Д-р Валерия Славова: Псориатичният артрит е лечим
Д-р Валерия Славова е експерт ревматолог в Пловдив с над 30 години опит. Извършва прегледи на пациенти с дегенеративни, възпалителни и систематични болести на съединителната тъкан, остеопороза, болести на гръбначния дирек и васкулити, ултразвукова диагностика на стави, премерване на костна компактност. Специално за Организация на пациентите с ревматологични болести в България, доктор Славова споделя опита си в работата с пациенти с пациенти с псориатичен артрит. След дипломирането си през 1990 година доктор Славова стартира работа в МБАЛ „ Св. Мина “ Пловдив. От 2007 година практикува в МБАЛ „ Пълмед “ Пловдив и МК „ Здраве “. От 2012 година е Управител на ДКЦ 7 Пловдив.
Д-р Славова, от по кое време работите с пациенти с ревматологични болести и по-специално такива с псориатичен артрит и какво е особено за болестта?
Работата ми с пациенти с ревматологични болести стартира преди 30 (дори повече) години, включително и пациенти с псориатичeн артрит. Характерно за болестта, е че се среща при пациентите с псориазис, при пациентите, които имат анамнеза за фамилно обремененост и имат ставни недоволства. В хода на тяхното диагностично уточняване откриваме и ставно засягане. Тоест псориатичния артрит е артропатия при пациенти с псориазис.
Какво беше лекуването тогава, когато Вие започнахте да лекувате ревматологични пациенти?
В исторически проект лекуването на псориатичния артрит включваше лекуване на кожното засягане – местна терапия с препарати, предписани от кожен лекар. Що се касае до ставните недоволства лекуването включваше потребление на нестероидни противовъзпалителни средства.
Напред в годините се ползваше лекуване с местни кортикостероиди, с включване на базисни препарати. В общи линии – една стандартна антиревматична терапия, която имаше за цел понижаване на болките, прекъсване прогресиите на рентгеновите промени при засегнатите стави и вероятно реализиране на ниска болестна интензивност.
Постигаше ли си търсеният резултат?
Заболяването псориазис до известна степен е мистерия, т.е. не знаейки сигурната причина за самото заболяване, лекуването в огромната си част, е единствено облекчение на симптоматиката. Няма по какъв начин да се реализира една ниска болестна интензивност, в случай че се разчита единствено на симптоматична терапия. Успех в лечението на псориазиса се постигаше до известна степен с понижаване на интензивността при използване на лекарствени артикули, които повлияват както кожните промени по този начин и ставните.
От друга страна, в последните години се натрупаха доста данни за аргументите и теориите, които могат да отключат псориазис или псориатичен артрит. А точно теорията за бариерата на прочувствено равнище, която се построява сред личността и околния свят, имунното нарушаване, теорията за храносмилането и нарушаванията в чревния тракт.
Псориатичният артрит е хронична автоимнунна артропатия и с изключение на възпалението на кожата се появяват и доста други имунни нарушавания. Освен това хората с псориазис и псориатичен артрит развиват и други органни нарушавания. Такива да вземем за пример са нарушавания на сърдечно–съдовата система, очни нарушавания и други, тъй че на това заболяване не може да се огледа едностранчиво, единствено като на кожно, а то би трябвало да се одобри като редовно автоимунно заболяване.
Какви са опциите за лекуване в този момент?
Разбира се, през последните години, огромният напредък в лечението се дължи на въвеждане най-много на биологичната терапия на Jak инхибиторите, на непрекъснатото възстановяване на диагностиката на пациентите, тъй като сме се натъквали на пациенти, при които кожното засягане е нищожно даже остава незабележимо за лекаря, само че на напред във времето изникват ставните увреждания и ставното нарушение, което в някои случаи доближава и до инвалидизиране. В този смисъл, към диагностиката и лекуването при пациентите с псориазис би трябвало да се подхожда доста детайлно и точно.
На първа линия са нестероидните противовъзпалителни средства, обичайни бавнодействащи, които имат слаб до сдържан резултат.
Съвременните благоприятни условия фактически са сполучливото използване на биологичните средства – Anti TNF препаратите, Jаk инхибитори. Целта е ниска болестна демонстрация и реализиране на ремисия, както във връзка с кожните прояви, по този начин и във връзка с ставното засягане.
Успехът при лекуване с тези препарати е доста добър, някои от пациентите навлизат в ремисия сред третия и шестия месец. Разбира се те би трябвало да се мониторират, поради страничните прояви или нежелани лекарствени реакции при актуалните лечения. Препоръките са за посещаване при експерти на всеки 3- 6 месеца, с цел да се наблюдава положението.
Важно е да се знае, че при крах с избран препарат има опция да се премине на различен. Успоредно с това се предлага лекуване на местни прояви в този смисъл, лекуването на пациент с псориатичен артрит е от двама експерти – ревматолог и кожен лекар при обостряне на кожите изяви.
Има ли пациенти, които остават на това базисно лекуване и не минават на биологична терапия и какви са аргументите?
Има рекомендации и логаритми при лекуване на пациенти с псориатичен артрит и няма по какъв начин да се прескочи една терапия, която е одобрена в европейски проект. При всички пациенти, условието е да стартират с терапия с нестероидни противовъзпалителни или с различен базисен препарат или да имат противопоказание за някой от препаратите, преди да се включат на терапия с биологични лекарствени артикули.
Разбира се, има и пациенти, които заради противопоказания няма по какъв начин да се включат на биологична терапия. В тези случаи, те остават на първичното лекуване. Биологичната терапия има своите условия, вършат се избрани проучвания – за туберкулоза, хепатитни маркери. С други думи лечението би трябвало да бъде прецизирана и да се спазят условията, които НЗОК е отразила в своите рекомендации и, с които рекомендации ние специалистите се съобразяваме, защото това е скъпоструващо лекуване и се управлява строго. Трябва да отбележа, че до известна степен тези рекомендации са по-либерални от сходни, в други европейки страни, най-малко по мое персонално мнение.
Имаме и пациенти, които се лекуват в чужбина и в някои случаи, достъпът до биологично лекуване касае много по-дълъг интервал. Аз персонално не бих споделила, че българският пациент, който в действителност има потребност от такава терапия е усложнен. В някои случаи се изчаква повече, да вземем за пример, когато се изисква кожна биопсия, само че действително лечението е налична.
До какъв брой триумфа н лекуването зависи от това в кой стадий ще се започва?
Това е въпрос с доста отговори, тъй като от една страна задачата на лекуването с биологична терапия е да се стартира оптимално рано, с цел да не се стигне до трайни структурни повреди. От друга страна, част от пациентите много късно търсят помощ от лекари и експерти и при тях ставните и структурни промени са прекомерно обилни с цел да се реализира добър резултат.
Оптималният миг за започване на биологична терапия, е когато още не са настъпили множествени увреждания на ставно равнище и то на огромни, на значими, носещи стави във връзка с инвалидизирането. Но това е заболяване, което въпреки всичко е с доста самостоятелно протичане, с ход, който е доста непредсказуем.
Описани са единични случаи за ремисии, които са реализирани единствено с нестероидни средства. Тоест няма точни правила и критерии, само че въпреки всичко, ние като експерти, даваме оптималното от себе си, пациент чийто предиктори демонстрират, че болестта ще протече нападателно, че поддържа висока възпалителна интензивност, оптимално бързо да бъде включен на биологична терапия.
Страхуват ли се пациентите от биологичната терапия?
Прави ми усещане, сякаш в първите години, когато започнахме да я използваме незнайните и страховете бяха повече. В последните години пациентите са сносно осведомени, сносно осведомени с резултатите от биологичната терапия. Имат информация от медицински уеб сайтове, от експерти и тези страхове минават на назад във времето.
Важно е решението за терапия да е споделено решение сред доктор и пациент. Няма по какъв начин лекарят да постанова терапия, в която пациентът не е уверен, че би трябвало да му бъде прилагана. Всички въпроси и страхове, би трябвало да бъдат разяснени и би трябвало да се даде оптимално правилна и подробна информация за механизма на деяние на биологичното лекуване, за страничните прояви, за вероятните опасности при такава терапия.
Отнасят ли се пациентите отговорно към използването и мониторирането на лечението?
Изключително отговорно. Аз, в моята процедура, нямам пациент, който да пропуснал периоди, да не е направил нужните проучвания. Пациент, който е добре осведомен за метода на деяние на този тип терапия, няма по какъв начин да не се отнесе отговорно. И въобще, в нашата ревматологична колегия, като се изключи единични случаи, пациентите са извънредно прецизни и виновни към личното си здраве и лекуването, което се ползва, тъй като в това се крие триумфа на всяко едно лекуване – в доверието сред лекаря и пациента.
В това съм безусловно уверена – има ли доверие, нещата се получават. И противоположното – даже при най-хубавото и новаторско лекуване, когато липсва тази връзка пациент – доктор и доверието, нещата не вървят както би трябвало. Необходимо е пациентът да е уверен, че това лекуване за него е най-хубавото, най-подходящото за него, а това е работа на експерта, да го осведоми и да го убеди.
Как реагират пациентите, когато чуят диагнозата?
Приемат го за нелечимо, а това не е по този начин. Понякога се стряскат, отхвърлят, не желаят да одобряват диагнозата. След това потеглят да търсят различни способи, каквито интернет предлага в обилие. Това са способи с неразбираем, необоснован резултат.
Едва, когато се появи ново недоволство, по-силно засягане още веднъж търсят консултация със експерт. Може да се каже, че има един интервал на отказване, ненапълно разбираемо, тъй като болестта е очевидно, отразява се и на самочувствието, на визията, душeвността и пациентите го одобряват мъчително.
Това води до закъснение на диагнозата, до закъснение на лекуването и във времето има своите последици, тъй като псориатичния артрит има своите опасности, по повод сърдечно съдовата система да вземем за пример, по-висок е и процентът на онкологични болести, в сравнение с в общата популация и тн. Така че това закъснение на лекуването и недоверието първоначално, крие своите опасности от следващи затруднения.
Д-р Славова, от по кое време работите с пациенти с ревматологични болести и по-специално такива с псориатичен артрит и какво е особено за болестта?
Работата ми с пациенти с ревматологични болести стартира преди 30 (дори повече) години, включително и пациенти с псориатичeн артрит. Характерно за болестта, е че се среща при пациентите с псориазис, при пациентите, които имат анамнеза за фамилно обремененост и имат ставни недоволства. В хода на тяхното диагностично уточняване откриваме и ставно засягане. Тоест псориатичния артрит е артропатия при пациенти с псориазис.
Какво беше лекуването тогава, когато Вие започнахте да лекувате ревматологични пациенти?
В исторически проект лекуването на псориатичния артрит включваше лекуване на кожното засягане – местна терапия с препарати, предписани от кожен лекар. Що се касае до ставните недоволства лекуването включваше потребление на нестероидни противовъзпалителни средства.
Напред в годините се ползваше лекуване с местни кортикостероиди, с включване на базисни препарати. В общи линии – една стандартна антиревматична терапия, която имаше за цел понижаване на болките, прекъсване прогресиите на рентгеновите промени при засегнатите стави и вероятно реализиране на ниска болестна интензивност.
Постигаше ли си търсеният резултат?
Заболяването псориазис до известна степен е мистерия, т.е. не знаейки сигурната причина за самото заболяване, лекуването в огромната си част, е единствено облекчение на симптоматиката. Няма по какъв начин да се реализира една ниска болестна интензивност, в случай че се разчита единствено на симптоматична терапия. Успех в лечението на псориазиса се постигаше до известна степен с понижаване на интензивността при използване на лекарствени артикули, които повлияват както кожните промени по този начин и ставните.
От друга страна, в последните години се натрупаха доста данни за аргументите и теориите, които могат да отключат псориазис или псориатичен артрит. А точно теорията за бариерата на прочувствено равнище, която се построява сред личността и околния свят, имунното нарушаване, теорията за храносмилането и нарушаванията в чревния тракт.
Псориатичният артрит е хронична автоимнунна артропатия и с изключение на възпалението на кожата се появяват и доста други имунни нарушавания. Освен това хората с псориазис и псориатичен артрит развиват и други органни нарушавания. Такива да вземем за пример са нарушавания на сърдечно–съдовата система, очни нарушавания и други, тъй че на това заболяване не може да се огледа едностранчиво, единствено като на кожно, а то би трябвало да се одобри като редовно автоимунно заболяване.
Какви са опциите за лекуване в този момент?
Разбира се, през последните години, огромният напредък в лечението се дължи на въвеждане най-много на биологичната терапия на Jak инхибиторите, на непрекъснатото възстановяване на диагностиката на пациентите, тъй като сме се натъквали на пациенти, при които кожното засягане е нищожно даже остава незабележимо за лекаря, само че на напред във времето изникват ставните увреждания и ставното нарушение, което в някои случаи доближава и до инвалидизиране. В този смисъл, към диагностиката и лекуването при пациентите с псориазис би трябвало да се подхожда доста детайлно и точно.
На първа линия са нестероидните противовъзпалителни средства, обичайни бавнодействащи, които имат слаб до сдържан резултат.
Съвременните благоприятни условия фактически са сполучливото използване на биологичните средства – Anti TNF препаратите, Jаk инхибитори. Целта е ниска болестна демонстрация и реализиране на ремисия, както във връзка с кожните прояви, по този начин и във връзка с ставното засягане.
Успехът при лекуване с тези препарати е доста добър, някои от пациентите навлизат в ремисия сред третия и шестия месец. Разбира се те би трябвало да се мониторират, поради страничните прояви или нежелани лекарствени реакции при актуалните лечения. Препоръките са за посещаване при експерти на всеки 3- 6 месеца, с цел да се наблюдава положението.
Важно е да се знае, че при крах с избран препарат има опция да се премине на различен. Успоредно с това се предлага лекуване на местни прояви в този смисъл, лекуването на пациент с псориатичен артрит е от двама експерти – ревматолог и кожен лекар при обостряне на кожите изяви.
Има ли пациенти, които остават на това базисно лекуване и не минават на биологична терапия и какви са аргументите?
Има рекомендации и логаритми при лекуване на пациенти с псориатичен артрит и няма по какъв начин да се прескочи една терапия, която е одобрена в европейски проект. При всички пациенти, условието е да стартират с терапия с нестероидни противовъзпалителни или с различен базисен препарат или да имат противопоказание за някой от препаратите, преди да се включат на терапия с биологични лекарствени артикули.
Разбира се, има и пациенти, които заради противопоказания няма по какъв начин да се включат на биологична терапия. В тези случаи, те остават на първичното лекуване. Биологичната терапия има своите условия, вършат се избрани проучвания – за туберкулоза, хепатитни маркери. С други думи лечението би трябвало да бъде прецизирана и да се спазят условията, които НЗОК е отразила в своите рекомендации и, с които рекомендации ние специалистите се съобразяваме, защото това е скъпоструващо лекуване и се управлява строго. Трябва да отбележа, че до известна степен тези рекомендации са по-либерални от сходни, в други европейки страни, най-малко по мое персонално мнение.
Имаме и пациенти, които се лекуват в чужбина и в някои случаи, достъпът до биологично лекуване касае много по-дълъг интервал. Аз персонално не бих споделила, че българският пациент, който в действителност има потребност от такава терапия е усложнен. В някои случаи се изчаква повече, да вземем за пример, когато се изисква кожна биопсия, само че действително лечението е налична.
До какъв брой триумфа н лекуването зависи от това в кой стадий ще се започва?
Това е въпрос с доста отговори, тъй като от една страна задачата на лекуването с биологична терапия е да се стартира оптимално рано, с цел да не се стигне до трайни структурни повреди. От друга страна, част от пациентите много късно търсят помощ от лекари и експерти и при тях ставните и структурни промени са прекомерно обилни с цел да се реализира добър резултат.
Оптималният миг за започване на биологична терапия, е когато още не са настъпили множествени увреждания на ставно равнище и то на огромни, на значими, носещи стави във връзка с инвалидизирането. Но това е заболяване, което въпреки всичко е с доста самостоятелно протичане, с ход, който е доста непредсказуем.
Описани са единични случаи за ремисии, които са реализирани единствено с нестероидни средства. Тоест няма точни правила и критерии, само че въпреки всичко, ние като експерти, даваме оптималното от себе си, пациент чийто предиктори демонстрират, че болестта ще протече нападателно, че поддържа висока възпалителна интензивност, оптимално бързо да бъде включен на биологична терапия.
Страхуват ли се пациентите от биологичната терапия?
Прави ми усещане, сякаш в първите години, когато започнахме да я използваме незнайните и страховете бяха повече. В последните години пациентите са сносно осведомени, сносно осведомени с резултатите от биологичната терапия. Имат информация от медицински уеб сайтове, от експерти и тези страхове минават на назад във времето.
Важно е решението за терапия да е споделено решение сред доктор и пациент. Няма по какъв начин лекарят да постанова терапия, в която пациентът не е уверен, че би трябвало да му бъде прилагана. Всички въпроси и страхове, би трябвало да бъдат разяснени и би трябвало да се даде оптимално правилна и подробна информация за механизма на деяние на биологичното лекуване, за страничните прояви, за вероятните опасности при такава терапия.
Отнасят ли се пациентите отговорно към използването и мониторирането на лечението?
Изключително отговорно. Аз, в моята процедура, нямам пациент, който да пропуснал периоди, да не е направил нужните проучвания. Пациент, който е добре осведомен за метода на деяние на този тип терапия, няма по какъв начин да не се отнесе отговорно. И въобще, в нашата ревматологична колегия, като се изключи единични случаи, пациентите са извънредно прецизни и виновни към личното си здраве и лекуването, което се ползва, тъй като в това се крие триумфа на всяко едно лекуване – в доверието сред лекаря и пациента.
В това съм безусловно уверена – има ли доверие, нещата се получават. И противоположното – даже при най-хубавото и новаторско лекуване, когато липсва тази връзка пациент – доктор и доверието, нещата не вървят както би трябвало. Необходимо е пациентът да е уверен, че това лекуване за него е най-хубавото, най-подходящото за него, а това е работа на експерта, да го осведоми и да го убеди.
Как реагират пациентите, когато чуят диагнозата?
Приемат го за нелечимо, а това не е по този начин. Понякога се стряскат, отхвърлят, не желаят да одобряват диагнозата. След това потеглят да търсят различни способи, каквито интернет предлага в обилие. Това са способи с неразбираем, необоснован резултат.
Едва, когато се появи ново недоволство, по-силно засягане още веднъж търсят консултация със експерт. Може да се каже, че има един интервал на отказване, ненапълно разбираемо, тъй като болестта е очевидно, отразява се и на самочувствието, на визията, душeвността и пациентите го одобряват мъчително.
Това води до закъснение на диагнозата, до закъснение на лекуването и във времето има своите последици, тъй като псориатичния артрит има своите опасности, по повод сърдечно съдовата система да вземем за пример, по-висок е и процентът на онкологични болести, в сравнение с в общата популация и тн. Така че това закъснение на лекуването и недоверието първоначално, крие своите опасности от следващи затруднения.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ