Д-р Гълъбова пред SafeNews: Парламентът е инфантилен
Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, в особено изявление за SafeNews разяснява опциите за третия мандат. Диагнозата й за държанието на политиците от последните парламенти е: надълбоко детско държание. Тя се притеснява, че то ще се придвижи и в идващия парламент.
SN: Д-р Гълъбова, има ли опция за държавно управление с третия мандат или той е жертван?
Д-р Гълъбова пред SafeNews: Парламентът е детски 30.07.24 19:08 Има Такъв Народ се схванаха с Николай Марков, какво се договориха 30.07.24 19:05 Извънредна вест от Сеул!: Ким Чен Ун е болен, търсят му незабавно медикаменти 30.07.24 18:43 Иван Бакалов: Кое по напред? 30.07.24 18:39 Диана Дамянова: Публиката напусна залата, некадърните артисти не го виждат 30.07.24 18:23
Не мога да дефинира дали от политологическа или от политическа позиция има опция. Ако го погледна като риторик, няма такава опция. Комуникацията сред обособените политически сили, дори вътре в политическите сили е извънредно влошена. Всички политици, които би трябвали да се погрижат страната да има държавно управление, направиха всичко допустимо да не могат да си приказват. Наричаха се с какви ли не имена. Риториката им беше под всякаква рецензия. И в този момент очевидно нямат очи да се погледнат, нежели да седнат на една маса и трезво, разсъдително, като огромни зрели хора с искания за разсъдък и за това да ръководят страна, те да могат да създадат нещо. От тази позиция съм сигурна, че държавно управление няма да има. Най-големите играчи на терена имат интерес да няма държавно управление.
SN: Д-р Гълъбова, каква е вашата диагноза за 50-тия парламент? И до каква степен може да се трансферира към 51-ия?
Моята диагноза за 50-тия и за предните два-три Народното събрание, изгубих им броя, е една и съща: надълбоко детско държание. Това държание не отива на хора с искания за обществен, разумен, прочувствен разсъдък, за витален и професионален опит. Най-вече не отива на претенцията им да ръководят страната. Не съм сигурна, че това няма да се трансферира върху 51-ия парламент, тъй като въобще не виждам първи проблясъци на обикновено говорене, мислене и държание.
Комбинацията в държанието на нашите политици показва бездънен инфантилизъм, егоизъм плюс детайли на психопатия, споделя доктор Гълъбова.
Не може хора, които са в светлината на прожекторите, дали попаднали, конфигурирани или добрали се до такава степен да се държат по този възмутителен метод. Той в действителност е възмутителен. Ако употребяваме определението на Макс Вебер в неговата лекция за политиката, която е изнесена преди стотина години – след края на Втората международна война в Мюнхенския университет, той дели политиците на две категории. Политици, които живеят от политиката и такива, които живеят за политиката. При нас 99,99% живеят от политиката. За тях това е прехранване. Аз ги разбирам. Те си получават заплатите, до момента в който разиграват тези пошли панаири. Докато страната гори в директния и преносния смисъл на думата. Така че какво ги интересуват проблемите на нас, както ни назовават, елементарните хора?! Нищо не ги интересува и това е видно.
SN: Д-р Гълъбова, какви психиатрични диагнози се открояват в държанието на политиците?
Слава Богу, същински психиатрични диагнози на психози няма. Това е добре. Те си носят своите неврози и това е видно. Проблемът е в личностните разстройства, които развяват. Водещо е нарцистичното личностно разстройство. Тук там има детайли на параноидно личностно разстройство, на авангардно, на Бордърлайн. Изобщо, богата е палитрата от личностни разстройства, които се разхождат в скъпи костюми и скъпи рокли, носейки скъпи чанти. Личностните разстройства се разграничават от хубавичко човешка душeвност по това, че при тях липсва страстта, която да е ориентирана към другите. Липсва емпатията. Хората с личностно разстройство мислят единствено за личното си удоволствено прекарване и са подготвени да го реализиран на всякаква цена. Като за това могат да минат всевъзможни граници на писани и неписани правила. Не инцидентно пандизите, както споделяше един мой учител по правосъдна психиатрия, са цялостни с психопати. Така се наричаше личностното разстройство преди – психопатия.
Лошото в тази ситуация е, че хората, които би трябвало да ни бъдат за образец, които би трябвало да коват законите по които ние да живеем, не се преценяват с нищо. Нито с морално-етични правила, нито с писани закони, нито има кой да ги накаже. От това отново страдаме ние, елементарните хора, обръща внимание доктор Гълъбова.
У нас има едно доста надълбоко възприятие на неправда. Много надълбоко. А това е базова нужда на всеки човек: да бъде задоволено неговото възприятие за правдивост. А при нас то е доста, доста неудовлетворено. Защото тези хора поставят всевъзможни старания това да е по този начин. Разиграват своите евтини спектакли и не знам, изобщо какво си мислят?! Дали си мислят, че изобщо им имаме вяра?! Правят всичко на инат. Казват: „ Може да не ни харесвате. Може да ни одобрявате под 10%, ей на, ние ще ви управляваме! “ От всичко виждаме резултата. А той е драматичен. Продължаваме да събираме в „ Капачки за бъдеще “ и всякакви дарителски акции за лекуване на хора. Продължаваме да нямаме детска болница. Продължава обстановката с това в София да няма психиатрична болница. За психиатричната помощ никой не приказва, а тя е цялостна злополука. Тя е задният двор на опазването на здравето, където нормално се изхвърля боклука.
SN: Д-р Гълъбова, по какъв начин гледате на концепцията на Има Такъв Народ да прави обществено пред камерите договаряния за третия мандат?
Не виждам аргументи да го вършат Изобщо не виждам за какво се захващат с него. Според мен по-разумното беше да го върнат. Може би опитите да го вършат целят да си основат имидж на виновна партия. Това да им донесе бъдещи дивиденти за бъдещия парламент. А обществените диалози пред камера не мисля, че ще убедят някого от нас, че отношението на всички политици към политиката и отговорността да основат държавно управление в действителност е съществено. Това по-скоро има популистки темперамент, в сравнение с прагматичен смисъл.
SN: Д-р Гълъбова, по какъв начин потеглят партиите към избори?
Е, както постоянно: на нож. Те по този начин вършат всякога. Тръгват на нож, въоръжени до зъби с обиди, квалификации, с компромати. И компроматите са такива, не тъй като не носят истина в себе си, в противен случай.Те носят истини. Но са арестувани по подобаващ метод, посредством подобаващи хора за уместно време. Ако бяхме естествена страна, действителните проблеми щяха да намерят своето решение в съответните органи, прокуратура и съд. Тогава тези действителни проблеми се трансформират в чутовни кавги и компромати. Ето по този начин потеглят на избори. С храчките, обидите, квалификациите… В цялостна бойна подготвеност е черният PR да си свърши работата. Те не потеглят на избори с концепцията тези избори да са последните за идващите 4 години. Те потеглят със мощно демонстрираната настройка: кой повече ще накисне другия. Кой какви срамни неща ще извади за него. Да го изтипоса на билборда. Да изясни кой кого ще изчегъртва. Кой с кого няма да се сглобява. Кой какъв е.
Риториката на политиците към този момент стана толкоз ниска и блатна, че не можем да възпроизведем всичко, което си споделят. Те потеглят на избори с концепцията да живеят от политиката, акцентира доктор Гълъбова.
Защото доста от тях нямат персонална професионална биография. От която ние да забележим този човек Иван Иванов, като е приключил на 25 години висше обучение, къде е работил първо, къде е работил второ, по какъв начин се е изкачвал по стълбицата, какво е направил. Големият % от тъй наречените ни политици нямат персонална биография. Те и по тази причина влизат в политиката, с цел да се хранят от нея. Някога вие публицистите вършиме извадки, които напълно не са занимателни: кой какъв брой е приказвал от трибуната. 0% от депутатите са просто едни натискачи на копчета. Ние глас не сме им чули. Не знаем, какво мислят. А тези хора приготвят законите, по които ние ще живеем.
SN: Д-р Гълъбова, а по какъв начин потегля „ Левицата “?
Нашето обединяване Левицата потегля към избори с концепцията за консолидация на лявото пространство и към този момент текат съответните процеси, които в действителност да консолидират всички леви сили. Мисля, че всички си научихме уроците. Всички видяхме, че сами катастрофираме. И виждам от срещите, които имаме и от случилото се на Бузлуджа, че казано по народному, на всички ни увряха главите. Има база, сила, предпочитание и подготвеност да се работи по консолидацията. Това ще е развой, който нито ще е елементарен, нито ще е пай, а маратон. Надявам се, в случай че не на тези избори, то на идващите да отбележим доста сериозен резултат на левите сили.
SN: Д-р Гълъбова, ще ми позволите доза скептицизъм. Всичко диалози за обединяване приключват или катастрофират сега, когато стартира реденето на листите. Говорите ли си за това? И по какъв начин ще прескочите този Рубикон?
Все още не приказваме за листи, което е разбираемо. Да, и аз имам терзание. Всичко протичащо се в политическия живот у нас, тъй като това не е единствено при левицата, тези произшествия настъпват и при десница и при центристи, на всички места. Това е ясна характерност на нашия политически живот и на политиците ни. И аз имам терзания да не катастрофираме там. Но мощно се надявам, поради на това, че левите хора са доста интелигентни, доста политически готови, имам поради и така нататък остарели муцуни, което за мен е извънредно неетично да назоваваме по този начин хората с огромен политически опит, та мисля да се оправим и с това. Силно се надявам. Дано не бъда разочарована.
Надявам се да преминем този Рубикон с листите и да дадем на цялото общество знак, че политика може да се прави и по различен метод, е заключението на доктор Гълъбова.
Не с пазарлъци за председателски места в регулатори. С плюнки и мерене на корупцията и арестуваните, а с един нов и, щях да го нарека съвременен метод, само че го считам за естествен и човешки метод, понятен за всички. Разбираем освен за нашият електорат и симпатизанти. А всички да видят, че политиката може да има човешко лице на възпитано и обикновено отношение. Преди всичко възпитано и аргументирано говорене. Аргументирано с политически, логичен, професионални причини. Надявам се да успеем да преминем този Рубикон. Времето ще покаже, дали това ще останат напразни очаквания или в действителност ще успеем да го създадем.
Автор: Цоня Събчева
Още вести четете в: България, Интервю, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




