Преподавател: Да се помисли за свобода при употребата на пълния и краткия член
Д-р Теофана Гайдарова е доцент в Катедрата по български език на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Курсовете, които води, научните ползи, занимания и изявления са в региона на актуалния български език, езиковата просвета, теорията на книжовните езици. Доц. Гайдарова е ръководител на комисията по български език на приемните изпити в ПУ.
- Доц. Гайдарова, какво демонстрират резултатите от тазгодишните изпити по български език в Пловдивския университет?
Езиковеди и социолози от Института за български език при Българска академия на науките, Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и Института за стопански проучвания при Българска академия на науките проектират изследване на публичните настройки и ценностните ориентации към актуалния български литературен език като фактор при кодификацията на нормите му. Проектът включва проучване на използването на някои граматически правила, като правилото за цялостния и късия член, потреблението на бройната форма, падежните форми при местоименията, изменчивото я, мекането и така нататък Ако им предложим нашето изследване (защото един кандидатстудентски изпит е самобитно изследване на публичните нагласи), ще се види, че да вземем за пример при използването на членната форма царува цялостен безпорядък. Непоследователно се ползва правилото, което сякаш е толкоз елементарно, а съвсем няма кандидатстудентска работа без сходни неточности. Това значи, че би трябвало да се намерения за въвеждане на независимост при използването на цялостния и късия член.
- Да абдикираме от цялостния член ли?
Не е належащо сега. След наложително изследване може да се вкара независимост при използването на двете членни форми, да се види коя ще надделее и тя да се остави като нормативна. Много се бъркат и падежните форми при местоименията. Използват се падежни форми там, където не е належащо. А където е нужно, се пропущат. За това приказват образци от някои кандидатстудентски работи: „ Всеки желае да бъде благополучен, само че не всекиГО го реализира ”. Или пък: „ Формулата на цялостното благополучие - факсимиле или блян, към коГОто се стремим? ”.
Има променчивост и при използването на бройните форми при съществителните имена от мъжки жанр, да вземем за пример „ двата проекти на изображение ” вместо вярното „ двата проекта на изображение ”.
- Дори звучи неуместно.
Най-вероятно такава неточност е от престарание, а не от неведение. Кандидат-студентите знаят, че има норма, само че не умеят да я ползват. Причините са разнообразни. На първо място, несъмнено, е незадоволително усвоената норма. Не без значение е и фактът, че на процедура в разговорната тирада не се използват падежни форми при въпросителните и формираните от тях местоимения. Бройната форма, присъща единствено за имената от мъжки жанр, означаващи нелица, се трансферира и върху лицата. В кандидатстудентските работи се следят и редица банални правописни неточности, като непозволена подмяна на О с У, А с Ъ, Е с И. Например: мАчителен (вместо мъчителен), преУдолеят (вместо преодолеят), пУтОшаване (вместо потушаване), ситОиран (вместо ситуиран), УчИвидно (вместо очевидно), преУценка (вместо преоценка), Утстоява (вместо отстоява) и други
- Има ли изтощение при съставянето на текст?
Тази година кандидат-студентите трябваше да разсъждават върху формулата на цялостното благополучие. Повечето от тях са се справили със задачата. Темата е плодородна. Най-често цялостното благополучие се свързва със здравето и фамилията. За кариера и пари рядко става дума. Доста кандидат-студенти заявяват, че парите не носят благополучие. Според мен в това отношение малко преиграват, тъй като в последна сметка без пари не се живее.
За поредна година ни прави усещане неумението на част от претендентите да разграничават разпоредбите за сформиране на вербален и писмен текст. Повечето от тях пишат по този начин, както приказват. Разбира се, това не важи за всички. Прочетохме много задълбочени, забавни и смислени текстове. Някои кандидат-студенти бяха употребявали знанията си по литература много сполучливо. Но имаше и такива, които са сбъркали създатели и творби - базират се на „ Моторни песни ”, само че считат, че това е стихосбирка на Христо Смирненски, а не на Никола Вапцаров. Най-много са препратките към романа „ Тютюн ” от Димитър Димов. Имаше и позовавания на „ Песента на колелетата ” от Йовков.
- Къде са насъбрани дефицитите, които проличават на подобен изпит?
В цялата система. Бедите идват от несистемното проучване на български език в началния, в междинния и в горния курс. Основите, които би трябвало да се слагат до 8. клас, не са постоянни. В гимназиите пък български език се учи напълно незадълбочено, тъй като материалът по литература е толкоз обемен, че сътрудниците рядко стигат до граматиката. Предполагам, че в 12. клас се прави освен това поради матурата, само че това напълно не е задоволително.
- По мотив на 24 май един учител от Руската гимназия сподели, че езикът е цитадела, която сме разрешили да бъде завладяна от вътрешната страна. Смятате ли, че непрестанното опростяване на тестванията и изпитните разновидности способства за това? Като че ли все по-малко желаеме, с цел да назовем един човек образован.
За страдание, такива са обстоятелствата. Причините би трябвало да се търсят разнопосочно. На първо място, несъмнено, в учебното заведение. Вече приказвах за системата на образование по български език. Години наред тя потвърждава своята неплатежоспособност, само че нещата не се трансформират. На второ място, в България има прекалено много висши образователни заведения за прекомерно малко зрелостници. Няма конкуренция. Всеки университет се бори за студенти и смъква критериите за асортимент. Заблудените от високите си достижения на матурите зрелостници всеобщо аплайват във висши образователни заведения. А някои от тях нямат нито предпочитание, нито благоприятни условия за това.
- Вече аплайват дори с оценка от корекция на матура. И 3,29 стига да станеш студент в края на лятото.
За страдание, това са неоспорими обстоятелства.
- Вие преподавате на тези младежи, откакто станат студенти. Какво им е образец във време, когато най-хубавата група на България се споделя „ СкандаУ ” и пее „ Давам ти Replay, очите ти светват като полилеи ”.
За жал, това са примерите за огромна част от младото потомство. Допустимо ли е в ефир да звучат цинични песни на реализатори на чалга или на други съвременни музикални стилове? Нашите младежи копират облеклото, маниерите, отношението, метода на говорене на актуалните реализатори. Те са образец за подражателство, тъй като печелят пари и са на върха. Значи това е пътят и методът да бъдеш проспериращ човек. За това са отговорни и медиите, тъй като описват за подобен вид проспериращи хора. А в предишното кметът, даскалът и попът са били най-личните хора в селището. Сега учителят е отлъчен. Той няма пари, няма и престиж.
Въпросът с вярното писане обаче не е единствено с днешна дата. Наскоро получих медицински документи, в които имаше обикновени правописни неточности от вида на „ прешлен със налична остаряла фрактура ”. Множество правописни и пунктуационни неточности се следят и в текстове, писани от адвокати. Така че проблеми с правописа имат освен кандидат-студентите.
- Как да желаеме от хората в болничното заведение да пишат вярно, когато даже в теста на матурата по български език и литература тази година имаше сбъркан цялостен член?
Това е действителността. Жалкото е, че нормално приказваме за проблемите, разбираме ги, отчитаме грешките, само че продължаваме и нищо не се трансформира.
Инфо: www.marica.bg




