Нарушени ли са правата на починалото момченце
Д-р Стойчо Кацаров е някогашен народен представител и регионален шеф, приключил е медицина и право. Той е един от създателите на Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето (ЦЗПЗ) и негов ръководител. Текстът му е препечатан от страницата на организацията. Той е във връзка на тригодишното дете, което умря в София от пневмония. Заради случая министър председателят Бойко Борисов в профил шефовете на три столични лечебни заведения.
Има няколко основни въпроса, свързани лекуването на умрялото 3-годишно дете. Първият въпрос е нарушени ли са правата като пациент на дребния Александър?
Законът за здравето дефинира в своя член 86, че всеки пациент има право на налична и качествена здравна помощ. Според член 81 на същия закон наличната здравна помощ се реализира на правилата за
своевременност, достатъчност, съдействие, поредност и координираност
на дейностите сред лечебните заведения.
Оказването на незабавна здравна помощ е абсолютно. Чл. 100 на закона гласи, че " Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши вероятния размер медицински действия при пациент в незабавно положение без значение от неговото поданство, адрес или здравноосигурителен статут. " Чл. 222 планува, че " Лекар, доктор по дентална медицина, здравна сестра, акушерка и фелдшер, който откаже оказването на незабавна здравна помощ на разположение в сериозно за живота му положение, се санкционира с санкция от 1000 до 5000 лева, а при наново нарушаване - с отнемане от правото да упражнява специалността си за период от три месеца до една година. "
Накрая, законът в своя член 2 издига в принцип, че " обезпечаването на налична и качествена здравна помощ, се оказва с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; "
Какво знаем за случая с Александър? Знаем, че след разболяването му, родителите са го завели на обзор при неговия общопрактикуващ доктор, който му е предписал медикаменти. На идващия ден родителите, виждайки че детето им се утежнява, търсят още веднъж здравна помощ. Денят е почивен и общопрактикуващият доктор не е на работа. Не знаем,
а евентуално и родителите не са знаели, кой поема уговорката за неотложна здравна помощ.
Детето е заведено за обзор в незабавното поделение на педиатричната болница. Оттам е ориентирано към болница " Лозенец ", където е прегледано и са му предписани спомагателни медикаменти. Тъй като положението му не се усъвършенства, детето още веднъж е заведено на обзор в детската болница, където след това е прието в болница. Няколко часа след хоспитализацията, положението се утежнява и детето е преведено в болница " Пирогов ", където след още няколко часа е умряло.
Това са обстоятелствата, които са известни към този миг. Настъпването на гибелта е задоволително съображение да заключим, че детето се е нуждаело от незабавна здравна помощ. Посещението на няколко лечебни заведения в продължение на два дни и това, че хоспитализацията е осъществена едвам няколко часа преди гибелта, е съображение да заключим, че здравната помощ не е била своевременна. Няма никакви данни за съдействие, поредност и координираност на медицинските действия сред общопрактикуващия доктор и лекарите от детската болница и сред тях и тези от болница " Лозенец ". Здравната ни система не е осигурила никакви условия, с цел да се приложи правилото за предпочитано оказване на здравна помощ на деца – в тази ситуация Александър е третиран по този начин, както би бил третиран всеки на неговото място, без значение на каква възраст е.
Фактическото изложение на събитията е задоволително с цел да се направи аргументиран извод, че
оказаната на Александър здравна помощ не е в сходство с правилата на закона
и в нарушавания на правата му като пациент.
Вторият значителен въпрос, който следва от по този начин направения извод за нарушени права, е кой е виновен за това и има ли връзка сред нарушените права на пациента и настъпването на гибелта? Отговор на този въпрос могат да дадат само способените органи – Агенция " Медицински контрол ", прокуратурата и в последна сметка съда, след изясняване на всички обстоятелства и условия, чуване на очевидци, експертизи и други
Лекарите могат да се освободят от наказателна отговорност, в случай че се откри, че изходът от болестта би бил еднакъв, без значение то типа и времето на положените грижи. Ако в хода на следствието се откри, че съдбовният излаз би настъпил, без значение от това по кое време е бил приет в болница Александър и че няма здравна активност, която в случай че е била приложена, би предотвратила настъпването на гибелта, то нарушените права ще имат единствено административен темперамент. Лекарите ще се освободят от наказателна отговорност и в случай че се откри, че по независещи от тях условия (непреодолима сила),
те не са могли да положат повече грижи от направеното.
Административната отговорност от своя страна може да бъде адресирана освен към лекарите, направили или неизвършили избрани действия. Тя може да бъде отнесена и към ръководителите на лечебните заведения, в случай че се откри, че не са основали подобаваща организация на работа.
Накрая административната отговорност може да бъде адресирана и към министъра на опазването на здравето или Министерския съвет, в случай че се откри, че признати от тях подзаконови нормативни актове попречват лекарите и лечебните заведения да съблюдават заложените в закона правила. Законът обаче не планува административна глоба за това. Отговорността тук е единствено политическа.
Има няколко основни въпроса, свързани лекуването на умрялото 3-годишно дете. Първият въпрос е нарушени ли са правата като пациент на дребния Александър?
Законът за здравето дефинира в своя член 86, че всеки пациент има право на налична и качествена здравна помощ. Според член 81 на същия закон наличната здравна помощ се реализира на правилата за
своевременност, достатъчност, съдействие, поредност и координираност
на дейностите сред лечебните заведения.
Оказването на незабавна здравна помощ е абсолютно. Чл. 100 на закона гласи, че " Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши вероятния размер медицински действия при пациент в незабавно положение без значение от неговото поданство, адрес или здравноосигурителен статут. " Чл. 222 планува, че " Лекар, доктор по дентална медицина, здравна сестра, акушерка и фелдшер, който откаже оказването на незабавна здравна помощ на разположение в сериозно за живота му положение, се санкционира с санкция от 1000 до 5000 лева, а при наново нарушаване - с отнемане от правото да упражнява специалността си за период от три месеца до една година. "
Накрая, законът в своя член 2 издига в принцип, че " обезпечаването на налична и качествена здравна помощ, се оказва с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; "
Какво знаем за случая с Александър? Знаем, че след разболяването му, родителите са го завели на обзор при неговия общопрактикуващ доктор, който му е предписал медикаменти. На идващия ден родителите, виждайки че детето им се утежнява, търсят още веднъж здравна помощ. Денят е почивен и общопрактикуващият доктор не е на работа. Не знаем,
а евентуално и родителите не са знаели, кой поема уговорката за неотложна здравна помощ.
Детето е заведено за обзор в незабавното поделение на педиатричната болница. Оттам е ориентирано към болница " Лозенец ", където е прегледано и са му предписани спомагателни медикаменти. Тъй като положението му не се усъвършенства, детето още веднъж е заведено на обзор в детската болница, където след това е прието в болница. Няколко часа след хоспитализацията, положението се утежнява и детето е преведено в болница " Пирогов ", където след още няколко часа е умряло.
Това са обстоятелствата, които са известни към този миг. Настъпването на гибелта е задоволително съображение да заключим, че детето се е нуждаело от незабавна здравна помощ. Посещението на няколко лечебни заведения в продължение на два дни и това, че хоспитализацията е осъществена едвам няколко часа преди гибелта, е съображение да заключим, че здравната помощ не е била своевременна. Няма никакви данни за съдействие, поредност и координираност на медицинските действия сред общопрактикуващия доктор и лекарите от детската болница и сред тях и тези от болница " Лозенец ". Здравната ни система не е осигурила никакви условия, с цел да се приложи правилото за предпочитано оказване на здравна помощ на деца – в тази ситуация Александър е третиран по този начин, както би бил третиран всеки на неговото място, без значение на каква възраст е.
Фактическото изложение на събитията е задоволително с цел да се направи аргументиран извод, че
оказаната на Александър здравна помощ не е в сходство с правилата на закона
и в нарушавания на правата му като пациент.
Вторият значителен въпрос, който следва от по този начин направения извод за нарушени права, е кой е виновен за това и има ли връзка сред нарушените права на пациента и настъпването на гибелта? Отговор на този въпрос могат да дадат само способените органи – Агенция " Медицински контрол ", прокуратурата и в последна сметка съда, след изясняване на всички обстоятелства и условия, чуване на очевидци, експертизи и други
Лекарите могат да се освободят от наказателна отговорност, в случай че се откри, че изходът от болестта би бил еднакъв, без значение то типа и времето на положените грижи. Ако в хода на следствието се откри, че съдбовният излаз би настъпил, без значение от това по кое време е бил приет в болница Александър и че няма здравна активност, която в случай че е била приложена, би предотвратила настъпването на гибелта, то нарушените права ще имат единствено административен темперамент. Лекарите ще се освободят от наказателна отговорност и в случай че се откри, че по независещи от тях условия (непреодолима сила),
те не са могли да положат повече грижи от направеното.
Административната отговорност от своя страна може да бъде адресирана освен към лекарите, направили или неизвършили избрани действия. Тя може да бъде отнесена и към ръководителите на лечебните заведения, в случай че се откри, че не са основали подобаваща организация на работа.
Накрая административната отговорност може да бъде адресирана и към министъра на опазването на здравето или Министерския съвет, в случай че се откри, че признати от тях подзаконови нормативни актове попречват лекарите и лечебните заведения да съблюдават заложените в закона правила. Законът обаче не планува административна глоба за това. Отговорността тук е единствено политическа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ