузия на дамата, изключително при младите дами.
Мастектомията е неизбежна в няколко случая. Когато има повече от един израстък и няма по какъв начин да се резервира формата; когато е обхваната огромна част от кожата на гърдата или зърното; при изразен клиничен етап на туморите и при пациенти, които са с генетичен риск. Между 40 и 50% е рискът при тези пациенти да развият освен карцином на гърдата, а и на яйчници и на матка. Тогава се предлага, без значение от размера на тумора, да се направи мастектомия и на един стадий гърдата да се построи с имплант.
Използват се разнообразни типове импланти. Единият тип импланти се назовават експандери, когато на дамата ѝ следва лъчетерапия се поставя отдут, празен имплант и през един специфичен порт се вкарва течност, с цел да се сътвори размер. Поставя се, прави се лъчетерапия и по-късно се надува.
Това краткотраен имплант ли е?
Може да е краткотраен, може и да е непрекъснат. Тъй като лъчетерапията поврежда кожата, в случай че се постави имплант и се облъчи има огромен риск оперативната рана да се отвори и имплантът да излезе. Възстановяването се забавя доста. Затова се употребяват тези екпандери. При пациенти, при които не се чака да има лъчетерапия, се поставя непрекъснат имплант. Може да се сложи под мускул, под жлеза. Има биологични платна, с които се покрива. Използват се най-различни типове оперативни интервенции, които се преценяват с пациента.
Другият вид са отсрочените реконструкции, при които на един стадий се отстранява гърдата, т.е. пациентката е с плосък гръден панер и откакто протече цялото лекуване се стартира – слагане на експандер, пренасяне на мускул от гърба, слагане на имплант, само че това е обвързвано с най-малко две, а постоянно се постановат и 3-4 интервенции.
Това се опитваме да избегнем - когато е открито, че има няколко тумора в гърдата, когато е открито, че не може да се направи съхраняваща интервенция и се постанова мастектомия, пациентката е готова, в един стадий може да се в профил гърдата и да се сложи имплант. Това икономисва и на хирурга, и на пациента ужасно доста драма.
Има ли някаква разлика в интервала на възобновяване, когато пациентката е претърпяла две интервенции в една интервенция?
Има. Колкото е по-продължителна оперативната намеса и по-голяма оперативната рана, интервалът на възобновяване е по-дълъг. Но при всички положения една интервенция крие по-малък риск от затруднения, в сравнение с две или три.
При мастектомиите, без реорганизация, във Англия, пациентката се изписва на идващия ден с обезболяване. В България има наложителен престой от три дни, само че това е безусловно излишно. Пациентката може да бъде изписана с дреновете и тези дренове да ги наблюдава сестра. При органосъхраняващите интервенции дамата се изписва същия ден.
Тук сме привикнали да лежим в болница и считаме, че какъв брой по-дълъг е престоят, толкоз по-добре ще ни излекуват.
Оказва се, че това е една от аргументите лекуването в клиниките и отделенията да не е на равнище, тъй като колкото повече пациенти има, толкоз по-трудно ги обгрижват медицинските сестри, които са незадоволително. Освен това престоят в болница е обвързван с вътреболнични инфекции, има доста други последици. Пациентът може да постъпи с едно заболяване, а да излезе с две, което на всички места в Европа се стремят да избегнат. Освен това, в домашна конюнктура възобновяване е доста по-добро. Ако се вършат регулярни превръзки, пациентката може да отиде до болничното заведение, да си смени превръзката. Не е наложително да лежи 24 часа поради една визитация в 8 сутринта на която да бъде направено това.
А какво коства една такава интервенция с премахване на гърда и слагане на имплант във Англия, съпоставена с цената у нас?
Във Англия сходна интервенция се поема изцяло от здравната система. Пациентът не доплаща на никой стадий нищо. За хирурга няма невъзможни неща, тъй като всичко, което му е належащо, се обезпечава, без значение каква е цената.
В Англия са пресметнали, че една минута оперативно време е 60 паунда. Така че, в случай че се дават на хирурга нова инсталация, нови благоприятни условия, които да спестят това оперативно време, се оказва, че скъпите принадлежности излизат на ниска цена.
Доколкото съм осведомен, в България пациентките заплащат импланта. Той може да е с друга цена съгласно компанията снабдител, само че варира сред 300 и 400 евро на имплант. Можете да сметнете какъв брой ще би трябвало да заплати дамата при премахване и реорганизация на двете гърди. Освен това в частни лечебни заведения цените може да са от плюс безконечност до два пъти плюс безконечност. Те сами се дефинират цените и в това няма нищо неприятно, в случай че завоюват доверието на пациентката и тя има финансова опция да заплати.
За страдание, пациентите, които имат финансова опция, избират да се оперират в Турция. Не поради друго, а тъй като има поредност. Турската здравна система работи напълно по американските гайдлайни и там се създава проект за лекуване. На всеки стадий на пациента му се споделя кое какъв брой коства. Пациентът си прави сметка и знае, че няма да има изненади.
От Ваши сътрудници тук съм чувала, че ние имаме достъп до най-съвременните лечения за лекуване на онкоболни – таргетна терапия, имунна терапия..., а в това време статистика на Европейския парламент за онкологичните болести сочи, че едвам 4 от 10 пациенти с рак у нас доближават преживяемост 5 години. Защо е по този начин?
В Европа най-висока е честотата на карцином на гърдата в Холандия и Белгия над 200 на 100 000, в това време те имат по-добри индикатори от нас. Замислих се за какво е по този начин. В тези страни скринингът, профилактиката, стартира в ранна възраст и те откриват туморите в доста ранен клиничен етап. В Англия ми се е случвало да оперирам 3 мм карцином. Как мислите се откриват 3 мм карцином в една гърда – посредством скрининг, на мамография, пациентката е извикана в специфичен час за мамография и е забелязан калцификат. Той е бил биопсиран още там на мамографа, открито е било, че има карцином.
Трябва да се изчистят всички мамографи, които снимат на рентгенови плаки от цяла България, да се сложат цифрови мамографи, експертите да се обучат да работят с тях, да стартират да се откриват дребните тумори по няколко милиметра, тъй като когато ги оперираме в етап нула процентът на изцеление е 100. Тогава пациентката даже няма потребност от химиотерапия.
У нас главния проблем е, че пациентките идват във 2-ри 3-ти клиничен етап . В тези стадии рискът от рецидив на тумора е огромен. Рискът таргетната терапия, неоадювантната химиотерапия да не проработят също е огромен и се получава циничен кръг. Затова нашите резултати не са положителни. Когато има добра профилактика, когато стартираме да хващаме туморите в ранен етап, резултатите ще се подобрят.
Има стигма над тези прегледи и мамографии, дамите се опасяват да отидат на подобен обзор, даже тези, които са фамилно обременени. Може би профилактиката би трябвало да бъде проведена по различен метод?
Това, което считаме да предложим на равнище здравно министерство, е във всеки регионален град да има по един център, който да е оборудван със актуален мамограф, актуален ехограф, ЯМР. Да има онкологичен комитет, който да преглежда всеки пациент деликатно и тогава нещата ще се трансформират.
Преди месец се прибрах от Англия, там тази година, към всеки център бяха построени клиники за фамилно обременени пациенти. Те се отделят в специфичен пул, прави се генетично дърво и от време на време се съветват, викат ги на обзор, при потребност се прави ехограф, мамограф. Наблюдават ги и след една избрана възраст, да кажем след 50-години, в случай че не се е появило нищо, минават на постоянен скрининг. Редовният скрининг включва мамография един път на три години и годишна ехография с обзор. По този метод нещата се случват.
За да стигнем и ние до такава степен, би трябвало да изринем дъното. Не е обикновено в тази ера да идват пациенти с рентгенови фотоси, на които едната гърда снимана в една проекция, другата в друга и е регистрирано направление за мамограф по здравна каса.
Д-р Вълкан Иванов, завършва специалност Медицина в Медицински университет – Варна през 2002 година. В интервала 2004-2010 година работи като помощник по обща, миниинвазивна и жлъчно-чернодробна хирургия в Многопрофилна болница за интензивно лекуване – Варна – ВМА. През 2011 година придобива компетентност Обща хирургия в Медицински университет – Варна. От април 2012 година работи в Англия, стартирайки от позиция лекар-ординатор Обща хирургия в Ashford (Kent) и през идващите 4 години се утвърждава до най-високата клинична болнична позиция във Англия и страните от Британския съюз – съветник хирург.
От ноември 2015 година до март 2022 година работи поредно като съветник по хирургия на гърда в Singleton Hospital (Swansea, Wales), съветник по онкопластична хирургия в Royal Stoke University Hospital (Stoke-on-Trent, West Midlands, England) и съветник по онкопластична хирургия на гърда в Princess Alexandra Hospital (Harlow, Essex, England) и Oxford University Hospitals. Асоцииран член е на Кралската гилдия на хирурзите в Англия (The Royal College of Surgeons of England). В България работи като експерт по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник Медицински център Варна.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ