Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница „Св.

...
Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница „Св.
Коментари Харесай

Кога безсънието е знак за психичен проблем?

Д-р Цветеслава Гълъбова е шеф на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Само будуването от обич не е трудно за насЗа да заспи елементарно детето, са нужни режим и „ритуали“


Качественият сън е един от най-важните детайли на здравето за всеки човек, без значение от възрастта. Той обезпечава почивката на организма, играе значима роля в процесите на метаболизма, хормоналното равновесие, имунитета, напредък и съзряване на мозъка по време на парадоксалния сън и изобщо цялостното пълноценно действие. Влияе на нашето психическо и физическо положение.

Продължителността на съня нормално е сред 6 и 8 часа на денонощие, само че варира в границите на 4-10 часа, а при някои хора и повече.

Сънят е сложен и деен развой, който заема като дълготрайност към една трета от живота ни. На пръв взор той наподобява с хомогенна конструкция – ние просто спим, имаме лимитирана двигателна интензивност и сме с понижена реактивност по отношение на външни тласъци. Със специфичен тип проучване – електрофизиологично, е открито, че сънят протича в 4-5 цикъла от по час и половина до два. Според критериите на това проучване
 се разграничават три типа положение
– будно, сън с бързи очни придвижвания /REM-сън/ и правоверен сън /NREM-сън/.

Предвид изключителната значимост на съня за нашето изцяло пълноценно действие е целесъобразно при нарушавания да потърсим помощ от експерти. Нарушенията на съня, когато не са епизодични и/или свързани с съответни проблеми могат да бъдат признак на разнообразни болести. Качеството и количеството на съня се дефинират и от възрастта – знае се, че възрастните хора спят по-малко, приема на лекарства, алкохол или вещества с психотропнто влияние, съществуване на болести на ЦНС, съществуване на болки, синдром на неспокойните крайници, генетична съдба.

Едно от най-честите недоволства, свързани със съня, с което пациентите посещават лекаря, е инсомнията или безсънието. По литературни данни към 15-45% от хората оповестяват за този проблем. Хроничната инсомния визира към 15% от общата популация. Безсънието съставлява нарушаване на съня във връзка с започването, поддържането и продължителността на съня при обезпечени оптимални условия за това. Безсънието може да бъде първично и вторично. Първичните инсомнии са няколко типа – парадоксална, адаптационна, психофизиологична, поведенческа инсомния в детска възраст. Вторичните инсомнии може да бъдат и/или са признак на психологични болести – най-често, само че и на вътрешни и неврологични болести, при корист с разнообразни лекарства.

Най-често срещаната първична инсомния е адаптационната. Тя всекидневно е кратковременна и е обвързвана с някакъв стрес или смяна в изискванията на живот. Към този тип бодърствуване принадлежи и едно доста хубаво и изчезнало в учебниците бодърствуване – когато сме влюбени и
 обектът на любовта ни лишава като с вълшебна пръчица съня
от клепките. Това бодърствуване, изключително когато любовта ни е споделена, не е трудно за нас. След такива нощи, макар безсънието, се будим бодри, отпочинали и окрилени.

Друг постоянно срещан тип бодърствуване е това, дължащо се неподдържане на верен цикъл сън-бодърстване. Това се случва най-често при хора, чийто професионални отговорности постановат да не се преценяват с биологичния си часовник. Тогава постоянно се използват стимулиращи питиета през нощта, стресът и напрежението са огромни по време на работа и не може да се реализира пълноценно възобновяване с огромно количество дневен сън. Възможно е при дълго упражняване на подобен тип работа да се стигне и до невротични психологични разстройства.

В детската възраст се следят постоянно поведенчески инсомнии, които се дължат на метода, по който детето е научено да заспива – с биберон, храна, гледане на телевизия, на светната лампа, без открити часове за лягане и така нататък Поведенческите инсомнии не са заболяване, нито признак на такова, само че постоянно се споделя като проблем от родителите. Този вид бодърствуване не постанова лекуване, а смяна в режима и „ритуалите“ при заспиването на детето, което от време на време изисква доста самообладание и неизменност от страна на родителите и другите близки.

Един характерен тип бодърствуване, срещащ се при към 5% от всички пациенти с инсомния е
 парадоксалното бодърствуване
При него главното недоволство е от тежко бодърствуване, като отсъстват справедливи промени в съня и дневни нарушавания, които да подхождат на съобщаваното от пациентите. При този вид бодърствуване те постоянно настояват, че спят доста малко или въобще не спят.

Вторичното бодърствуване може да е признак на разнообразни болести – психологични, вътрешни, неврологични. То може и постоянно съпътства остри и хронични болки, деменции и така нататък Безсънието е главен признак при редица психологични болести – невротични и психотични разстройства. При тежките психологични разстройства /психози/ неведнъж безсънието е от първите признаци на утежняване на положението, още преди да се разгърне цялостната клинична картина на болестния епизод. Безсънието е признак, който наложително участва и при прекъсване използването на психотропни субстанции – опиати, бензодиазепини, алкохол, кофеин. Оплаквания от инсомния може да има и при пациенти, прекратили приема на някои лекарства – стероиди, бета-блокери, някои антиепилептични медикаменти.

Диагностицирането на инсомнията е доста значимо, защото с изключение на субективния дискомфорт, до който води тя, хроничният й вид поврежда здравето – психическо и физическо. Ето за какво
 страдащите от инсомния би трябвало да търсят помощ
 и лекуване. Особено значение има изясняването на аргументите за безсънието, събирането на подробни данни от околните и самия пациент – съществуване на болки от някакво естество, приложимост на субстанции и лекарства, психични проблеми, неправилна физическа интензивност, метод на хранене, хигиена на съня и така нататък При нужда може да се направи и проучване в профилирана лаборатория по съня. У нас има висококвалифицирани експерти в региона на нарушаванията на съня, както и други по другите типове болести, които могат да окажат доста качества и навременна помощ за диагностициране на безсънието като тип и неговото съответно лекуване.

Освен инсомния, сънят има още едно количествено нарушаване, само че с противоположен знак – хиперсомния /повишена сънливост/. Пациентите с хиперсомния се оплакват от нараснала унесеност денем, която не се дължи на малоценен нощен сън. Най-често хиперсомнията се открива при пациенти с дихателни нарушавания. Това е известната „сънна апнея“.
 Повишената унесеност
е главен признак и при нарколепсията. Последната съставлява положение, при което има непреодолими пристъпи на сън денем. Заболяването не е доста рядко – намира се при към 1 на 2000 души население, само че постоянно остава недиагностицирано или се диагностицира късно заради неточност и се лекува меланхолия, епилепсия или други психологични разстройства.

Сънят е извънредно значим за индивида и по тази причина би трябвало да му се обръща особено внимание, да се поддържа в положително качество и задоволително количество. Има няколко елементарни правила, които ще ни обезпечат отличен сън и пълноценна отмора – комфортно легло и възглавница, липса на включени устройства, отпускаща мрачевина и тишина, полупразен корем, ненатоварен с доста алкохол мозък и… прегръдка на обичан човек. Ако него го има, предходните условия може и да не са прецизно изпълнени.

standartnews.com
Източник: svobodnoslovo.eu

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР